Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………../13.12.2018г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в заседание
при закрити врати на тринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при секретаря Павлинка Славова като разгледа т.д.н. № 2009 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят „Б.“ ЕАД /в ликвидация/ твърди, че
ликвидацията не може да приключи, поради невъзможност за удовлетворяване на изискуемите
парични задължения по търговски сделки, произтичащи от търговската му дейност
към кредиторите на дружеството. Поддържа, че е в
състояние на неплатежоспособност и моли съда да открие производство по
несъстоятелност.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна
следното:
От вписванията в Търговския регистър се
установява, че ответникът по молбата има качеството на търговец по смисъла на
чл. 1, ал.2, т.1 ТЗ.
Молбата е подадена от ликвидатора
на дружеството, който е сред лицата съгласно чл. 625 ТЗ, разполагащи с легитимация да сезират съда с искане за откриване на производство
по несъстоятелност по отношение на търговеца.
От
събраните писмени доказателства се установява, че молителят е търговско
дружество, което за периода от 2008г до служебната му пререгистрация в
Търговския регистър, по молба на кредитора „У.Б.“ АД, не осъществява търговска
дейност. За периода на ликвидацията дружеството също не осъществява търговска
дейност. За този период не са подавани данъчни декларации и годишни финансови
отчети. В срока за предявяване на вземанията, съгласно обявенaта
от ликвидатора покана до кредиторите в производството по ликвидация, вземания
предявява единствено „У.Б.“АД на стойност 1 809 576,15 лева,
представляваща сбора от главниците, лихвите и разноските по три договора за
банков кредит, а именно: договор за банков кредит № 001/08.12.2005г; договор за
банков кредит №002 от 08.06.2006г и договор за банков кредит №004/05.03.2007г.
Кредитите не са обслужвани и за изискуемите задължения по тях банката е подала
заявления, респ. е получила заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни
листове в производствата по ч.гр.д. №30913/2008г на СРС, 41-ви състав, ч.гр.д.
№50509/2009г СРС, 57-ми състав и ч.гр.д. № 49611/2009г по описа на СРС, 55-ти
състав. Въз снова на издадените изпълнителните листове е образувано
изпълнително дело №200885804000183 по описа на ЧСИ Уляна Димоларова в хода на
което е продаден единствения имот на длъжника ипотекирания в полза на кредитора
„У.Б.“АД, а именно: СЛАДКАРСКА РАБОТИЛНИЦА, находяща се в сутерена на етажна
сграда, в търговски комплекс в град София, ж.к. „******“, с полезна площ от
360,50 кв.м. Част от капитала на дружеството е покрит с непарична вноска –
апорт на търговски марки и промишлен дизайн на стойност 2 230 000,00
лева, като видно от справката извършена от ликвидатора в Патентното ведомство,
към датата на откриване на производството по ликвидация (29.03.2017г) е изтекъл
срокът за закрила на търговските марки и промишления дизайн, поради което
същите не могат да се приемат за актив на дружеството. С уведомление за цесия,
ликвидаторът е уведомен от кредитора „У.Б.“АД за прехвърляне на непогасения
остатък от вземанията си по цитираните договори за кредит в размер на
1 739 908,96 лева на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД. От
представените от ликвидатора счетоводни баланси
за 2017г и 2018г, дружеството не разполага с други активи за
покриване на задълженията.
Следователно
налице са изискуеми и непогасени
задължения от вида, посочен в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ.
Следва
да се даде отговор на въпроса, неплатежоспособен ли е молителят. За отговор на
този въпрос съдът съобрази следното:
Неплатежоспособен
е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемото задължение от
горепосочения вид, като това състояние не
е временно /арг.чл. 631 ТЗ/ и именно то
е в причинна връзка с неизпълнението. Т.е. липсата на изпълнение сама по
себе си не сочи на състояние на неплатежоспособност – то е налице, само ако
неизпълнението се дължи на влошеното финансово състояние на длъжника.
Съгласно
презумпцията на чл. 608, ал. 2 ТЗ, неплатежоспособността се предполага, когато
търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид. В
настоящия случай спиране на плащането по изискуеми парични задължения е налице.
Видно от приетите по делото заповеди за изпълнение издадени по ч.гр.д.
№30913/2008г на СРС, 41-ви състав, ч.гр.д. №50509/2009г СРС, 57-ми състав и
ч.гр.д. № 49611/2009г по описа на СРС, 55-ти състав, договорите за кредит
сключени между молителя и кредитора „У.Б.“ АД са изискуеми. Дружеството няма
активи и не осъществява търговска дейност. Налице е следователно
неплатежоспособност като икономическо понятие. Същевременно от гледна точка на
продължителния период, в който дружеството е в посоченото състояние, съдът
счита, че затрудненията му не са временни и финансовото положение на молителя
не би могло да се подобри. Това с аргумент от чл. 631 ТЗ сочи, че спрямо
ответника е налице неплатежоспособност и като юридическо основание за откриване
на производство по несъстоятелност.
Поради
изложеното молбата за откриване на производство по
несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да бъде уважена.
Относно началната дата
на неплатежоспособността:
Началната дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е
бил в състояние да изпълни изискуемо парично вземане от посочения в
разпоредбата на 608, ал.1 ТЗ вид. Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно
за този извод, то за определяне на началната дата съдът следва да издири този
времеви момент, в който едновременно са
налице и двата елемента на неплатежоспособността – непогасено изискуемо
задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и трайна финансова невъзможност за погасяването
му. С оглед неподаването от дружеството на финансови отчети и данъчни декларации,
съдът не може да установи конкретния момент, в който е настъпила невъзможността
за изпълнение като обективно състояние. При наличието на повече от една презумпции,
състоянието на неплатежоспособност се предполага при проявление на различни юридически
факти, които се осъществяват в различни времеви моменти и сочат на различни начални
дати на едно и също състояние на неплатежоспособност. В този случай, следва да се
приеме, че това е презумпцията, въз основа на която се установява най-ранен момент
на състоянието на неплатежоспособност. При съпоставката на фактическите състави
на презумпциите е видно, че това е презумпцията по чл. 608, ал. 3 ТЗ. Най-ранните
изискуеми и непогасени задължения са тези по заповедта
за изпълнение по ч.гр.д. № 49611/2009г по описа на СРС, 55-ти състав, съгласно
която „У.Б.“ АД претендира непогасени задължения за договорна лихва считано от
20.07.2007г. Следователно последната следва да се приеме и като начална дата на
неплатежоспособността.
Съгласно чл. 272а, ал. 1, изр. 3 ТЗ при откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на дружество, спрямо което е открито
производството по ликвидация, съдът е длъжен да го обяви и в несъстоятелност в
хипотезите на чл. 630, ал. 2 ТЗ или на чл. 632, ал. 1 ТЗ. В случая разпоредбата
на чл. 630, ал. 2 ТЗ е неприложима, тъй
като няма имущество което да покрие началните разноски за производството по
несъстоятелност.
С определение от 13.11.2017 г.,
съдът е определил сумата от 5 000 лева, за покриване на началните разноски в
производство по несъстоятелност, и е дал възможност на молителя и на всички
кредитори на „Б.“ ЕАД в едноседмичен срок от вписването на определението в
книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ да привнесат по сметка на Софийски градски съд
посочената сума или в същия срок да представят доказателства за това, че
дружеството-длъжник има достатъчно имущество, което да обезпечи разноските по
несъстоятелността. С определението са указани изрично и последиците от
непредставяне на доказателства и невнасяне на така определената сума. Определението
на съда по чл. 629б ТЗ е вписано в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ на 14.11.2017
г., от която дата то се счита съобщено на кредиторите и от която тече
едноседмичният срок за привнасяне на определената от съда сума за покриване на
началните разноски за провеждане на производството по несъстоятелност. Срокът е
изтекъл на 21.11.2018г, като постановяване на съдебното решение не са
представени доказателства за внасяне на определената сума по сметка на СГС или
такива, удостоверяващи, че длъжникът притежава имущество, от което да могат да
се покрият разноските за производството.
С оглед изложеното, се налага
изводът, че съдът следва да постанови решение със съдържанието, определено в
чл. 632, ал. 1 ТЗ, с което освен да обяви длъжникът в неплатежоспособност, да
определи началната й дата и да открие производство по несъстоятелност по
отношение на него, той трябва също така и да постанови прекратяване на
дейността на предприятието на длъжника, да го обяви в несъстоятелност и да спре
производството по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Б.“ ЕАД /в ликвидация/, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 20.07.2007г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „Б.“ ЕАД /в
ликвидация/, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „Б.“ ЕАД /в
ликвидация/, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***.
ОБЯВЯВА В
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „А.**“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***
СПИРА производството по т.д. № 2009/2018г. по описа на СГС, VI-7 състав.
УКАЗВА на кредиторите, че в случай, че в едногодишен срок от вписване на решението
производството не бъде възобновено, същото ще бъде прекратено и ще се постанови
заличаване на длъжника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в
седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския
апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване на
решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: