№ 8175
гр. София, 16.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:И.Н.П.
като разгледа докладваното от И.Н.П. Гражданско дело № 20211110168701
по описа за 2021 година
Предявени са искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и
чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД – за признаване за установено между страните, че ответникът В.
ЗДР. М. дължи на ищцовото дружество суми, представляващи признати със споразумение от
20.08.2014 г. задължения по договор за потребителски кредит №238-48/04.02.2008 г.
сключен с /фирма/, дружество учредено и регистрирано по гръцкото законодателство, чрез
клона си /фирма/, прехвърлени последователно с договори за цесия, титуляр на които е
ищцовото дружество, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 19961/2020 г. на Софийски районен съд, 124 състав.
В исковата молба се твърди, че между /фирма/ и ответника е сключен договор за
потребителски кредит №238-48/04.02.2008 г., по силата на който /фирма/ е предоставило на
В. ЗДР. М. паричен заем в размер на 8 000 лева, но ответната страна не е изпълнила
задълженията си за връщането му в уговорения в договор срок. С договор за продажба на
вземания от 25.03.2010 г. вземането на /фирма/ било прехвърлено на /фирма/, като от своя
страна, /фирма/ прехвърлило на ищеца вземането от ответника с договор за прехвърляне на
вземания от 29.03.2010 г.. Поддържа, че на 20.08.2014 г. ищецът цесионер сключил с
ответника споразумение, в което ответникът признал задължението си, като последното
било разсрочено и размерът му се редуцирал при определение условия. Ответникът погасил
частично, като последното плащане било извършено на 29.12.2014 г. Поради неизпълнение
на условията по споразумението, ищецът претендира заплащане на пълния размер на
задължението по договор за кредит, съгласно предоговорения между страните погасителен
план. Претендират се разноски по делото.
Ответната страна оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че не е
уведомен надлежно за извършената цесия. Оспорва съдържанието на уведомлението за
цесия. Сочи, че в цесията не се индивидуализира прехвърленото вземане. Твърди, че сумата
по договора за кредит не е усвоена от ответника. Оспорва авторството на договора за
потребителски кредит. Твърди, че уговорката за лихва по договора за кредит е нищожна
поради противоречието с добрите нрави и нарушение на изискванията на чл. 11, т.9 и 10
ЗПК. Сочи, че уговореният лихвен процент надхвърля трикратния размер на законната
лихва, поради което твърди, че договорът за кредит е нищожен. Оспорва авторството на
споразумението от 20.08.2014 г. твърди, че не е налице отказ от давност. Поддържа, че
1
споразумението от 20.08.2014 г. не представлява новация, поради което навежда твърдения
за изтекла погасителна давност на потребителски кредит №238-48/04.02.2008 г. сключен с
/фирма/. Претендира разноски за заповедното и настоящото производство.
Съдът , като прецени относимите доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното:
За да бъде уважен предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
240, ал.1 и ал. 2 от ЗЗД вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД в тежест на ищеца по делото
е да докаже следните обстоятелства: 1) наличието на сключен договор за потребителски
кредит с /фирма/, посочен в исковата молба; 2) изпълнение на задълженията на заемодателя
по него; 3) прехвърляне на вземанията на ищеца, както и 4) размера на претенциите си
/главница и лихви/; 5) наличието на валидно сключено споразумение между него и
ответника от 20.08.2014г., а по иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД е да
докаже настъпване изискуемостта на процесните суми и техния размер, изпадането на
ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
Видно от представения по делото Договор за потребителски кредит №238-
48/04.02.2008 г. сключен между /фирма/ и ответника В.З. М., дружеството е предоставило
на ответника паричен заем в размер на 8 000 лева, които ответникът се е задължил да погаси
със срок на издължаване 96 месеца. Страните са уговорили фиксирана годишна лихва по
кредита в размер на 10,5 %, която съдът приема за действителна, доколкото възражението
на ответника, че последната надхвърля трикратния размер на законната лихва е
неоснователно. Посочен е и годишния процент на разходите по кредита в размер на
11.1400%. Видно от представения погасителен план към договора за кредит, ответникът се е
задължил да погасява ежемесечно вноска в размер на 123,52 лева, последната от която с
падеж 05.02.2016 г. По делото е представено и копие от документ, изходящ от /фирма/, с
наименование вноска, видно от която на 05.02.2008 г. заверена сметката на ответника,
посочена в договора, със сумата от 8 000 лева, а именно – заемната сума.
Предвид изложеното, съдът намира, че между /фирма/ и ответника е сключен валиден
и действителен договор за потребителски кредит от 04.02.2008 г., по които заемодателят е
изпълнил задълженията си, като е предоставил на ответника заемната сума в размер на 8 000
лева, като последния се е задължил да погаси последната, ведно с уговорената договорна
лихва в срок до 05.02.2016 г.
По делото като писмено доказателство е прието и копие от Договор за продажба на
вземания от 25.03.2010 г., сключен между /фирма/ и /фирма/, видно от които /фирма/, в
качеството си на цесионер, прехвърля на /фирма/, в качеството на цедент, прехвърля
портфейл от вземания по подписани с длъжниците на цесионера договори за потребителски
кредити, като същите са индивидуализирани и специфицирани в Приложение № 1 към
Договора, което представлява негова неразделна част. Страните са уговорили, че вземанията
преминават изцяло, в пълния си обем, с всички дължими лихви, такси и комисионни и
заедно с всички привилегии, принадлежности и придобити права, като цедентът купува
вземанията, в състоянието, в което се намират към момента на подписване на договора.
По делото обаче не е представено Приложение № 1, което е неразделна част от
договора, а документ, с неясен автор, наименован Извлечение - разпечатка от Приложение
№1 /стр. 33 от делото/. От така представеното извлечение не може да се установи нито кой е
прехвърлител на вземането, нито от какво правоотношение произтича, заглавията на
колоните в извлечението от таблицата са на чужд език, като по делото не е представен
превод. Извадката не само не представлява Приложение №1, което би следвало да е
подписано от страните, сключили договора за цесия, но и не съдържа необходимите
реквизити, удостоверяващи прехвърляне на конкретно вземане, най-малкото поради липса
на посочване на прехвърлител и правоотношение, от което произтича задължението. На
отделно основание, следва да се има предвид, че при липсата на превод на така
2
представения по делото документ на чужди език, същият следва да се изключи от
доказателствения материал по делото.
В допълнение на изложеното, по делото липсва и доказателство за извършено
плащане на цената по договора за цесия от цедента. Страните в договор за прехвърляне на
вземания от 25.03.2010 г. са уговорили в чл. 2.4, че прехвърлителния ефект по отношение на
вземанията, предмет на договора, настъпва от момента на окончателното изплащане на
цената.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото не се установи прехвърляне на
конкретни вземания в полза на /фирма/, а дори и същите да бяха установени, по делото не се
доказа плащане на цената от страна на цедента по договора за цесия, доколко страните са
уговорили заплащането на цената като условия за възникване на прехвърлителния ефект.
Следователно /фирма/ не доказва наличие на прехвърлени в патримониума му
вземания спрямо В. ЗДР. М. в сочените с исковата молба размери, доколкото по делото не се
доказа, последните да са се намирали в патримониума на праводателя му – /фирма/, поради
което и Споразумение от 29.03.2010 г. не може да произведе действие, поради признание на
наличие на задължение в полза на лице, което не доказва съществуването на такова в
патримониума си.
Поради изложеното предявените искове следва да се отхвърлят.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се
присъдя сторените в настоящото и в заповедното производство разноски. Процесуалният
представител на ответника в настоящото производство – адв. Н.И., ЕГН **********,
претендира заплащането на адвокатски хонорар за представена безплатна правно помощ на
основание Закон за адвокатурата в размер на 820 лева. Предвид наведеното от ищеца
възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, съдът го определя на
осн. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. в размер на 812,14 лева. На процесуалния
представител на ответника следва да бъдат присъден и адвокатски хонорар за оказана
безплатна правна помощ в заповедното производство, а именно в размер на 360 лева,
съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК на адв. К.И.Б., ЕГН ***********.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 240, ал.
1 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от /фирма/, ЕИК ***********, представляван от Г.Г., с
адрес /адрес/, срещу В. ЗДР. М., ЕГН **********, с адрес /адрес/ , за установяване на
вземане за сумата от 7666,52 лв., представляваща неплатено задължение, съгласно сключен
договор за потребителски кредит №238-48/2008 г. ведно със законна лихва от 27.5.2020 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 1976,26 лв. за периода от 28.8.2017 г.
до 12.3.2020 г.,за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от 02.07.2020
г. по ч. гр. д. №19961/2020 г. по описа на СРС, 124 състав.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ***********, представляван от Г.Г., с адрес /адрес/ да
заплати на адв. Н.И. И., ЕГН ********** на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА сумата в размер на
812,14 лева – адвокатски хонорар за оказана безплатна правно помощ на В. ЗДР. М. в
настоящото производство.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ***********, представляван от Г.Г., с адрес /адрес/, да
3
заплати на адв. К.И.Б., ЕГН *********** на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА сумата в размер на
360.00 лева – адвокатски хонорар за оказана безплатна правно помощ на В. ЗДР. М. в
заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4