Р Е Ш Е Н И
Е
№200/18.01.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, касационен състав, в публично заседание на двадесет и втори декември две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
При секретаря М.Н.и участието на прокурора от ВТОП Весела Кърчева,
разгледа докладваното от председателя касационно НАХД № 10347/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е
по касационна жалба на „Строй контрол 2010“ ЕООД, ЕИК ***, гр. Дебелец,
представлявано от управителя С.Л., чрез *** М.М., срещу Решение №519/12.10.2023
г. по НАХД №257/2023 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което е
потвърдено Наказателно постановление №04-2200175/22.12.2022 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Велико Търново, с което за
извършено от дружеството административно нарушение по чл. 63, ал. 2 от Кодекса
на труда и на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ му е наложена
имуществена санкция в размер на 1 500,00 лева и „Строй контрол 2010“ ЕООД е
осъдено да заплати разноски в размер на 150 лева на Дирекция „ИТ“.
Релевират се
оплаквания за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в
нарушение на материалния закон и допуснати съществени съдопроизводствени
нарушения – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в
от ЗАНН. Касаторът счита, че решението е необосновано, постановено в противоречие
с доказателствата по делото, които не са ценени правилно. В тази връзка оспорва
установените във въззивното производство факти, включително извършването на
нарушението. Алтернативно поддържа, че нарушението е маловажно по смисъла на
чл. 415в от КТ, което не е съобразено от районния съд. Позовава се на ТР
№3/2011 на Общото събрание на ВАС и цитира съдебна практика на Районен съд –
Хасково и на Административен съд – Хасково. Иска отмяната на решението на
районния съд и постановяване на ново, с което да се отмени наказателното
постановление. Алтернативно моли за приложение на чл. 415в, ал. 1 от КТ и за
редуциране на имуществената санкция до 100 лв. на основание чл. 414, ал. 3 от КТ. Моли за присъждане на разноски за настоящото производство. В съдебно
заседание процесуалният представител на касатора поддържа оспорването по
подробно изложени съображения. Представя писмени доказателства.
Ответникът
по жалбата – директорът на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Велико Търново, в
представеното по делото писмено становище с вх. №5849/12.12.2023 г. от ст. юк
Костадинова, оспорва подадената жалба и моли решението на районния съд да бъде
оставено в сила. Претендира за присъждане на разноски. При условията на
евентуалност прави възражение за прекомерност.
Представителят
на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на
жалбата, като излага мотиви за правилност на оспореното решение и предлага същото
да бъде оставено в сила.
Административен
съд – Велико Търново като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея
касационни основания съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно
чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата
разпоредба на чл. 63в от ЗАНН, и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е основателна.
С оспореното
Решение №519/12.10.2023 г. по НАХД №257/2023 г. по описа на Районен съд –
Велико Търново е потвърдено Наказателно постановление №04-2200175/22.12.2022
г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Велико Търново,
с което за извършено от „Строй контрол 2010“ ЕООД административно нарушение по
чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал.
3 от КТ му е наложена имуществена санкция в размер на 1 500,00 лева и „Строй
контрол 2010“ ЕООД е осъдено да заплати разноски в размер на 150 лева на
Дирекция „ИТ“.
За да
постанови съдебния си акт Районен съд – Велико Търново е приел за установена
следната фактическа обстановка: служители на „Инспекция по труда“ – Велико
Търново са извършили проверка по документи в периода 05.10.2022 г. – 27.10.2022
г. на работодателя „Строй контрол 2010“ ЕООД за спазване на трудовото законодателство
за обект – паркинг, находящ се в град Велико Търново, ул. „Васил Левски“ №4. В
хода на проверката е установено, че Г.Т.Т.е постъпила на работа на 20.06.2022
година в 08:00 часа и е отработила 8 часа до 17:00 часа, като е ползвала
почивка от 12:00 ч. до 13:00 часа. От компетентната ТД на НАП е издадена
справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с
Придружително писмо № 043902200955353/20.06.2022 г., удостоверяваща че
трудовият договор на работника е регистриран там на 20.06.2022 година в
16:36:53 часа. Това е потвърдено и при справка в информационните регистри на ИА
„ГИТ“, „Регистър на уведомления за трудови договори“. Прието е, че с това
поведение работодателят е извършил нарушение на трудовото законодателство, а
именно, че работодателят е допуснал до работа Г.Т.Т.на
длъжност „отчетник“ без да й предостави копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3
от КТ, заверено от ТД на НАП, за сключения с нея трудов договор. За резултатите
от проверката служителите на ДИТ са съставили Протокол № ПР2232438/02.11.2022
г., в който са отразени и цитираните по-горе обстоятелства и на работодателя са
дадени писмени предписания, вкл. такива да не допуска до работа работник и
служител, преди да му предостави копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ.
От участвал в проверката гл. инспектор в ДИТ – Велико Търново е бил съставен
АУАН 04-2200175 от 02.11.2022г., за допуснато от „Строй контрол 2010“ ЕООД
нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, връчен на работодателя на същата дата. Подадено
е възражение, което е прието за неоснователно и от директора на Д „ИТ“ – Велико Търново е издадено
оспореното пред РС НП №04-2200175/22.12.2022 г., с което на „Строй контрол
2010“ ЕООД, в качеството му на работодател, за горното нарушение на трудовото
законодателство и на основание чл. 416, ал. 5 във вр. чл. 414, ал. 3 от КТ е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500,00
лева. НП е връчено на законния представител и управител на санкционираното
дружество на 17.10.2023 г. и е обжалвано в
законоустановения срок пред РС.
От
въззивният съд е прието, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в
законоустановените срокове и притежават необходимите реквизити. Преценено е, че
нарушението е безспорно доказано и правилно е ангажирана отговорността на
дружеството за извършеното нарушение на КТ. Съдът е приел, че от събраните по
делото доказателства безспорно се установява, че работничката е постъпила на
работа на 20.06.2022г. в 08:00 часа и е отработила 8 часа до 17:00 часа, като е
ползвала почивка от 12:00ч. до 13:00ч., а справката за приетите и отхвърлени
уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ е регистрирана в 16:36:53 ч. на 20.06.2022
г., т. е. от момента, в който работничката Трифонова е започнала фактически да
изпълнява трудовите си задължения, не й е било представено уведомлението за
регистрация на сключения трудов договор, заверено от ТД на НАП - В. Търново,
като по този начин е осъществено от обективна страна нарушението по чл.62, ал.3
от КТ. За неоснователни са намерени изложените в жалбата доводи за липса на
посочване в НП на мястото и датата на нарушението, за непроизнасяне на
наказващият орган в едномесечен срок от съставяне на акта и за маловажност на
деянието и приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Постановеното
от Районен съд – Велико Търново решение е неправилно.
Неоснователни
са направените в касационната жалба оплаквания, извеждащи отменителното
основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. При постановяване на обжалваното
решение не са допуснати нарушения на процесуални правила. Решаващият състав е
формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора
обстоятелства, както и наведените от страните доводи и възражения. Делото пред
въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от
законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за заседанията
са съставени протоколи. Не се установява при постановяването на обжалваното
решение да е била нарушена тайната на съвещанието.
Изводите си за неизпълнение на задължението по чл. 63, ал. 2 от КТ от
страна на касатора, съдът е базирал основно на данните от представените при
проверката по документи отчетна форма по програма/проект по чл. 50 от ЗНЗ за
явяването/неявяването на работа за месец юни 2022 г. и график за работното
време за наетите лица по чл. 50 от ЗНЗ по сключен договор с работодател с
Регистрационен № 401-0163-22-51501 от 17.06.2022 г., според които работничката
е постъпила на работа в 08:00 часа на 20.06.2022г., т.е. преди да й бъде
връчено уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ. Тези документи обаче не са
подписани от работничката, при което нямат възприетата от съда доказателствена
стойност. Съгласно разпоредбата на чл.
63, ал. 4 от Кодекса на труда, наименована - Начало на изпълнението -
Изпълнението на задълженията по трудовия договор започва с постъпването на
работника или служителя на работа, което се удостоверява писмено. В настоящият
случай постъпването на работа не е удостоверено писмено с подписа на страните. Предвид
така изложеното, настоящият състав намира, че изобщо не е установен по делото
точния час на началото на изпълнението, поради което и само на това основание не
е доказано да е осъществен състава на нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ. Като е
приел друго, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да
бъде отменено.
Всъщност, обосновани са и другите доводите в касационната жалба за
несъответствие със закона на изводите на районния съд за безспорна доказаност
на вменяваното на „Строй контрол 2010“ ЕООД деяние. Същото се изразява в това,
че в качеството на работодател дружеството не е изпълнило задължението си по
чл. 63, ал. 2 от КТ, да не допуска на работа работник, преди да му връчи копие
от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на НАП,
че трудовият договор е регистриран. От своя страна, задължението по чл. 62, ал.
3 от КТ – за изпращане на уведомление за сключването на трудовия договор, цели
спазване на трудовото законодателство с оглед недопускане и ограничаване на случаите
на прикрито трудово правоотношение, респ. на престиране на труд без сключен
писмен трудов договор и в този контекст подаваните при уведомяването данни са
тясно свързани с трудовите и осигурителни права на работниците и служителите.
Задължението на работодателя да не допуска работника до работа преди да му
предостави копие от регистрираното в НАП уведомление цели охраняване правата на
работника – като страна по трудовото и осигурително правоотношение. В случая от
приобщените по въззивното дело писмени и гласни доказателства безспорно се
установява, а и не се оспорва от страните, че на 20.06.2022г. между „Строй
контрол 2010“ ЕООД и Г.Т.Т.е сключен трудов договор, като на същата дата са
изготвени и останалите документи, свързани с постъпването й на работа, вкл. й е
бил проведен начален инструктаж.
Безспорно е и, че още на същата дата трудовият договор е бил регистриран
в ТД на НАП В. Търново, макар и в 16:36:53 часа (предвид справката от ТД на НАП
за приети уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ). Т.е. договор е сключен и е подадено
уведомление за него, което е заверено на същата дата, като от същия ден лицето
е започнало да престира труда си. Това от своя страна обосновава извод, че
санкционираното дружество е изпълнило всички произтичащи от КТ задължения по
сключване на трудов договор, регистриране на същия в ТД на НАП, допускане на
работника до работа след инструктаж, като на работника са били предоставени
всички документи – трудов договор и уведомление и всичко това безспорно е
станало в един и същи ден - не по-късно от първия за работника такъв. С оглед
на това правата на работника, в частност - тези по възникналото трудово правоотношение, чиято
защита се цели с въвеждането на задължението за регистрация на трудовия договор
и връчване на доказателства за това на работника, не са били накърнени.
По
изложените съображения съдът намира касационната жалба за основателна.
Направените изводи от районния съд са неправилни, поради което обжалваното
съдебно решение следва да бъде отменено и вместо това да се постанови ново, с
което да бъде отменено Наказателно постановление №04-2200175/22.12.2022 г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Велико Търново.
При този
изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020
г., в сила от 23.12.2021 г.), направеното
от касатора искане за присъждане на разноски по делото е основателно. Такива се
претендират единствено за производството пред настоящата съдебна инстанция. Съдът намира за основателно възражението на ответника за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. и с оглед
фактическата и правна сложност на делото, обем и сложност на извършената
дейност счита, че същото следва да се намали на 300 лв. съгласно чл. 36, ал. 2
от З***
Водим от
горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2,
предл. второ от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 519/12.10.2023
г., постановено по НАХД № 257/2023 г. по описа на Районен съд – Велико Търново
и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 04-2200175/22.12.2022 г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда“, гр. Велико Търново, с което на „Строй контрол 2010“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Дебелец, ул. „Никола Самоук“
№5, представлявано от управителя Стефка Иванова Лакова, за нарушение по чл. 63,
ал. 2 от Кодекса на труда и на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ му е наложена имуществена санкция в размер на 1 500,00 лева.
ОСЪЖДА Дирекция
„Инспекция по труда“ – Велико Търново да заплати на „Строй контрол 2010“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Дебелец, ул. „Никола Самоук“
№5, представлявано от управителя Стефка Иванова Лакова, сумата от 300 лева (триста
лева), представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.