№ 317
гр. Сливен, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20242230105931 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на М. С. С. от гр. Сливен
срещу „СТИК - КРЕДИТ“ АД.
Ищцата твърди, че на 02.12.2023 г. сключила с ответника Договор за
кредит № 1021465 със заемна сума от 300,00 лв. Договорът бил със срок от 24
месеца, като общата дължима сума за връщане възлизала на 681,11 лв. ГПР по
кредита бил в размер на 42,58 %, а годишният лихвен процент - в размер на 36
%. В договора било уговорено, че ако кредитополучателят не предостави
допълнително обезпечение на кредитора, му дължи неустойка в размер на 0,9
% от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е представено
обезпечение. Неустойката се заплащала периодично с всяка погасителна
вноска. В случая била начислена неустойка в размер на 343,00 лв. Ищцата
твърди, че договорът за кредит е нищожен, поради противоречие с
императивни норми на закона, тъй като са нарушени нормите на чл. 10, ал. 1
ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага, че посоченият в
договора ГПР не отговаря на реалния такъв. В този смисъл ищцата твърди
нищожност на договора поради липса на съществен елемент от съдържанието
му, а именно ГПР по кредита, тъй като същият е посочен грешно. Ищцата
излага още, че клаузата за неустойка при неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение е нищожна, тъй като накърнява добрите нрави и
1
е неравноправна. Същата води до скрито оскъпяване на кредита. На
изложените основания ищцата моли да бъде прогласена нищожността на
договора за кредит и претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срок, чрез своя
пълномощник - адвокат, с който изразява становище за допустимост на иска,
но неоснователност по същество. Не оспорва сключения договор за кредит,
като излага, че при сключването му са спазени изискванията на ЗПФУР и
ЗЕДЕУУ. Оспорва твърденията на ищцата за нищожност на договора на
всички изложени от нея основания, като изтъква, че е спазена изискуемата от
закона форма, а изчисленият ГПР по кредита отговаря на изискванията на
ЗПК, както и че уговорената клауза за неустойка е компенсаторна и
представлява адекватно обезщетение за неизпълнение на задължението на
кредитополучателя да представи обезпечение по договора.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично и не
изпраща представител. Депозирала е чрез своя пълномощник - адвокат,
писмено становище, с което поддържа предявения иск, моли съда да го уважи
и да присъди направените по делото разноски.
Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
Депозирало е чрез своя пълномощник - адвокат писмено становище, с което
моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и претендира
направените по делото разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а се установява и от писмените доказателства по
делото, че по силата на сключен между тях Договор за потребителски кредит
№ 1021465 от 02.12.2023 г., ответникът е предоставил в заем на ищцата сумата
от 300,00 лв., със срок на връщане от 6 месеца, при фиксиран лихвен процент -
36 % и ГПР - 42,58 %.
В раздел V от Договора е предвидено задължение на кредитополучателя
да осигури обезпечение на задълженията си по него чрез банкова гаранция
или поръчителство на физическо лице, отговарящи на изискванията, посочени
в Общите условия на договора. В раздел VIII от Договора е уговорена
неустойка за неизпълнение на това задължение в размер на 0,9 % от усвоената
2
по кредита сума за всеки ден, която се заплаща заедно с погасителните вноски.
Видно от представения погасителен план общата дължима сума по
кредита, вкл. неустойката, се равнява на сумата от 681,11 лв., дължима на 6
равни месечни вноски от по 113,52 лв.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД,
вр. чл. 22 ЗПК за обявяване за нищожен на Договор за потребителски кредит
№ 1021465 от 02.12.2023 г., сключен между ищцата М. С. С. и ответното
дружество „СТИК КРЕДИТ“ АД, поради противоречие със закона.
Предявеният иск е процесуално допустим, а разгледан по същество,
съдът го намира и за основателен.
Няма спор по делото, че между страните е възникнало правоотношение
по Договор за потребителски кредит, по който ищцата е усвоила заетата сума
от 300,00 лв.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ,
като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Основателно е релевираното в исковата молба основание за
3
недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на ГПР и общата дължима
сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по
какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се
отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са
включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо
в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а
не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да
преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на
законовите изисквания, защото е посочено единствено, че той е във фиксиран
размер от 42,58 %, а договорната лихва е 36 %. Не става ясно какво
представлява разликата между горните проценти и кои разходи покрива.
Отделно от това е предвидена и неустойка за непредставяне на обезпечение,
невключена в ГПР, което поставя потребителя в положение да не знае точно в
какъв размер е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е
недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото
законово основание.
Уговорената клауза за неустойка е неравноправна, което също води до
нейната нищожност. Неустойката не е за неизпълнение на същинското
задължение на длъжника по договора за заем, а на допълнително задължение
за обезпечаване при неизпълнение. Непредоставянето на обезпечение не води
до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена
като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно
задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Така
уговорена, тази неустойка противоречи на разпоредбата на чл. 33 ЗПК, тъй
като по този начин на практика обезщетението, което кредиторът би получил
при неизпълнение, би надхвърлило максимално допустимия размер на
обезщетението за забава, а именно законната лихва. Изрично в посочения
текст е предвидено, че когато потребителят забави дължимите от него
плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва.
4
С оглед изложеното, съдът намира, че процесният договор за
потребителски кредит е сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, поради което и по аргумент на чл. 22 ЗПК е налице пълна
недействителност - нищожност на договора. Ето защо, предявеният иск по чл.
26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за обявяване на договора за
нищожен следва да бъде уважен като основателен и доказан.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски по
делото в общ размер на 450,00 лева, от които 50,00 лв. - заплатена държавна
такса и 400,00 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение съгласно Договор за
правна защита и съдействие от 25.11.2024 г.
Възражението на ответното дружество за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ищцата съдът намира за неоснователно,
тъй като същото е договорено и заплатено в размера по чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и
съответства на реално извършената от пълномощника работа.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, предл.
първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК сключения между „СТИК - КРЕДИТ” АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, пл. „Оборище“ №
13Б, като кредитор и М. С. С., ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен,
....................., като потребител Договор за потребителски кредит № 1021465
от 02.12.2023 г., поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА „СТИК - КРЕДИТ” АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13Б ДА ЗАПЛАТИ на М.
С. С., ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, ..................... на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 450,00 лв. /четиристотин и петдесет лева/,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6