№ 12527
гр. София, 18.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20211110159286 по описа за 2021 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл.
124 и сл. ГПК).
Извършена е проверка по чл. 140, ал. 1 от ГПК.
Съдът констатира, че исковата молба, въз основа на която е образувано
производството, не отговоря на изискванията за редовност по чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от
ГПК и чл. 127, ал. 4 от ГПК – не е посочено каква конкретна сума за обезщетение за забава
чл. 7.11 от ОУ се претендира върху всяко от посочените вземания за главници и за какъв
период с оглед неговата начална дата.
В исковата молба не е посочена банкова сметка или друг начин на плащане на сумата
съгласно чл. 127, ал. 4 от ГПК.
Ето защо на ищеца следва да бъдат дадени указания в този смисъл, а за процесуална
икономия делото следва да бъде насрочено за разглеждането му в открито съдебно
заседание, като след уточняване от страна на ищеца на сочените обстоятелства, същите ще
бъдат съобразени при изготвяне на окончателния доклад по чл. 146 от ГПК.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА НА ИЩЕЦА в срок най-късно до първото по делото съдебно заседание, с
писмена молба с препис за насрещните страни, да уточни:
1/ в рамките за заявения петитум да посочи каква сума за обезщетение за забава чл.
7.11 от ОУ претендира върху всяко от посочените вземания и за какъв период, тъй като
сборът на сумите от т. 1-15 в исковата молба надвишава посочения там сбор от 8434,12 лева.
УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 127, ал. 4 от ГПК да посочи банкова сметка или
1
друг начин на плащана на исковата сума.
ДОПУСКА представените към исковата молба писмени доказателства.
ПО ИСКАНЕТО на ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза с
въпроси, посочени в исковата молба, съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание
след изслушване на становището на страните.
ПО ИСКАНЕТО на ищеца за допускане до разпит на двама свидетели при режим на
довеждане за установяване на обстоятелствата във връзка с наемното правоотношение и
предоставените услуги, описани в исковата молба, съдът ще се произнесе в открито съдебно
заседание след изслушване на становището на страните.
УКАЗВА на ищеца най-късно в първото по делото съдебно заседание да посочи
конкретни факти, които цели да доказва с поисканото доказателствено средство – разпит на
свидетели.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за изискване на препис от ч. гр. дело
№ 7261/2021 г. по описа на СГС, тъй като не е посочено какъв правнорелевантен факт
ищецът цели да установи, освен това с оглед твърденията, изложени в исковата молба,
ищецът е страна в производството по описаното дело, поради което може да представи
съответните документи.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 04.07.2022 г. в
15,00 часа, за когато да се призоват страните – ищецът чрез процесуалния му представител,
в т. число и по реда на чл. 44, ал. 2 от ГПК – на телефон, което да се удостовери, а
ответниците – от адреса, вписан в ТР.
Указва на длъжностното лице по призоваването да връчи съобразно указанията в чл.
50 от ГПК, след което редовно оформените призовки да бъдат върнати своевременно в съда.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД както следва:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, във вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД за осъждане на
ответниците „фирма" ЕООД, ЕИК 2*********, и „фирма“ ЕООД, ЕИК 2*********, да
заплатят на ищеца „фирма“ ЕАД, ЕИК 1******, солидарно сумата в общ размер на
40808,55 лева, за главници по Договор за наем от 25.03.2019 г. за отдаване под наем на
търговски площи в Търговски център „фирма“, от които: 18752,08 лева с вкл. ДДС за
2
месечни наемни вноски за месец февруари, март, април и май 2021 г., 9578,44 лева с вкл.
ДДС за стандартна такса обслужване по чл. 4.4. от договора за наем от 25.03.2019 г. за
периода от месец януари, февруари, март, април и май 2021 г., 1872,39 лева с вкл. ДДС за
такса маркетинг по чл. 4.4. от договора за наем от 25.03.2019 г. за периода от месец март,
април и май 2021 г., 844,58 лева с вкл. ДДС за електричество за месец ноември и декември
2020 г. и януари, февруари, март и април 2021 г., 175,02 лева с вкл. ДДС за отопление и
охлаждане на вода за ноември 2020 г. и февруари, март и април 2021 г., 131,27 лева с вкл.
ДДС за комунални услуги за ноември 2020 г. и февруари, март и април 2021 г., 9454,77 лева
с вкл. ДДС такса за услуги за 2020 г., формирана като разлика между фактурираната и
заплатена от наемателя сума и действително дължимата по чл. 3.4 от ОУ,
и по чл. 92 от ЗЗД за сумата от 8434,12 лева, представляваща обезщетение за забава
по чл. 7.11 от ОУ в размер на 0,50% за всеки ден забава към 27.05.2021 г.,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предявения
размер от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.07.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че между него и ответника „фирма" ЕООД е сключен договор за
наем от 25.03.2019 г. за отдаване под наем на търговски площи в Търговски център „фирма“,
представляващи обект № 0.039 с площ от 131,65 кв. метра, разположен в Търговския център
„фирма“, находящ се в гр. Бургас, ул. „Я.К.“ № 6. Според чл. 3.1. договорът е сключен за
срок от 3 години от датата на откриване на помещенията, но не п-късно от 15.06.2019 г.
Сочи, че на основание чл. 4 от договора наемателят дължи заплащане на наемна цена , както
и такса услуги и маркетингови разходи, а съгласно приложимите Общи условия, дължи и
разходи и консумативи. На основание чл. 7 от договора, считано от датата на неговото
подписване вторият ответник „фирма“ ЕООД се е задължил да отговаря солидарно за
задълженията на наемателя.
Излага, че наемателят преустановил плащане на задълженията, като понастоящем
дължал сумата в общ размер на 40808,55 лева, за главници, от които:
1/ 18752,08 лева с вкл. ДДС за месечни наемни вноски за месец февруари, март, април
и май 2021 г.
2/ 9578,44 лева с вкл. ДДС за стандартна такса обслужване по чл. 4.4. от договора за
наем от 25.03.2019 г. за периода от месец януари, февруари, март, април и май 2021 г.
3/ 1872,39 лева с вкл. ДДС за такса маркетинг по чл. 4.4. от договора за наем от
25.03.2019 г. за периода от месец март, април и май 2021 г.
4/ 844,58 лева с вкл. ДДС за електричество за месец ноември и декември 2020 г. и
януари, февруари, март и април 2021 г.
5/ 175,02 лева с вкл. ДДС за отопление и охлаждане на вода за ноември 2020 г. и
февруари, март и април 2021 г.
3
6/ 131,27 лева с вкл. ДДС за комунални услуги за ноември 2020 г. и февруари, март и
април 2021 г.
7/ 9454,77 лева с вкл. ДДС такса за услуги за 2020 г., формирана като разлика между
фактурираната и заплатена от наемателя сума и действително дължимата по чл. 3.4 от ОУ.
Тъй като ответникът не извършил плащане на сумите в срок, изпаднал в забава,
поради което и на основание чл. 7.11 от ОУ дължи плащане на обезщетение за забава в
размер на 0,50% за всеки ден забава в общ размер на 8434,12 лева към 27.05.2021 г. Сочи, че
изпратил покана за плащане до длъжника, но такова не е последвало. С оглед изложеното
прави искане ответниците да бъдат осъдени солидарно да му заплатят описаните суми ведно
със законната лихва от исковата молба. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв не е постъпил от
ответниците.
Предявени са обективно съединени осъдителни искове по чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и чл.
92, ал. 1 от ЗЗД.
По иска с право основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, ищецът следва при условията на
пълно и главно доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК да установи, че между него и ответника е
валидно възникнало правоотношение по договор за наем с описаното в исковата молба
съдържание, че ответникът е ползвал наетата вещ за сочения период въз основа на договора,
размера на наемната цена, консумативите и предоставяне на услугите, за които се иска
заплащане на такси за спорния период.
По иска по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже валидно възникнала
уговорка за заплащане на неустойка за твърдения вид неизпълнение – забавено изпълнение,
изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава за исковия период.
По отношение на солидарно задълженото лице, в тежест на ищеца е да докаже
възникване на твърдяното основание за ангажиране на солидарна отговорност на втория
ответника – писмено поемане на задължението.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат
положителния факт на погасяване на дълга.
БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146,
ал. 1, т. 4 от ГПК няма.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
4
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5