№ 7480
гр. София, 20.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
Сложи за разглеждане докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
Гражданско дело № 20211110152414 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
След изпълнение разпоредбите на чл. 142, ал. 1 ГПК на поименното
повикване в 14:18 ч. се явиха:
Молителят ЕК. Г. В. – редовно уведомена от предходно съдебно
заседание, явява се лично и с адв. Г., с пълномощно по делото.
Ответникът АЛ. Т. КР. – редовно уведомен от предходно съдебно
заседание, явява се лично и с адв. В., с пълномощно по делото.
Свидетелят Н.П.Н. – редовно призован, явява се.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
Адв. В. – Да се даде ход на делото.
Адв. Г. – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв. Г. – Не водим втория ни допуснат свидетел, желаем да се ползваме
и с показанията на свидетеля Николов, ако колегата не поддържа искането си
за разпит и от нейна страна на втори свидетел при режим на довеждане, не
поддържам и моето в тази насока.
Адв. В. – Не водим втори свидетел, не поддържаме това искане.
1
СЪДЪТ като съобрази изявлението на страните НАМИРА, че следва да
отмени протоколното си определение, постановено в проведеното на
15.12.2021 г. съдебно заседание в частта, в която на всяка от страните е
допуснат и втори свидетел при режим на довеждане,
ТАКА МОТИВИРАН
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ОТМЕНЯ протоколното определение, постановено в проведеното на
15.12.2021 г. открито съдебно заседание в частта, в която на всяка от страните
е допуснат и втори свидетел при режим на довеждане.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ към разпит на водените от страните и допуснати
от съда свидетели.
СЪДЪТ сне самоличността на водените от страните и допуснати от
съда свидетели, както следва
Свидетелят Г.В.В. , 70 г., неосъждан, баща на молителката, има
наказателно производство от общ характер в съдебна фаза, в което има
процесуалното качество на пострадал, а подсъдим е ответникът по делото.
Съдът провери самоличността на свидетеля по представена от същия
лична карта № с *********, издадена на 27.01.2014 г. от МВР София.
Свидетелят Н.П.Н., 29 г., неосъждан, без дела и родства със страните.
Съдът провери самоличността на свидетеля по представена от същия
лична карта с № *********, издадена на 03.01.2013 г. от МВР Враца.
Съдът върна личните карти на свидетелите.
СВИДЕТЕЛИТЕ, ПРЕДУПРЕДЕНИ ЗА НАКАЗАТЕЛНАТА
ОТГОВОРНОСТ ПО ЧЛ. 290 НК, А ИМЕННО, ЧЕ ПРИ
ПОТВЪРЖДАВАНЕ НА НЕИСТИНА, ИЛИ ЗАТАЯВАНЕ НА ИСТИНА
ЗАКОНЪТ ПРЕДВИЖДА ДО 5 ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съдът разясни на свидетелят Г.В.В. и правата му по чл. 166 ГПК.
Свидетелите (поотделно) – Разбрахме наказателната си отговорност,
обещаваме да кажем истината.
Свидетелят Г.В.В. – разбрах правата си по чл. 166 от ГПК.
2
СЪДЪТ изведе от съдебната зала свидетеля Н.П.Н. и остави
свидетелят Г.В.В..
Свидетелят Г.В.В. на въпросите на адв. Г. – Някъде към 17:30 часа на
10.08.2021 г. А.К. пристигна в ж.к. „Младост“ бл. 460 А, вх. 3, ап. 11, където
аз живея там със съпругата ми, а понякога и дъщеря ми идва да приспива при
мен с внучка ми, той се качи горе на етажа, като искаше да вземе внучката
ми, след като позвъня на вратата ми, аз отворих. Той ми се беше обадил по-
рано същия ден и ме попита дали внучката ми е при мен, друго не сме си
говорили и аз му казах, че е при нас. След като му отворих той ми каза, че
иска да я вземе с него, като не каза къде иска да ходят. В този момент вкъщи
бяхме аз, съпругата ми и внучка ми. Аз му казах, че ще се обадя на дъщеря
ми, защото нямам такива права да му я дам без да казвам на дъщеря ми и й
звъннах, за да дойде тя да се разберат. Аз тогава му казах, че няма да му я
дам, след като дъщеря ми каза, че идва веднага и той тогава стана агресивен.
Още пред вратата на апартамента той хвана вратата, която беше затворена, и
искаше да я разбие, за да влезе със сила, като хвана дръжката, която беше с
топче, аз вече я бях затворил, той като разбра, че няма да му дам внучката,
хвана дръжката и ритна вратата, след това той слезе надолу. Аз изчаках, но се
уплаших, че като си идва дъщеря ми той може да я нападне, и след известно
време аз слязох надолу - отвън пред входната врата на блока, след около 5
минути, след като господина слезе надолу и пред блока видях двама полицай
и дъщеря ми, която беше дошла, и Александър, който беше там и й крещеше,
и я обиждаше, че тя е една платена проститутка, че е курва, че ще й счупи
главата на това „говедо“ някога. Аз стоях настрани на около 5-6 метра, а
дъщеря ми беше в колата с полицая, с един от двамата полицай, и пишеха
протокола. Тя беше на шофьорското място, а полицая на предната дясна
седалка, а другият полицай стоеше отвънка в близост до колата на около 2
метра. И двата предни прозорци на колата бяха свалени, защото беше горещо.
Когато аз излязох от блока единият полицай вече беше влязъл в колата и след
това отидох при тях. След като полицаите си свършиха работата, дъщеря ми
тръгна да си тръгва, Александър обаче й препречваше пътя. Тя слезе от
колата и тръгна към входа, но Александър й препречваше пътя и единият
полицай го хвана за ръката, аз бях на 5-6 метра, и не съм чул тогава да й е
казал нещо в този момент, като не помня кой от полицайте му хвана ръката.
Аз тръгнах с нея към входа, като тя трепереше цялата и се прибрахме горе в
3
апартамента, като тя ми даде ключовете от колата да я прибера в гаража, в
подземния паркинг, където са мазетата. Аз като излязох да прибера колата,
отидох директно в нея, и не знам дали ме е проследил, но като слязох в
гаража Александър изскочи пред колата, но като излизах не ги видях
полицаите, и когато влязох в гаража, той изскочи пред колата, като аз спрях,
за да не го блъсна, той беше влязъл в частен имот все пак. Той отвори дясната
врата и не ми даде нито да затворя вратата, нито да я заключа, нито да
паркирам колата, той не влезе в колата, седеше прав на отворена врата и в
този момент пак се появиха полицайте и те го принудиха да пусне врата, за да
заключа, и аз я оставих там колата и не я прибрах, само я заключих. Вътре в
гаража стояхме до колата двамата полицаи, аз и Александър. Александър
каза: „Обявявам война на вашето семейство, обръщам на другата страница –
лошата, ще видите какво ще стане.“. Полицаите искаха да излязат и да им
отворя вратата, защото е автоматична, а вратата беше вече затворена и аз им
отворих, за да излязат, и Александър от начало не искаше да си тръгва, но те
го принудиха и той си тръгна, след това аз се прибрах вече вкъщи и много се
уплаших за дъщеря ми. Дъщеря ми беше пребледняла и трепереше, защото
това не й е за първи път на нея.
Свидетелят Г.В.В. на въпросите на адв. В. – Входната врата към
стълбището се отваря принципно с чип, аз не му отворих, не знам той по
какъв начин е влязъл, когато той се качи горе на етажа той се качи горе с
двама полицаи, аз не ги различавам дали бяха същите двама полицаи, които
бяха долу, единият беше с една униформа, другият с друга. Тогава
Александър нямаше привременни мерки за виждане с детето, като мисля, че
от тази датата му беше издадена и ограничителната Заповед, но не знам дали
му беше връчена. Защото следващия път, когато се обади каза: „Какви са тези
ограничителни заповеди отново.“. По това съдя, че не му е била връчена
тогава, а след три дни. Аз лично притежавам един гараж, моята кола тогава
беше отвън, защото когато дъщеря ми е с колата паркирам нейната в гаража,
защото е по-хубава, и тогава моята седи отвън. Когато тръгнах да паркирам
на дъщеря ми Мерцедеса в гаража, Александър застана пред мен, когато
влязох в гаража полицаи нямаше, те дойдоха после. Моята кола беше спряна
отвън, ние сме като затворен комплекс и има голям паркинг. Близо до моя
гараж бях спрял.
4
Свидетелят Г.В.В. на въпросите на адв. Г. – След като се прибрахме
вкъщи и гледахме през прозореца и чакахме той да си тръгне, но не мога да
преценя кога г-н К. си тръгна. Аз часовник не нося.
СЪДЪТ като съобрази изчерпването на въпросите към допуснатия по
делото свидетел, приключва разпита на същия и освободи свидетеля.
Свидетелят остана в съдебната зала.
Свидетелят Н.П.Н. на въпросите на адв. В. – Не си спомянм колко
часа беше на 10.08.2021 г., помня, че беше късния следобед, аз бях на
автопатрул с мой колега в „Младост“ и получихме сигнал от баща, който иска
да вземе детето си, но не му го дават. Отидохме на място в „Младост 4“. Бяха
блокове, нямаше как да влезем без чип във входовете, но до входовете имаше
неограничен достъп. Отидохме на адреса и г-н К. /сочи ответника/ ни срещна
и каза, че той е подал сигнала. Установихме самоличността му и той ни
обясни, че иска да вземе детето си при него за няколко дни. Качихме се до не
си спомням кой етаж, аз, господинът и колегата, на етажа, преди това той се е
обадил, доколкото разбрах, на дядото, за да ни отвори, защото ние няма как
да се качим, не си спомням дали е говорил точно с дядото, но мисля, че
говори точно с него. Той и нашият дежурен се опита да се свърже с дядото, но
не успя. Качихме се на въпросния етаж, не си спомням кой, звъннахме на
апартамента, като ни отвори господина /сочи свидетеля Г.В.В./, вътре май
бяха жената и детето, като ние не сме ги виждали, той сам ни отвори вратата.
Ответникът К. поиска да вземе детето, но свидетелят Велчев каза, че не може
да му го даде, тъй като майката не разрешава. Той помоли да звънне на
майката, господина звънна на майката, но тя отказа. Пред нас свидетелят
Велчев говори с майката и ние съответно тримата заедно слязохме долу. Аз
бях плътно с г-н К. през цялото време. Г-н К. не е оставал сам на етажа, пред
апартамента на молителката. Когато дядото ни съобщи, че няма да даде
детето, не е имало някаква реакция от страна на г-н К. да е направил нещо, не
е имало физическа саморазправа, за словестна не помня. Слязохме долу пред
блока като по дежурната получихме нов сигнал, че госпожата е подала сигнал,
и имаме втори сигнал за същия адрес от майката на детето. Тя дойде на
адреса горе долу 10-15 минути след като излязохме отвън, той ни предостави
някакво решение, като нямаше написано конкретно на кого са правата на
детето и аз го изпратих на нашите дежурни, за да го прочетат те, защото те са
5
висшестоящи и те ни казаха, че правата не са отсъдени на кого са конкретно,
като 10-15 минути с това се занимавахме. Госпожата дойде с кола, мисля че с
„Мерцедес“, но не съм сигурен, тя беше срещу блока отбила, колегата отиде
при нея, явно тя се е притеснила, не си спомням, колегата говори с нея почти
през цялото време. Аз бях с г-н К. при партулката горе долу на 30 метра бяха
двете коли една от друга. Аз останах с господина при нашия партул, за да не
ги събираме, да няма конфликт, г-жата и колегхата си говореха, като тя беше
в колата си, а колегата седеше на предната дясна седалка, вратата, където
седеше колегата, беше отворена, и когато ние се приближихме, не си спомням
след колко време, отидохме към тях, г-жата започна да казва, че я е страх, да
не я доближава, за да не я набие, да се маха, това тя го казваше като цяло на
нас. Не мога да кажа, че г-н К. е говорил с нея, но пред мен изрази мнение за
госпожата, нещо от сорта, че г-жата си измисля, „тая е луда, измисля си,
оставете го тоя боклук“, не съм чул той това да го отправи към нея, в нито
един момент не съм чул те двамата да си говорят. Не знам какво са говорили с
колегата, тя прекара колата някъде, слезе и тръгна към блока. Ние тръгнахме
след нея, г-н К. също тръгна след нея, беше на 10 метра, като в нито един
момент не й е препречвал пътя и аз го хванах и му казах да не прави глупости,
че ще си навлече беля, като само на мен ми каза, че ще си вземе детето и ще
го скрие. Директно на нея не мисля, че й е казвал нещо. Тя тръгна към входа,
аз го спрях да не прави глупости, даже аз се качих с нея, защото тя беше
много разстроена - само аз и тя до апартамента се качихме, като аз не влязох в
апартамента, тя първоначално не искаше да й вземем сведения, но в
последствие се съгласи. Аз й дадох да напише сведенията и тя каза, че ще си
напише всичко. Тя каза, че това и преди се е случвало, той и преди я е
тормозил и я е биел, казах и са имали и други конфликти много кратно. След
като си написа сведенията аз й казах да си остане на адреса и да не слиза, за
да няма конфликти. Аз слязох при моя колега, той още беше с г-н К. и г-н К.
хукна към гаража и каза: „Те ще изкарат детето.“. И аз тръгнах по него и
слязохме в гаража, и след 1-2 минути дядото на детето беше долу, но без дете
без нищо. Не си спомням точно момента, в който слязохме, дали дядото беше
там, не знам от къде дойде дядото, като беше до една паркирана кола, не съм
обърнал внимание каква беше колата, само аз, дядото и г-н К. бяхме долу в
гаража. Колегата не беше с нас, сто пъти ми звъня, но нямаше обхват там и не
можа да ни намери. Вътре в гаража дядото и г-н К. спореха за детето. Г-н К.
6
каза на дядото да не изкарва детето, защото явно и друг път са го правили.
Успокоихме нещата, с г-н К. излязохме и му казахме да дойде до районното
да си депозира една жалба ако иска по законен начин, той си тръгна и дойде
по нас малко след нас.
Свидетелят Н.П.Н. на въпросите на адв. Г. – Като се качихме горе да
й взема сведения госпожата ми се стори изплашена и разтроена. Бях с
колегата старши полицай Мартин Рангелов. Аз лично изготвих докладната
записка във връзка със случая, тя се дава в районното и я предадох. Не съм
описал точка по точка, защото нямаше да ни стигнат три страници,
докладната е обща, защото ние посещаваме не един и два адреса.
Предполагам, че сигналите, които дежурната ни съобщи са подадени чрез
112. Не се установи чрез решението да са описани лични контакти с детето.
Свидетелят Н.П.Н. на въпроси на Съда – Мисля, че не са говорили те
двамата лично, но г-н К. говореше с мен, опитваше се да говори и с нея, но
колегата не позволяваше. Не знам дали са ни чували, но бяха на такова
разстояние, на което би трябвало да ни чуват. Г-н К. казваше за госпожата
нещо от сорта, че е луда, че е боклук, че е кучка, нямам конкретен спомен,
беше с негативна насоченост, тя беше разстроена, той беше в афект, не мога
да преценя кой е крив и кой прав.
СЪДЪТ като съобрази изчерпването на въпросите към допуснатия по
делото свидетел, приключва разпита на същия и освободи свидетеля.
Свидетелят напусна съдебната зала.
Адв. Г. – Нямам доказателствени искания, няма да соча други
доказателства.
Адв. В. – Нямам доказателствени искания, няма да соча други
доказателства.
СЪДЪТ като съобрази изявленията на страните, че нямат други
доказателствени искания и няма да сочат други доказателства НАМИРА
делото за изяснено от фактическа страна и
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. Г. – Уважаема г-жо Председател, моля да уважите молбата, с
7
която сте сезирани. Претендирам разноски, не представям списък. Разноските
са в размер на 500 лева такива, каквито са отразени в договора за правна
помощ.
Адв. В. – Уважаема г-жо Председател, много моля да се произнесете с
решение, с което да не уважите молбата на молителката за издаването на
Заповед за защита и налагане на съответните мерки по ЗЗДН, като считам
същата за неоснователна, необоснована и неотговаряща на действителната
фактическа обстановка. Претендирам разноски, представям списък с препис
за другата страна, както моля да бъде определен срок за писмени бележки. Не
правя възражения за прекомерност.
Адв. Г. – Правя възражение за прекомерност.
Съдът предоставя на страните двуседмичен срок считано от днес за
писмени бележки.
СЛЕД ПРИКЛЮЧВАНЕ НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ СЪДЪТ
ОБЯВИ, ЧЕ ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ С РЕШЕНИЕ.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 15:22
часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
8