Производството е по реда на чл. 248 ГПК и е образувано по молба /частна жалба вх. № 8/23.01.2015 година/, подадена от Комисия за защита на потребителите, гр. София срещу определение № 1070/23.12.2014г., постановено по гр.д. № 35/2014 година по описа на Окръжен съд - Кърджали в частта на определението, с която е осъдена да заплати държавна такса в размер на 100 лв. по сметка на съда. Кърджалийският окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид: С Определение № 1070/23.12.2014г., постановено по гр.д. № 35/2014 година по описа на този съд, е прекратено производството по предявените от Комисия за защита на потребителите, гр. София, пл. „Славейков” № 4А, ЕИК ********* срещу В и К ООД, гр. Кърджали, бул. „България” № 88, ЕИК ********* кумулативно съединени колективни искове, както следва: 1. установителен иск за факти по чл. 379, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 148, т.4 ЗЗП - за установяване, че текстът в чл. 32, ал.2 от действащите Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К Оператор „В и К” ООД, гр. Кърджали /съответно чл. 34, ал.1 и ал.2 от представения проект на Общите условия/ е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 18 от Закона за защита на потребителите и за прогласяването й за нищожна; и иск за защита на колективен интерес по чл. 379, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 186, т.3 ЗЗП- за осъждане на ответника „В и К” ООД, гр. Кърджали, ЕИК ********* да отстрани неравноправната клауза от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К Оператор „В и К” ООД, гр. Кърджали; за постановяване забрана, касаеща бъдещото ползване на неравноправната клауза и искане за задължаване на ответника да огласи по подходящ начин за своя сметка съдебното решение или част от него, поради недопустимост на исковете. С определението, съдът е осъдил Комисия за защита на потребителите, гр. София да заплати по сметка на ОС-Кърджали държавна такса в размер на 100 лева. В срока за обжалване на прекратителното определение, от Комисия за защита на потребителите, гр. София е подадена частна жалба вх. № 8/23.01.2015 година в частта на определението, с която е осъдена да заплати по сметка на Окръжен съд-Кърджали държавна такса в размер на 100 лв. С определение № 66/23.01.2015г., постановено по делото, съдът е приел, че е сезиран с молба за изменение на определение № 1070/23.12.2014 година в частта му за разноските и въз основа на това, - че производството е по реда на чл. 248 ГПК, като е постановил връчване на препис от молбата /частна жалба вх. № 8/23.01.2015 година/, подадена от Комисия за защита на потребителите, гр. София на насрещната страна „В и К” ООД, гр. Кърджали, с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок. Молбата е връчена на ответното дружество на 27.01.2015 година и в указания едноседмичен срок – до 05.01.2015г. вкл., отговор по чл. 248, ал.2 ГПК, не е представен. При тези данни по делото, съдът приема, че молбата по чл. 248 ГПК е неоснователна. Според чл. 165, ал. 1 и ал. 3, т. 3 от Закона за защита на потребителите, Комисията за защита на потребителите е юридическо лице на бюджетна издръжка - второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, с право да предявява искове за колективна защита на потребителите. Съгласно чл. 84, ал. 1, т. 1 ГПК, освободени са от заплащане на ДТ държавните учреждения, освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещи частна държавна собственост, като значение за освобождаване от заплащане на държавни такси се явява характерът на правото, чиято защита се търси, а не вида на правния субект. За държавата, държавните учреждения - чл. 84, т. 1 ГПК, освобождаването се отнася до исковете за публични държавни вземания и за права върху вещи, публична държавна собственост. Законодателната преценка за освобождаване от заплащане на държавни такси се определя не от вида правен субект, носител на съдебно предявеното право, а от характера на самото право - чл. 84 ГПК или от начина на неговата защита - чл. 83, ал. 1 ГПК. КЗП не е освободена от заплащане на ДТ за предявените от нея колективни искове със закон. Правото, чиято защита се претендира с предявения колективен иск не попада в нито една от посочените в чл. 83 и чл. 84 ГПК хипотези. /Определение № 305 от 21.04.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 875/2010 г., I т. о., ТК/. В този смисъл, съставът на съда, разглеждащ предявените кумулативно съединени колективни искове, е дал ход на нередовна искова молба, по която не е събрал дължима държавна такса. С оглед цитираното по – горе определение на ВКС, обстоятелството, че ищецът КЗП е ЮЛ на бюджетна издръжка, е ирелевантно при преценка дължимостта на държавната такса. КЗП не е освободена от внасяне на ДТ и със закон. От значение е характерът на правото, чиято защита се търси, в случая - защита на нарушен колективен интерес на потребителите на ВиК услуги от ВиК оператор „В и К” ООД- гр. Кърджали, който интерес от своя страна е частен такъв и не представлява основание за освобождаване на ищеца КЗП от заплащане на държавна такса. Ето защо, ищецът КЗП дължи държавна такса по предявените искове и същата е следвало да се събере при подаване на ИМ. Това свое процесуално опущение съдът е отстранил с определението си, с което е прекратил производството по делото поради недопустимост на предявените искове и съответно е осъдил ищеца КЗП да заплати по сметка на ОС-Кърджали дължимата държавна такса в размер на 100 лв. /по 50 лв. за всеки един от двата съединени неоценяеми искове/. Ето защо молбата за изменение на съдебния акт в частта му за разноските /каквито за ищеца се явяват определената за внасяне държавна такса/ е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. Воден от изложеното, Кърджалийският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба /частна жалба вх. № 8/23.01.2015 година/, подадена от Комисия за защита на потребителите, гр. София, пл. „Славейков” № 4А, ЕИК ********* за изменение на определение № 1070/23.12.2014г., постановено по гр.д. № 35/2014 година по описа на ОС-Кърджали в частта му, с която е осъдена да заплати по сметка на Окръжен съд-Кърджали държавна такса в размер на 100 лв. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред АС-Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател:
|