Решение по дело №738/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалбата на К.М.М. ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Решение № 2153-03-50/15.03.2023 г. на Директор на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Варна, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане № 033-00-180-2/01.02.2023г., издадено от ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ Варна, с което е отменено Разпореждане № 033-00-180-1/20.07.2021г. за отпускане на обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.

Жалбоподателят моли да бъде отменен оспореният акт. Поискал е назначаване на ССчЕ.

Ответникът- Директор на ТП НОИ Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Твърди, че правилно и законосъобразно директорът на НОИ Варна е отхвърлил жалбата на М. срещу разпореждането на ръководителя на осигуряването, за безработица, с което е отказал отпускане на парично обезщетение за безработица на М., тъй като лицето е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 22.05.2018г.

Моли съдът да постанови съдебно решение, с което да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултксо възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б” от Кодекса за социално осигуряване (КСО) по жалба от К.М.М. ЕГН **********, с адрес: ***, срещу:

- Разпореждане № 033-00-180-2 / 01.02.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в Териториално поделение - Варна на Националния осигурителен институт (ПГ - Варна на НОИ), с което на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО,. е отменено влязлото в сила Разпореждане № 033-00-180-1/20.07.2021г. на същия административен орган, с което му е отпуснато парично обезщетение за безработица (ПОБ) по чл. 54а от КСО, за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2022 г., в размер 19,50 лв./дневно и

- Разпореждане № 033-00-180-3 / 01.02.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП - Варна на НОИ, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО и във връзка с чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО, му е отказано отпускане на ПОБ, тъй като е придобил право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 22.05.2018 г.

По подадено от К.М. заявление вх. № 033-00-180 / 05.07.2021 г., с Разпореждане № 033-00-180-1 / 20.07.2021 г. на административния орган, му е отпуснато ПОБ по чл. 54а от КСО, за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2022 г., в размер 19,50 лв. / дневно.

С разпореждане от 17.02.2016 г. на пенсионния орган, считано от 12.01.2016 г. по заявление от 29.01.2016г. на жалбоподателя, е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване за срока на инвалидността, както и социална пенсия за инвалидност за същия период. Пенсията многократно е изменяна по отношение на размер и срок. На 28.06.2022г. със заявление, жалбоподателят е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с преценка за по-благоприятен размер спрямо нея и получаваната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. След преценка и въз основа на представените от него документи за осигурителен стаж и осигурителен доход, съдържащите се такива в пенсионното досие и на данните в РОЛ, е установено, че К.М. е придобил право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 696, ал. 1 от КСО на 22.05.2018г., последното му осигурително правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал.1, т. 9 от Кодекса на труда и от същата дата до 30.04.2022г., има отпуснато и изплатено ПОБ.

С Разпореждане № 033-00-180-2 / 01.02.2023 г., на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, е отменено влязлото в сила Разпореждане № 033-00-180-1 / 20.07.2021 г. на същия административен орган, с което на К.М. е отпуснато ПОБ по чл. 54а от КСО, за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2022 г., в размер 19,50 лв. / дневно, а с оспореното Разпореждане № 033-00-180-3 / 01.02.2023 г., на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО и във връзка с чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО, на жалбоподателя е отказано отпускане на ПОБ, тъй като е придобил право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 22.05.2018 г.

След направена цялостна проверка на административните преписки по постановяване на обжалваните административни актове и на пенсионното досие на лицето, решаващият орган приема, че са съобразени всички законови разпоредби и правилно е отменено влязлото в сила Разпореждане № 033-00-180-1 / 20.07.2021 г. и правилно е отказано отпускане на ПОБ по подаденото от него заявление вх. № 033-00-180 / 05.07.2021 г.

На основание чл. 54а, ал. 1 от КСО, право на ПОБ имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които отговарят едновременно на условията (т. 1 - 3): да имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта, да не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168 и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от КТ.

С Решение № 2153-03-50/15.03.2023г. на Директор на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Варна, е отхвърлена жалбата на М. против Разпореждане № 033-00-180-2/01.02.2023г., издадено от ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ Варна, с което е отменено Разпореждане № 033-00-180-1/20.07.2021г. за отпускане на обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.

В конкретния случай се спори относно наличието на предпоставките по чл. 54а, ал.1, т. 2 от КСО – жалбоподателят твърди, че никога не е получавал уведомление, че има право на пенсия от 22.05.2018г., на осн. чл. 69б, ал.1 от КСО.

В хода на делото и по искане на жалбоподателя е назначена и приета от съда ССчЕ, която съдът напълно кредитира като компетентна и обективно изготвена.

В о.с.з., проведено на 15.09.23г., в.л. К.К. заявява, че се е запознала с документацията, която е приложена по преписката и е изготвила Приложение 1 към експертизата, като се е съобразила с всички данни, които са по преписката. Не е използвала друга информация, представена от НОИ. Според заключението на в.л. жалбоподателят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст към 22.05.2018г.

С оглед приетата фактическа обстановка, съдът намира, че оспореното решение на Директора на Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт и потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентни органи, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Подадената жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

На основание чл. 54а, ал. 1 от КСО, право на ПОБ имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които отговарят едновременно на условията (т. 1 - 3): да имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта, да не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168 и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от КТ.

Разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 11 от ДР на КСО определя, че под „Пенсия за осигурителен стаж и възраст“ по раздел III „Парични обезщетения за безработица“ от глава четвърта се има предвид пенсия по чл. 68, чл. 69, чл. 69а, чл. 696, чл. 69в от КСО и § 4 и 5 от преходните и заключителните разпоредби на КСО.

Съгласно чл. 54ж, ал. 1 от КСО, ПОБ се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на ТП на НОИ. На основание ал. 2, т. 1 от същата разпоредба, влязлото в сила разпореждане по ал. 1 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица.

Според чл. 33, ал. 5, т. 13 от КСО, НОИ уведомява лицата не по-късно от 6 месеца преди да навършат възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1, на които не е отпусната пенсия, за условията, при които могат да се пенсионират през следващата календарна година. В настоящия случай, от 12.01.2016г. до датата на навършване на възрастта по чл.68, ал. 1-2 от КСО за 2022 г. - 64 год. и 5 мес. жалбоподателят е получавал лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, при отпускането на която, съгласно нормата на чл. 23, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, придобития от него осигурителен стаж, като военнослужещ от първа категория, не е бил преобразуван към трета категория труд. На 28.06.2022г. със заявление, жалбоподателят е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с преценка за по-благоприятен размер спрямо нея и получаваната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Въз основа на представените от К.М. документи за осигурителен стаж и осигурителен доход, съдържащите се такива в пенсионното досие и на данните в РОЛ е извършена преценка, относно правото му на поисканата пенсия за осигурителен стаж, от която е установено, че той е придобил право на лична пенсия за осигурителен стаж и възрастно чл. 69б, ал. 1 от КСО на 22.05.2018г., а от датата на прекратяване на последното му осигурително правоотношение - 01.07.2021 г., до 30.04.2022 г., по подадено от него заявление вх. № 033-00- 180 / 05.07.2021 г. му е било отпуснато и изплатено ПОБ по чл. 54а, ал. 1 от КСО.

С оглед изложеното, съдът приема, че Решение № 2153-03-50/15.03.2023 г. на Директор на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Варна, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане № 033-00-180-2/01.02.2023г., издадено от ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ Варна, с което е отменено Разпореждане № 033-00-180-1/20.07.2021г. за отпускане на обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО, е правилно и законосъобразно.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определен на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, вр. чл. 144 от АПК.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.М.М. ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Решение № 2153-03-50/15.03.2023 г. на Директор на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Варна, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане № 033-00-180-2/01.02.2023г., издадено от ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ Варна, с което е отменено Разпореждане № 033-00-180-1/20.07.2021г. за отпускане на обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.

ОСЪЖДА К.М.М. ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 119 от КСО.

	Председател: