№ 17031
гр. София, 11.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110174257 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на А. Н. И. срещу „ВИВУС.БГ“ ЕООД.
На основание чл. 146, ал. 1 ГПК, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК и като съобрази фактическите
твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК – за прогласяване на нищожността на
Договор за кредит № ********** от 06.12.2023 г., евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл.
10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр.
3 ЗЗД и чл. 143, т. 19 ЗЗП – за прогласяване на нищожността на клаузата, предвиждаща такса
за експресно разглеждане по Договор за кредит № ********** от 06.12.2023 г., и
кумулативно съединен с тях осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 5 лв. – частична претенция от 98,52
лв. – заплатена без основание такса за експресно разглеждане по Договор за кредит №
********** от 06.12.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба - 12.12.2024 г., до окончателното плащане.
Ищцата твърди, че на 06.12.2023 г. е сключила Договор за кредит № ********** с
„ВИВУС.БГ“ ЕООД /с предишна фирма 4финанс/, като страните са се договорили
отпуснатият заем да бъде в размер на 400 лв., при погасяване в срок до 05.01.2024 г. В
посочения договор е уговорено, че ГПР е в размер на 49,70 %, при лихвен процент по
кредита в размер на 40,97 %, и сума на лихвата за срока на договора 13,48 лв. Съгласно
договора кредитополучателят дължи сума в размер на 98,52 лв. - такса за бързо разглеждане
на искането за отпускане на кредит. Ищцата твърди, че е погасила сумата по договора,
включително и таксата за експресно разглеждане: общо 512 лв. Твърди, че сключеният
договор е нищожен, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а
именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита - в договора за потребителски
кредит грешно е посочен размер на ГПР, а действителният такъв е в пъти по-висок от
посочения, което е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Посочва, че таксите за допълнителни услуги следва да бъдат
включени в ГПР. Счита, че грешното посочване на размера на ГГР следва да се приравни на
хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, респективно целият
договор следва да се обяви за недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Счита също, че
посочването в договора за кредит на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в
отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла
на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Твърди, че клаузата, с която е уговорено, че следва да заплати
на кредитора такса за експресно разглеждане на кредита е нищожна. Посочва, че е налице
изрична забрана да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и
1
управлението на кредита, какъвто е настоящият случай. Счита, че клаузата, предвиждаща
такса за експресно разглеждане е и неравноправна, и противоречи на добрите нрави,
доколкото въвежда потребителя в заблуждение. С оглед изложеното моли съда да постанови
решение, с което да обяви договор за кредит за недействителен, евентуално да обяви
клаузата, предвиждаща такса за експресно разглеждане за нищожна, както и да осъди
ответника да заплати на ищцата сумата от 5 лв., частична претенция от 98,52 лв., като
платена без основание, ведно със законна лихва от датата на исковата молба (12.12.2024 г.)
до окончателното плащане на вземането. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Счита, че исковата молба е нередовна, тъй като не е
посочено кои суми са основателно заплатени и кои – неоснователно, както и липсва
номерация на конкретните клаузи от договора, чиято нищожност се иска да бъде прогласена.
Не оспорва факта на сключване на процесния договор за паричен заем, както и че ищцата е
погасила задължението си по него, като е заплатила сума в общ размер на 498,97 лв., с която
е погасена и сума в размер на 98,52 лв. – такса за експресно разглеждане на искането за
отпускане на кредит. Счита, че не са нарушени императивните норми на ЗПК и ЗЗП, а
уговореният ГПР съответства на правилото на чл. 19, ал. 4 ГПК, като в него не следва да се
включва таксата за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит, тъй като се касае
за допълнителна, незадължителна услуга, за което излага подробни съображения. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Във връзка с твърденията на ответника за нередовност на исковата молба съдът
приема, че на ищеца следва да се дадат указания единствено да посочи като номер клаузата
от договора и приложенията към него, уреждаща такса за експресно разглеждане, а в
останалата част исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК –
основанията за нищожност на договора и на отделните клаузи от него са посочени
достатъчно ясно, като поредността, в която следва да бъдат разгледани твърдените пороци е
преценка на съда.
Разпределение на доказателствената тежест:
В тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване:
сключването на договор за паричен заем/кредит със соченото в исковата молба съдържание,
включително на оспорената клауза, че договорът противоречи на изискванията на ЗПК,
евентуално, че клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане
заобикаля императивни материалноправни разпоредби и/или накърнява добрите нрави,
както и че е неравноправна такава; извършено плащане на исковата сума в полза на
ответника на основание процесната договорна клауза.
В случай на доказване на тези факти, ответникът следва да докаже направените в
исковата молба възражения, както и че сумата от 5 лв., частична претенция от 98,52 лв., е
получена на годно правно основание.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът отделя за безспорни и ненуждаещи
се от доказване между страните обстоятелствата, че между тях е сключен процесният
Договор за кредит№ ********** от 06.12.2023 г. със соченото в исковата молба съдържание,
по който ищцата е получила в заем сумата от 400 лв., както и че ищцата е погасила
дължимите по договора суми в общ размер на 498,97 лв. на 07.12.2023 г., отнесени за
погасяване на главница в размер на 400 лв., такса за бързо разглеждане в размер на 98,52 лв.
и договорна лихва в размер на 0,45 лв.
Съдът указва на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК служебно следи за
недействителност на договори и отделни клаузи, от значение за решаване на правния спор и
обявява на страните, че може да не зачете правните последици на нищожна сделка, поради
което с оглед принципа на състезателното начало дава възможност на страните да изразят
становище по този въпрос и евентуално да посочат доказателства.
По доказателствата:
Представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени
доказателства следва да се приемат като допустими, относими и необходими за правилното
решаване на спора.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК е неоснователно, тъй като към отговора на
2
исковата молба са представени СЕФ и приложимите общи условия към договора за кредит, а
в останалата част – относно искането за задължаване на ответника да представи разписки за
получени суми искането е неоснователно, тъй като касае безспорни между страните факти, а
и към отговора е представена и справка за постъпили плащания.
Искането по чл. 192 ГПК за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи
пред БНБ за снабдяване с информация относно всички сключени договори за потребителски
кредит между ищцата и ответника също е неоснователно, доколкото е неотносимо по
настоящия спор наличието на други договори за потребителски кредит между страните.
По искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза съдът ще се произнесе
в открито съдебно заседание, след изслушване на становището на ищеца по отговора на
исковата молба.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищцата А. Н. И. в едноседмичен срок от получаване на съобщението, с
писмена молба с препис за насрещната страна, да посочи дали твърди, че е заплатила сума,
по-голяма от 498,97 лв. по договора за кредит, съответно дали поддържа искането си за
експертиза, както и да посочи клаузата, предвиждаща такса за експресно разглеждане – с
номерация по общите условия, която иска да бъде прогласена за нищожна по евентуалния
иск.
При неизпълнение на указанията в срок съдът ще остави без уважение искането за
експертиза и ще върне исковата молба в частта по евентуалния иск.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 14.05.2025 г. от
09,20 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ОТЛАГА произнасянето по искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза
за откритото съдебно заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищцата.
УКАЗВА на страните, че следва най - късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по - късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично
участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за
който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.governmentbg/MPPublicWeb/defaultaspx?id=2).
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от настоящото определение, а на ищцата - и
препис от отговора на исковата молба с приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4