Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 12.01.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на дванадесети
декември
две хиляди и седемнадесета година
в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 265 по описа
за 2017 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от С.П.Ч. срещу З. „Б.И.”
АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 15.02.2013
г. около 16,30 часа е настъпило ПТП между л.а.м. „Ауди 80“ с рег. № ******,
управлявано от Б.Б.Б. със застраховка „Гражданска отговорност“ в З. „Б.И.“ АД с
полица № 02112002930395 валидна до 30.12.2013 г. и л.а.м. „Опел Корса“ с рег. №
******, управляван от ищеца. Твърди, че причина за ПТП са действията на водача Б.,
който на прав участък от пътя навлиза в лентата за насрещно движение и блъска
странично превозното средство, управлявано от ищеца. Твърди се, че в резултат
на така описаното ПТП ищецът получава следните травматични увреждания: мозъчно
сътресение със загуба на съзнание за около три минути, придружено от виене на
свят и позиви за повръщане, контузия на гръдния кош, счупен ІV-ти горен зъб
вляво, спукване на малео ляво на фабула на ляв крак, контузни рани на главата,
рана на горната устна, хематом с големина 30/20 см вляво субскапуларно, хематом
и оток на лява главна става. Твърди се, че при ПТП и след него ищецът е
изпаднал в продължителна уплаха и страда от неизлечимо главоболие. Твърди се,
че изброените телесни увреждания са причинили болки и страдания на ищеца
продължаващи повече от една година, а счупеният зъб и главоболието за цял
живот.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 50 000 лв., обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки и страдания, резултат на ПТП,
настъпило на 15.02.2013 г. в гр.Луковит,
виновно причинено от водача на л.а.м. „Ауди 80“ с рег. № ******, чиято
отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при З. „Б.И.” АД с полица № 02112002930395 валидна до 30.12.2013
г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането-15.02.2013 г.
до окончателното изплащане. Претендират
се разноските по делото.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му представител адвокат И.,
преупълномощен от адвокат Гочев, последният надлежно упълномощен с пълномощни
приложени към отговора.
Оспорва иска изцяло по основание
и размер. Оспорва да е извършен деликт от Б.Б. като водач на л.а.м. „Ауди 80“ с
рег. № ******, както и твърденията за изложения механизъм на ПТП. При условията
на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредата от страна на
ищеца, който е пътувал без поставен предпазен колан. Оспорва иска по размер като
завишен. Поддържа се, че твърденията в исковата молба за причинени травми не се
доказват от представените медицИ.ки документи, както и че не са представени
доказателства за наличие на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка ГО. Прави възражение за изтекла погасителна давност и за главница,
и за лихви.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищецът не е депозирал допълнителна искова молба.
В съдебно
заседание ищецът поддържа исковете чрез своя процесуален представител. Адвокат Б.
моли да му бъде определено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата.
Ответникът,
в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва предявения иск,
евентуално моли съда да не го уважава в пълен размер. Претендира разноски
съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
От констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 7 от 15.02.2013 г., от АУАН № 65 889529 от 15.02.2013 г., от
разпита на свидетеля Б.Б.Б.-водач на л.а.м. „Ауди 80“ с рег. № ******, както и
от неоспореното от страните заключение на САТЕ, прието по делото се установява,
че на 15.02.2013 г. около 16,30 часа по
път І-3 /Русе-София/, в участъка между гр. Луковит и разклона за с. Тодоричане,
се движел л.а.м. „Ауди 80“ с рег. № ******, управляван от Б.Б.Б. в посока към
гр. Луковит. Автомобилът е преминал десен завой и ускорил по правия участък до
около 75-80 км/ч. В обратна посока се движел л.а.м „Опел Корса“ с ДК № ******,
управляван от С.П.Ч. - ищеца по делото. При приближаването на ляв за него завой
и ограничение на скоростта до 60 км/ч, водачът отпочнал да намалява скоростта
на движение и към км 142 тя е била около 70 км/ч. По неизяснени причини водачът
на л.а.м. „Ауди 80“ с рег. № ****** е отклонил управлявания от него автомобил
наляво, пресякъл двойната смесена разделителна линия, която за него е
прекъсната и навлязъл в насрещната пътна лента. Двата автомобила се сблъскват,
като лек автомобил Ауди с предна лява част удря лек автомобил Опел Корса по
предния му ляв калник, след което преплъзва по целия му ляв габарит с увреждане
на врати, ляво огледало и заден ляв калник. За лек автомобил Ауди ударът е
страничен, кос, а за Опел Корса - страничен с приплъзване. Основна причина за
настъпване на ПТП е навлизането на л.а.м. „Ауди 80“ с рег. № ****** в
насрещната пътна лента в момент, когато по нея срещу него се е движил и
приближавал лек автомобил Опел Корса. Установява се, че водачът на лек
автомобил Опел Корса е имал техническа възможност да предотврати настъпването
на ПТП, ако е разположил управлявания от него автомобил крайно вдясно и при
условие, че лек автомобил Ауди е навлязъл до 0,50 м вляво от разделителната
линия.
С констативен протокол от
15.02.2013 г. /в тази част протоколът има характер на официален, писмен,
удостоверителен документ, неоспорен от ответника/, както и от информационния
фонд на Гаранционен фонд, се установява, че към датата на произшествието л.а.м.
„Ауди 80“ с рег. № ****** е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“
при ответника с полица № 02112002930395 от 25.12.2012 г., валидна от 31.12.2012 г. до 30.12.2013 г.
От приетото по делото заключение на СМЕ се
установява, че при процесното ПТП ищецът е получил следните травматични
увреждания: черепно-мозъчна травма-мозъчно сътресение, протекло със зашеметяване,
объркване, счупване на четвърти ляв горен зъб, контузия на гръдния кош, фисура
на малкия пищял на левия крак, разкъсно-контузна рана на горна устна вляво,
травматичен подкожен кръвоизлив в ляво под плешката с размери 30/20 см. Тези
травматични увреждания са получени при процесното ПТП. Лечебният и
възстановителен период за тези увреждания са отминали. В делото няма приложени
медицИ.ки документи за настъпили усложнения от травматичните наранявания.
От заключението на комплексната
СМЕ и САТЕ се установява, че най-вероятно ищецът е бил с правилно поставен
обезопасителен колан, но дори и да е бил без, то при този механизъм на ПТП,
предпазният колан не може да предпази водача от травматични увреждания, тъй
като няма ефективно действие при страничен, кос сблъсък. Торсът на водача е
относително свободно подвижен в ляво и дясно направление. Процесният автомобил
Опел Корса е фабрично-заводски оборудван за всички места в автомобила с
обезопасителнни колани, за предните две места, коланите са дооборудвани с
пиропатрони.
От разпита на свидетеля В.А.В.,
която живее във фактическо съжителство с ищеца се установява, че тя пътувала в
деня на процесното ПТП в колата и отивали на село. Видяла, че от насрещното
платно идва автомобил към тях, който ги ударил странично откъм шофьора, но
шофьорът на другата кола й се видял заспал. В колата били и децата на ищеца и
свидетелката. Свидетелката установява, че ищецът за малко изпаднал в
безсъзнание и му тръгнала кръв от носа. Закаран бил в болницата в Червен бряг,
където престоял едно денонощие, но не е оставал за лечение в болницата. Ищецът
не можел да ходи, главата много го боляла. Свидетелката го гледала три-четири
месеца, придружавала го до тоалетна. Ищецът много бълнувал и много го било
страх. Имал и избит зъб. Повръщал и главоболието му било много голямо. Сега от
време на време още има главоболие. Кракът го боли като го претовари. Психически
преживял произшествието много зле. Много се бил притеснил, не можел да кара
кола известно време. Приемал розови хапчета за успокоение на нервите, вдигал и
кръвно налягане.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От
правна страна предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди, съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя
е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на
деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1
от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 15.02.2013
г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.
Безспорно с
обсъдените по-горе писмени и гласни доказателства, както и с неоспорените от
страните заключения на САТЕ и СМЕ, се установяват елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена
вреда-причинени телесни
увреждания на ищеца.
Установява се, че с поведението си водачът Б. е нарушил нормата на чл. 16, ал. 1, т.1 от ЗДвП,
съобразно която на пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно
превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти
- да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при
изпреварване или заобикаляне, в резултат на което е настъпило и процесното ПТП.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
По отношение на размера на
предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от
своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен
еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за
тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл.
52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в
основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие
за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно
действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти
ежегодно, като от 25000 лв. за всяко събитие
са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1
000 000 лева - при две и повече пострадали лица. Последните посочени минимални
размери са приложими до 01.01.2010 г. като след тази дата са определени
значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ и
чл. 266 КЗ,
съответно тези суми са 1 000 000 лв. и 5 000 000 лв., а след 11.06.2012 г. тези суми са съответно
2 000 000 лв. и 10 000 000 лв. и са приложими в настоящия
случай, предвид датата на настъпване на застрахователното събитие. Конкретните икономически условия и
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент следва да се отчитат като ориентир за определяне на
размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално
обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие. В този смисъл е даденото разрешение в
задължителната практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл.
290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о,
решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение
№ 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни
актове.
Претърпените от ищеца
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 25 000 лв., поради което
и предявения иск за разликата над 25 000 лв. до пълния претендиран размер от 50
000 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
При определяне на този размер
съдът съобразява обстоятелството,
че в следствие на претърпяното ПТП ищецът е претърпял телесни увреждания: мозъчно
сътресение, протекло със зашеметяване, объркване, счупване на четвърти ляв
горен зъб, контузия на гръдния кош, фисура на малкия пищял на левия крак, разкъсно-контузна
рана на горна устна вляво, травматичен подкожен кръвоизлив в ляво под плешката
с размери 30/20 см., които са причинили болки и страдания, като лечебният и
възстановителен период за тези увреждания са отминали.
Съдът определя този размер на застрахователно
обезщетение, като съобразява, че ищецът не е постъпвал на лечение в болница, от
друга страна не е ангажирал писмени доказателства и най-вече медицИ.ка
документация, установяващи настъпили усложнения от травматичните наранявания и
преживяни болки и страдания в по-голям размер.
Като изхожда от установените по делото
факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищеца, вследствие търпените от него болки и страдания, изведени както от доказателствата
по делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични принципи,
настоящият състав намира, че определеното по-горе обезщетение не е завишено по
своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи
на принципа на справедливостта.
Неоснователно е възражението на
ответника за съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат. Съпричиняване е налице, когато със своето
поведение на пътя, пострадалият, като участник в движението по пътищата и в
нарушение на правилата за това движение, е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат, т.е за произшествието, при което е пострадал, а съобразно с въведеното с т.7 ППВС 17/1963 г. правило съпричиняване,
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието
си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат
или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му
в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като
цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на Закона за движение по
пътищата и виновно.
Безспорно от доказателствата по
делото се установява, че първо най-вероятно ищецът е бил с поставен колан, но
дори и да е бил без такъв, то с оглед конкретния механизъм на ПТП е без
значение дали ищецът е бил или не с поставен предпазен колан.
Неоснователно е възражението на
ответника, че вземането на ищеца за главница е погасено по давност. Съобразно
нормата на чл. 197 от КЗ /отм./, правата по застрахователния договор при
застраховки "Гражданска отговорност" , се погасяват с петгодишна
давност от датата на настъпване на събитието.
Следователно давността в
конкретния случай е започнала да тече от 15.02.2013 г. и към датата на подаване
на иска-09.01.2017 г. очевидно не е изтекла.
Предвид основателността и доказаността на главната претенция,
основателен и доказан е акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗ. за
заплащане на законна лихва, считано от датата на увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На
основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за
обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание функционалната
отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви към увредения от
датата на деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя регламентира отговорността
за лихви за забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто не е
настоящият случай. Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане
на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто не е настоящият
случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по съдебен ред-
чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ /отм./.
Основателно
е обаче възражението на ответника, че част от вземанията на ищеца за лихви са
се погасили по давност. На основание чл.111, б.“в“ от ЗЗ., вземанията за лихви
се погасяват с тригодишна давност, считано от настъпване на изискуемостта на
задължението, която при непозволено увреждане и на основание чл.84, ал.3 от ЗЗ.
настъпва от датата на деликта. Следователно и за периода от 15.02.2013 г. до
08.01.2014 г. искът за лихва следва да бъде отхвърлен като погасен по давност и
уважен, считано от 09.01.2014 г. до окончателното изплащане на вземането.
С оглед на горното Съдът присъжда
лихва върху главницата от 25 000 лв., считано от 09.01.2014 г. до окончателно изплащане на сумата.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски
се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищецът е освободен от внасяне на
държавна такса в производството, както и от разноски.
Адвокат Б. претендира адвокатско
възнаграждение определено по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата,
което искане обаче ще следва да бъде оставено без уважение.
До приключване на устните
състезания по делото адвокат Б. не е представил договор за правна помощ или
друго писмено доказателство, от което да
се установява, че между ищеца и адвокат Б. е договорена безплатна правна помощ
в някоя от хипотезите на чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата. Съобразно
утвърдената съдебна практика формираната по реда на чл.290 от ГПК, обективирана
в Решение № 97/06.07.2009 г., по т. д. № 745/2008 г. на второ т. о. на ВКС,
Решение № 111 от 1.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 676/2010 г., II т. о., ТК,
обстоятелството, че ищцата е освободена от държавна такса, не рефлектира
автоматично върху възможността адвокатът да окаже безплатна адвокатска помощ и
съдействие и не предопределя приложението на чл. 38 ЗА, поради което страната
следва да представи по делото договор, пълномощно или друг писмен документ, в
който да е посочено някое от основанията на чл.38 от ЗА за осъществяване на
безплатна правна помощ. При липсата на такъв писмен документ, за съда липсва и
задължение да определи възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗА. В
исковата молба също липсва изявление на ищеца, че адвокатската помощ е
безплатна и уговорена при хипотезата и изискванията на чл.38, ал.1, т.1 и т.2
от Закона за адвокатурата.
Ответникът е направил разноски в
размер на 400 лв. за депозит вещи лица. До приключване на устните състезания по
делото ответникът не е ангажирал доказателства за уговорено и заплатено
адвокатско възнаграждение, поради което не му се присъждат разноски за един
адвокат.
От горната сума и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски
в размер на 200 лв., съобразно отхвърлената част от иска /25 000 лв./
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски
съд държавна такса в размер на 1000 лв., съобразно уважената част от иска и
сума в размер на 200 лв. – възнаграждение за вещи лица заплатени от бюджета на
съда.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр.
103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР
на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД на С.П.Ч., ЕГН **********,
с. ****, с адрес за призоваване: гр. София, ул. „******, вх.****адвокат С.Б. сумата от 25 000 лв. /двадесет и пет хиляди
лв./., обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки и
страдания от травматични увреждания, настъпили в пряка, причинна връзка с ПТП, осъществено
на 15.02.2013 г. в гр. Луковит, виновно
причинено от водача на л.а.м. „Ауди 80“ с рег. № ******, чиято отговорност е
била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ЗД „Б.И.”
АД с полица № 02112002930395 валидна до 30.12.2013 г., ведно със законната
лихва, считано от 09.01.2014 г. до окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения иск за неимуществени вреди за разликата над сумата от 25
000 лв. до пълния претендиран размер от 50 000 лв. и иска за законна лихва
върху главницата за периода от 15.02.2013 г. до 08.01.2014 г. като погасен по
давност.
ОСЪЖДА С.П.Ч., ЕГН **********, с.
****, с адрес за призоваване: гр. София, ул. „******, вх.****адвокат С.Б. да
заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ЗД „Б.И.” АД, дружество вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление *** сумата от 200 лв. /двеста лв./ разноски направени от
ответника, съобазно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6
от ГПК ЗД „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-София с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса върху уважения размер
на иска в размер на 1000 лв. /хиляда лв./,
както и сумата от 200 лв. /двеста лв./ възнаграждения на вещи лица, заплатени
от бюджета на съда.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: