Присъда по дело №76/2023 на Районен съд - Луковит

М О Т И В И

Към Присъда № 1 от 08.01.2025 г. по НОХД № 76/ 2023 г.
по описа на Районен съд - Луковит

Производството е образувано по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура –
***, Териториално отделение - Луковит, с който срещу подсъдимия В.Я.П., е повдигнато
обвинение, за това, че на ***г. около 05:00ч. в *** в дом на ул. „***„ ***, направил опит да
извърши действия с цел удовлетворяване на полово желание без съвъкупление, с лице от
женски пол - навършило 14 години - В.И.С. на 28 годишна възраст, свалил си бельото,
легнал на леглото при нея, галил я по крака, употребил сила - дръпнал я и изправил да стъпи
на земята, мъчел се да свали нейното бельо, което деяние не било довършено по независещи
от него причини - престъпление по чл. 150, ал. 1, вр. чл. 18, ал.1 от НК.
В с.з. представител на прокуратура поддържа предявеното срещу подсъдимия
обвинение, описано в обстоятелствената част на обвинителния акт, като счита същото за
доказано от обективна и субективна страна. Моля съда да го признае за виновен като му
наложи наказание към минимума, а именно две години лишаване от свобода, което отложи
за изпитателен срок от четири години.
Повереникът на пострадалата адв. Р.М. пледира, че по делото се събраха безспорни,
последователни и непротиворечиви доказателства, от които може да се направи обоснован
извод, че обвинението е безспорно доказано. Прави анализ на гласните доказателства по
делото, моли съда изцяло да уважи предявения граждански иск, както и да осъди
подсъдимия на лишаване от свобода в размер на две години, като изпълнението на това
наказание да бъде отложено с изпитателен срок по преценка на съда.
Явилият се ЧО/ ГИ В.С. поддържам казаното от нейния повереник.
Защитникът на подсъдимия – адв. Д.М., в пледоарията си по съществото на делото,
акцентира, че по делото не е установено употребата на сила от страна на подсъдимия, както
и че в представените по делото доказателства по никакъв начин не се доказа
извършителството на деянието, именно от подсъдимия В.Я.. Единствено пострадалата
твърди, че при липса на всякакво осветление в стаята, в тъмната част на денонощието тя е
разпознала подсъдимия В., като му е свалила шапката изхвърлена през прозореца в двора на
дома й, че шапката не е представена като веществено доказателство по делото, че нито един
от свидетелите по настоящото дело не потвърди да е видял, или възприел лично в дома й,
или след напускане на дома на В. лицето В.Я.. Моли съда да признае подсъдимия за невинен
в осъществяването на състава на престъплението по чл. 150, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 НК.
Алтернативно, ако съдът приеме подсъдимия за виновен по така повдигнатото му
обвинение, моли да му бъде наложено минимално предвиденото от закона наказание, чието
изпълнение да бъде отложено, предвид неговото чисто съдебно минало.
От своя страна адв Р.М. репликира, че не следва да се вземат предвид обясненията
подсъдимия, дадени едва в съдебната фаза. Същият не е ограничен от възможностите да
осъществи своята защита и да направи доказателствени искания във всеки един момент, но с
тези негови обяснения се направи опит и то неуспешен опит да се изгради една защитна теза,
едва в съдебна фаза, като в нито един момент преди това той не е твърдял да е имало
някакво противоречие по така повдигнатото обвинение.
В с.з. подсъдимият В.Я.П. заяви, че това което В. разказва не е истина. А в дадената
му последна дума, отправи молба да бъде оневинен.
След преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени доказателства,
по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
1

Подсъдимият В.Я.П. е роден на *****, с ЕГН **********.
Пострадалата В.И.С. живее в *** на ул. „***“ *** в квартал „***“, заедно със съпруга
си С.С. и двете си деца Я. и Д.. Дворното място, в което живее има порта, след което е
вратата на дома й. След входната врата има коридор, като от дясно се намира помещението,
в което спят. Когато го няма нейния съпруг, тя и децата спят в помещение, в което разпъват
диван.
На *** г. пострадалата си била в дома, като нейния съпруг бил на работа, поради
което често отсъства от къщи. Вечерта била в дома си заедно с двете си деца, като с
момичето й Д. си легнали в 11:30 часа. Преди това разговаряла със съпруга си, който й казал,
че ще се прибере. Синът й Я. бил на гости при неговия дядо, свекър пострадалата и се
прибрал към 00.00 часа в дома, като пострадалата го усетили. Той не е заключил входната
врата на къщата, защото разбрал, че баща му ще се прибере. Тримата били легнали на
дивана, като пострадалата била отстрани, дъщеря й била по средата, момчето й било от
другата страна.
Както си спели през нощта, пострадалата усетила, че има някой до нея в леглото,
който я пипа по краката, но тя си помислила, че е някое от децата. Същата била облечена с
дълга пижама. Когато се обърната на външната страна, бивай с гръб на децата, пипайки с
ръка усетила, че този който лежи до нея има брада. Пострадалата станала, изправила се,
било тъмно, тъй като само една лампа й светела в двора. Попитала кой е, мислейки, че това е
съпругът й, но когато разбрала, че не е съпруга й, извикала: „Кой си ти, остави ме“, обаче
непознатия не я оставял. Непознатият си бил свалил панталона и си правел „такива работи“
и я дърпал. Пострадалата се разкрещяла и се събудили децата й, които много се изплашили.
Видели, че има човек в стаята и го разпознали, след като пострадалата свалила
шапката му, която била зелена на цвят с козирка. Това бил подсъдимият по делото В. Петков.
Двамата започнали да се борят и тя извикала: „В., ти сега умираш, сега живот за теб няма да
има“. Тогава подсъдимият избягал излизайки от дома на пострадалата. Когато подсъдимият
тръгнал да бяга, пострадалата нейните децата били много стресирани, а самата тя е било
страх. Отворила прозорец, хвърлила шапката на подсъдимия и започнала да вика за помощ.
Тогава на помощ се притекли нейните съседи А. и В.. За случилото се пострадалата подала
сигнал на тел. 112 и потърсила по телефона съпруга си, от когото научила, че не е успял да
се прибере в къщи, защото станало много късно.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните
доказателства по делото: показанията на свидетелите дадени в хода на съдебното
производство, които кредитира, двете заключения на комплексните експертизи изготвени по
делото, както и от писмени и веществени материали по делото, инкорпорирани по реда на
чл. 283 от НПК, не оспорени от страните, чиито съвкупен анализ не налага различни изводи.
От разпита на свидетелите Г.В.Г. и Ц.Д.С. – полицейски служители в РУ – Луковит, се
установиха обстоятелствата, при които са извършили проверка, по повод сигнал, при което
посетили мястото и намерили подсъдимия, но не неговия дом, който съобщил за инцидент
между него пострадалата пред нейния дом.
От разпита на свидетеля С.Е.М. се установява, че работи като младши оперативен
дежурен в РУ – Луковит, че на конферентна връзка на телефон 112 говорил с жена, може би
с В.. Това било към края на смяната, която му заявила, че към 5 часа, два часа преди
разговора им, в дома й е влезнал някакъв си, който си свалил гащите и тя му взела шапката.
От разпита на свидетелите А. Б.Б. и В. Б.В. живущи на ул. „***“ в съседство с
пострадалата, се установява, че около 05.00 часа сутринта от дома на пострадалата се чували
нейни писъци и викове. Според свидетелката Б., когато тя излязла на улицата видяла, че
някой изтича по нея и завил, но не разпознала. Тогава отишла при В. в къщата и двете й
деца я прегърнали, хванали я за кръста и плачели, били много стресирани. Същите й
разказали, че В. /подсъдимият/ е бил в къщата им.
От разпита на полицейските служители Г.В.Г. и Ц.Д.С. се установяват
2

обстоятелствата, при които била извършена полицейската проверка по случая, както и
поведението на подсъдимия и пострадалата непосредствено след инцидента.
От разпита на свидетеля Я. С.Т. – свекър на пострадалата, се установява, че също
живее на ул. „***“ ***, а В. живее на ул. „***“ *** със сина му и внуците му, че сутринта
към пет, пет и нещо дошла В. с децата, които пищяли. В. му казала, че В. е влязъл вътре в
дома й, легнал на дивана и започнал да я опипва, да я дърпа, но тя видяла, че не е мъжа й.
Съдът изцяло кредитира показанията на горепосочените свидетели, тъй като същите
са непротиворечиви, последователни и взаимно допълващи се.
От разпита на свидетеля Я.В.П. се установява, че живее в *** на ул. „***“ *.
Подсъдимият му е първи братовчед, като употребявали алкохол до пет сутринта. Самият
подсъдим бил изпил около 400 грама ракия. Същият не дава конкретни сведения относно
инцидент възникнал в ранните часове в дома пострадалата.
От разпита на свидетеля Н.Я.Т. се установява, че живее в *** на ул. „***“ *, като
същата не дава конкретни сведения относно инцидент възникнал в ранните часове в дома
пострадалата.
Съдът допусна до разпит в качеството на свидетел на Я.П.К. - баща на подсъдимия,
който разказа своя версия за случилото се. Описа отношенията между подсъдимия и
пострадалата.
Съдът не кредитира показанията на този свидетел, който е очевидно заинтересован от
изхода на делото като баща на подсъдимия. Неговите показания не кореспондират с
безспорно установените обстоятелства по делото, и най-вече на показанията на
пострадалата, нейните деца и съседите й.
Според изискванията на чл. 140 ГПК и в присъствието на психолог, съдът проведе
разпит на децата на пострадалата – нейният син Я. С. Я.ов и дъщеря й Д. С.а Я.ова. Съдът
кредитира като достоверни показанията на двамата свидетели, от които се установяват
обстоятелствата, при които са си легнали да спят, какво са възприели през нощта, когато са
били събудени от крещенето на майка им, както и че човекът, който бил вътре в дома им
през нощта бил подсъдимия, когото разпознали и когото познават, тъй като е от тяхната
махала.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия, тъй като същите не кореспондират с
останалия събран доказателствен материал.
За проверка на равнището на развитие на интелекта и личностовото развитие на двете
деца спрямо възрастта им, психичната годност на двете деца правилно да възприемат
фактите, които имат значение за делото и дават достоверни сведения за тях, съдът допусна
по делото комплексна съдебна психолого- психиатрична експертиза, изготвена от д-р Л.П.А.,
специалист-психиатър, детски психиатър при АСМПИП гр.Плевен и А.А., клиничен
психолог в ОДНБПЗ, УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ гр. Плевен.
Според заключението на вещите лица, освидетелстваните деца Д. С.а Я.ова на 9
години и Я. С. Я.ов на 11 години, са с нормално развитие на интелекта в съответствие с
хронологичната им възраст. Когнитивните им възможности позволяват да осмислят
логически и причинно- следствени връзки в рамките на придобитите познания и житейски
опит. Личностовото им развитие е в начален период на формиране и съответства на
възрастта им. Липсват данни за психично разстройство и разстройство в психологичното
развитие, които да възпрепятстват способността им правилно да възприемат фактите, имащи
значение за делото и да дават достоверни показания за тях. От медицинска гледна точка няма
пречка двете деца да възприемат, запаметяват и да дават достоверни показания за факти и
събития, имащи значение за наказателното производство, тъй като не се установиха данни за
психично заболяване или психологично разстройство, характерни за възрастта им. Нормално
развитите когнитивно - интелектуални годности им дават възможност да фиксират,
съхраняват в паметови следи и да репродуцират данни на конкретно-образно ниво съобразно
очакваното за нормално психологичното им развитие. Предвид възрастовата им психична и
3

социална незрялост би следвало да се съобрази улеснена внушаемост, която е предпоставящ
фактор за възможна изменчивост на показанията, но предвид цялостния анализ на данните
по делото и свидетелски показания ,нямаме основания да приемем трансформация на
спомените им под влияние на външни фактори или други лица и преекспонирана
репрезентация на случилото се.
Съдът допусна по делото съдебна психолого-психиатрична експертиза, която възложи
на вещите лица д-р Х.В. - специалист психиатър и директор на ДПБ - Карлуково и И.В.П. -
магистър клиничен психолог към ДПБ - Карлуково, които освидетелствали пострадалата
В.С..
Според заключението на вещите лица, пострадалата притежава психичната годност за
участие в съдебното производство. Показва много добри интелектуални способности - в
средни нива на нормата (10 99), въпреки ниския образователен ценз и отговарящи на
възрастта. Същата притежава психичната годност правилно да възприема фактите, които
имат значение за делото и да дава достоверни сведения за тях. От проведените психиатричен
преглед и психологично изследване се установява, че пострадалата има памет и интелект в
норма, което й позволява правилно да възприема, запаметява и да дава достоверни
показания за факти и събития имащи значение за наказателното производство. Личността се
характеризира с яркост на изказванията, склонност към завоюване на симпатии, избягване
на трудностите и проблемите, неумение да се взимат решения и да се поеме отговорност,
която се прехвърля към другите. По време на инцидента тя е била в ясно съзнание, можела
да разбере и осмисли случващото се. Предвид преживяното и на фона на вече описаните
личностни черти, поведението й е било адекватно и съобразено с характера и
интензивността на действията на дееца. Цялостното преживяване описано от пострадалата в
деня на инцидента е било силно стресиращо и е довело до ситуационна и временна
страхово-тревожна реакция, довела до импулс за напускане на дома, страх и нежелание да се
прибере там за период от около 3 месеца, като тази реакция в последствие е отшумяла до
степен тя да се върне както в дома си, така и към ежедневието си.
Съдът приема заключенията на изготвените в хода на съдебното производство
комплексни експертизи, като компетентни и безпристрастни, като освен това кредитира и
всички писмени и веществени материали, приобщени към доказателствата по делото, тъй
като те са непротиворечиви по между си и съответстват на установената фактическа
обстановка.
При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на всички
доказателства по делото, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Подсъдимият В.Я.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпленията по чл. 150, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, тъй като на дата ***г. около 05:00
часа в *** в дом на ул. „***„ ***, направил опит да извърши действия с цел удовлетворяване
на полово желание без съвъкупление, с лице от женски пол - навършило 14 години - В.И.С.
28г., свалил си бельото, легнал на леглото при нея, галил я по крака, употребил сила -
дръпнал я и изправил да стъпи на земята, мъчел се да свали нейното бельо, което деяние не
било довършено по независещи от него причини.
Престъпление по чл. 150, ал. 1 НК е поместено в глава ІІ „Престъпления против
личността”, раздел VIII от НК- „Разврат”. Родов обект на престъпленията в този раздел са
обществените отношения, свързани с половата неприкосновеност на личността, със
свободния избор на сексуален партньор, с осигуряване на половия морал, като индиректно
се засяга и представата за лична чест и достойнство. Непосредствен обект на
престъплението по чл. 150, ал. 1 НК са обществените отношения, свързани със свободата на
избор на полов партньор и сексуално поведение.
Субект на престъплението по чл. 150, ал. 1 НК може да бъде всяко наказателно
отговорно лице, като в случая се касае за пълнолетно, вменяемо, физическо лице.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 150, ал. 1 от НК може да се
осъществи единствено чрез действие, физически контакт между дееца и постраД., който по
4

своето естество може да възбуди или удовлетвори полово желание, но без
съвкупление. Проявните форми са различни – въздействие върху различни ерогенни зони,
прегръдки, целувки, орален акт и др. подобни.
Пострадалата е лице, навършило 14 години, то ест непълнолетно, и с оглед
относително по-голямата възраст законодателят е придал правно значение на съгласието на
жертвата. Деянието ще бъде съставомерно по чл. 150 от НК, само ако е осъществено чрез
употреба на сила или заплашване, чрез използване или привеждане на постраД. в
безпомощно състояние или чрез използване на положение на зависимост или надзор.
Деянието по чл. 150, ал. 1 НК може да бъде осъществено единствено с пряк
умисъл. От субективна страна деецът трябва да съзнава още, че използва физическа или
психическа принуда, както и че тя е средство, метод, начин за сломяване съпротива на
жертвата. Необходимо е наличието и на специална цел – да възбуди или удовлетвори полово
желание. Двете цели съществуват в условията на алтернативност, но е възможно деецът да е
действал при кумулативното им наличие. За съставомерността на деянието не е необходимо
целта да е постигната реално. Достатъчно е тя да съществува и действията да са насочени
към постигането й /в този смисъл Решение № 230-2009-III н.о на ВКС/.
От обективна страна подс. В.Я.П. на ***г. в ***, област ***, е направил опит да
извърши действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, по
отношение на лице, навършило 14-годишна възраст - пострадалата В.С., като легнал до нея в
леглото, започнал да я опипва по краката и свалил панталона си. Изпълнителното деяние е
осъществено чрез действие - физически контакт между пострадалата и подсъдимия и
употребата на сила от страна на подсъдимия, изразяваща се в дърпане на пострадалата В. и
правене на опити да й свали бельото. Безспорно след като е отблъснала опитите на
подсъдимия, той не могъл да реализира намерението си, в т.ч. да осъществи полов контакт с
пострадалата.
Ето защо съдът прие, че безспорно е налице опит по смисъла на чл. 18, ал. 1 от НК
към престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК, тъй като деецът е упражнил действия насочени
към такава цел - реализиране на блудствени действия с пострадалата С.а.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл. Същият е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните последици и
съзнателно са целял, и искал настъпването на тези последици. Налице е и специалната
користна цел - да възбуди и удовлетвори полово желание.
По изложените съображения, съдът призна подсъдимия за виновен и по повдигнатото
му обвинение за престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК.
По вида и размера на наложеното наказание:
При определяне вида и размера на наложените наказания, съдът изходи от общите
разпоредби на закона /чл. 54 и чл. 57 от НК/, принципите за определяне на наказанието
съгласно чл. 36 от НК, както и от вида и размера наказание за това престъпление.
Съдът взе предвид, че за престъплението по чл. 150, ал. 1 от НК е предвидено
наказание лишаване от свобода от две до осем години. Съдът съобрази и че в случаите на
опит по чл. 18, ал. 1 от НК, на основание чл. 18, ал. 2 от НК деецът се наказва с наказанието,
предвидено за довършеното престъпление, като се взема предвид степента на осъществяване
на намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено.
Съдът, определяйки наказанието за престъплението по чл. 150, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1
от НК, с оглед разпоредбите на НК прецени, че на подсъдимия следва да се наложи
наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Съдът счита, че целите на наказанието
съгласно чл. 36, ал. 1 от НК ще се постигнат ако на подсъдимия бъде определено наказание
лишаване от свобода за срок от една година. Наказанието е съобразено със степента на
обществена опасност на деянието и с личността на дееца, с превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, с отчитане на обстоятелството, че деянието е останало във
фазата на опита, както и с интензитета на принудата упражнена спрямо
5

пострадалата. Поради което съдът намира, че наказание именно в този размер /над
минималния/ би постигнало целите, както на специалната, така и на генералната превенция
и би било съответно на извършеното и на личността на извършителя. На основание чл. 66,
ал. 1 от НК, съдът отложи изтърпяването на така наложеното наказание на подсъдимия, за
изпитателен срок от три години.
Относно гражданския иск:
В хода на съдебното производство е приет за разглеждане граждански иск с правно
основание чл. 45 от ЗЗД, предявен срещу подсъдимия В.Я.П. от В.И.С., за сумата от 8 000
лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди – претърпени
силен срам, унижение и безпокойство в резултат на инкриминираното деяние, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането – 02.05.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Съдът прие, че са налице всички елементи от състава на непозволеното увреждане –
виновно поведение от страна на подсъдимия, причинени на гражданския ищец
неимуществени вреди и причинна връзка между тях.
Съдът определи размера на дължимото обезщетение съгласно чл. 52 от ЗЗД – по
справедливост, в размер на 4 000 лева, с оглед вида и характера на причинените силен
срам, унижение и безпокойство, както и с оглед обстоятелството, че подсъдимият се е
възползвал от незаключения дом на пострадалата, за да проникне в него и осъществи
намеренията си. Също така съдът взе предвид показанията на пострадалата и нейните деца,
както и заключенията на комплексните експертизи по делото.
Доколкото извършените спрямо пострадалата блудствени действия са били
еднократни, съдът прие, че предявеният граждански иск над сумата от 4000 лв. до 8 000 лв.,
следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на
съдебната власт, по сметката на Районен съд Луковит, сумата от 160 лева, представляваща
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, както и да заплати по сметка на
Районен съд - Луковит, сумата от 1 507.20 лева, представляваща направени в хода на
съдебното производство разноски.
Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

6

Номер на акта:	1
Дата:	8 януари 2025 г. (в сила от 24 януари 2025 г.)
Съдия:	Венцислав Стефанов Вълчев

Дело:	20234320200076
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	20 февруари 2023 г.

Присъда по дело №76/2023 на Районен съд - Луковит

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите