Р Е Ш Е Н И Е
№ 16.12.2020 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и двадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия
ЛОРА ДИМОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско
дело №7129 по описа на 2020 година ,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.258 –
чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №7129/2020 г по описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на В.М.П. ЕГН ********** и Х.М.П. ЕГН ********** от
гр.София срещу
решение №141844 от 14.06.2019 г постановено по гр.д.№32624/2018 г на СРС
, 42 състав ; с което е признато за установено по искове с правно
основание чл.422 от ГПК във вр.чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86
от ЗЗД на “Т.С.” ЕАД *** , че въззивниците дължат солидарно сумата от 1288,22 лева
( хиляда двеста осемдесет и осем лева двадесет и две стотинки ) главница за
топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. за ап.№54 в гр.София
ж.к.******, 183,09 лева ( сто осемдесет и три лева и девет стотинки )
лихва за забава за периода 15.09.2015 г. до 25.05.2017 г., 26,38 лева (
двадесет и шест лева тридесет и осем стотинки ) сума за дялово разпределение за
периода 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. ,5,40 лева ( пет лева и
четиридесет стотинки ) лихва за забава върху сумата за дялово разпределение , ведно
със законната лихва върху главницата , считано от 09.06.2017 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.дело №37985/2017 г. по описа на СРС ,42 състав.
Въззивниците излагат доводи за неправилност на
решението на СРС, тъй като неправилно не е уважена молбата им за отлагане на
делото . Особеният представител няма подчинени адвокати , които да го заместват
. Не е дадена възможност и за запознаване с делото .
Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба .
Третото лице “Б. “ ООД *** не взема становише
по въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивниците на 01.07.2019 г, поради което
въззивната жалба от 15.07.2019 г /по пощата/ е подадена
в срок . Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на решението на
СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото ,
въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна
проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива основания не се констатират
. Относно доводите за неправилност
съдът е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да
приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
Решението на СРС е правилно .
С молба от 07.05.2019 г адв.Б.
е поискала да се насрочи за нова дата о.с.з на 14.05.2019 г , тъй като й предсрои пътуване в САЩ . „Алтернативно“ е поискано да й се
даде възможност да се запознае с „материалите по делото“.
СРС не е уважил молбата и е дал ход по същество в
о.с.з. на 14.05.2019 г . Приел е , че особеният представител е могъл да преупълномощи друг адвокат , а и явяването в о.с.з. не е
задължително .
Настоящият съд счита , че СРС не е допуснал
процесуални нарушения с тези си действия . Особеният представител е призован за о.с.з
на 24.04.2019 г , но не уведомил своевременно съда за т.нар. си „ангажираност“ .
От друга страна пътуването в САЩ по неизвестни причини не е неотстранимо
препятствие по чл.142 ал.2 ГПК , а и е било възможно преупълномощаване на друг
адвокат .
Отделно , дори СРС да беше допуснал процесуални
нарушения това само по себе си не е основание за отмяна на обжалваното решение .
Във всички случаи - дори при неправилно решение - въззивният съд следва да реши
спора по същество . А в случая въззивната жалба е бланкетна
като не са изложени никакви доводи по съществото на спора , нито е поискано
събиране на доказателства или други действия на съда .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди
. С оглед изхода на делото в тежест на въззивниците са разноски от 600 лева
депозит за особен представител , както и 100 лева държавна такса в полза на СГС
.
По изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №141844 от 14.06.2019 г постановено по гр.д.№32624/2018 г на СРС , 42 състав .
ОСЪЖДА В.М.П. ЕГН ********** и Х.М.П. ЕГН ********** от
гр.София да заплатят на “Т.С.” ЕАД ***
сумата от 600 лева разноски пред СГС .
ОСЪЖДА В.М.П. ЕГН ********** и Х.М.П. ЕГН ********** от
гр.София да заплатят по сметка на СГС сумата от 100 лева държавна такса
.
Решението е постановено при участието на “Б.“ ООД *** като трето лице помагач на “Т.С.” ЕАД *** .
Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от
исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.