Решение по дело №7129/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261829
Дата: 16 декември 2020 г. (в сила от 16 декември 2020 г.)
Съдия: Любомир Илиев Василев
Дело: 20201100507129
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                              16.12.2020 година                        гр.София

 

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и двадесета година , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ   

                           

ЧЛЕНОВЕ:   КАЛИНА АНАСТАСОВА   

 

                      Мл.съдия ЛОРА ДИМОВА    

 

при секретар Д.Шулева     

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №7129 по описа на 2020 година ,

за да се произнесе взе предвид следното :   

 

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №7129/2020 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на В.М.П. ЕГН ********** и Х.М.П. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №141844 от 14.06.2019 г постановено по гр.д.№32624/2018 г на СРС , 42 състав ; с което е признато за установено по искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр.чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД на “Т.С.” ЕАД *** , че въззивниците дължат солидарно сумата от 1288,22 лева ( хиляда двеста осемдесет и осем лева двадесет и две стотинки ) главница за топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. за ап.№54 в гр.София ж.к.******, 183,09 лева ( сто осемдесет и три лева и девет стотинки ) лихва за забава за периода 15.09.2015 г. до 25.05.2017 г., 26,38 лева ( двадесет и шест лева тридесет и осем стотинки ) сума за дялово разпределение за периода 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. ,5,40 лева ( пет лева и четиридесет стотинки ) лихва за забава върху сумата за дялово разпределение , ведно със законната лихва върху главницата , считано от 09.06.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело №37985/2017 г. по описа на СРС ,42 състав.

Въззивниците излагат доводи за неправилност на решението на СРС, тъй като неправилно не е уважена молбата им за отлагане на делото . Особеният представител няма подчинени адвокати , които да го заместват . Не е дадена възможност и за запознаване с делото .

Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба .

Третото лицеБ. “ ООД *** не взема становише по въззивната жалба .

 

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивниците на 01.07.2019 г, поради което въззивната жалба от 15.07.2019 г /по пощата/ е подадена в срок . Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна : 

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива основания не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

Решението на СРС е правилно .

С молба от 07.05.2019 г адв.Б. е поискала да се насрочи за нова дата о.с.з на 14.05.2019 г , тъй като й предсрои пътуване в САЩ . „Алтернативно“ е поискано да й се даде възможност да се запознае с „материалите по делото“.

СРС не е уважил молбата и е дал ход по същество в о.с.з. на 14.05.2019 г . Приел е , че особеният представител е могъл да преупълномощи друг адвокат , а и явяването в о.с.з. не е задължително .

Настоящият съд счита , че СРС не е допуснал процесуални нарушения с тези си действия  . Особеният представител е призован за о.с.з на 24.04.2019 г , но не уведомил своевременно съда за т.нар. си „ангажираност“ . От друга страна пътуването в САЩ по неизвестни причини не е неотстранимо препятствие по чл.142 ал.2 ГПК , а и е било възможно преупълномощаване на друг адвокат .

Отделно , дори СРС да беше допуснал процесуални нарушения това само по себе си не е основание за отмяна на обжалваното решение . Във всички случаи - дори при неправилно решение - въззивният съд следва да реши спора по същество . А в случая въззивната жалба е бланкетна като не са изложени никакви доводи по съществото на спора , нито е поискано събиране на доказателства или други действия на съда  .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди . С оглед изхода на делото в тежест на въззивниците са разноски от 600 лева депозит за особен представител , както и 100 лева държавна такса в полза на СГС .

 

По изложените съображения , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №141844 от 14.06.2019 г постановено по гр.д.№32624/2018 г на СРС , 42 състав .

 

ОСЪЖДА В.М.П. ЕГН ********** и Х.М.П. ЕГН ********** от гр.София да заплатят на “Т.С.” ЕАД *** сумата от 600 лева разноски пред СГС .

 

ОСЪЖДА В.М.П. ЕГН ********** и Х.М.П. ЕГН ********** от гр.София да заплатят по сметка на СГС сумата от 100 лева държавна такса .

 

Решението е постановено при участието наБ.“ ООД *** като трето лице помагач на “Т.С.” ЕАД ***  .

 

Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ  :                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                                             2.