Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260010
23.06.2021г., гр. Дряново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Дряновският районен съд в публично заседание на 26.05.2021г.,
в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МАРИЕТА СПАСОВА,
при секретаря Гергана Генева, като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 209/ 2020 г. по описа на съда, за да се произнесе
взе предвид :
Производството е по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗС. В
производството е приет за съвместно разглеждане и инцидентен установителен иск
с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ищцата
Л.В.П. основава исковата си претенция на обстоятелството, че е собственик на втори етаж от триетажна
жилищна сграда, построена в поземлен имот с кадастрален номер ***, находяща се
в гр. ***, ул. ***. Посочва, че ответниците Б.И.Б. и съпругата
му И.Н.Б. притежават първия жилищен етаж от описаната сграда, а ответниците А.Х.Д.
и съпругата му Д.Б.Д. – трети жилищен етаж. Твърди, че в имота били построени
още три гаража, които са с кадастрални номера ***, *** и ***, които се ползвали
от ответниците, без да имала представа дали са законни. Същевременно без
документи и съответни строителни разрешения и съгласия, в поземления имот била
построена селскостопанска сграда с кадастрален номер ***, която се ползвала от
ответниците. Имало и други навеси, изградени в имота от ответниците, за които
имала съмнение, че също били без строителни разрешения. Същевременно
поземленият имот с кадастрален номер *** се ползвал изцяло от ответниците, а тя
била лишена от ползване.
Заявява,
че на поземления имот с кадастрален номер *** били собственици по документи
ищцата (1/2 идеална част) и ответниците Б.И.Б. и съпругата му И.Н.Б. на другата
½ идеална част. Твърди, че Б.Б. се държал арогантно с нея още от
времето, докато била наемател на втория етаж, а след закупуването му на
06.07.2020г. агресията му ескалирала, наложило се да вика полиция, да пуска
жалби, като той не спрял да я обижда, включително и пред органите на реда.
Причината за това му държание е, че предявявала претенции като собственик и за
ползване на част от двора. Моли съда да извърши реално разпределение на
ползването на поземлен имот с кадастрален номер *** по кадастралната карта на
гр. Дряново, съгласно варианти, които ще предложи вещото лице. Моли
пропорционално на собствеността да осъди ответниците за разноските, направени
от нея във връзка с това разпределение.
В
срока и по реда на чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответниците Б.И.Б. и
съпругата му И.Н.Б., в който оспорват предявения иск, като неоснователен.
Заявяват, че ответниците не са отказвали на ищцата да ползва част от поземления
имот. Такъв разговор никога не бил се състоял, ищцата никога не била поемала
инициативата да ги попита как да ползва своята част от имота, като впоследствие
се стигне до взаимно разбиране и споразумение по този въпрос. Твърдят, че никой
никога не е лишил ищцата от ползване на част от незастроената част от имота, на
нея никога не ѝ било отказвано такова право. Алтернативно молят ищцата да
бъде поканена за постигане на спогодба.
Оспорват
предявения иск както в основанието, така и в обстоятелствата, на които се
основава. От 2011г. ищцата започнала да живее като наемател на втория жилищен
етаж в триетажната къща, където живеят и те. На 06.07.2020г. същата е станала
собственик на наетия етаж. Оспорват твърденията в исковата молба, като
посочват, че ищцата създава проблеми на всички живущи в къщата, които били
доста възрастни, но разумни и честни хора. Тя много често отправяла безпричинни
закани към всички тях- непрекъснато ги обвинявала, че се държат лошо с нея и е
пускала неоснователни жалби срещу тях.
Ответниците
не знаели, че ищцата е закупила имота, защото тя не ги уведомила, като получили
исковата молба разбрали за продажбата. Никога не били имали определени
претенции за разпределение на ползването на незастроената част от процесния
поземлен имот, защото не отглеждат селскостопанска продукция. На следващо място
твърдят, че на 12.08.2020г. ги посетила комисия от община Дряново във връзка с
твърденията на ищцата за незаконно строителство. Комисията направила оглед и не
установила незаконно строителство. Във връзка с изложеното в отговора
представят предложение за реално разпределение на ползването на незастроената
част от недвижимия имот, което било съгласувано и одобрено от другите ответници
по делото. Възразяват срещу доказателственото искане за допускане на
съдебно-техническа експертиза, като считат същото за напълно излишно предвид
реалната и далеч по-ефективна възможност разпределението да бъде уговорено
между страните. Признават правото на собственост на общо 66 кв. м. от
незастроената част от поземления имот на другите двама ответници по делото.
Молят съда да постанови съдебно решение, с което да отхвърли предявения иск,
като неоснователен и недоказан.
Ответниците
А.Х.Д. и Д.Б.Д. в отговор по чл. 131 от ГПК оспорват предявения иск, като
неоснователен. Твърдят, че никой от ответниците по делото не бил отказвал на
ищцата да ползва част от поземления имот. Оспорва твърдението, че собственици
на поземлен имот с кадастрален номер *** са ищцата – ½ и другите
ответници Б.И.Б. и И.Н.Б. за останалата 1/2 . Същевременно към исковата молба
бил приложен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по
регулация ***, том * , дело ***., в който
като собственици били посочени Б. И. Г., И. Б. Ц., Д.Б.Д. и А.Х.Д.. Към момента
на съставянето му бил в сила Законът за плановото изграждане на населените
места (обн. ДВ, бр. 227 от 01.10.1949, отм. ДВ, бр. 29 от 10.04.1973г.).
Съгласно чл. 39, ал. 3 от този закон дворищната регулация има непосредствено
вещноправно действие за собственика на парцела, към който се придава, т. е.
собственикът на имота, към който е придадена частта, става собственик на
придадената част или с други думи, лице, което не е собственик на имота не може
да стане собственик и на придадената част. Общо към парцела на ответниците под
номер *** от кв. **по плана на гр. Дряново са придадени общо 132
кв. м., като общата площ на парцел под № ***, ведно с придадените към него 132
кв. м. възлиза на 512 кв. м. Във връзка с гореизложеното предявяват инцидентен
установителен иск на основание чл. 212 ГПК, с който искат от съда да признае за
установено със сила на присъдено нещо с решението си, че ответниците А.Х.Д. и Д.Б.Д.
са собственици на общо 66 кв. м. (всеки по 33 кв. м.) от незастроената част от
поземлен имот с кадастрален номер ***, от което оспорено право зависи изцяло
изходът на производството.
Ответниците
А.Х.Д.
и Д.Б.Д. изразяват
своята подкрепа и съгласие за така предложеното от ответниците Б.Б. и И.Б.
предложение за реално разпределение на ползването на незастроената част от
поземления имот с кадастрален номер ***. Възразява срещу доказателственото
искане за допускане на съдебно-техническа експертиза, като счита, че същото е
напълно излишно, предвид реалната и далеч по- ефективна възможност разпределението
да бъде уговорено между страните. Моли съда да отхвърли като неоснователен и
недоказан искът по чл. 32, ал. 2 от ЗС и да приеме за установено със сила на
присъдено нещо, че ответниците са собственици на общо 66 кв. м. (всеки по 33
кв. м.) от незастроената част от поземлен имот с кадастрален номер ***. С
допълнителна молба от 20.09.2020г. молят съда да ги признае за собственици на
общо 70,50 кв. м. (всеки по 35,25 кв. м.) от незастроената част на поземлен
имот с кадастрален номер ***.
В
дадения от съда срок е депозиран отговор на насрещния иск от първоначалната
ищца Л.В.П., в който се твърде, че ответниците А.Д. и съпругата му Д.Д. имали
право на строеж на трети етаж, суперфиция, ограничено вещно право върху чужд
имот. Безспорно било, че собственикът на поземления имот B. И. Г. не им е
продал идеална част от имота, заедно с учреденото право на строеж. Посочват, че
собствеността върху поземления имот/ парцела била придобита през 1960 г. от 2
лица – Б. И. Г. и синът му И. Б. Ц.. B. И. Г. е баща на И. Б. Ц. и дядо на Б.И.
Ц. и Н. И. Ц.. През 1984г. единият собственик на парцела B. И. Г. продал на
внука си, ответника Б.И.Б. собствената си ½ идеална част от дворното
място. През 1997г. другият собственик на парцела И. Б. Ц. заедно със съпругата
си М.Й. Ц.а продали на другия си син Н. И. Ц. другата ½ идеална част от
имота и втория жилищен етаж. През 2014г. Н. Ц. продал своята част от
съсобствеността на дъщеря си С.Н. Б., а последната през 2020г. продала своята
½ идеална част от имота на ищцата Л.П.. Нямало данни А.Д. и съпругата му
Д.Д. да са притежавали собственост върху парцела, преди придаването на част към
него от друг парцел, за да имат право да купят тази част и да участват в
изкупуването. Заявява, че съставеният констативен нотариален акт по §108 от
ППЗПИМН само въз основа на обяснителна бележка и скица бил нищожен в частта, в
която се констатира, че несобствениците на парцела А.Д. и Д.Д. са изкупили
придаваеми се части, защото те нямали право на изкупуване.
Производството е проведено при участието на трето лице
помагач на страната на ответниците Х. Д. А..
Съдът, като прецени поотделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото доказателства, намери за установено следното от
фактическа страна:
Видно от приложения по делото нотариален акт
за покупко-продажба том II, дело № 376/ 1960 г. на Дряновски районен съд Д.Й.С.и
Б. Д. С. продали на B. И. Г. и на И. Б. Ц. следния недвижим имот, находящ се в
гр. Дряново, а именно : дворно място от около 380 кв. м., съставляващо парцел ***
от кв. 10 по плана на гр. Дряново, при граници : от две страни – улица, И. Ц. и
Д.Й..
По-късно с нотариален акт ***, том *, дело ***.
на Дряновски районен съд B. И. Г. продал на И. Б. Ц. ½ идеална част от
първия етаж, състоящ се от две стаи, кухня с ниша и сервизни помещения от
построената двуетажна жилищна сграда в гр. Дряново в парцел *** от кв. 10 по
плана на гр. Дряново, целият от 380 кв. м., при граници на целия парцел :
улица, И. Ц. и Д.Й..
По
делото е представен нотариален акт ***, том *, дело ***. B. И. Г. и И. Б. Ц.
отстъпили на А.Х.Д. и Д.Б.Д. правото на строеж (суперфиция) на трети
самостоятелен етаж, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения съгласно
архитектурен план, който строеж да се извърши върху сега съществуващата
двуетажна жилищна сграда в гр. Дряново, построена в парцел *** от кв.
10 по плана на гр. Дряново, който парцел е целия от 380 кв. м.
С
нотариален акт ***, том *, дело ***. на Дряновски районен съд B. И. Г. продал
на внука си Б.И.Б. следния свой собствен недвижим имот : от парцел *** в кв.
20, целият от 380 кв. м., а по скица ***. на ОбНС Дряново 512 кв. м. само
½ идеална част, заедно с ½ идеална част от първия жилищен етаж в
построената в парцела триетажна масивна жилищна сграда, състояща се от две
стаи, кухня с ниша и сервизни помещения. И. Б. Ц. продал на сина си Б.И.Б.
следния собствен недвижим имот : само ½ идеална част от първия жилищен
етаж на построената триетажна масивна жилищна сграда в парцел *** в кв. 20,
състояща се от две стаи, кухня с ниша и сервизни помещения.
С нотариален акт ***, том *,
дело ***. на Дряновски районен съд И. Б. Ц. и М.Й. Ц.а продали на Н. И.Б.
следния недвижим имот : ½ идеална част от парцел *** от кв. 29 по ЗРП на
гр. Дряново, целият от 496 кв. м., при граници : улица, Г.Д.Н., В.К.М., Н.Т., Г.П.
и Д.Й., заедно с целия втори жилищен етаж от построената в парцела масивна
триетажна жилищна сграда, застроена върху 90 кв. м., състоящ се от две стаи,
кухня, тераса и сервизни помещения, заедно и със северното избено помещение.
Впоследствие с договор за дарение на недвижим
имот ***, том *, рег. № ***, дело *** от ***г. на нотариус А. А., рег. № *** на
НК Н. И.Б. дарил на дъщеря си С.Н. Б. следния свой собствен недвижим имот,
находящ се в гр. Дряново, ул. ***, а именно : ½ идеална част от поземлен
имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Дряново, целия с площ от
521 кв. м., при граници и съседи : ПИ ***, ***, ***, ***и ***, заедно с целия
втория жилищен етаж с идентификатор *** от построената в гореописания поземлен
имот жилищна сграда с идентификатор *** със застроена площ от 93 кв. м., който
етаж се състои от две стаи, кухня, тераса и сервизни помещения, със застроена
площ от 90 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж
– няма, под обекта – ***, над обекта – ***, заедно със северното избено
помещение на сградата, заедно с целия, построен в гореописания поземлен имот
гараж с идентификатор ***, със застроена площ от 21 кв. м. С нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот ***, том *, рег. № ***, дело № ***. на
нотариус А. А., рег. № *** на НК С.Н. Б. продала на ищцата Л.В.П. гореописания
недвижим имот.
По делото се прие като доказателство нотариален
акт за собственост върху недвижим имот, придобит по регулация № **, том *, дело
***. на Дряновски районен съд от представените писмени документи : обяснителна
записка № 4995 от 02.07.1969г. на Дряновския общински народен съвет и от
приложената служебна скица, издадена от същия съвет се установило, че от имот с
планоснимачен номер 350, от кв. 20, по плана на гр. Дряново, собственост на Д.Г.Н.и
Г.Д.Н., двамата от гр. Дряново се придават към парцела на молителите под № ***
от кв.20 по плана на гр. Дряново 60 кв. м. празно незастроено място на стойност
120 лв. От имот с планоснимачен № 352 от кв. 20 – собственост на Е.П.Д.от гр.
Дряново, Р.П.Д., С.П.В.и Н.П.В., тримата от гр. ***, се придават по плана на
гр. Дряново към парцела на молителите под № ***от кв. 20 по плана на гр.
Дряново 72 кв. м., незастроено място на стойност 144 лв. Следствие на
гореизложеното и като взел предвид, че са извършени всички процедури, които
изисква закона за плановото изграждане на населените места и правилника за
приложението му и че стойността на така придадените имоти е изплатена с вносна
бележка от 1969г. за имота по т. 1 и за останалия имот е изплатена чрез
съдебния изпълнител Дряново на основание горното и по силата на §108 ППЗПИНМ нотариусът
е съставил нотариален акт, с който са признати B. И.Б., И. Б. Ц., Д.Б.Д. и А.Х.Д.
за означения по-горе недвижим имот.
В хода
на настоящото производство с договор за дарение от 19.11.2020г. ответниците Б.И.Б.
и И.Ц.Б. са дарили на Х. А. Д. ¼ идеална част от поземлен имот с
идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Дряново, адрес гр. Дряново, ул.
***, целия с площ от 521 кв. м. при граници и съседи : ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***,
ПИ ***и ПИ ***.
Видно от приетото по делото и неоспорено от
страните заключение на съдебно-техническа експертиза и допълнителна
съдебно-техническа експертиза вещото лице е предложило девет варианта за
разпределение на дворното място.
При така установените
правнорелевантни обстоятелства от събраните в настоящата съдебна инстанция
доказателства и доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
По отношение предявения
инцидентен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. Ищците по този иск А.Х.Д.
и Д.Б.Д. твърдят, че са придобили по регулация, за което е съставен нотариален
акт № 92, том I, дело № 304/ 1969 на
Дряновски районен съд. Действително съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 3 от
ЗПИНМ (отм.), на която се позовават ищците по установителния иск собствеността на придадените по
дворищнорегулационния план части от недвижими имоти към парцели на други лица
се придобива по силата на самия план. В това се състои непосредственото
отчуждително действие на дворищнорегулационния план относно придаваемото се място.
Непосредственото вещно действие на регулацията се изразява в това, че
собственикът на имота, към който е придадена частта, става собственик на
придадената част.
По делото не бяха
представени никакви доказателства, че към датата на съставяне на констативния
нотариален акт по §108 от ППЗПИНМ от 1969г. А.Х.Д. и Д.Б.Д. са били
съсобственици на парцел № ***от кв. 20 по плана на гр. Дряново. Видно от
отговорите на ответника Б.Б. по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК (л. 124 от
делото) знаел от дядо си, че 132 кв. м. от мястото са на Д. и А., защото същите
са заплатили частта по регулацията. Действително съобразно разпоредбата на §
105 от ППЗПИНМ е предвидено, че ако имотът е придаден към общ парцел, всеки от съсобствениците може да
внесе цялата дължима сума по влязлата в сила оценка за сметка и на останалите
съсобственици с право на обратно искане спрямо тях. Не е предвидена
възможност обаче трети за съсобствеността лица да заплатят дължимата сума, с
което да придобият собствеността на придаваемите се части към парцела по
регулация.
Поради което следва да се
приеме, че наследодателите на страните B. И. Г. и И. Б. Ц. са станали
съсобственици при равни права на придаваемите части от съседните парцели.
Същите се легитимират като съсобственици на парцел № ***от кв. 20 по плана на
гр. Дряново по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален
акт № **, том **, дело *** г. на Дряновски народен съдия. Впоследствие през
1984г. продават на ответника Б.И.Б. ½ идеална част от поземления имот,
ведно с първи етаж от построената триетажна жилищна сграда. В хода на
производството Б.Б. дарил на третото лице – помагач Х. А. Д. ¼ идеална
част от поземления имот. През 1997г. И. Б. Ц. и М.Й. Ц.а продали на сина си Н. И.Б.
останалата част от поземления имот, ведно с втори етаж от построената в него
триетажна сграда. По-късно собственик на неговата идеална част от имота и втория
етаж станала дъщеря му С.Н. Б., а през 2020г. – ищцата Л.В.П..
При така установеното
съдът намира, че предявеният инцидентен установителен иск е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен. Ищците по иска, съобразно изложеното по-горе, не
доказаха в хода на производството, че са станали собственици по регулация на 70,50 кв. м. (всеки по 35,25 кв. м.) от
незастроената част на поземлен имот с кадастрален номер *** по кадастралната карта на
гр. Дряново.
По направеното искане по чл. 32, ал. 2 от ЗС. Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗС всеки
съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и
по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата
им. Общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците,
притежаващи повече от половината от общата вещ – чл. 32, ал. 1 от ЗС. Когато
съсобствениците не могат да вземат решение за начина на разпределение на
ползването на съсобствената вещ, тъй като не могат да постигнат мнозинство или
взетото решение на мнозинството е вредно за общата вещ, начинът на
разпределение на ползването се определя в производството по предявен иск с
правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС. Производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС представлява
спорна съдебна администрация в отношенията между съсобствениците в случаите,
когато не могат да формират мнозинство, за да разпределят ползването на общата
вещ. С решението по чл. 32, ал. 2 от ЗС съдът замества липсващото съгласие на
съсобствениците относно реалното ползване на съсобствената вещ съобразно
правата на всеки съсобственик.
В производството по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗС
съдът дължи произнасяне по отношение на притежаваните от страните квоти от
съсобствеността – така т. 2 от ТР № 13 от 2012 г. на ОСГК на ВКС. В случая
съдът приема, че ищцата Л.В.П. притежава ½ идеална части от правото на
собственост на поземления имот, а ответниците Б.И.Б. и И.Н.Б. притежават
останалата ½ идеална част от имота. В хода на делото същите са дарили
¼ идеална част от поземления имот на третото лице помагач Х. А. Д.. На
основание чл. 235, ал. 3 от ГПК при постановяване на решението по делото съдът
зачете правата, които третото лице е придобило върху поземления имот. Ответниците А.Х.Б. и Д.Б.Д. притежават
само правото на суперфиция и ползват поземления имот дотолкова, доколкото им е
необходимо във връзка с ползването на притежавания от тях самостоятелен трети
етаж от триетажна жилищна сграда, построена в него.
При преценката за това как да се извърши реалното
разпределение на ползването на съсобствения имот, следва да се отчитат правата
на всеки участник в съсобствеността, да се осигури удобен начин за достъп и
ползване на имота, както и на построените в него сгради за обслужването и
поддържането им. Следва да се съобрази и принципът за съразмерност, като се
осигури за ползване на всеки от съсобствениците такава площ, включваща както
застроената, така и незастроената част, която да съответства на квотата в
съсобствеността. С оглед на посочените критерии страните се обединиха в
становището си, а и съдът намира като най-подходящ вариант за разпределение на
ползването на процесното дворно място между съсобствениците предложеният първи
вариант от вещото лице. С него са отчетени квотите от съсобствеността, като
предоставеният за общо ползване дял е в най-малък размер с оглед установените
влошени лични отношения между страните. Така предложеното разпределение на
ползването позволява всяка от страните по делото да има достъп до жилищната
сграда, а площта, която ще ползва всеки от тях е пропорционална на
притежаваните идеални части от собствеността.
Предвид изложените съображения, съдът намира, че
ползването на процесното дворно място следва да се разпредели по следния начин:
ищцата Л.П. да ползва частта от поземления имот от скица – приложение 2,
вариант едно от съдебно –техническата експертиза, л. 141 от делото, щрихована в
жълт цвят с площ от 126 кв. м., ответниците Б.Б. и И.Б. да ползват частите от
поземления имот от скица – приложение 2, вариант едно от съдебно –техническата
експертиза, л. 141 от делото, щриховани в зелен цвят с обща площ от 63 кв. м. Третото
лице помагач Х. А. да ползва частта от поземления имот от скица – приложение 2,
вариант едно от съдебно –техническата експертиза, л. 141 от делото, щриховани в
зелен и виолетов цвят с обща площ от 63 кв. м. За общо ползване на всички
страни по делото се предоставя частта от поземления имот от скица – приложение 2,
вариант едно от съдебно –техническата експертиза, л. 141 от делото, оцветена в бял
цвят с площ от 75 кв. м. Скицата на вариант първи към
заключението, приподписана от съда, ще представлява неразделна част от
настоящото решение.
По отношение
на разноските:
В
настоящото производство по чл. 32, ал. 2 от ЗС, доколкото се касае за спорна
съдебна администрация, макар и формално да има ищец и ответници всяка една от
страните се ползва от решението предвид особения му характер. В производството
по разпределение ползването на съсобствен имот страните трябва да понесат
такава част от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за
назначени от съда технически експертизи, съответстващи на размера на дела им в
съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат,
разноските следва да останат за всяка страна в обема, в който са направени. В
посочения смисъл е решение № 275/30.10.2012 г. по гр.д. № 444/2012 г., ВКС, II г.о. Затова разноските за заплатени
адвокатски възнаграждения от страните следва да останат така, както са сторени.
Разноските по делото за държавна такса и депозит за вещо лице са както следва: 50
лв. за държавна такса, заплатена от ищеца и 300 лв. за депозит за вещото лице,
заплатена също от него. Поради което ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца сумата от по 16,60 лв., представляваща полагащата им се част
от дължимата по делото държавна такса и сумата от по 100 лв., представляваща
полагащата им се част от заплатения депозит за вещо лице.
По отношение изхода на делото по предявения
установителен иск на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК първоначалната ищца –
ответник по него има право на разноски. Доколкото същата е заплатила едно
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., съдът намира, че ответниците А.Д.
и Д.Д. следва да бъдат осъдени да ѝ заплатят половината или сумата 150
лв.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.Х.Д., ЕГН **********,*** № **, ет. *, Д.Б.Д., ЕГН **********,***
ПРОТИВ Л.В.П., ЕГН **********,*** *** № **,
ет. * установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване
за установено, че същите са собственици на 70,50 кв. м. (всеки по 35,25 кв. м.) от
незастроената част на поземлен имот с кадастрален номер *** по кадастралната карта на
гр. Дряново, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
На основание
чл. 32, ал. 2 от ЗС РАЗПРЕДЕЛЯ между Л.В.П., ЕГН **********,***
*** № **, ет. *, Б.И.Б., ЕГН **********,***, И.Ц.Б., ЕГН **********,***, А.Х.Д.,
ЕГН **********,*** *** № **, ет. *, Д.Б.Д., ЕГН **********,*** и Х. А. Д., ЕГН **********,***
ползването на следния недвижим имот, а именно: НЕДВИЖИМ ИМОТ, находящ се в гр. Дряново, ул. ***, представляващ
застроен поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Дряново, целият с площ от 521 кв. м., при съседи : ***, ***, ***, ***и ПИ *** по вариант първи от техническата експертиза на
вещо лице инж. С.Б. на лист 141 от делото, която приподписана от съдията
представлява неразделна част от настоящото решение, както следва:
-
за Л.В.П., ЕГН **********,***
*** № **, ет. * частта от поземления имот от скица – приложение 2, вариант първи
от съдебно –техническата експертиза, л. 141 от делото, щрихована в жълт цвят с
площ от 126 кв. м.;
-
за Б.И.Б., ЕГН **********,***,
И.Ц.Б., ЕГН **********,*** частите от поземления имот от скица – приложение 2,
вариант първи от съдебно –техническата експертиза, л. 141 от делото, щриховани в
зелен цвят с обща площ от 63 кв. м.
-
за Х. А. Д., ЕГН **********,***
частта от поземления имот от скица – приложение 2, вариант първи от съдебно
–техническата експертиза, л. 141 от делото, щрихована в зелен и виолетов цвят с
площ от 63 кв. м.
-
за общо ползване от Л.В.П.,
ЕГН **********,*** *** № **, ет. *, Б.И.Б., ЕГН **********,***, И.Ц.Б., ЕГН **********,***,
А.Х.Д., ЕГН **********,*** *** № **, ет. *, Д.Б.Д., ЕГН **********,*** и Х. А. Д.,
ЕГН **********,*** частта от поземления имот от скица – приложение 2, вариант първи
от съдебно –техническата експертиза, л. 141 от делото, оцветена в бял цвят с
площ от 75 кв. м.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ответниците Х. А. Д., ЕГН **********,***
ОСЪЖДА Б.И.Б.,
ЕГН **********,*** и И.Ц.Б., ЕГН **********,*** да заплатят на Л.В.П.,
ЕГН **********,*** *** № **, ет. * сумата от 16,66 лв. (шестнадесет лв. и
шестдесет и шест ст.) – заплатена
държавна такса и сумата 100 (сто) лв. – заплатен депозит за вещо лице съобразно
тяхната част от собствеността.
ОСЪЖДА А.Х.Д., ЕГН **********,***
*** № **, ет. * и Д.Б.Д., ЕГН **********,*** да заплатят на Л.В.П., ЕГН **********,*** *** № **, ет. * сумата от
16,66 лв. (шестнадесет лв. и шестдесет и шест ст.) – заплатена държавна такса и сумата 100 (сто) лв. – заплатен
депозит за вещо лице съобразно тяхната част от собствеността, както и сумата
150 (сто и петдесет) лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано от страните в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Габрово.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :