Р Е Ш Е Н И Е
№ 10.10.2019 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение
, II “Б” състав , в публично заседание на седми октомври две хиляди
и деветнадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия
КОНСТАНТИНА Х.
при секретар Д.Шулева
като разгледа
докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №16583 по описа на 2018 година ,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
чл.258 – чл.273 ГПК
/въззивно обжалване/.
В. гр.д. №16583/2018 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Д.П.Г. ЕГН ********** *** срещу решение №344351 от 21.02.2018 г постановено по гр.д.№42674/2017 г на СРС , 34 състав ; в частта , с която е признато за
установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД ***
срещу Г. , че същата дължи сумата от 1811,38 лева – цена
на незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за апартамент №106 в гр.София ж.к.*********за
периода м.05.2014 г – м.04.2016 г, и изравнителна сметка в обща фактура
№********** от 31.07.2014 г за периода 05.2013 г – 04.2014 г ; ведно със законната
лихва върху посочената главница от 08.03.2017 г до окончателното
изплащане на сумата ; и сумата от 251,83 лева лихви за забава
върху посочената главница за периода 15.09.2014 г – 24.02.2017 г / с включени 8,86 лева
лихви за забава върху главницата за дялово разпределение / ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
от 14.03.2017 г по ч.гр.д.№13982/17 г на СРС , 34 състав .
Въззивникът излага доводи за недопустимост и неправилност на решението на
СРС . Счита , че :
-
ищецът не е
внесъл държавна такса по исковете си ;
-
ищецът не е
внесъл в срок депозит за вещо лице ;
-
не е доказано ,
че ответникът е собственик на процесния имот и потребител на топлинна енергия ;
-
сумите по общата
фактура са погасени по давност , защото се отнасят за предходен период и
давността тече от датата на издаване на прогнозните фактури ;
-
ВАС е отменил
методиката за дялово разпределение с решение №4777 от 13.04.2018 г по адм.дело
№1372/16 г на ВАС , III Отделение ;
-
Експертизите са
работили по доказателства , които не са по делото ;
-
ОУ не са
административен акт ;
-
Не са представени
от ищеца доказателства за въвеждане в експлоатация на абонатната станция , както
и свидетелства за проверка на топломерите ;
-
Не са представени
от ответника доказателства „за публикуване на сумите в сайта“ респ.не е
доказано изпадане в забава за процесните суми .
Въззиваемата страна не
е
подала писмен отговор на въззивната жалба .
Третото лице “Н.И.“ ООД не взема становише по въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника
на 07.09.2018 г, поради което въззивната жалба от 18.09.2018 г е подадена в срок . Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената
част от решението
на СРС.
След преценка на доводите в жалбата
и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива основания не се констатират .
Относно доводите за
неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС
.
Решението на СРС е частично неправилно в обжалваната част .
Основателни са оплакванията на въззивника , че ищецът
не е внесъл в цялост дължимите държавни такси по исковете . След указания на
настоящият съд сумите са довнесени по сметка на СРС и нередовностите са
отстранени .
В срок за внесени от ищеца определените депозити за
ССЕ и СТЕ и необходимите за решаване на делото експертизи са били изслушани и
приети от първоинстанционния съд .
В о.с.з на 25.01.2018 г процесуалният представител на
ответника е признал , че ответникът е собственик на процесния имот и това
обстоятелства е прието да безспорно между страните /счита се за доказано и не е
необходимо да се представят други доказателства /.
Сумите по обща фактура №********** от 31.07.2014 г
за периода 05.2013 г – 04.2014 г не са погасени по давност. Съгласно чл.33 ал.2
във вр.чл.32 ал.2 ОУ сумите по общата фактура са платими след издаване на
фактурата и в 30-дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на
ищеца . До датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение 08.03.2017 г не е изтекъл 3-годишен давностен срок по чл.111
б.В ЗЗД .
Решение №4777 от 13.04.2018 г по адм.дело №1372/16 г
на ВАС , III Отделение не е представено по
делото и няма данни да е влязло в сила .
Няма изискване в ГПК ССЕ и СТЕ да работят единствено
по документи представени по делото .
ОУ на ищеца безспорно не са административен акт . ОУ на
ищеца се одобряват и публикуват по реда на чл.150 ЗЕ. Налице е специален
закон , който изключва приложимостта на чл.16 ЗЗД и на ЗЗП по отношение на
необходимостта от изрично приемане на договорни клаузи и ОУ .
Ирелевантни са доказателства за въвеждане в
експлоатация на абонатната станция . Според СТЕ измерването
и отчитането
на доставената топлинна енергия и начисляването на сметки е извършвано съгласно действащата нормативна
уредба. От отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати
технологичните разходи за абонатната станция за сметка на ищеца . Дяловото
разпределение и изравнителните сметки са изготвени съобразно ЗЕ и Наредба
№16-334 от 06.04.2007 г за топлоснабдяването . СТЕ и ССЕ установяват извършване на дялово разпределение , което е
фактурирано и заплатено от ищеца , но не е заплатено от ответника .
Основателен е
доводът на въззивника , че ищецът не е доказал изпадането на ответника в забава
за процесните суми за доставена топлинна енергия и за главница за дялово
разпределение . По делото не са
представени доказателства за датата на публикуване на дължимите суми на интернет
страницата на ищеца .
Налага
се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени в частта , в която е
признато за установено , че въззивникът дължи сумата от 251,83 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 15.09.2014 г – 24.02.2017 г / с включени 8,86 лева
лихви за забава върху главницата за дялово разпределение / , както и да се
измени в частта за разноските пред СРС в полза на ищеца . В останалата част
решението на СРС следва да се потвърди .
С оглед изхода на делото и фактът , че Д.П.Г. е била
освободена от такси за въззивно обжалване , на основание чл.78 ал.6 ГПК ищецът
дължи 50 лева държавна такса в полза на СГС .
По изложените
съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №344351 от
21.02.2018 г постановено по гр.д.№42674/2017 г на СРС , 34 състав ; в частта , с която е признато за
установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД *** срещу Д.П.Г. ЕГН **********
*** ,
че същата дължи сумата от 251,83 лева лихви за забава върху незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за
апартамент №106 в гр.София ж.к.*********за
периода м.05.2014 г – м.04.2016 г, и изравнителна сметка в обща фактура №**********
от 31.07.2014 г за периода 05.2013 г – 04.2014 г ; за периода 15.09.2014 г – 24.02.2017 г / с включени 8,86 лева
лихви за забава върху главницата за дялово разпределение / ; за която сума е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК от 14.03.2017 г по
ч.гр.д.№13982/17 г на СРС , 34 състав ; както и в частта , в която Д.П.Г. ЕГН **********
*** осъдена да заплати на “Т.С.” ЕАД разликата над 644,67 лева до присъдения от СРС размер
от 734,33 лева разноски пред СРС и в
заповедното производство ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ искове с правно
основание чл.422 ГПК във вр.чл.86 ЗЗД на “Т.С.”
ЕАД *** срещу Д.П.Г. ЕГН ********** *** , че същата дължи сумата от 251,83 лева лихви за забава
върху незаплатена топлинна енергия и
дялово разпределение за апартамент №106 в гр.София ж.к.*********за периода м.05.2014 г –
м.04.2016 г, и изравнителна сметка в обща фактура №********** от 31.07.2014 г
за периода 05.2013 г – 04.2014 г ; за периода 15.09.2014
г – 24.02.2017 г / с включени 8,86 лева лихви за забава върху главницата
за дялово разпределение / ; за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 14.03.2017 г по ч.гр.д.№13982/17 г на СРС , 34 състав .
ПОТВЪРЖДАВА решение №344351 от 21.02.2018 г постановено по гр.д.№42674/2017 г на СРС , 34 състав ; в частта с която е признато за
установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ и чл.79 ал.1 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД ***
срещу Д.П.Г. ЕГН ********** *** , че същата дължи сумата от 1811,38 лева – цена на незаплатена топлинна енергия и дялово
разпределение за апартамент №106 в гр.София ж.к.*********за периода м.05.2014 г –
м.04.2016 г, и изравнителна сметка в обща фактура №********** от 31.07.2014 г
за периода 05.2013 г – 04.2014 г ; ведно със законната лихва върху посочената главница от 08.03.2017 г до окончателното изплащане на сумата ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
от 14.03.2017 г по ч.гр.д.№13982/17 г на СРС , 34 състав
; както и в частта , в която Д.П.Г.
ЕГН ********** *** осъдена да заплати на “Т.С.” ЕАД сумата от 644,67
лева разноски пред СРС и в заповедното производство .
ОСЪЖДА Д.П.Г. ЕГН ********** *** да заплати на “Т.С.” ЕАД *** сумата от 209,57
лева разноски пред СГС и част от доплатена държавна такса за СРС .
ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД *** да
заплати на основание чл.78 ал.6 ГПК по сметка на СГС сумата от 50 лева държавна
такса за въззивно обжалване .
Решението е
постановено при участието на “Н.И.“ ООД като трето лице помагач на “Т.С.” ЕАД ЕИК*********.
Решението не подлежи на обжалване , поради
материален интерес под 5000 лева по всеки
от исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.