Решение по дело №3530/2016 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

 №

12.10.2016г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА

 

           При секретаря П.И. и прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя гр.д.№3530/2016г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:

          Иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

          Пред ПлРС е депозирана искова молба от К.И.Ф. И Р.И.Ф., чрез адв. С. М.,***, с която се твърди, че ищците са собственици на недвижим имот, с адрес гр. ***, и са потребители на ТЕ, партида № 25862, с доставчик на ТЕ- ответникът. Твърди се, че  до ищците периодично са изпращани покани за  изпълнение на задължение от 01.11.2008г. Посочва се, че ищците са поискали от ответника справка за дължимите суми, както и същият да признае погасяването по давност на част от сумите. Твърди се, че сумите от 1614,8лв- главница, за периода 01.11.2008-30.03.2013г, и сумата от  815,37лв- лихва за забава, за периода 01.01.2009-30.03.2013г, са погасени по давност. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че ищците не дължат общо сумата от 1614,8лв- главница, за периода 01.11.2008-30.03.2013г, и сумата от  815,37лв- лихва за забава, за периода 01.01.2009-30.03.2013г., поради изтичане на давностния срок.

          Ответникът “ТЕЦ-ПЛЕВЕН”, ЕАД, гр. Плевен, в срока за отговор, не депозира становище. От страна на ответника е депозиран отговор,  който е извън едномесечният срок, поради което съдът не приема същия.

В с.з. на дата 27.09.2016г., юрк.В. ***- представител на ответника ТЕЦ-Плевен,  признава изцяло предявеният иск-по основание и размер, както и твърденията на ищците, че са станали повод за завеждането на иска.

Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

Не се спори между страните по делото, че ищците имат качеството на потребители на ТЕ, доставяна от ответника ТЕЦ-Плевен, за процесния период, за имот, находящ се в гр. ***. По делото се установява също, че ищците са заплатили сумата от 715,64лв- главница, за потребена ТЕ, за периода 01.04.2013-05.05.2016г, за което се представят нарочни писмени доказателства. Плащането е извършено на дата 01.09.2016г.

По делото, с оглед на изрично заявеното от ответника признание на иска, с протоколно определение от дата 27.09.2016г., на основание чл.237, ал.1 от ГПК, е прекратено съдебното дирене и е даден ход по същество на  спора.

Настоящето решение, с оглед разпоредбата на  чл.237, ал.2 от ГПК, се постановява въз основа на направеното от ответника признание на иска, поради което същото не следва да се мотивира по същество. Признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави и страната, направила признанието, може да се разпорежда с него-чл.237, ал.3 от ГПК.  

С оглед на изложеното, съдът намира, че искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК,  е основателен и следва да бъде уважен изцяло, като бъде признато за установено спрямо ответника, че ищците К.И.Ф. И Р.И.Ф., не дължат сумата от 1614,88лв- главница, за периода 01.11.2008-30.03.2013г, и сумата от  815,37лв- лихва за забава, за периода 01.01.2009-30.03.2013г., поради изтичане на давностния срок.

С оглед разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направени разноски по делото, в размер на 414,60лв., съобразно представеният списък по чл.80 от ГПК. Съдът намира, че в случая не са налице предпоставките по чл. 78, ал.2 от ГПК, съобразно които разноски в полза на ищеца не се присъждат, ако ответника признае иска и с поведението си не е станал повод за завъждането на делото. В случая, от страна на процесуалният представител на ответника е направено признание изцяло на предявеният отрицателно установителен иск, както и на изложените в ИМ твърдения, в т.ч. и за причините за завеждането на делото. Следва да се отчете обстоятелството, че в проведеното о.с.з. на 27.09.2016г, юрк. *** заяви, че не нужно да се разпитва поисканият от ищеца свидетел, за изясняване на факта, станал ли е ответника причина за завеждането на делото, като посочи че разпита не е необходим, тъй като се признава иска изцяло. С оглед на това изявление, воденият от ищците свидетел не е разпитан. На основание изложеното, съдът приема, че в случая ответникът е станал причина за завеждането на делото и съответно- дължи на ищците направените от тях разноски.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание  чл. 124, ал.1 от ГПК, че К.И.Ф., ЕГН********** И Р.И.Ф., ЕГН **********, и двамата с адрес ***, НЕ ДЪЛЖАТ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” ЕАД, гр. Плевен, ЕИК 1***, представлявано от ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул. „Източна индустриална зона”, №128, сумата от 1614,88лв- главница, за периода 01.11.2008-30.03.2013г, и сумата от  815,37лв- лихва за забава, за периода 01.01.2009-30.03.2013г., съставляваща потребена топлинна енергия, за топлоснабден имот с адрес гр. *** за периода 01.11.2008-30.03.2013г, КАТО ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.

 ОСЪЖДА, на основание  чл.78, ал.1, вр. ал.8, вр. ал.5 от ГПК, ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” ЕАД, гр. Плевен, ЕИК 1***, представлявано от ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.”Източна индустриална зона”, №128, ДА ЗАПЛАТИ НА К.И.Ф., ЕГН********** И Р.И.Ф., ЕГН **********, и двамата с адрес ***, - общо, сумата от 414,60лв., съставляваща направени по делото разноски.

 

РЕШЕНИЕТО СЕ ПОСТАНОВЯВА ПРИ УСЛОВИЯТА НА ЧЛ.237, АЛ.1 ОТ ГПК.

 

 

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от получаване на съобщението пред ПлОС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: