РЕШЕНИЕ
№ 881
****** 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20251720100770 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Л. Ж. И., ******************
ЕГН ********** срещу Община Перник, ЕИК: *********, ****** пл. Св. Иван Рилски
№ 1. Ищецът твърди, че на ******************, в района на ******************,
докато се придвижвал към дома си със своята майка, бил ******************, което
****************** и го ******************. Кучето било с внушителни размери и
тегло близко до това на ищеца. Високо около 70 см. и тегло около 70 кг., сиво на цвят.
Дори и след като ****************** кучето ******************. То било
прогонено едва след намесата на преминаващ таксиметров шофьор, които започнал да
сигнализира с клаксона си. След нападението веднага посетил лечебно заведение за
преглед и обработка на раната. Твърди, че раната била инфектирана, с размер около 2,5
см., сериозна ******************.
На ****************** ищецът отново посетил лекар, тъй като болките били
интензивни. Направена била консултация със ******************. На
****************** последвал нов преглед.
Твърди, че представители на ответника се били свързали с него, проявявайки
интерес за състоянието му. Описва същото като сочи, че първите две седмици болките
били много интензивни като изпитвал затруднение да прави определени
телодвижения. Изпитвал затруднение в ежедневното си обслужване
****************** Продължил да изпитва болки, но вече не били така интензивни.
Изпитвал известна ********* когато на улицата види едри кучета.
Намира, че ответникът не е изпълнил законоустановените си задължения по
******************, поради което носи отговорност за причинените му
неимуществени вреди.
С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сума в размер на 5000,00 лева, (частично от 15000,00 лева)
1
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със
законна лихва от ****************** до окончателното плащане за причинените му
неимуществени вреди, резултат ******************, в района на
******************.
Претендира разноски.
Ответникът депозира отговор в срок. Намира предявените искове за допустими,
но неоснователни като изцяло оспорва изложените в исковата молба фактически
твърдения. Намира, че по делото не е установено ******************. Намира
претенцията за завишена с оглед на конкретните страдания, претърпени от ищеца,
позовавайки се на данните от приложените от него писмени доказателства.
Твърди, че при него и/или в районната ветеринарномедицинска служба не е
постъпвал сигнал от ищеца за инцидент на ****************** На основание чл. 52
ЗЗД възразява срещу размера на претенцията за неимуществени вреди като намира
същата за прекомерна спрямо претърпените вреди.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД.
Когато вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на лице, на
когото е възложено да извършва определена работа, то правният субект, който е
възложил тази работа, следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД
гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или
бездействие) на лицата, на които е възложил да упражняват ****************** за
безстопанствените кучета. Когато при изпълнение на така възложената работа е
допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е
по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда
тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на
ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква
работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди
противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има
обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с
извършването на работата лица. Съгласно задължителните за съда тълкувателни
разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите
лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители
при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой
конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
За да възникне притезателното право на увредения от ******************
срещу Община Перник за обезвреждане на неимуществените и имуществените вреди,
причинени виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа, трябва в
обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки
(юридически факти): 1) за увредения да е възникнало право на вземане на
извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е.
вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно
поведение и 2) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на
изпълнение на възложената работа от Община Перник чрез своето действие или
бездействие.
2
По делото безспорно се установява правнорелевантното обстоятелство, че на
******************, в района на ******************, докато се придвижвал към
дома си ищецът бил ******************, което ****************** и го
******************. В тази насока са показанията на св. С. Г. – пряк очевидец, както
и от медицински документ, издаден на същата дата.
Спорното между страните обстоятелство е чия собственост е кучето,
****************** ищеца, съответно – дали ответникът е материално легитимиран
по настоя-щата претенция. В тази връзка св. С. Г. описва кучето (дори посочва, че две
кучета ******************, но само едното ****** ищеца), което е
****************** на Цвят. Кучетата нямали каишки и не били маркирани.
Възприела е самото ******************, като сочи, че единствено намесата на
таксиметров шофьор, довело до ****** на кучетата и невъзможността второто също
***** ищеца. Заявява, че е виждала и преди кучетата и ********* да минава пеша по
този маршрут. Определя кучетата като бездомни.
Съгласно чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗЗЖ общинските съвети приемат програми за
овладяване популацията на безстопанствените кучета и предвиждат средства за
изпълнението им, като кметовете на общини организират изпълнението на тези
програми и ежегодно внасят отчет за тяхното изпълнение пред изпълнителния
директор на Българската агенция по безопасност на храните. В ЗЗЖ са предвидени
редица задължения на общинските органи за овладяване популацията на
безстопанствените кучета, като несъмнено целта на закона е подобни кучета да не са
на свобода в населените места, тъй като са заплаха за живота и здравето на хората. С
оглед на това законът предписва, че общинските власти са длъжни да вземат под
надзор всички безстопанствени кучета чрез залавянето, кастрирането,
обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в изградени и
стопанисвани от тях приюти (чл. 47, ал. 1 ЗЗЖ). Следователно, основната мярка за
надзор е именно настаняването на кучетата в приюти – арг. чл. 41, ал. 1 ЗЗЖ, като
само по изключение се допуска те да бъдат връщани на местата, от които са взети - чл.
47, ал. 3 ЗЗЖ. Ако е било проявено агресивно поведение от безстопанствени кучета, то
тогава се касае до грешна преценка на общинските органи да върнат кучетата по
местата, от които са взети, вместо да ги настанят в приюти. Следователно, надзорът и
грижите по отношение на безстопанствените кучета са възложени на общините чрез
техния изпълнителен орган – кмета, поради което ответникът е материално
легитимиран по предявените искове. В своята практика ВКС нееднократно се е
произнасял, че „безстопанствено“ по смисъла на чл. 70 от Закона за ветеринарно-
медицинската дейност (отм.) е всяко животно, което „не е в определено за това място,
или в дом и няма стопанин с него“.
Съдът намира, че макар общината да е въвела в известна степен мерки за надзор
върху безстопанствените кучета, намиращи се на нейна територия, те не са приложени
адекватно и не са били достатъчни, като по улиците на гр. Перник са останали
****************** причинявайки ******************. В процесния случай не е
положена дължимата грижа за изпълнение предписанията на закона и в този смисъл е
налице противоправно поведение.
Следователно, доказано е виновното неизпълнение на нормативно установеното
задължение Община Перник чрез своите служители да осигурява безпрепятствено
придвижване на хора по улиците на общината, ******************, поради което е
установен фактическият състав, обуславящ възникването на обезпечитално-
гаранционната отговорност на ответната община за противоправното бездействие на
нейни служители – по реда на чл. 49 ЗЗД.
Само за пълнота следва да се посочи, че приложената от ответника, като
3
доказателство по делото, Програма за овладяване на популацията на
безстопанствените кучета на територията на община Перник **** – 2025 и
съответните протоколи, не разколебава извода на съда за виновното неизпълнение.
Първо, този документ е заверен, но не е подписан. Липсват дори индиции да е приет и
действаш на територията на общината. Второ и по - съществено, наличието на План за
действие, без реалното му приложение е ефективно колкото задължение без санкция.
Към Програмата са приложени протоколи (повечето също неподписани), от
които може да се установи, че на ********************** г. е било заловено куче в
******************, но на следващия ден е върнато на същото място, след като е
маркирано. Представен е и протокол, че същото куче (чипът е идентичен) е заловено
на**********., след като е подаден сигнал за ****************** над ищеца. На
****** било заловено и друго куче в същия квартал. Удостовереното в тези протоколи
свидетелства за хаотични действия, предприемани основно след като инцидент е вече
налице. Също така, в протокола за връщане на куче не са изложени никакви мотиви
как е извършена оценка, че то не е опасно.
Представянето на тези доказателства съдът възприема като защитна теза (макар
и такова конкретно възражение да не е правено с отговора), продиктувана от
прецедентното Решение № 308 от 3.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1068/2017 г., IV г. о.,
ГК, в което се приема, че Общината може да опровергае твърденията за
противоправно бездействие, като докаже осъществяването на предписаните от закона
действия за овладяване на популацията на безстопанствени кучета, както и да
екскулпира своите служители, като докаже, че предписаните от закона действия са
осъществени с дължимата грижа - изпълнените мерки за овладяване на популацията на
безстопанствени кучета са адекватни на проблема и съответстват на финансовите,
организационните и други възможности на общината.
Установените действия обаче не водят до този извод. Както бе посочено, а тук
се обобщава, в рамките на три години преди процесното нападение, в
****************** в гр. Перник е заловено едно куче и то е върнато на улицата
на следващия ден. Други действия преди подаване на сигнал не се установяват. Ето
защо съдът приема, че ответникът не може да бъде освободен от отговорност.
По отношение на иска за неимуществени вреди и съгласно разпоредбата на чл.
52 ЗЗД обезщетението за тях се определя от съда по справедливост. Понятието,
„справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението /т.2 от ППВС № 4 от
23.12.1968 г./. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да
бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални ****************** и пр. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД
обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на
всички понесени от конкретното увредено л******************, които ноторно
намират не само отражение върху ******, но му създават и социален дискомфорт за
определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни
бъдещи прояви в здравословното му състояние и които в своята цялост представляват
конкретните неимуществени вреди. Същевременно обезщетението за неимуществени
вреди има паричен израз, поради което всякога се явява детерминирано и от
икономическа конюнктура в страната, една от проявните форми на която са и
нормативно определените лимити за отговорността на застрахователя, независимо, че
те сами по себе си не са пряк израз на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52
ЗЗД.
4
Настоящият съдебен състав намира, че при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъдат взети предвид обстоятелства,
които се установяват от приетото като писмено доказателства съдебно медицинско
удостоверение, амбулаторни листи и свидетелски показания. От съдебно медицинско
удостоверение се установява, че ищеца е с нараняване, което е възможно да е
получено по описания начин. То е локализирано в областта на меките тъкани в
областта на лявата предмишница.
От представените медицински документи се установява, че ищецът
няколкократно е посещавал лекуващ лекар, наблюдаващ възстановяването му като на
****** и ****************** се констатира, че ******************.
Св. С. И. е заявила, че за инцидента е разбрала от ищеца. Като негова ****** е
помагала да сменя ******. Заявява, че ищецът е бил много ******. Около две седмици
е изпитвал силна болка, след което тя започнала постепенно да отшумява. Независимо
от това, след завръщането си на работа ищецът не могъл да се справи със своите
задължения, изискващи физическа сила и бил принуден да напусне заемана от него
позиция.
Настоящият състав кредитира тези показания, тъй като свидетелят, макар и
кръга на лицата по чл. 172 ГПК, е предал обективно своите преки възприятия, без да
влага оценъчен характер в същите.
При съобразяване на горепосочените обстоятелства и на разпоредбата на чл. 52
ЗЗД съдът намира, че претърпените болки, страдания, ****************** биха били
репарирани със сумата от 5000,00 лева. До този извод съда достигна, изследвайки
конкретните увреждания – ******************, както и невъзможността на ищеца да
продължи да упражнява заеманата от него длъжност.
Възражението на ответника, че в общинския приют за безстопанствени кучета
не е постъпвал сигнал от ищеца за инцидент на ****************** е ирелевантно, а
същевременно и опровергано, тъй като самия ответник представя доказателства, за
„активна дейност“ на общинския приют, заловил не едно, а две кучета след
******************, като мотив за това се сочи – подаден сигнал.
По разноските:
При този изход от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
заплати сторените от ищеца разноски. Такива са доказани и следва да се присъдят в
размер на 700,00 лева, като сумата от 100,00 лева - депозит за разпит на свидетели не е
изплащана и подлежи на възстановяване, ако такова искане се направи.
Следа да се присъди възнаграждение на процесуалния представител на ищеца,
оказал безплатна правна помощ. Съдът определя възнаграждение в минимален размер
съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 800,00 лева.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД ОБЩИНА ПЕРНИК, БУЛСТАТ
*********, с адрес ****** пл. „Св. Иван Рилски“ № 1А, представлявана от кмета
Станислав Владимиров да заплати на Л. Ж. И., ****************** ЕГН **********
сума в размер на 5000,00 лева представляваща неимуществени вреди, ведно със
законна лихва от ****************** до окончателното изплащане на задължението,
настъпили в резултат на ****************** от безстопанствено куче на
5
******************, в ****** ******************, представляваща сума по
предявен иск до размер от 5000,00 лева, като частичен иск в общ размер на 15000,00
лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ОБЩИНА ПЕРНИК да заплати на
Л. Ж. И. сумата от 700,00 лева разноски съобразно изхода от спора в настоящото
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ЗА, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК ОБЩИНА ПЕРНИК
да заплати на адв. Б. Б. сума в размер на 800,00 лева за оказаната правна помощ по
чл. 38 ЗА.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6