Присъда по НОХД №364/2025 на Районен съд - Елхово

Мотиви към Присъда № 102 от 10.11.2025 година, постановена по НОХД №
364/2025 година по описа на РС - Елхово:

Производството по делото е образувано по внесен от ЯРП обвинителен акт против
подсъдимата Н.А.Х. /N.A.H./, родена на ***, Република Ирак, гражданин на Република
Ирак, по обвинение в престъпление по чл. 279, ал.1 от НК за това, че на 21.10.2025 година,
около 20.30 часа, в района на ГКПП Лесово, община Елхово, област Ямбол, влязла през
границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на
надлежните органи на властта.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против
подсъдимата обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин, както от
обективна, така и от субективна страна. Предлага на подсъдимата да бъдат наложени при
условията на чл. 55 от НК наказания лишаване от свобода за срок от пет месеца,
изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от три
години, както и наказание глоба в размер на 500.00 лева.
Подсъдимата е редовно призована за съдебно заседание по реда на чл. 180, ал.3 от
НПК чрез нейния служебен защитник, по нейно изрично искане, направено в ДП, но
производството по делото пред съда е протекло в нейно отсъствие и с участието на
служебен защитник – адв.Н.М. от АК Ямбол. Съдът е приел, че разглеждането на делото в
отсъствието на подсъдимата не би попречило за разкриването на обективната истина по
делото и до нарушаване правата на Н.А.Х..
В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимата - адв. Н.М. заявява, че
желае съдът да постанови справедлив съдебен акт въз основа на събраните по делото
доказателства.
От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа
страна:
Подсъдимата Н.А.Х. //R.M.M./ е родена на ***, Република Ирак и е гражданин на
Република Ирак.
Подсъдимата живеела в родината си, но решила да я напусне, като от обясненията й,
дадени в хода на ДП и прочетени в с.з. по реда на чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК, е
видно, че в средата на месец октомври 2025 година напуснала Р Ирак и отишла в гр.
Истанбул, Р Турция, но преди това направила уговорка с неустановени по делото лица, които
срещу заплащане на сумата от 3000 евро обещали да я преведат по незаконен начин през
границата на Р Турция до гр. София в Р България. Тъй като подсъдимата не разполагала с
необходимите документи за влизане в Р България или друга страна от ЕС, решила да
премине от Република Турция в Република България през границата на страната ни не по
установения от закона ред - без съответното изискуемо се по закон разрешение от
надлежните органи на властта. След като гарантирала, чрез своя син, поисканата парична
сума в размер на 3000 евро, от гр. Истанбул подсъдимата била отведена заедно с други 16
човека с микробус в близост до град Одрин. Там, отстрани на пътното платно те слезли от
микробуса и при тях дошли двама турски граждани, неустановени по делото, които им
казали да се скрият в храстите около пътя и да чакат там да дойде товарен автомобил, в
който да влязат. След 4-5 часа, сутринта на 21.10.2025г. около 03.00 часа дошъл товарен
автомобил, който спрял до тях. Шофьорът на този автомобил излязъл от кабината му, качил
се на платформата отзад, повдигнал брезента, с който бил покрит контейнера и показал със
знаци на подсъдимата и останалите 16 лица през образувалият се отвор да влизат в
контейнера на товарния автомобил. Следвайки указанията всички 17 човека, между които и
подсъдимата, влезли в контейнера и шофьорът отново го покрил с брезента. След това
водачът на товарния автомобил предприел управление в посока турско - българската
граница, като се движел с периодични спирания. След като товарният автомобил преминал
1

турския граничен пункт се насочил към ГКПП-Лесово, община Елхово, област Ямбол, за
влизане в страната ни. На 21.10.2025 година в района на ГКПП-Лесово подсъдимата Н.А.Х.,
укрита в ремаркето /контейнера/ на товарния автомобил, влязла през границата на страната
ни от Република Турция в Република България.
От показанията на св.Х.Х. – служител на ГПУ Елхово е видно, че по време на работа
на 21.10.2025г. е бил на ГКПП Лесово на вход товарни автомобили и около 20.30 часа за
влизане в страната пристигнал товарен автомобил с турска регистрация. При извършената
съвместна проверка от служители на Агенция „Митници“ и на ГПУ Елхово, между които и
свидетелят Х.Х., при отваряне вратите на контейнера на този товарен автомобил вътре били
установени общо 17 лица, всички без документи за самоличност и неговорещи български
език. Същите се представили като граждани на Република Ирак.
Впоследствие било установено, че подс. Н.А.Х. /N.A.H./ била един от укритите в
контейнера общо 17 човека и че същата нямала надлежно разрешение, даващо й право за
влизане в Република България.
От приложената по делото справка за съдимост, издадена след справка в ЦБС към
МП на РБ, се установява, че подс.Н.А.Х. не е осъждана на територията на Република
България към момента на деянието.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
писмени и гласни доказателства - от показанията на свидетеля Х.Х., дадени в хода на
съдебното следствие, от обясненията на подсъдимата, дадени в хода на ДП и прочетени в
съдебно заседание на основание чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК и от писмените
доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Показанията на свидетеля Х.Х. са правдиви,
логични и последователни, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като
достоверни и обективни. Възпроизведените от него факти са пряко относими към времето,
мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние. В подкрепа на показанията
на свидетеля са и обясненията на самата подсъдима и писмените доказателства по делото.
Обясненията на подсъдимата, макар и средство за защита, кореспондират с останалия
доказателствен материал и преди всичко с показанията на свидетеля Х.Х., поради което
съдът ги възприе за достоверни. В обясненията на подсъдимата се съдържат фактически
твърдения относно времето и мястото на извършване на деянието, както и такива относно
формата на вината и мотивът за осъществяване на инкриминираното престъпление, а също и
данни за начина на откриването й в товарния автомобил след пристигането му в района на
ГКПП Лесово и последвалото й задържане.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимата Н.А.Х. е осъществила с деянието си от обективна и субективна страна
престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, като на 21.10.2025 година, около 20.30 часа, в
района на ГКПП Лесово, община Елхово, област Ямбол, влязла през границата на страната
от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на
властта. Налице е съставомерно деяние по посочения текст от Наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимата е извършила фактически действия по преминаване
през държавната ни граница, без да е получила разрешение от надлежните органи на
властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Действащият граничен режим и
ред в Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със
знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като
категорични съждения за последното се съдържат в показанията на свидетеля Х.Х., а и в
обясненията на подсъдимата. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си
подсъдимата е нарушила установения в страната режим и ред за преминаване на държавната
граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279,
ал.1 от НК - без разрешение на надлежните органи на властта, в хипотезата на „влизане” в
2

страната. В настоящият случай, откриването на нарушителя след влизането му в Република
България и вече на територията на страната ни, води до извод, че деянието е довършено.
Довършено „влизане“ и „излизане“ през границата по смисъла на чл. 279 НК от обективна
страна е налице, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките и
препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата.
От субективна страна, инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на извършеното,
предвиждала е неговите последици и е целяла тяхното настъпване. Предприемайки
пътуването си, подсъдимата е била наясно с липсата на изискуемото разрешение за влизане
в Република България и в др. държава от ЕС, както и с установения пропускателен граничен
контрол при преминаване на държавната ни граница. Именно затова тя е предприела
незаконно преминаване на държавната ни граница от територията на Република Турция на
територията на Република България, като е съзнавала, че ще влезе в страната ни без
знанието на граничните власти, следователно в съзнанието й е била формирана представата
за противоправния характер на деянието й и за неговите общественоопасни последици,
които е предвиждала, а от волева страна пряко е целяла и искала тяхното настъпване, за да
реализира крайната си цел – да достигне до територията на Република България.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимата Н.А.Х. за виновна в извършването
на престъпление по чл.279, ал.1 от НК.
Причините за извършването на деянието от подсъдимата съдът намира в незачитането
на установеният в страната ни законов ред и желанието й на всяка цена, дори и по
непозволен начин да осъществи преминаването на държавната граница между Р Турция и Р
България, за да достигне територията на България.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Съдът счита, че не са налице доказателства по делото, от които да
се приеме, че подсъдимата е влязла в страната ни с цел да търси убежище, поради това, че в
собствената си родина е била преследвана заради своите убеждения или дейност в защита на
международно признати права и свободи. Изявления в тази насока – че желае да се ползва от
убежище в Република България, подсъдимата не е направила нито при задържането си, нито
впоследствие при разпита й в хода на досъдебното производство. Следва да се отбележи и,
че цялостното поведение на подсъдимата свидетелства, че преминаването й през границата
ни е единствено с цел да достигне територията на страната ни, без да сочи каквито и да било
други причини, които да дадат основание за съда да приложи разпоредбата на чл.279, ал.5 от
НК.
При определяне на вида и размера на наказанието на подс.Н.А.Х. съдът взе предвид
степента на обществена опасност на деянието, която е сравнително висока, предвид
динамиката на този вид престъпления в страната. Съдът взе предвид и степента на
обществена опасност на подсъдимата, която не е висока, предвид на това, че същата не е
осъждана на територията на страната ни към момента на деянието, нейната възраст, както и
предвид направените от нея самопризнания в хода на ДП, способствали за разкриване на
обективната истина по делото. Взеха се предвид причините и подбудите за извършване на
престъплението, както и механизмът на извършването му. При тези фактически констатации,
съдът прие, че в случая са налице многобройни и изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства - необременено съдебно минало, критично отношение към деянието,
самопризнания в хода на ДП, възрастта на подсъдимата, същевременно съдът прие, че й най-
лекото, предвидено в закона наказание за извършеното от подсъдимата престъпление се
явява несъразмерно тежко за извършеното престъпление и определи наказание на
подсъдимата при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК - под най-ниския предел на
наказанията лишаване от свобода и глоба, предвидени в нормата на чл.279, ал.1 от НК и й
3

наложи наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца и глоба в полза на държавата в
размер на 500.00 /петстотин/ лева.
Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на
чл.66, ал.1 от НК по отношение на Н.А.Х., тъй като към момента на деянието тя не е
осъждана за престъпление от общ характер, наложеното й наказание е до три години
лишаване от свобода и съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко
за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното
наказание лишаване от свобода. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи
изпълнението на това наложено наказание на подс.Н.А.Х. за изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Направените по делото разноски за преводач в хода на ДП, съгласно разпоредбата на
чл. 189, ал.2 от НПК са за сметка на органа, който ги е направил, и не следва да се
присъждат. Други разноски по делото не са направени.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: .........................
/В.Апостолова/
4

Номер на акта:	102
Дата:	10 ноември 2025 г. (в сила от 26 ноември 2025 г.)
Съдия:	Виолета Костадинова Апостолова

Дело:	20252310200364
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	3 ноември 2025 г.

Присъда по НОХД №364/2025 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите