Решение по дело №1266/2024 на Районен съд - Видин

Номер на акта: 334
Дата: 20 септември 2024 г. (в сила от 27 септември 2024 г.)
Съдия: Андрей Живков Дечев
Дело: 20241320201266
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 22 август 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 334
гр. В., 20.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в заседание при закрити врати на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:А. Ж. Дечев
при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова
в присъствието на прокурора Р. Илк. П.
като разгледа докладваното от А. Ж. Дечев Частно наказателно дело №
20241320201266 по описа за 2024 година
Производството е по чл.155 и сл. от Закона за здравето /ЗЗ/, образувано
по предложение на РП – В. за настаняване на задължително лечение на А. А.
Д., ЕГН: **********, от гр. В., ж.к. „Г.М.“, № 15, вх. „Б“, ет. 1, ап. 26.
Представителят на РП - В. заяви в с.з., че поддържа предложението за
настаняване.
Процесуалният представител на предложеното за настаняване лице
заяви в с.з., че моли съда да настани на задължително стационарно лечение
освидетелствания.
Освидетелстваното лице твърди в с.з., че есъгласен да бъде настанен
съгласно изложеното по делото.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
От показанията на разпитаните свидетели А. Д. и Д. Ш. , се установи, че
освидетелстваното лице А. Д. злоупотребява с алкохол, припада и си чупи
ребрата, като веднъж налетял с бастун на сина си – свидетеля А. Д..
Последният страдал от алкохолизъм и не желае да се лекува. Не бил проявявал
1
агресия към никого.
Освидетелстваното лице А. Д. твърди, че е злоупотребявал с алкохол,
след това спрял алкохола за три месеца и изпаднал в делириум.Нестрадал от
никакви заболявания. Сега се чувствал „кукурек“.
В становището си в с.з. д-р К.– психиатър, твърди, че освидетелстваното
лице страда от синдром на алкохолна зависимост, продължителни
злоупотреби, до епизод, изразяващ се в делириум тременс. Въз основа на
разпитите на свидетелите психиатърът д-р К. предлага да се назначи
стационарна съдебно – психиатрична експертиза в ДПБ – гара К..
Видно от заключението на вещите лица д-р С. и д-р В., осв. Д. страда от
психично и поведенческо разстройство, дължащо се на употребата на алкохол.
Психотично разстройство с делириозни епизоди и епи припадъци. При него са
налице психични увреди в резултат на психично разстройство, като с това се
покриват критериите на чл. 146, ал. 1, т. 1 от 33. Поради това си разстройство
в момента освидетелстваното лице може да извърши престъпление, поради
което представлява опасност за близките и и за околните и с това се покриват
критериите на чл. 155 от 33. Във връзка с това се предлага да бъде настанен на
задължително лечение на основание чл. 162, ал. 2 от ЗЗ в ДПБ - гара К. в
стационарни условия за срок от два месеца. Накрая се смята, че при
освидетелстваното лице не е налице способност за изразяване на
информирано съгласие за лечение и е необходимо да се назначи служебно
лице, което да изразява информирано съгласие вместо него.
С описаното заболяване при него са налице трайни психически увреди в
резултат на психично заболяване, като с това се покриват критериите на чл.
146, ал. 1, т. 1 от ЗЗ. Поради заболяване в момента лицето представлява
опасност за себе си и за околните, тъй като може да извърши престъпление,
липсата на критичност към заболяването и към лечението му. При
освидетелстваното лице не е налице способност за изразяване на
информирано съгласие и е необходимо да се назначи служебно такова, което
да дава информирано съгласие вместо него. Освидетелстваното лице е опасно
за себе си и за околните. Препоръчва се задължително лечение в ДПБ – К. за
срок от два месеца.
Така установената по-горе фактическа обстановка се доказва от
събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и от
2
заключението на съдебно - психиатричната експертиза, която Съдът намира
за компетентно, обективно и безпристрастно извършена, поради което я
кредитира.
Между така събраните доказателства няма противоречия,
кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което съдът ги
кредитира.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че са
налице изискванията на чл.155 от ЗЗ за задължително настаняване и лечение
на Б..
Налице е първата предпоставка на чл.155 от ЗЗ за задължително
настаняване и лечения на освидетелстваното лице. Същият страда от
заболяване, посочено в чл. 146, ал. 1, т. 1 от ЗЗ, а именно, лицето е психични
увреди в резултата на психично разстройство с установено сериозно
нарушение на психичните функции. На следващо място налице е и втората
предпоставка на чл. 155 от ЗЗ , лицето поради заболяването си представлява
опасност както за околните, така и за близките си. По делото безспорно се
установи агресивно поведение и безкритичност към заболяването си,
създаващо опасност за здравето и живота на освидетелстваното лице и на
околните.
При това положение, съдът намира, че освидетелстваното лице следва
да бъде настанено на задължително стационарно лечение в ДПБ-гара К. за
срок от два месеца.
По делото се установи, че при освидетелстваното лице не е налице
способност да изразява информирано съгласие за лечението, поради което е
необходимо съдът да назначи друго лице, което да изразява това съгласие
вместо него и това лице е именно и това лице е именно Е. МИ. О. – експерт
„Здравеопазване” при Община – гр. Л..
Водим от горното и на основание чл.162 от Закона за здравето, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА освидетелстваното лице А. А. Д., ЕГН: **********, от гр.
В., ж.к. „Г.М.“, № 15, вх. „Б“, ет. 1, ап. 26, на задължително лечение в ДПБ-
гара К., при форма на лечение – стационарна, за срок от ДВА месеца, считано
3
от влизане на решението в сила.
ПРИЕМА наличието на способност на лицето Е. МИ. О. – експерт
„Здравеопазване” при Община – гр. Л., за изразяване на информирано
съгласие вместо освидетелстваното лице.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в седмодневен срок от днес,
като обжалването на решението не спира изпълнението му .
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4

Съдържание на мотивите

Производството е по чл.155 и сл. от Закона за здравето /ЗЗ/, образувано по предложение на
РП – В. за настаняване на задължително лечение на А.А. Д., ЕГН: **********, от гр. В., ж.к.
„Г.М.“, № 15, вх. „Б“, ет. 1, ап. 26.
Представителят на РП - В. заяви в с.з., че поддържа предложението за настаняване.
Процесуалният представител на предложеното за настаняване лице заяви в с.з., че
моли съда да настани на задължително стационарно лечение освидетелствания.
Освидетелстваното лице твърди в с.з., че есъгласен да бъде настанен съгласно
изложеното по делото.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
От показанията на разпитаните свидетели А.Д. и Д.Ш. , се установи, че
освидетелстваното лице А.Д. злоупотребява с алкохол, припада и си чупи ребрата, като
веднъж налетял с бастун на сина си – свидетеля А.Д.. Последният страдал от алкохолизъм и
не желае да се лекува. Не бил проявявал агресия към никого.
Освидетелстваното лице А.Д. твърди, че е злоупотребявал с алкохол, след това спрял
алкохола за три месеца и изпаднал в делириум.Нестрадал от никакви заболявания. Сега се
чувствал „кукурек“.
В становището си в с.з. д-р К.– психиатър, твърди, че освидетелстваното лице страда
от синдром на алкохолна зависимост, продължителни злоупотреби, до епизод, изразяващ се
в делириум тременс. Въз основа на разпитите на свидетелите психиатърът д-р К. предлага да
се назначи стационарна съдебно – психиатрична експертиза в ДПБ – гара К..
Видно от заключението на вещите лица д-р С. и д-р В., осв. Д. страда от психично и
поведенческо разстройство, дължащо се на употребата на алкохол. Психотично разстройство
с делириозни епизоди и епи припадъци. При него са налице психични увреди в резултат на
психично разстройство, като с това се покриват критериите на чл. 146, ал. 1, т. 1 от 33.
Поради това си разстройство в момента освидетелстваното лице може да извърши
престъпление, поради което представлява опасност за близките и и за околните и с това се
покриват критериите на чл. 155 от 33. Във връзка с това се предлага да бъде настанен на
задължително лечение на основание чл. 162, ал. 2 от ЗЗ в ДПБ - гара К. в стационарни
условия за срок от два месеца. Накрая се смята, че при освидетелстваното лице не е налице
способност за изразяване на информирано съгласие за лечение и е необходимо да се назначи
служебно лице, което да изразява информирано съгласие вместо него.
С описаното заболяване при него са налице трайни психически увреди в резултат на
психично заболяване, като с това се покриват критериите на чл. 146, ал. 1, т. 1 от ЗЗ. Поради
заболяване в момента лицето представлява опасност за себе си и за околните, тъй като може
да извърши престъпление, липсата на критичност към заболяването и към лечението му. При
освидетелстваното лице не е налице способност за изразяване на информирано съгласие и е
необходимо да се назначи служебно такова, което да дава информирано съгласие вместо
него. Освидетелстваното лице е опасно за себе си и за околните. Препоръчва се
задължително лечение в ДПБ – К. за срок от два месеца.
Така установената по-горе фактическа обстановка се доказва от събраните по делото
гласни и писмени доказателства, както и от заключението на съдебно - психиатричната
експертиза, която Съдът намира за компетентно, обективно и безпристрастно извършена,
поради което я кредитира.
Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и
взаимно се допълват, поради което съдът ги кредитира.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че са налице
изискванията на чл.155 от ЗЗ за задължително настаняване и лечение на Бойков.
1
Налице е първата предпоставка на чл.155 от ЗЗ за задължително настаняване и
лечения на освидетелстваното лице. Същият страда от заболяване, посочено в чл. 146, ал. 1,
т. 1 от ЗЗ, а именно, лицето е психични увреди в резултата на психично разстройство с
установено сериозно нарушение на психичните функции. На следващо място налице е и
втората предпоставка на чл. 155 от ЗЗ , лицето поради заболяването си представлява
опасност както за околните, така и за близките си. По делото безспорно се установи
агресивно поведение и безкритичност към заболяването си, създаващо опасност за здравето
и живота на освидетелстваното лице и на околните.
При това положение, съдът намира, че освидетелстваното лице следва да бъде
настанено на задължително стационарно лечение в ДПБ-гара К. за срок от два месеца.
По делото се установи, че при освидетелстваното лице не е налице способност да
изразява информирано съгласие за лечението, поради което е необходимо съдът да назначи
друго лице, което да изразява това съгласие вместо него и това лице е именно и това лице е
именно Е.М.О. – експерт „Здравеопазване” при Община – гр. Л..
Водим от горното и на основание чл.162 от Закона за здравето, съдът
Р Е Ш И :

НАСТАНЯВА освидетелстваното лице А.А. Д., ЕГН: **********, от гр. В., ж.к.
„Г.М.“, № 15, вх. „Б“, ет. 1, ап. 26, на задължително лечение в ДПБ-гара К., при форма на
лечение – стационарна, за срок от ДВА месеца, считано от влизане на решението в сила.
ПРИЕМА наличието на способност на лицето Е.М.О. – експерт „Здравеопазване” при
Община – гр. Л., за изразяване на информирано съгласие вместо освидетелстваното лице.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в седмодневен срок от днес, като
обжалването на решението не спира изпълнението му .

РАЙОНЕН СЪДИЯ :


2