СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
31.05.21г.
Софийски градски съд І-12 състав с:
Председател: Георги
Иванов
Разгледа в съдебно заседание на 22.04.21г. /с участието на секретаря Д.
Цветкова/ гражданско дело № 6538/17г.
и констатира следното:
Предявен е иск от А. А. против А. Б. с правно основание
чл. 45 от ЗЗД за сумата 100 000 лева. Претендира се и законната лихва
върху посочената главница за периода след 08.09.15г.
Съображенията на страните са изложени по делото.
Представените по делото доказателства удостоверяват, че:
Срещу ищеца /в качеството му на длъжник на „Банка ДСК“ ЕАД - съгласно
заповед за изпълнение от 26.02.09г., издадена от СРС по г.д. № 7529 от 09г./ е
било водено изпълнително производство /№ 501 от 09г. на ЧСИ М. М./. В рамките
на същото: ответницата /в качеството си на вещо лице; експерт/ е оценила /на
08.09.15г./ недвижим имот /апартамент № 3, находящ се в град София, ж.к. *****,
с площ от 84, 11 кв. м., заедно с избено помещение № 3, с площ от 5, 48 кв. м.,
заедно с 1, 556% идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху място/ до размера на сумата 90 630 лева /описаният имот е бил ипотекиран от родителите на ищеца В. Димитров
и Ф. Д. в полза на посочената банка за дълга на А. А.; впоследствие вещта е
била придобита от ищеца по наследство до размера на ½ ид. ч./. След
провеждане на публична продан при начална цена в размер на 54 378 лева
/определена на база горната експертна оценка/ и след производство по явно
наддаване – имотът е бил възложен на Т. Т.за сума в размер на 75 667, 8 лева.
Искът
е неоснователен:
От
една страна:
Не
се спори /а тези обстоятелства са и удостоверени по делото със събраният в
процеса писмен доказателствен материал/, че: в рамките на производството по
изпълнителното дело са били проведени няколко процедури по публична продан на
имота /по начални цени, съотнесени към експертно определени оценки; всички
по-високи от процесната такава начална цена в размер на 54 378 лева,
а именно:
144 375 лева; 115 500 лева; 108 675 лева; 84 000 лева;
70 050 лева; 67 972, 5 лева/. Обстоятелството, че нито една от тези
предишни продажби не е довела до реално осребряване на вещта /по именно
определените по - високи експертни оценки и начални цени на търга/ както и
фактът, че и последната /успешна/ публична продан не е успяла да достигне /дори
и след производство по устно наддаване/ нито тези цени, нито дори изчислената
от ответницата цена – сочат /сами по себе си/, че определената от А. Б. цена /като
съобразена не само с показателите на имотния пазар, но още и със спецификата на
конкретното изпълнително дело; като отчитаща фактическата невъзможност за
продажба на имота по предходните по-високи оценки/ е отразявала действителната
стойност на имота - към момента на проданта /именно тази оценка на практика е
позволила - финализирането на публичната продан/. С други думи: реалната
стойност на актива в случая следва да бъде съизмерена /съотнесена/ не толкова
към цените от свободния пазар /които така и не са довели до възможност за
приключване на проданта – съобразно изложеното по-горе/, но преди всичко и
конкретно към - цената, за която имотът действително /фактически; реално/ е
могъл да бъде /и е бил/ осребрен /продаден в рамките на конкретното изпълнително
производство/. Поради това /в контекста на изложеното/ в случая не може да се
констатира и пряка причинно-следствена връзка /която е задължителен елемент от
състава на отговорността по чл. 45 от ЗЗД/ между спорната оценка и
претендираната от ищеца имуществена вреда: определянето на по-висока цена на
имота /до размера на сумата 192 500 лева – предходната оценка по
изпълнителното дело, към която стойност А. А. съотнася
заявеното обезщетение/ или до размера на взираните в приетите по настоящото
дело експертизи суми – не гарантира задължително /непременно/ получаване на
такава стойност /този извод се потвърждава пряко от развитието на самото
производство по публична продан/.
От
друга страна /във връзка с приетите по настоящото дело експертизи/ на практика всички
вещи лица определят /при използване на различни методи на изчисления/ цена на
имота – близка до спорната: част от цените – надвишават процесната оценка; част
от цените са под тази оценка /103 909 лева; 83 942 лева; 86 200 лева;
105 406, 93 лева; 61 645, 94 лева; 73 676, 23 лева; 100 046
лева; 89 105, 57 лева; 81 089 лева; 46 813 лева; 59 646
лева; 68 543 лева/. В такава хипотеза /с оглед тези конкретни изчисления/
в случая не може да се приеме, че – процесната /спорна/ оценка е била
съществено занижена. В същата връзка: констатациите на експертите /досежно
пазарната стойност на сторените в имота подобрения/ са – противоречиви
/независимо от това - принципно: процесните подобрения не следва да бъдат
преценявани самостоятелно, а само като включени в общата цена на имота –
съобразно посочените по-горе крайни оценки/.
С оглед изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД на А.В.А. ЕГН **********
против А.З.Б. ***. ****.
ОСЪЖДА А.В.А. да плати на А.З.Б. 200 лева – съдебни разноски /на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК/.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Председател: