О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2093 23.07.2020 г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен
състав
На двадесет и трети юли, през две хиляди и двадесета
година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ:1. Галя Белева
2. мл.с. Александър Муртев
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 1539 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 54 от 10.03.2020г. по
гр.д.№ 775/19г. на РС- Поморие Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ на Министерство на вътрешните работи – с адрес: град София, ул.”Пиротска“
№171-а, е осъдена да заплати на Д.Г.Б., ЕГН ********** *** сумата от 1686,51 лв.,
представляваща възнаграждение за извънреден труд- общо 243,38 часа, получен
вследствие преизчисление с коефициент 1,143 на положения нощен труд за периода
от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 21.10.19г. до окончателното изплащане, както и 217,42 лв.- сборна мораторна
лихва за периода 30.01.2017г. до 21.10.2019г.
ГД „ПБЗН“ на МВР е осъдена да заплати
на ищеца и сумата от 350 лв.- разноски по делото, а в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 117,44 лв.- държавна такса и 220
лв.- съдебни разноски.
Решението е връчено на страните
както следва: на ищеца- на 14.05.2020г. чрез адв.Ц., а на ГД „ПБЗН“ на МВР- на 15.05.2020г.
Против решението е постъпила
въззивна жалба вх.№1987/1.06.20г. по описа на РС-Поморие, подадена от Главна
Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на Министерство на
вътрешните работи, чрез юрисконсулт Стойкова. С нея решението е обжалвано изцяло.
Изложени са оплаквания, че същото е неправилно и необосновано, поради което се
иска да бъде отменено, а вместо него да се постанови друго, с което исковете
бъдат отхвърлени изцяло. Сочи се, че решението е постановено при неправилно
тълкуване и прилагане на нормативната уредба относно полагането, отчитането и
заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения
са уредени от ЗМВР. Основната грешка на съда се състояла в допускането на
субсидиарно приложение на НСОРЗ, която според въззивника е неприложима.
Препраща към доводите, изложени в отговора на исковата молба относно мотивите
за неприложимост на общата правна уредба на трудовите правоотношения към
предмета на спора, като за развити допълнителни такива. Извършен е преглед на
нормативната уредба, касаеща видът и условията на заплащане на възнагражденията
на държавните служители в МВР, въз основа на който са изведени следните изводи:
1/ законотворческият разум предполагал изброяването на видовете възнаграждения
да е изчерпателно, поради което било безсмислено в ЗМВР от 2006г. да се включва
възнаграждение за извънреден труд без посочен размер, а същото да се дължало по
силата на КТ или ЗДСл. Излишно било и
прибавянето в ЗМВР-2014г. на възнаграждение за труд през нощта, в почивни дни и
време на разположение, които биха се следвали по КТ и ЗДСл ; 2/ Допълнението на
чл.202, ал.5 от ЗМВР от 2006г., касаеща характера на изброяването, на текста
„за държавните служители от МВР“ показвало желанието на законодателя да лиши
служителите в МВР от допълнителни възнаграждения, определени в други нормативни
актове, които не били насочени специално към служителите в МВР. Приложението на
общите правила на ЗДСл /съответно на КТ и актовете по прилагането му/ било
отклонено с чл.211, ал.7 от ЗМВР от 2006г. и чл.187, ал.9 от ЗМВР-2014г., които
делегирали на министъра на вътрешните работи издаването на подзаконов
нормативен акт. С оглед нарочната уредба на видовете допълнителни
възнаграждения и размера им, не били налице предпоставките за субсидиарно
прилагане на КТ и ЗДСл, и актовете, към които препращали те. Освен това в ЗМВР
имало изрично препращане към КТ само за конкретни норми. Редът за полагане,
отчитане и заплащане на нощен и извънреден труд бил изрично уреден в ЗМВР, а
препращане за тези елементи на служебните правоотношения към КТ нямало.
При обосноваване извода си за
субсидиарно прилагане на НСОРЗ съдът се позовал на отменена подзаконова уредба-
Наредба №8121з-407/11.08.2014г., която не действала през процесния период.
Признава, че за период, извън процесния по тази наредба се е извършвало
преизчисляване на часовете положен извънреден труд към дневни, но според него
това е било в несъответствие с ЗМВР. Това било поправено с Наредба №8121з-592/25.05.2015г.,
както и при действащата Наредба №8121з-776/29.07.2016г.
Неправилен бил изводът на съда,
че чл.2 от Наредбата се отнася единствено до изчисляване на положения труд като
стойност в часове при сумирано изчисляване на работното време, което правило
било общо, а не специално, поради което не можело да се сподели тълкуването, че
е приложимо единствено при трудово възнаграждение, заработено при трудови норми
и при продължителност на нощното време, по-малко от продължителността на
дневното.
Изтъква, че нормалната
продължителност на нощния труд не била регламентирана в Наредбите, а в чл.187,
ал.3 от ЗМВР, последно изречение и същата е 8 часа, а не 7 часа, както при
работещите по трудово правоотношение. Понеже според чл.187, ал.1 ЗМВР
нормалната продължителност на дневното работно време била 8 часа, то съотношението
на нормалната дневна продължителност към нормалната продължителност на нощния
труд по ЗМВР било 1, а не 1,143. Според въззивникът за държавните служители,
чиито служебни правоотношения са регламентирани в ЗМВР, какъвто бил ищецът,
когато положеният нощен труд е в рамките на 8 часовата продължителност, той не
се трансформирал в дневен такъв, а се заплащал по 0,25 лв. на час, съгласно
Заповед №8121з-791/28.10.14г. на министъра на вътрешните работи.
Развити са пространни съображения
в подкрепа на тезата на въззивника, основаващи се на виждането на министъра на
вътрешните работи в хода на процедурата по издаване на Наредба №8121з-592/25.05.2015г.,
възприето от докладна записка на Дирекция „Правно- нормативна дейност в МВР“;
решения на различни по степен съдилища, както и правна консултация на
проф.Мръчков.
Третият съществен пропуск на съда
според въззивника е, че не бил мотивиран по никакъв начин извода, че при
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен,
на ищеца се дължи заплащане като за извънреден труд, въпреки че в исковата си
молба ищецът претендирал заплащане на извънреден труд за време, попадащо в
рамките на 24-часовите му дежурства. Цитирано е становище на МТСП, отразено в
писмо, за обосноваване извода на въззивника, че дори при прилагане на общите
трудови норми било недопустимо преизчисляването на часовете нощен труд с
коефициент 1,143 за генериране на извънреден труд.
За работещите по трудово
правоотношение разпоредбите на НСОРЗ- чл.8 и чл.9, ал.2, се прилагали
едновременно с правилата за заплащане на нощния труд. Обратното разрешение,
възприето от районния съд- при преизчисляване на часовете нощен труд с
коефициент 1,143 получените допълнителни часове да се заплащат като извънреден
труд, щяло да постави в по-неблагоприятно положение работещите по трудови
правоотношения спрямо служителите, чиито служебни правоотношения били
регламентирани в ЗМВР.
Подчертава, че с преизчисляване
на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, посочен от ищеца,
приложим към лица, работещи по трудово правоотношение, щяло да означава с
неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на
законовата норма- чл.187, ал.3 от ЗМВР, регламентираща специалната 8-часова
продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на
смени, което било недопустимо и противоречало на принципа на йерархия на
нормативните актове.
На следващо място е оспорено
заключението на вещото лице, послужило като доказателство за постановяване на
обжалваното решение, като са изложени конкретни оспорвания, но не е направено
искане за допълнителна, повторна или тричленна експертиза. В заключение е
направен извод, че с постановеното решение съдът е присъдил на ищеца повече от
дължимото, без да е отчел, че част от положения нощен труд вече е заплатен като
извънреден.
Относно лихвите се поддържа
становището, изложено в отговора на исковата молба.
Иска се отмяна на решението в осъдителната част и отхвърлянето на
исковете и в тази им част. При условията на евентуалност се иска да бъде
приложена разпоредбата на чл.9г от НРВПО /обнар. ДВ бр.41/17г./. Претендират се
разноски. Направено е евентуално възражение за прекомерност на разноските на
въззиваемата страна.
Не са ангажирани доказателства.
В законоустановения срок е
подаден отговор на въззивната жалба от адв. Р.Ц., пълномощник на въззиваемия, с
който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Намира решението на РС- Поморие
за обосновано, правилно и законосъобразно, постановено при спазване на
материалния закон. Изводите на съда били съобразени със събраните по делото
доказателства, като не били допуснати процесуални нарушения. Преповторени са
доводите, изложени в становището на ищеца по повод отговора на исковата молба,
въз основа на които страната обосновава претенцията си. Развити са подробни
съображения. Иска от съда
атакуваното решение да бъде потвърдено изцяло.
Претендират се разноски пред въззивната инстанция, като са развити доводи за неоснователност на
възражението за прекомерност, направено от въззивника..
На основание чл.267 от ГПК съдът
извърши проверка относно допустимостта на жалбите:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която
има правен интерес да го обжалва. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и
261 ГПК, и е допустима. Отговорът е подаден своевременно от надлежно
упълномощен представител и е редовен.
Страните нямат доказателствени
искания.
Мотивиран от горните съображения
и на основание чл.267 от ГПК, Бургаският
окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ делото за разглеждане в
открито съдебно заседание, насрочено за 3.08.2020г. от 10.20ч.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проекта за
доклад на въззивната жалба и отговора, както и останалите въпроси по чл.267 ГПК
съобразно обстоятелствената част на настоящото определение.
Препис от определението да се
връчи на страните.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.