Р Е Ш Е Н И
Е
2019 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
IV Н.О.
Районен съд – Дупница състав
13 ноември 2019
на Година
Мая Гиздова
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Райна Боянова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Н А Х 549 2019
дело № по описа за
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 6090/18.04.2019г. на -
Началник отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа", Дирекция
"Анализ на риска и оперативен контрол", Агенция "Пътна
инфраструктура" - гр. София, бул. "Македония" № 3, упълномощен с
Пълномощно с Вх. № П-285/07.12.2018г., с което на Б.Д.З. с ЕГН:**********,с
адрес ***,с адрес за
кореспонденция-гр.София,ул.”Проф.Н.Михайлов”№7,вх.Б,ет.1,ап.2, е наложено административно
наказание за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от Закона за
пътищата, във вр. чл. 37, ал. 1, т.1 от Наредба № 11 за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС от 03.07.2001 г. на МРРБ - ГЛОБА в размер на
1000 /хиляда/ лева, на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 вр. чл. 26, ал. 2, т. 1,
б. „а” от Закона за пътищата, вр. чл. 53 от ЗАНН.
Решението подлежи на
обжалване пред Кюстендилски административен съд по реда на АПК в 14-дневен срок
от съобщението до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О Т И В И:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 6090/18.04.2019г. на - Началник отдел "Контрол по
републиканската пътна мрежа", Дирекция "Анализ на риска и оперативен
контрол", Агенция "Пътна инфраструктура" - гр. София, бул.
"Македония" № 3, упълномощен с Пълномощно с Вх. № П-285/07.12.2018г.,
с което на Б.Д.З. с ЕГН:**********,с адрес ***,с адрес за
кореспонденция-гр.София,ул.”Проф.Н.Михайлов”№7,вх.Б,ет.1,ап.2, е наложено
административно наказание за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а”
от Закона за пътищата, във вр. чл. 37, ал. 1, т.1 от Наредба № 11 за движение
на извънгабаритни и/или тежки ППС от 03.07.2001 г. на МРРБ - ГЛОБА в размер на
1000 /хиляда/ лева, на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 вр. чл. 26, ал. 2, т. 1,
б. „а” от Закона за пътищата, вр. чл. 53 от ЗАНН.
Б.Д.З. в жалбата си
моли за отмяна на наказателното постановление, тъй като счита същото за незаконосъобразно,поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването му, и
нарушения при прилагане на материално правните норми.Счита издаденото НН за
необосновано.
В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.
Въззиваемата
страна, редовно призована, изпраща представител,който моли наказателното
постановление да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Дупнишкият районен съд –като прецени
събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и
разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи
следното:
На 27.03.2019 г. в 08:45 часа, на път I-1,км.323+700 дясно,на 20м,след разклона за с.Блатино в
посока гр.София-гр.Дупница,жалбоподателя управлявал и осъществил движение на
МПС с четири оси с две управляеми оси марка „Мерцедес”, модел „Актрос 4141 К” с
рег.№ СА 7109ВН.
В процеса на проверката било направено
измерване,при което е било констатирано,че са надвишени нормите на Наредба №11
от 03.07-2001г., на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС,както
следва:при измерено разстояние между осите 1,37м., сумата от натоварването на
ос на двойната ос на МПС е 29.350т., при максимално допустимо натоварване 19т.,
съгласно чл.7,ал.1,т.5,буква”в” от Наредбата.Измерването е било извършено с
техническо средство,ел.везна PW-10 №К-0200010 и
ролетка 1309/18/5м/.
Въз основа на измерените параметри ППС е
определено като „тежко” по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредбата. За така измерените параметри на ППС
при проверката, водачът не е представил на длъжностното лице от АПИ валидно
разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/.
По тази причина е прието, че водачът е извършил
виновно административно нарушение по чл.26, ал.2 т.1 б „а” от Закона за
пътищата във връзка с чл.37, ал.1 т.1 от Наредбата.
Описаната фактическа обстановка е възприета
по идентичен начин изцяло от административнонаказващия орган, който на
основание чл.53, ал.1, т.2, вр.чл.26, ал.2, т.1, б. „а” от Закона за пътищата е
наложил административно наказание „глоба” на водача на ППС Б.Д.З.,в
размер на 1000 /хиляда/ лева.
В хода на съдебното следствие е
разпитан в качеството на свидетел актосъставителят Д.Т.Д., който потвърждава
възприетото при проверката. Актосъставителят при разпита си е заявил, че водача
не е представил квитанция за извън габаритен товар.
Съдът кредитира показанията на
свидетеля Т.Й.Ф., доколкото същите се явяват подробни, логични и съответни на
събраните по делото писмени доказателства.
При
така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
На жалбоподателя е вменено административно
нарушение за виновно осъществен състав на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. “a”, вр. чл.
53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Съгласно този член, движението на
извънгабаритни и тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение
/разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за дейност от специалното
ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя /АПИ/. От събраните по
делото доказателства се установява, а и това не се оспорва от жалбоподателя, че
към момента на проверката именно той е осъществявал движение с процесното тежко
пътно превозно средство. Установява се също така, че същият е осъществил това
без разрешително или квитанция за платени пътни такси, издадени по реда на
раздел IV на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията управляваща пътя /АПИ/ за
дейност от специално ползване на пътищата.
Нарушението е установено по несъмнен и
безспорен начин. ППС е било претеглено с надлежното техническо средство,
съгласно изискванията на чл. 35, ал. 3 от Наредбата, като се е установило
претоварване, а и същото не е било оспорено. Процесното ППС отговаря на
легалната дефиниция на “извънгабаритни ППС”, съгласно Параграф 1, т.
1 от ДР на Наредбата, където е посочено, че такива са извънгабаритните ППС по
чл. 2 и/или тежките ППС по чл. 3,т.2 Установява се от писмените и гласните
доказателетва по делото, че процесното ППС –е тежко по смисъла на Наредба №
11/2001 г.
Видно е че при направеното
измерване-измереното разстояние между осите 1,37м., сумата от натоварването на
ос на двойната ос на МПС е 29.350т., при максимално допустимо натоварване 19т.,
съгласно чл.7,ал.1,т.5,буква”в” от Наредбата.Измерването е било извършено с
техническо средство,ел.везна PW-10 №К-0200010 и
ролетка 1309/18/5м/.
Видно отново от доказателствата по делото е
че ППС което е управлявал жалбоподателя-сумата от претоварването на ос е
29.350т., при максимално допустимо натоварване-19т. Предвид установяването и на
това, че жалбоподателят се е движил по път I-1,км.323+700
дясно,на 20м,след разклона за с.Блатино в посока
гр.София-гр.Дупница,жалбоподателя управлявал и осъществил движение на МПС с
четири оси с две управляеми оси марка „Мерцедес”, модел „Актрос 4141 К” с рег.№
СА 7109ВН.
В процеса на проверката било направено
измерване,при което е било констатирано,че са надвишени нормите на Наредба №11
от 03.07-2001г., на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС,както
следва:при измерено разстояние между осите 1,37м., сумата от натоварването на
ос на двойната ос на МПС е 29.350т., при максимално допустимо натоварване 19т.,
,без да има необходимото за това разрешение, правилен е бил и изводът на
проверяващите, а в последствие и на наказващия орган, че е налице нарушение по
чл. 26, ал. 2, т. 1, б. “а“ от Закона за пътищата.
Неоснователно е оплакването на
жалбоподателя, че е следвало да му бъде наложено наказание по чл. 177, ал. 3 ЗДвП, а не да се ангажира отговорността му по чл. 53, ал. 1 ЗП. По реда на чл.
177, ал. 3, т. 1 ЗДвП се наказва водач, който управлява пътно превозно средство
с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството. Настоящата инстанция
счита, че двете правни норми регулират различни обществени отношения. В ЗДвП и
в частност в чл. 177, ал. 3 ЗДвП са регламентирани правила за безопасност на
движението по пътищата, докато в ЗП, включително в чл. 53, ал. 1 във вр. с чл.
26, ал. 2 ЗП са уредени правила за ползването и безопасността на пътната
инфраструктура. Деянието на жалбоподателя не представлява опасност за друг
участник в движението, а нарушава изискванията за ползване на пътищата, поради
което законосъобразно е привлечен към административнонаказателна отговорност
именно по реда на чл. 53, ал. 1 ЗП.
На свой ред правилата на чл. 53 от същия
закон визират съответното укоримо от закона действие или бездействие по чл. 6
от ЗАНН, което го прави административно нарушение, в т.ч. и субекта на
отговорността. В ал. 1 на чл. 53 от закона, субекти на
административнонаказателна отговорност са физическите лица, нарушили
разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и
"г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 от ЗП, както и физическите лица,
които извършат или наредят да бъдат извършени следните дейности:...изброени в
точки, от които т. 2 - движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства и товари без разрешение на собственика или администрацията,
управляваща пътя. В тази насока законът е ясен и не буди съмнение – кръгът на
отговорните лица е посочен с оглед обхващане на всички възможни хипотези и
ангажирането на отговорността на единия /напр.фактическия извършител/ не
изключва тази на лицето, наредило извършването на запретената от закона дейност
/напр.съответния ръководител/. В тази връзка като неоснователно следва да се
прецени и възражението, че жалбоподателя не може да е субект на това
административно нарушение, доколкото същият изпълнява длъжността водач, а
съответно нормативната база разрешението се издава на собственика на
дружеството, който е лицето по чл.26, ал.2, т.1 от Закона за пътищата. Следва
да се посочи, че съгласно чл.53, ал.1 Закона за пътищата, наказанието за
нарушение на чл.26, ал.2 от Закона за пътищата се налага на
физическите лица, нарушили същата разпоредба. Също така разпоредбата на чл.37,
ал.1 от Наредба № 11 от 3 юли 2001г. изрично предвижда, че служби за контрол
при МВР "Пътна инфраструктура" спират и съставят акт на водача на
извънгабаритното и/или тежко пътно превозно средство.
Не се възприемат като основателни доводите
по жалбата относно допуснати нарушения на процесуални правила при издаване на
акта и наказателното постановление. Видно е, че в АУАН е вписан един свидетел,
за когото е отразено, че е очевидец на нарушението. Нормата на чл.40, ал.1 от ЗАНН не поставя конкретно изискване относно броя на свидетелите, присъствали
при извършване или установяване на нарушението и това е логично законодателно
разрешение, доколкото не би могло да бъде известно отнапред колко лица ще
присъстват при осъществяване или установяване на едно административно
нарушение, като е напълно възможно и да липсват такива, в който случай се
процедира по реда, предвиден в чл.40, ал.3 от ЗАНН. При тази последна хипотеза
именно се предвижда съставяне на АУАН в присъствието на двама други свидетели,
като в конкретния случай, както е видно от акта, същият е съставен в
присъствието на свидетел-очевидец на нарушението, което е изрично отразено в
АУАН и в тази връзка е спазено изискването на чл.40, ал.1 от ЗАНН.
Съдът не приема доводите на жалбоподателя,
че в случая липсва виновно поведение на санкционирания водач. Съгласно
разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г., собствениците на
тежки ППС или лицата, които извършват превозите са длъжни да подадат в АПИ или
в съответното ОПУ заявление за издаване на необходимото разрешение по образец,
като същото следва да съпътства ППС. Т.е. изисква се предварителна осведоменост
на собственика на ППС и на лицето, осъществяващо превоза за наличие на
обстоятелствата за депозиране на заявление и издаване на разрешение, в противен
случай всеки нарушител би черпил права от собственото си противоправно
поведение. Шофьорът е бил длъжен да знае дали управляваното от него ППС попада
в хипотезата на “тежко” такова и в случай, че е така, да не допуска движение в
обхвата на пътя, ако няма разрешение за това. Аргумент в подкрепа на последното
се черпи и от обстоятелството, че един немалък брой места от пътната
инфраструкрура са забранени за преминаване от МПС над определен тонаж, поради
което всеки един правоспособен шофьор от съответната категория, и особено професионалните
такива, са длъжни да знаят колко тежко е МПС, което управляват, за да съобразят
това. Друг е въпросът че в конкретния случай жалбоподателят лесно би могъл да
се информира за това обстоятелство и от кантарната бележка, която му е била
връчена за фракцията, която е превозвал и която е представил на извършилите
проверката служители, която е получил преди да започне курса си.
Според становището на съда в конкретния
казус нарушението е правило установено, доказано, извършено е от жалбоподателя,
и е осъществено виновно. Същия е знаел че МПС е претоварено, но въпреки това се
е качил на него и се е движил по пътя без да има разрешение за това и без да са
заплатени необходимите такси. Съгласно разпоредбата на
административнонаказателната норма на Чл. 53. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2008
г., бр. 39 от 2011 г., бр. 55 от 2011 г. ) от Закона за пътищата се наказват
глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление,
физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в"
и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да
бъдат извършени следните дейности: т. 2. движение на извънгабаритни и тежки
пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или
администрацията, управляваща пътя. Същевременно наказанието глоба е наложено в
минималния размер от 1000 лева при спазване правилата на чл. 27 от ЗАНН.
Не са установиха и основания за прилагане
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото съгласно описаната и възприета от съда
фактическа обстановка, констатираното нарушение и обстоятелствата по извършване
на същото разкриват една степен на обществена опасност на деянието, типична за
общия случай на нарушение разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, бук.„а“ от Закон за
пътищата, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение.
Процесното нарушение е такова на просто извършване и законодателят е предвидил
обществената опасност на подобно деяние, като последната не е необходимо /и не
е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.
С оглед изложеното следва атакуваното
наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и обосновано. Съдът
не констатира допускането на съществени нарушения на процесуалните правила в
хода на административнонаказателното производство. Спазени са процесуалните
срокове.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: