Р Е Ш Е Н И Е
№
399
гр.
Враца, 24 .11.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВРАЦА, трети състав,
в публично заседание на 03.11.2022 г. /трети ноември две хиляди двадесет и втора
година/ в състав:
АДМ.СЪДИЯ:
СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА, като
разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА адм.
дело № 581 по описа на Административен съд - Враца за 2022 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на 145 и сл. от АПК във връзка с чл.118, ал.1 и ал.3 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО).
Образувано
е по жалба, предявена от П.Х.Ц. ***, чрез пълномощника му * В.Т., против Решение
№ 1012-06-164/2/26.08.2022 г. на Директора
на ТП на НОИ – Враца, с което е оставена без уважение жалбата му и е потвърдено
Разпореждане № 2113-06-441-1 /02.06.2022 г. на Ръководител ПО, за отказ да му
бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, поради
постановяването му в нарушение на материалния закон.
Твърди се, че неправилно от
пенсионните органи не е отчетен за действителен осигурителен стаж времето,
прослужено от жалбоподателя, като редовна военна служба, в резултат на което в
противоречие със закона е прието, че не отговаря на изискванията на чл. 68, ал.
3 от КСО за отпускане на лична пенсия, тъй като действителния му осигурителен
стаж е под 15 г. Иска се отмяна на решението и връщане на преписката на
административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането
на закона.
В с.з. жалбоподателят не се явява и не
се представлява, като е постъпило писмено становище от пълномощника в подкрепа
на жалбата. Претендират се разноски, за което се представя списък.
Ответникът
- Директорът на ТП на НОИ – Враца, чрез процесуален представител *Ц. Ц.,
изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата. Излагат се
доводи, че предвид дефиницията на понятието „действителен стаж“, времето на ***
не може да бъде зачетен за такъв. Иска
отхвърляне на жалбата. Претендират се разноски в минимален размер и се прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
По
делото са приети представените с административната преписка и от жалбоподателя писмени
доказателства, въз основа на които е издаден оспорения в настоящото
производство административен акт.
Съобразявайки
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и
застъпените от страните становища и с
оглед на разпоредбата на чл. 168 от АПК, определяща обхвата на съдебната
проверка, съдът приема за установено следното:
Производството по издаване на оспорения в настоящото производство
административен акт е започнало по подадено от жалбоподателя П.Х.Ц. Заявление с
вх.№ 2113-06-441/28.04.2022 г. в ТП на НОИ – Враца, за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 68, ал.
3 от КСО.
След разглеждане на подаденото
заявление и след извършена преценка на правото на ЛПОСВ на лицето, в резултат
на проведеното в тази връзка производство, Ръководителят на Пенсионно
осигуряване в ТП на НОИ, Враца е издал Разпореждане № 2113-06-441-1/02.06.2022
г., с което съобразно изложени правни и фактически основания, е отказал отпускане
на заявената от Ц. на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст. В изложените
от пенсионния орган съображения, представляващи и мотивите за издаване на акта,
са разгледани законовите изисквания за отпускане на ЛПОСВ по реда на чл. 68,
ал. 3
от КСО, като при тяхното съпоставяне с притежавания от жалбоподателя към
датата на заявяване на пенсията осигурителен стаж и навършената от него
възраст, е направен краен извод за липсата на материалните предпоставки за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Посочено е, че към 28.04.2022
г. жалбоподателят има навършени ***, но няма **години действителен осигурителен
стаж. Общият осигурителен стаж е 17 г. 01 м. и 16 дни, от които 13 г. 11 м. и
25 дни действителен осигурителен стаж, 01 г. 01 м. и 00 дни безработица и 02 г.
00 м. и 21 дни редовна **. Съобразно разпоредбата на §
1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, притежаваният от жалбоподателя действителен
осигурителен стаж е изчислен в размер на 13 години, 11 месеца и 25 дни при
изискуеми от разпоредбата на чл.
68, ал. 3 от КСО - 15 години.
Срещу така издадения административен
акт е депозирана жалба от П.Ц., в която се оспорват констатациите на
административния орган и се излагат съображения за незаконосъобразност на
разпореждането, поради постановяването му при несъобразяване и неправилно
прилагане на относимите материалноправни норми. Жалбоподателят счита, че
времето, през което е отбивал наборна военна служба неправилно не е зачетено за
действителен осигурителен стаж, поради което за него съответно не възниква и
правото на пенсия по чл.
68, ал. 3 от КСО.
С оспореното понастоящем Решение № 1012-06-164/2/26.08.2022
г. на Директора на ТП на НОИ, Враца жалбата е оставена без уважение с изложени
мотиви, идентични в голямата си част със съдържащите се в разпореждане №
2113-06-441-1/02.06.2022 г. Позовавайки се на изричната легална дефиниция на
понятието „действителен стаж“, дадена в §
1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, административният орган е приел, че не може
да се зачете за действителен осигурителен стаж времето, през което Ц. е отбил
редовната си военна служба, поради което доводите в сезиралата го жалба са приети
за неоснователни и жалбата е отхвърлена, а разпореждането на Ръководител „ПО“
при ТП на НОИ – Враца, като правилно и законосъобразно, е потвърдено.
Решението е връчено на жалбоподателя
на 31.08.2022 г., видно от известието за доставяне /л. 27/, а жалбата срещу
него е депозирана чрез ТП на НОИ гр. Враца на 12.09.2022 г. с вх. № 2103-06-17.
По делото е представена и приобщена
цялата административна преписка, свързана с издаване на първоначално оспореното
разпореждане и последвалото го потвърждаващо решение.
При така установената фактическа
обстановка въз основа на представените по делото доказателства, след като се
съобрази с изискванията на чл.
168, ал. 1 от АПК и провери законосъобразността на оспорения
административен акт на основанията предвидени в чл. 146
от АПК, съдът извежда следните
правни изводи:
Оспорването е направено от лице, за
което решението е неблагоприятно, в законоустановения срок по чл.
118, ал. 1 от КСО и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество
е и основателно по следните съображения:
Обжалваното Решение № 1012-06-164/2/26.08.2022
г. е издадено от Директора на ТП на НОИ – Враца, в съответствие
с предоставените му с чл.
117, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО правомощия и произнасянето с акта
е по въпрос от неговата материална и териториална компетентност. Спазена е предвидената от закона писмена
форма, като покрива изискванията за съдържание, доколкото са изложени конкретни
мотиви за упражненото административно правомощие от горестоящия орган с посочването на правните и фактически
съображения, обусловили формирания краен извод. Решаващият орган е подложил на
преценка доказателствата по делото, като е подвел фактите и обстоятелствата под
хипотезата на приложимите според него правни норми, за което е изложил
конкретни мотиви. Всичко това дава основание
да се приеме, че оспореният акт
не е нищожен.
Решението, обаче е постановено при
неправилно прилагане на материалния закон от страна на решаващия орган, досежно
зачитането на действителен стаж за жалбоподателя, относимо към формирането на
краен извод за липсата на предпоставките по чл. 68, ал. 3 от КСО.
Тази норма съдържа изключения от
правилата на чл.
68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, като създава възможност лицата, които нямат право на пенсия на
посочените правни основания /по общия ред/ да сторят това при по-облекчени
условия, но при наличието на конкретни законови предпоставки. За да придобият
право на пенсия по реда на чл.
68, ал. 3 от КСО към 2022 г. лицата, без значение мъже или жени, следва да
са навършили възраст от 66 години и 10 месеца и да притежават 15 години
действителен осигурителен стаж. Наличието на първата изискуема предпоставка
относно необходимата към датата на заявлението възраст за оспорващия се
признава от ответника и това обстоятелство не е спорно между страните. Спорен е
въпросът, дали времето от 20.09.1977 г. до 10.10.1979 г., равняващо се на 02 г.
00 м. и 21 дни за ***, следва да бъде зачетено като "действителен
стаж" по смисъла на §
1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО и следва ли този период от време да се включи
в стажа по чл.
68, ал. 3 от КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 7 КСО, за осигурителен стаж при
пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна
служба, като е доуточнено, че за този период се внасят осигурителни вноски в
размера за фонд "Пенсии", за сметка на държавния бюджет върху
минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. Според чл. 44
от НПОС за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на ***
и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до
размера на наборната ** за съответния род *, съгласно действащото законодателство,
независимо кога са положени. Съобразно правилото, съдържащо се в чл. 81
от отменения Правилник за прилагане на закона за пенсиите /ППЗП/, която
норма е и относимата към периода на полагане на ** от жалбоподателя,
изслужената наборна ** след навършване на пълнолетие, се зачита ***. От своя
страна нормата на § 9,
ал. 1 от ПЗР на КСО гласи, че времето, което се зачита за трудов стаж и за
трудов стаж при пенсиониране, положени до 31 декември 1999 г., съгласно действащите
дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.
***************************** в Н. р.
Б. (Обн., Изв., бр. 13 от 14.02.1958 г., отм., ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г.), който
в чл. 1 прокламира, че ** е задължителна за всички граждани и същата тази
служба във ** е почетно задължение за гражданите на НРБ. Съгласно чл. 3 от
същия закон всички мъже - граждани на НРБ - без разлика на раса, народност,
вероизповедание, образователен ценз, социален произход и положение са длъжни да
отбият ** в състава на Въоръжените сили. В чл. 24 /редакция към 1959 г. / е
записано, че срокът на редовната ** във всички родове и видове * и трудовата
повинност е две години, а за специалностите, определени със заповед на
министъра на н. о.- **. Съгласно тази уредба, отбиването на наборна ** е правно
регламентирано задължение, изключващо правото на избор на лицата дали да отбият
наборна ** или да упражняват правото си на труд, в съответствие с трудовото
законодателство. Напротив, при получаване на *, работниците и служителите са били
длъжни да поискат неплатен отпуск до изслужване на срока на службата, или да
прекратят трудовото си правоотношение. В този смисъл описаното задължение е
представлявало обективно и неотстранимо по волята на дадено лице препятствие то
да полага труд, който да представлява основание за неговото осигуряване и
съответно, за придобиването на осигурителен стаж по смисъла на сега действащото
законодателство, като законодателят изрично го е обвързал с нормативно
признатото зачитане на съответния период за трудов стаж от III категория – чл. 81
от ППЗП. Редовната ** не създава трудово правоотношение, но е законово
задължение, чиито период законодателят е предвидил да се взема предвид, да се
зачита при преценка правото на пенсия. В тази връзка, след като стажът на
редовна **, положен от жалбоподателя за процесния период, се зачита за трудов
такъв, съгласно действащите към този период разпоредби и е положен след
навършването на пълнолетие от негова страна, при действието на нормата на чл. 81
от ППЗП (отм.), то с оглед разпоредбата на § 9,
ал. 1 от КСО, същият следва да бъде признат за действителен осигурителен
стаж по смисъла на §
1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.
Легална дефиниция на понятието
действителен стаж е дадена именно в §
1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, според която норма за такъв стаж следва да се
признава действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение,
времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било
задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през
което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло
дължимите осигурителни вноски. В тази връзка специалната разпоредба на чл. 9, ал. 7 от КСО изисква внасяне на
осигурителни вноски само за фонд "Пенсии" за сметка на държавния
бюджет, а не и лицето да е било задължително осигурено и за посочените в §
1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО и други осигурителни рискове, като това
изключва прякото приложение на дефинитивната норма към спорния период. Понятията
действителна * * и действителен осигурителен стаж не са идентични, но
категорично обосновават извода, че ** е само един вид, по характера на своята
дейност, начина на изпълнение, задълженията и отговорностите ѝ, като съгласно
Решение №
11681/03.10.2018 г. по адм. д. № 10591/2017 г. на ВАС към нея е неприложимо
разграничението за действителен и недействителен осигурителен стаж, а същата следва
да бъде зачетена само и единствено, като действителен осигурителен стаж по
смисъла на §
1, ал. 1, т. 12 ДР на КСО, вр. чл. 68, ал. 3 КСО. Всяко противно на това
тълкуване е неправилно и лишено от правно основание. В посочения смисъл е и константната
съдебна практика на Върховния административен съд, VІ отделение – Решение № 4930 от
26.04.2016 г. по адм. д. № 1961/2016 г.; Решение № 11681 от
03.10.2018 г. по адм. д. № 10591/2017 г.; Решение № 9471 от
17.07.2017 г. по адм. д. № 7470/2016 г., Решение № 15446 от
11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6749/2018 г., VI о., с подробно цитирана
съдебна практика, Решение
на ВАС № 15446/11.12.2018 г. по адм. д. № 6749/2018 г; Решение на ВАС №
6234/24.04.2019 г. по адм. д. № 1300/2019 г. и др.
Като е стигнал до изводи, различни
от изложените, Директорът на ТП на НОИ – Враца е издал Решение № 1012-06-164/2/26.08.2022
г. при неправилно
прилагане на материалния закон, поради което същото се явява незаконосъобразно и
на основание чл. 146, т. 4 АПК следва да бъде отменено, заедно с потвърденото с
него Разпореждане № 2113-06-441-1/02.06.2022 г. на Ръководителя на „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ – Враца.
Доколкото съдът не може да се
произнесе по съществото на спора и да замести административния орган, то
преписката следва да се върне на административния орган, който следва, от своя
страна, да се произнесе по същество по заявлението за отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст по подаденото заявление от жалбоподателя, при
съобразяване и спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.
При новото произнасяне по заявлението, пенсионният орган към ТП на НОИ Враца,
следва да зачете за действителен осигурителен стаж на жалбоподателя целия период, през който същият е отбивал
редовната наборна **, след което да направи нова обоснована преценка за това,
дали са налице условията за отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на същия, при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО.
Въпреки изхода на делото искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за
присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА е неоснователно.* В.Т. е оказал на
жалбоподателя безплатна правна помощ в проведеното производство по делото при
условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата
/ЗА/, видно от съдържанието на представения по делото договор за правна защита
и съдействие /л. 8/, в който е посочено, че правната защита по делото се
предоставя при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. Съгласно
чл. 38, ал. 2 от ЗА в
случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът
или адвокатът от Европейския съюз има
право на адвокатско възнаграждение. В
случая не са налице предпоставките на чл. 38, ал. 2, изр. 1 от ЗА, тъй
като ответникът не дължи разноски
на жалбоподателя по делото, поради което без уважение следва да се остави и
искането за присъждане на разноски – адвокатско възнаграждение на основание чл.
38, ал. 2 от ЗА.
На ответника при този изход на спора не се
дължат разноски.
Водим от горното и на
основание чл.
172, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 173, ал. 2 АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
1012-06-164/2/26.08.2022 г. на
Директора на ТП на НОИ – Враца и
потвърденото с него Разпореждане № 2113-06-441-1/02.06.2022 г. на Ръководителя
на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Враца.
ИЗПРАЩА преписката на Ръководителя на "Пенсионно
осигуряване" при ТП на НОИ, гр. Враца за ново произнасяне по заявление №
2113-06-441 от 28.04.2022 г. на П.Х.Ц. за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, съгласно дадените указания в мотивите на
настоящото решение относно тълкуването и прилагането на закона.
ОТХВЪРЛЯ
искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.
38, ал.2 от ЗА на адв. В.Т..
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд –София в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните, чрез
Административен съд Враца.
АДМ. СЪДИЯ: