Р Е Ш Е Н И Е
№ 183
гр. Велико
Търново, 28.10.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, касационен състав в публично заседание на двадесет и
първи октомври две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА ЕВТИМ
БАНЕВ
при
секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна
прокуратура С.И., разгледа докладваното от съдия Костова КНАХД 10185/2022г. , и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с
чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на Я.А. *** чрез ***С.Ж.П.,***,
пл. „Съединение“ №3, ет. 4 , офис 411 против Решение № 147 от 21.7.2022г.
постановено по НХАД 105/22г. по описа на Районен съд гр. Горна Оряховица, с
което съдът е потвърдил като законосъобразен Електронен фиш серия К №
3020001,издаден от ОД на МВР В. Търново, с който на касаторката зза нарушение
на чл. 21, ал.2, вр. с чл. 21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 вр. с
чл. 182, ал.2, т. 3 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба „ в размер на 100 лева.
В касационната жалба се релевират
оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона и на
процесуалните правила – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1
и т.2 от НПК, приложим в производството по
силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Съдът е
допуснал съществено нарушение на чл. 107, ал2 от НПК, приложим във вр. с чл. 84
от ЗАНН, тъй като не е изяснил обективно и безпристрастно фактическата
обстановка по спора, чрез надлежно приобщаване на допустимите и относими
доказателства, като неверен е останал неговия извод за доказаност на
нарушението. Независимо, че касаторката се е възползвала от правото си да
подаде Декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП, в която изрично е посочила лицето,
управлявало МПС на посочената дата и час, ГОРС е нарушил чл. 24, ал.1 от ЗАНН,
който визира, че административно- наказателната отговорност е лична. Съдът
превратно е тълкувал закона, като е приел, че тя не е изпълнила закона, тъй
като към представената Декларация липсва приложено копие на СУМПС на водача.
Съдът вместо да направи извод, че е следвало въз основа на Декларацията да се
анулира обжалвания електронен фиш и след това да се издаде такъв на
действителния водач, е приел, че е правилно ангажирането на административно-
наказателната отговорност на собственика на автомобила. Моли съда да ес
произнесе в горния смисъл като отмени оспорваното решение и постанови такова по
съществото на спора, с което отмени ЕФ като незаконосъобразен.
В съдебно заседание, касаторът – редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касационната жалба,
Областна дирекция на МВР – Велико Търново, редовно призован, не изпраща
представител в съдебно заседание, не заема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Велико Търново, заема становище за неоснователност на касационната жалба.
Споделя становището на касатора, че от събраните по делото доказателства се
установява, че друг е управлявал МПС и респ. той е автор на административното
нарушение и същият следва да понесе административно- наказателната отговорност
за деянието. В случая тя е имала възможност да представи тези доказателства в
хода на производството пред административно- наказващия орган- АНО, но не го е
сторила, поради което не може да черпи права от този факт. По такъв начин
соченото нарушение би останало ненаказано и по този начин би се достигнало
избягване на отговорност както за касатора, така и от евентуално действителния
извършител. Поради това предлага решението като правилно и законосъобразно да
бъде оставен о в сила.
Съдът, след като се запозна с подадената
касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и
отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по
силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима
за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи
наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен
акт.
Предмет на настоящото дело е Решение № 147 от 21.7.2022г. постановено по НАХД 105/22г. по
описа на Районен съд гр. Горна Оряховица, с което съдът е потвърдил като
законосъобразен Електронен фиш серия К № 3020001,издаден от ОД на МВР В.
Търново, с който на касаторката за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. с чл. 21,
ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал.2, т. 3 от ЗДвП е
наложено наказание „Глоба „ в размер на 100 лева.
За да постанови този резултат ГОРС е установил следната фактическа обстановка:
на 8.09.2019г. в 2:12 часа при км 153+343 на път I-4 в посока Варна е бил заснет
лек автомобил „Тойота Селика 200“ с рег. № ..., собственост на
касаторката, със скорост от 87 км/ ч,
при въведено в този участък ограничение с пътен знак В 26 от 60 км/ ч. и което
е установено със стационарна видео- радарна система MULTARADAR SD 580 № 00209D33F1AO.
За посоченото нарушение е изготвен
снимков материал, приложен като веществено доказателство по делото, който е бил
прегледан от ответника и е издаден процесния
електронен фиш на касаторка, който и е връчен на 21.1.2022г. На
27.1.2022г. същата е подала жалба срещу него до ВТРС, който е препратил делото
по правилата на местната подсъдност на ГОРС с Определение №104/17.2.2022г. по
НАХД 226/22г. На 31.1.2022г. до ОД на
МВР В. Търново е подадена Декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП , в която същата
е посочила, че МПС по силата на договор за ползване със срок до 30.11.2021г. е
предоставен на А.И., но към нея няма представено копие на СУМПС, за което
същата е била уведомен с писмо рег. № 127500-2255/9.2.2022г.
Съдът
е приел с оглед представените в административната преписка писмени
доказателства, че стационарната видео- радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения е одобрен тип , вписан под №4888 в публичния регистър към БИМ на одобрените за
използване типове средства за измерване със срок на валидност до 8.12.2020г..
От приложения по делото препис от протокол за проверка №75-С-ИСИС
22.8.2019г. съдът е установил, че
стационарната видео- радарна система за
наблюдение отговаря на метрологичните изисквания.
Освен това съдът е изискал от Агенция
пътна инфраструктура, схема на хоризонталната маркировка и вертикална
сигнализация на посочения главен път, в мястото на нарушение стр.49 от делото.
При така установеното от фактическа
страна, съдът е направил извод за неоснователност на жалбата по следните
съображения : Съдът не е констатирал нарушение на установеното в ЗДвП
производство по издаване на ЕФ, същият отговаря на изискванията на чл. 189, ал.
4 от ЗДвП, тъй като има нормативно установените реквизити. Намерил е, че с
оглед приобщеното веществено доказателство, доказателствата за използване на
АТС и за неговата изправност, нарушението е доказано. От приобщения видео- клип
съдът е установил, че на посоченото място от пътя няма друго движещо се МПС. Приел е за неоснователно направеното
възражение за приложение на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, доколкото касаторът не е
оборил презумпцията, предвидена в закона, че МПС се управлява към момента на
нарушението от неговия собственик. Въпреки, че същият е подал декларацията по
този текст, същият не е приложил към нея СУМПС на сочения в нея водач, като е
тълкувал закона и е приел, че представянето на същото е от съществено значение,
тъй като презюмира съгласие на титуляра на СУМПС. Разпитаният по делото свидетел А.И. съдът е
формирал извод, че макар за посочения период често да е управлявал посоченото
МПС, тъй като живеели на семейни начала, не
може безспорно да се установи, че това е така на посочената в ЕФ дата.
Напротив същият потвърждава, че предварително се били договорили тя да подаде декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.
Съдът е изложил подробни мотиви по
всички направени от страна на касаторката възражения вкл. И , че ЕФ е издаден
на 18.9.2019г. и че не е изтекъл шествесечния давностен срок по чл. 34, ал. 3
от ЗАНН, както и абсолютната давност по чл. 80, ал.1,т.5 от НК , приложима по
силата на чл. 11 от ЗАНН-т.2 от ТП 1/2015г. на ВКС и ВАС по т.д.1/2014г.
С оглед на гореизложеното съдът е
намерил, че посоченото в ЕФ нарушение е безспорно доказано, правилно АНО е
приложил материалния закон като е наложил наказание в предвидения в санкционната норма размер,
като правилно я е посочил, както и нарушената материална такава.
Така постановеното решение е правилно.
Касационната жалба, с оплакванията, така както са формулирани в нея, е
неоснователна. Следва да се отбележи, че всички оплаквания са били изложени и
пред въззивния съд, който ги е обсъдил подробно и настоящата инстанция изцяло
го споделя, като съгласно нормата на чл. 221, ал.2 от АПК във вр. с . 63в от ЗАНН.
Настоящата инстанция не споделя доводите
на касатора, че е налице съществено процесуално нарушение от страна на съда- на
нормата на чл. 105, чл. 107, ал.2, 3 и 5 и чл.114 от НПК приложими по силата на
чл. 84 от ЗАНН. Съдът е изяснил делото от фактическа страна, събрал е целият
необходим доказателствен материал, обсъдил е всички доказателства в тяхната
съвкупност и поотделно.
Настоящата инстанция
намира за правилни изводите на районния съд, че обжалваният електронен фиш съдържа
всички необходими реквизити, съгласно приложимата редакция на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Eлектронният фиш се отличава както
от административните актове по смисъла на АПК, така и от актовете за
установяване на административно нарушение по смисъла на ЗАНН и по отношение на
него не съществува законово разписано задължително съдържание, извън изброените
в разпоредбата на чл.189, ал.4, изр.второ от ЗДвП реквизити, т.е. пълно
приравняване между електронен фиш и наказателно постановление не може да има
нито по отношение на съдържанието им, нито във връзка с процедурата по
съставянето им. В случая са налице всички изискуеми реквизити на електронния
фиш.
Касационната инстанция намира за изцяло
правилен извода на Районен съд – Горна Оряховица, че при установяване на
нарушението на чл.21, ал.1 от ЗДвП и провеждане на особената административно-наказателна
процедура по издаване на процесния електронен фиш няма допуснати съществени
нарушения. Безспорно е установено нарушението, авторът му и неговата вина.
Деянието е санкционирано законосъобразно, като наложената глоба от 100 лева
съответства на нормативно предвидения в чл.
182, ал.2, т. 3 от ЗДвП към
датата на извършване на нарушението, вид и размер на наказанието и на
констатираното превишение на скоростта за движение в населено място.
Основното възражение на касатора е, че
същият не е управлявал към този момент МПС, за което е уведомил АНО като е
подал в срок Декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Последният закон съдържа
законова презумпция относно субекта на административни наказания в разпоредбата
на чл. 188 – собственикът или този на когото е предоставено моторното превозно
средство отговаря за извършеното с него нарушение. Разпоредбите на ЗАНН,
относно личната отговорност за извършване на административно нарушение са
дерогирани от разпоредбите на чл.188 от ЗДвП, които предвиждат презумпция за
отговорност на собственика на МПС, която може да бъде оборена от него в случай,
че друг е управлявал автомобила. Тук следва да се уточни, че целта на чл. 189,
ал. 5 от ЗДвП е да се създадат механизми, които да позволят в крайна сметка да
бъде наказан извършителят на нарушението, а той е водачът на автомобила към
датата и часа, когато е констатирано нарушението. В съответствие с тази цел не
само собственикът, но и всяко друго лице, на което е съставен електронен фиш
може в 14-дневен срок от връчване на фиша да представи пред органа писмена
декларация с данни на лицето, извършило нарушението и копие на СУМПС. Съдът не споделя
твърденията на касатора, че с оглед представената от негова страна Декларация
по смисъла на чл.189, ал.5 от ЗДвП издадения срещу него електронния фиш е
следвало да бъде автоматично анулиран. Тежестта да докаже факта на управление
на МПС, с което нарушението е извършено, от друго лице, носи собственикът на
това МПС. Касаторът е упражнил правата
си по чл.189, ал.5 от ЗДвП, посредством депозиране на писмена декларация, в
която е посочил данни на друго лице, управлявало МПС на процесните
дата, час и на посоченото място, но към декларацията не е приложил копие на СУМПС
на водача, за когото твърди, че е управлявал автомобила. С оглед на изложеното
не може да бъде споделен извода, че с подаването на декларацията е оборена
презумпцията по чл.188 и сл. от ЗДвП.
Кумулативно изискуемите предпоставки за анулиране на електронния фиш при
деклариране са две - попълване на декларация и представяне на копие от СУМПС.
Липсата на което и да е от тях не изпълнява изискването на чл.189, ал.5 от ЗДвП
за анулиране на електронния фиш. Съдът изцяло споделя мотивите на ВТРС, че
причините поради които не е било представено СУМПС са правно ирелевантни. Макар
в хода на съдебното следствие да е
представено СУМПС, този факт не може да санира пропуска на касатора в
административното производство да представи посоченото доказателство. Поради
изложеното настоящия състав намира, че презумпцията по чл.188, ал.1 и 2 от ЗДвП
не е оборена и за извършеното с автомобила нарушение следва да бъде ангажирана
отговорността на касатора– собственик на това МПС. В този смисъл е константната съдебна практика
и по-конкретно Решение №317 от 20.11.2019 год. на АдмС
- Шумен по к. а. н. д. №270/2019 год., Решение №15879 от 29.11.2013 год. на ВАС
по адм. д. №5412/2013 год., III о. решение на АСВТ №
148/5.10.2022г. по к.а.н.х.д. 10155/22г
и други, според които в случай,
че собственикът не може да декларира на кого е предоставил управлението в
конкретния ден и час и не може да представи копие от свидетелството му за
управление, каквото е изискването на чл.189, ал.5, предл.
второ от ЗДвП, подлежи на санкция за извършеното с въпросния автомобил
административно нарушение.
Предвид изложеното настоящият състав
намира, че обжалваното решение не страда пороци, представляващи касационни
основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено,
поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.
63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК,
Административния съд – В. Търново
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение № 147 от 21.7.2022г. постановено по
НХАД 105/22г. по описа на Районен съд гр. Горна Оряховица, с което съдът е
потвърдил като законосъобразен Електронен фиш серия К № 3020001,издаден от ОД
на МВР В. Търново, с който на Я.А. *** за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. с чл.
21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал.2, т. 3 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба „ в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО
е
окончателно и не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.