Решение по дело №1477/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.84, ал.3, вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Х. А. М. – търсеща закрила от [държава], насочена срещу Решение № 12452 от 29.11.2024г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването му.

Като основания за отказа в акта на административния орган били изложени съображения, че не са налице необходимите материалноправни предпоставки за предоставяне в полза на оспорващата на бежански статут и хуманитарен статут.

По-конкретно Държавна агенция за бежанците считала, че не може да се направи обоснован извод, че в момента е наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт на цялата територия на [държава]. Въпреки че административният орган оценявал положението в страната като несигурно и напрегнато, същият не определял насилието във всички части на страната като безогледно. Въз основа на това бил направен изводът, че за жалбоподателката са налице предпоставките по чл. 8, ал. 8, респ. чл. 9, ал. 5 ЗУБ - възможност да се ползва от ефективна закрила в част от държавата й на произход.

Анализът на изложената в решението обстановка в [държава] бил формален и не кореспондирал с личната й бежанска история. Административният орган общо разглеждал данните, съдържащи се в издадената от самия него справка, относно състоянието на провинцията, от която произхождал. Същевременно органът не изследвал обстоятелството относно последното местоживеене на жалбоподателката в [държава] и региона на страната, в който евентуално щяла да бъде върната.

Още повече, позовавайки се на алтернативата за вътрешно разселване по чл. 8, ал. 8, респ. чл. 9, ал. 5 ЗУБ, ДАБ не отчитал законово заложеното условие за нейното прилагане - териториално обособената вътрешна закрила да е наистина практически достъпна за кандидата. При прилагане на сочените разпоредби, на административния орган било вменено да установи, че кандидатът може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до съответната обособена част на държавата. На следващо място ДАБ следвало да извърши обоснована преценка относно действителната възможност кандидатът да се установи в посочената обособена област.

В оспорения административен акт липсвало каквото и да било изследване на възможността й да пътува до конкретно посочения регион на [държава] в настоящия момент. Липсвал и анализ на риска от едно такова пътуване или законността на влизането в страната именно в конкретната посочена от административния орган обособена част от държавата, счетена за сигурна. Същевременно не били анализирани пречките за установяването й в конкретната област на [държава], които били от финансов и битов характер, предвид материалните й затруднения на лице, напуснало държавата си на произход в търсене на международна закрила. Не се обсъждали и евентуални административни и правни препятствия за установяването на жалбоподателката именно в посочената област.

Следователно атакуваното решение на ДАБ било издадено в нарушение на изискванията на чл. 8, ал. 2 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година, които постановявали към момента на произнасяне на заявлението за убежище, приемащата държава да вземе под внимание какви са общите условия в обособената част от държавата на произход и какви са личните обстоятелства на кандидата.

Административният орган също така превратно тълкувал и не съобразявал предвижданията на Решение на Съда на ЕС от 17 февруари 2009 година по дело С- 465/07, съгласно което личният елемент на засягане на молителя може по принцип да се счита за установен, ако в държавата по произход или в съответния регион, в който ще бъде върнато лицето, насилието било в такава висока степен, че самото пребиваване в този район представлявало заплаха за живота и сигурността му.

Следователно в решението си административният орган не правел обоснована връзка между твърдените от жалбоподателката факти и обстоятелства, характеризиращи конкретното й местоживеене в [държава] в обл. Хасака, в която щяла да бъда върната. Информацията, на която АО се позовавал не отговарял на реалната ситуация в страната й на произход и дори си противоречал в анализа си и опита си да докаже, че при евентуалното й завръщане в [държава], оспорващата би могла да води нормален живот. По този начин неразгледани по същество оставали причините, довели до напускане на местоживеенето й поради основателен страх от преследване именно там. Изложените съображения в атакувания административен акт били и незаконосъобразни, тъй като административният орган необосновано и с противоречиви мотиви, относими единствено към една област в [държава], стигал до заключение относно състоянието на безогледно насилие в цялата страна, като същевременно не кредитирал факта, че причините жалбоподателката да напусне държавата си били свързани с твърдени от нея актове на несигурност и насилие в конкретното й място на живот там, което не било изследвано от ДАБ.

Изразява се несъгласие с констатацията на органа, че въпреки наличието на инциденти, свързани със сигурността в страната, ситуацията била стабилна и към настоящият момент не можело да се говори за наличие на безогледно насилие. Сочи се, че въпреки, че през последните години международното внимание било изместено от него безспорно било, че въоръжения конфликт в [държава] продължавал. В държавата й на произход и в конкретното й местоживеене там продължавало да е опасно за населението, а общоизвестна била информацията, че ситуацията в [държава] била неспокойна, непрекъснато се променяла и към настоящия момент тя не била такава, каквато органът бил преценил.

По изложените съображения, оспореното решение се явявало незаконосъобразно на основание чл. 146, т, 3 и 4 АПК.

Като не бил обсъдил всички гореизложени факти и обстоятелства и не бил съобразил връзката между конкретното местоживеене на жалбоподателката с общата обстановка в [държава], както и възможностите й за достигане и установяване в друга област на страната, счетена за сигурна, административният орган бил произнесъл своето решение при липса на мотиви и при съществено нарушение на административно-производствените правила. В него бил изложен преразказ на известни факти, но това според жалбоподателката не можело да се възприеме като надлежно мотивиране на издадения административен акт и било основание за отмяната му, което от своя страна като последица водело и до материалната му незаконосъобразност.

По подробно изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспореното решение със законните последици от това.

Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален представител в писмен отговор, излага мотивирано становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет с вх. № УП 33493 от 23.07.2024г. жалбоподателката е поискала закрила от Република България. Тъй като не разполагала с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, от 23.07.2024г. На същата дата лицето е регистрирано с имената Х. А. М., гражданнка на [държава], родена на [дата]. в [държава], [населено място], обл.И., вдовица, етническа принадлежност –***, религия – ***, домакиня, със средно образование, без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист са обективирани данни за роднините на кандидата за закрила.

С писмо с рег.№ УП 33493/24.07.2024г. Началникът на отдел ПМЗД в РПЦ - Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила.

С писмо рег. №М-13065/23.08.2024г. е постъпил отговор от ДАНС. Видно от същото, на основание чл.41, ал.1, т.1 от Закона за Държавната агенция „Национална сигурност“, адресатът се уведомява, че ДАНС не възразява на чужденеца да бъде предоставена закрила, в случай че отговаря на условията по ЗУБ.

На 03.09.2024г.с кандидата е проведено интервю, резултатите от което са отразени в протокол от същата дата. В хода на интервюто жалбоподателката е заявила, е напуснала [държава] заедно с единия от синовете си и дъщеря си на 30.06.2024г. и нелегално преминали в Турция където останали около месец. В България влезли незаконно на 22.07.2024г,. след което потърсили закрила от властите. Родена била и живяла в [населено място], обл.*** до 2023г., след което заминали за [населено място], откъдето напуснали [държава]. Премесили се в ***, тъй като редовната армия превзела селото им. *** се контролирал от Ф. А. Н., имало сражения и постоянни инциденти. Домът им в [държава] бил унищожен. Не притежавала разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Споделила, че не членува в политически партии, не била арестувана, не била осъждана, нямала проблеми и заради етническата си принадлежност и заради изповядваната религия, не била заплашвана и не й било оказвано насилие. По отношение причините, поради които напуснала страната си по произход сочи, че е сторила това заради войната. Лично не била виждала сражения, но чувала и хората разказвали. Родното й село било близо до магистралата и там имало много взривове. Не можели да се преместят да живеят в друг по-спокоен район, тъй като синът й бил пълнолетен и трябвало да бъде мобилизиран за военна служба, а оспорващата не желаела той да участва във войната. Допълнила, че не е била преследвана от групировки в [държава], към нея и семейството й не били отправени заплахи и не й било оказвано насилие.

С процесното Решение № 12452 от 29.11.2024г. Председателят на ДАБ при МС, на основание чл.75 ал.1 т.2 и т.4 от ЗУБ е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателката. Решението е връчено на лицето лично на 13.12.2024г. в присъствието на преводач.

Жалбата срещу решението е подадена на 17.12.2024г.видно от поставения входящ номер.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Административният акт е издаден от компетентен орган и при постановяване на обжалваното решение не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до отмяна му. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред, с кандидата за закрила има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като интервюто е провеждано в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език.

Обжалваното решение е в писмена форма, подписано е от издателя си и като цяло отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК.

В частта му относно отказа за предоставяне статут на бежанец на жалбоподателя, в решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му, което го прави надлежно мотивирано.

В тази част административният орган е изложил съображенията, поради които счита, че на чужденеца не следва да се предостави статут на бежанец, като е обсъдил предоставените от жалбоподателя данни в бежанската му история, и е приел за установено в хода на административното производство, че в бежанската история няма доводи за релевантно преследване, нито се обосновава наличие на реална опасност от бъдещо такова. Посочил е, че не се установява молителят да е бил обект на преследване в държавата си по произход поради причини: раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение, поради което не са налице основанията по чл.8, ал.1 от ЗУБ, както и не се установява осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл.8, ал.2-5 от ЗУБ. Административният орган е посочил, че не се установява и хипотезата за предоставяне на статут по чл.8, ал.9 от ЗУБ.

Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да е пропуснал да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Същите са подробно анализирани, като въз основа на тях административният орган възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната му по произход.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на тази част от оспореното решение, съдът намира следното:

В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или да не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателката интервю не се установява спрямо последната да е осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От жалбоподателката не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение, или принадлежността й към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни, или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателката бежанска история и не се установяват по делото. Лицето не твърди в страната си на произход да е заплашвано лично, спрямо него да е упражнявано физическо насилие, или да е било обект на репресии. Заявената от жалбоподателката информация следователно е била подробно обсъдена от административния орган. Последният правилно е приел, че тази информация не може да се счита за релевантна при преценката на основанията за предоставяне на закрила в случая. Само за пълнота следва да се посочи, че опасенията от преследване и наказание поради дезертиране от военна служба са относими към бежанската история на сина на жалбоподателката и евентуално взетото административно решение на ДАБ по отношение депозирана от същия молба за закрила. Но въпреки това е уместно да се посочи, че сами по себе си тези опасения не представляват основателни опасения от преследване по смисъла на дефиницията. В този смисъл и Наръчника по процедури и критерии за статут на бежанец на службата на Върховния комисар на ООН за бежанците.

В допълнение следва да се посочи, че по отношение на обстановката в [държава] към днешна дата, съдът взе предвид информацията от общо достъпни източници за общото положение в страната и справки от 12.12.2024г. и 27.12.2024г. на Д“МД“ при ДАБ, след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Б. А. поради настъплението на бунтовнически групировки в началото на м.декември 2024г. и поемането на контрол в редица големи градове в страната, включително и в столицата Дамаск. След преглед на информацията за тази страна, съдът приема, че въпреки настъпилите нови обстоятелства не е налице съществена промяна в обществено политическия живот в [държава] която да рефлектира пряко върху гражданите ѝ, касателно наличие на предпоставките по чл. 8 от ЗУБ. Към настоящия момент няма основания да се приеме, че в [държава] са налице преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Информацията от различните информационни източници не сочи към датата на постановяване на настоящия съдебен акт в [държава] да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.

По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

Не се установява и спрямо чужденеца да е осъществено преследване, релевантно на посоченото в хипотезите на чл.8, ал.2-5 от ЗУБ, както и риск от бъдещо такова. Молителят за закрила изрично заявява, че не е бил арестуван или осъждан, не му е било оказвано насилие, а дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи към риск от преследване в страната по произход, също не се установяват.

Следователно в частта на обжалваното решение, с която се отказва предоставяне на статут на бежанец на жалбоподателя, органът правилно е приложил закона и не са налице основанията за отмяна визирани в чл. 146, т.1-т.5 от АПК, поради което жалбата му по отношение на тази част следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

В останалата част на решението, с която органът е отказал да предостави субсидиарна закрила на молителя, административният орган е приел, че липсват релевантни твърдения за наличие на основание за предоставяне на хуманитарен статут и е обсъдил обстановката в страната на произход на чужденеца, като е извършил преценка на необходимостта от прилагане на разширенията, дадени с Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейските общности, по тълкуването на член 15, буква „в“ от Квалификационната директива, респективно чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ.

Приел е че от справката за ситуацията в страната по произход на жалбоподателя, можело да се направи извод, че за търсещия закрила не съществувала реална опасност от тежки посегателства по чл.9, ал.1 от ЗУБ, съответно искането за закрила и в тази му част било неоснователно. Липсвали и предпоставки за предоставяне на статут по чл.9, ал.6 от ЗУБ. За него не били налице условията за хуманитарен статут по други хуманитарни причини, тъй като не се позовавал на причини от хуманитарен характер.

Съдът намира, че в тази му част решението е подробно мотивирано. Органът е приел, че в случая не е налице нито една от хипотезите на чл. 9, ал.1, т.1,т.2 и т.3 от ЗУБ.

Така осъществената преценка на органа се явява правилна и обоснована, като съответна на събраните по делото доказателства.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

В разглеждания случай, чужденецът въобще не е навел като причина за напускането на родната си страна наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Безспорно в проведеното интервю с жалбоподателя същия не само не е направил изявления в подобен смисъл, но и изрично е заявил, че не е бил арестуван или осъждан и не е имал проблеми с официалните власти в страната си.

Третата причина за предоставяне на хуманитарен статут - тази по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за налична по отношение на оспорващия, както правилно е преценил и административния орган.

Цитираната норма на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл.15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C - 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета(отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата - членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Съгласно пълзящата скала посочена в т.39 от решението в колкото по-голяма степен молителят успее да докаже, че е конкретно повлиян от фактори имащи пряко отношение към личното му положение, толкова по-слаба ще трябва да е степента на безогледно насилие за него, която се изисква за търсенето на субсидиарна закрила. Действително, понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.

Т.е. от гореизложеното е видно, че за да е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ то е необходимо освен наличие на вътрешен въоръжен конфликт в съответната държава по произход, но и този конфликт да е довел до тежки и лични заплахи за живота или личността на чужденеца като гражданско лице, като съществуването на такива заплахи може да се предполага ако ситуацията в страната по произход достигне до изключително високо ниво на безогледно насилие.

В тази връзка следва да се посочи, че сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални. Жалбоподателят е посочил, в интервюто си че преди напускане на страната си по произход е живял в обл.***. По делото е приложена справка вх.№ ЦУ-1850 от 27.08.2024г. от която е видно, че към датата на постановяване на решението ситуацията в провинцията където е живял оспорващата е оставала сложна. Същевременно по делото е приложена и справка с вх.№МД-02-3 от 15.10.2024г. на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ – МС, касаеща ситуацията в страната по произход на молителя като цяло. Видно е от информацията в тази справка, че на територията на [държава] е налице вътрешен въоръжен конфликт считано от 2011г., но от 2020г. насам конфликтът на територията на страната се намира в състояние на застой. В справката се сочи, че фронтовите линии в [държава] към момента са повече или по-малко стабилизирани и фактически съществуват четири зони под контрола на различни участници в конфликта – зони под контрола на официалното сирийско правителство, зони под контрола на кюрдското самоуправление, зона под контрол на т.нар. „Правителство на сирийското спасение“ и зони под контрола на Турция и съюзническите й милиции. Сирийското правителство контролира над 60 % от общата територия на страната, вкл. центъра, средиземноморското крайбрежие, а всички големи градски зони, вкл. Д., Х., Л.и Х. са разположени в контролираната от правителството зона. Отразено е също, че макар да съществува риск за сигурността, свързаното с конфликта насилие е спорадично, а и от 2012г. е налице мълчаливо споразумение между сирийското правителство и кюрдската партия „Демократичен съюз“, което предоставя на последната известна степен на автономия в районите с кюрдско мнозинство, в североизточната част на страната, в замяна на което кюрдската партия не участва в конфликта. От справката се установява също, че последният останал анклав от първоначалната опозиция на правителството е в северозападната част на провинция *** на границата с Турция, където са разположени десетки предимно ислямистки групи. Предвид така установеното в справката, то по мнение на съда правилен се явява изводът на административния орган, че към датата на издаване на административният акт в [държава] не е била налице ситуация на изключително безогледно насилие. Макар обстановката в страната по произход на молителя да остава сложна, то не са налице ситуации, в които конфликта понастоящем да е достигнал нива при които съществува реален риск, чужденецът да понесе тежки посегателства. Проблемите със сигурността са спорадични и не са обхващали всички провинции на [държава]. Жалбоподателката твърди, че е нямала взаимоотношения с армията и полицията и не е извършвала политическа дейност, а част от семейството й продължава да живее в [държава] необезпокоявано. Следователно не може да се направи извода,че личното и общественото й положение предполагат да е рискова група, чиято дейност да я постави в неблагоприятна позиция на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и на фона на спорадичните проблеми със сигурността там. Както се посочи, по смисъла на т.39 от горецитираното решение на съда в Люксембург, за да се предостави хуманитарен статут на молителя следва безогледното насилие в [държава] да е изключително, каквото то не се установява да е от относимата справка на Дирекция“МД“ При ДАБ. Нещо повече от цитираната справка на ДАБ може да се направи и извода, че в страната обстановката е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за вътрешно разселване в частите от страната в които е налице по-висока сигурност и в които жалбоподателката спокойно би могъл да се ползва от закрилата на официалните власти и които както се посочи са над 60 процента от общата част от страната. Предвид това обоснован се явява извода на административния орган, че към постановяване на решението за лицето не се установява наличието на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ.

Както вече бе посочено, в началото на м.декември досегашният президент Б. А. се оттегли от власт (беше принуден да се оттегли) поради настъплението на бунтовнически групировки и осъществения от тях контрол в редица големи градове в страната, включително и в столицата Д . Този общоизвестен факт не променя положението в [държава] в негативен аспект, доколкото от информацията от общодостъпни източници става ясно, че смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, засега тенденциите за общото положение в [държава] са по- скоро положителни. В тази връзка последните новини за тази страна са, че вече е назначен премиер на преходно правителство на [държава] за срок до 1 март 2025г. – М. Б.. Има и информации, че часове преди това назначение лидерът на сирийските бунтовници М. ал Джолани е обсъдил процеса по предаване на властта с действащия министър-председател. Същото така бунтовниците са разпоредили техните части да се изтеглят от превзетите градове и за сигурността да се грижат полицията и силите за вътрешна сигурност. Към настоящия момент вече се работи за съставяне на правителство и възстановяване на реда. Тази информация се сочи в журналистически материали на БНТ, БТВ, Нова, Vesti.bg и редица други български, а и световни медии, като част от тях се позовават на информация на Агенция Ройтерс. Освен това в някои медии се публикуват и материали за милиони сирийци, намиращи се извън страната си, които са изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Б. А. и в тази връзка се очаква голям обратен миграционен поток в посока [държава], като в тази връзка Турция е обявила отварянето на един от граничните си пунктове със [държава], за да осигури свободното завръщане в родината на желаещите да сторят това (вж. БТА, 24 часа, Novini.bg и др.).В тази насока видно е от най-актуалната справка за [държава] от 27.12.2024г., че говорителя на Върховният комисариат по бежанците е посочил, че от 08.12.2024г. около 19 400 сирийци са се завърнали в страната си по произход. В същата справка е посочено, че по данни на турски официални лица над 25 000 души са се завърнали в [държава], а считано от същата дата около 51 000 сирийци са се завърнали от всички съседни страни, през официалните гранични пунктове. Същевременно видно е от най-новата информация от общодостъпни източници от 05.01.2025г.(dir.bg), че съгласно изявления на немски официални лица(германският министър на вътрешните работи) Федералната служба за миграцията и бежанците ще преразгледа и отнеме предоставената закрила в Германия ако хората вече не се нуждаят от такава, тъй като ситуацията в [държава] се стабилизира.

На фона на тези информации, от редица медии се съобщава и за бомбардировките над [държава] от страна на Израел и настъплението на нейни сухопътни военни сили в страната. В тази връзка следва да се подчертаят категоричните, според някои медии, заявки на министър-председателя на Израел, че целта на армията е единствено унищожаване на тежки оръжия, намиращи се в [държава] с цел да не попаднат в ръцете на екстремисти (вж. Свободна Европа, DW, БНР и др.). Не са налице данни, които да сочат, че цел на тази военна офанзива е мирното население на [държава]. От множество журналистически материали за тази военна намеса става ясно, че цели на армията на Израел са военни обекти, които биха могли да бъдат използвани срещу народа на [държава] или израелския народ.

Предвид данните от справките, информацията от общодостъпни източници и наличните доказателства, съдът приема, че не са налице хипотези на чл. 9, ал. 1, т. 1 - 2 от ЗУБ. Не съществуват и тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт в държавата по произход на жалбоподателя – чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

Само за пълнота следва да се посочи, че заявената в о.с.з. липса на възможност дъщерята на жалбоподателката/17г./ да учи в [държава] са релевантни именно към бежанската история на последната, а не и към тази на оспорващата, поради което не могат да бъдат съобразявани в настоящото съдебно производство. Липсата на добри условия за живот в [държава] сам по себе си не е основание, което да е релевантно за преценката на представяне на бежански или хуманитарен статут на кандидат за закрила.

Правилен се явява и извода, че не са налице и основанията, визирани в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ.

От горното може да се направи заключение, че при вземане на своето решение административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила с характер на съществено, което да представлява основание за отмяна на обжалвания акт.

Оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства на целта на закона и следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена, като неоснователна.

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х. А. М. – търсеща закрила от [държава], насочена срещу Решение № 12452 от 29.11.2024г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.