№ 42
гр. София , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Даниела Бл. Ангелова
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20211800500359 по описа за 2021 година
С решение № 41 от 15.03.2021 год. по гр. дело № 895/2020 год. Елинпелинският
районен съд е отхвърлил молбата на Д. ГЬ. с ЕГН ********** за промяна на фамилното му
име от „Г.“ на „П.“, на основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР, като неоснователна.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от молителя с
твърдения, че същото противоречи на закона и на събраните по делото доказателства. Моли
съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да допусне исканата промяна на
името на молителя.
Третото заинтересовано лице Община Е.П. не взема становище по жалбата.
Софийска окръжна прокуратура счита жалбата за основателна и изразява становище
за уважаване на молбата за промяна на фамилното име на молителя поради наличието на
важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от извлечение от Акт за раждане № 1005/1987 год., изд. от Служба по
гражданско състояние – Община С., Република Македония, молителят е роден на 01.10.1987
год. в С. с родители: баща – Ж.Д. и майка А. П..
Съгласно удостоверение № 5750/2012 год. на Министерство на правосъдието на РБ,
1
Вицепрезидентът на Република България с Указ № 14 от 18.01.2016 год. е дал българско
гражданство на Д. ГЬ..
С решение от 27.12.2016 год. на Министерство на вътрешните работи, С., отдел по
граждански въпроси, отделение О.-С. е одобрена промяна на фамилията на всеки един от
родителите на молителя, както следва: баща – от Ж. Г. на Ж.Д. и майка – от А. Г. на А. П..
С решение от 04.07.2017 год. на Министерство на вътрешните работи, отдел за
граждански работи О.-С. за промяна на име съгласно Закона за личното име, е одобрена
промяна на фамилното име на молителя Д. ГЬ., като за в бъдеще фамилията на молителя да
бъде „П.“. На молителя Д. П. е издаден документ за самоличност – лична карта с посочен
персонален № 0110987434015, издаден на 13.07.2017 год. от Република Македония.
За въззивника няма данни за образувани и неприключили досъдебни производства,
няма данни за висящи наказателни производства и повдигнати обвинения или за налагани
принудителни административни мерки и санкции по ЗБЛД /удостоверение изх. №
88/29.01.2021 год. на РП-Е.П./, както и няма данни за осъждане на лицето /свидетелство за
съдимост рег. № 213/002.2021 год. на РС-Е.П./.
Според показанията на разпитания във въззивното производство свидетел И.Д., който
познава молителя от 4 години, същият е известен в обществото като Д. /на галено „Д.“/ П.,
като с това име се афишира и в социалните мрежи /Фейсбук и др./. Свидетелят наскоро
разбрал, че молителят има друго фамилно име. Винаги го е познавал като Д. П.. Преди две
години заедно ходили в Б., като на грА.та създали проблеми на Д., тъй като фамилното му
име в международния паспорт е П., а в българската личната карта – Г., което наложило
допълнителна проверка. Молителят споделил със свидетеля, че често се случва да има
проблеми заради разликата във фамилните му имена в различните документи за самоличност
в двете държави.
Съгласно показанията на св. К., разпитан в първоинстанционното производство,
същият познава Д. от четири години, като последният се представял с фамилия П. и от
запознанството им го знае само с тази фамилия. Наскоро разбрал, че фамилията му в
България е Г. и иска да я смени.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗГР промяната на собствено, бащино или фамилно име се
допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо,
опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства
налагат това. Съдът намира, че в случая са налице важни обстоятелства, налагащи промяна
на фамилното име на молителя от Г. на П..
След предоставяне с Указ № 14 от 18.01.2016 год. на българско гражданство на
2
молителя, през 2017 год. същият се установява за постоянно в Република България, където
живее и работи, а през месец януари 2020 год. закупува и жилище в с. Н.Х. където е
регистриран неговият настоящ адрес. Поради създавани административни затруднения на
семейството на молителя заради фамилното име „Г.“ както в Македония, така и в България,
през м. декември 2016 год. майката и бащата на молителя подават заявление до
Министерство на вътрешните работи на Македония за промяна на фамилните им имена,
като се установи, че с решение от 27.12.2016 год. същите са променени, като баща му
приема фамилното име Деспотоски, а майката – фамилното име П.. През 2017 год. и Д.
подава заявление за промяна на фамилното си име, като желанието му е да приеме новото
фамилното име на майка си и с решението от 04.07.2017 год. фамилното му име в
Македония е променено на П.. Въз основа на извършената промяна на Д. П. е издаден нов
акт за раждане и нова лична карта в Република Македония. Промяната на фамилното му име
в Македония е извършена след получаване на българско гражданство, поради което
фамилията му в България е „Г.“, което, видно от показанията на разпитания по делото
свидетел, му създава значителни пречки от административен характер. При всяко пътуване
между България и Македония на граничния пункт се извършват множество проверки, за да
се установи защо лицето има различни имена, истински ли са документите му и др. Сходен е
проблемът и при пътуване в останалите държави в Европейския съюз, защото в
информационните масиви на общността Д. фигурира като лице с двойно гражданство и при
всяко преминаване на грА.та се извършват детайлни проверки заради разликата във
фамилните му имена, което ограничава правото му на свободно придвижване, гарантирано
му като гражданин на Европейския съюз. Не на последно място, Д. възприема за своя
фамилията „П.“, като с това име се представя и е известен в обществото, сред приятели и
колеги /св. Д. и св. К./. Наличието едновременно на две различни фамилни имена за едно и
също лице е неприемливо, тъй като създава редица неудобства не само за лицето, но и
несигурност в гражданския оборот и затруднения в общуването с трети лица, сключването
на сделки и др., тъй като името на всяко лице е основен индивидуализиращ белег. В
практиката на ВКС на РБ също се приема, че ако едно лице е известно с различни имена в
две държави и това му създава административни пречки и трудности при идентифицирането
на самоличността, то тези обстоятелства трябва да се определят като важни по смисъла на
чл. 19, ал. 1 от ЗГР /вж. в този смисъл решение № 145/08.05.2012 год. по гр.д. № 628/2011
год. на ВКС на РБ, IV го. и др./. Исканата промяна във фамилното име на молителя не
противоречи на разпоредбата на чл. 14 от ЗГР, според която фамилното име на всяко лице е
фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или –ев и окончание съобразно пола
на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите
налагат друго. В случая е приложимо посоченото изключение, тъй като в ЗГР тези традиции
са зачетени като важно обстоятелство, налагащо отклонение в общия режим за образуване
на имената на българските граждани. Етническите традиции на лицето следва да бъдат
зачетени и при искане за промяна на имената му, тъй като право на всяко лице е да отстоява
индивидуалността на името си. Когато едно лице произхожда от определена етническа
група и е известно сред обществото с името, съответстващо на етническата му
3
принадлежност, то това е важно обстоятелство по смисъла на чл. 19 от ЗГР, даващо
основание за промяна на имената му в съответствие с произхода на лицето.
С оглед това съдът намира, че са налице предвидените в чл. 19, ал. 1 от ЗГР
предпоставки, налагащи исканата промяна на фамилното име на молителя.
Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези на районния съд,
обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него съдът следва да постанови
друг, с което да допусне исканата промяна.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 41 от 15.03.2021 год. по гр. дело № 895/2020 год. на
Елинпелинския районен съд и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА ПРОМЯНА на фамилното име на Д. Ж. Г. с ЕГН **********, роден на
01.10.1987 год. в гр. С., Македония от майка А. Г., понастоящем – А. П., и баща Ж. Г.,
понастоящем – Ж.Д., за която е издаден акт за раждане № 1005/1987 год., изд. от Служба по
гражданско състояние – Община С., Република Македония, с настоящ адрес с. Н.Х. община
Е.П., местност „М.“ № 1, вх. А, ет. 1, ап. 3 от „Г.“ на „П.“, като занапред да се казва Д. П..
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Служебно да се изпрати заверено копие от решението на община Е.П. за отразяване
на промяната от длъжностните лица по гражданското състояние в регистрите за населението
и до Бюрото за съдимост към ЕлПРС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4