РЕШЕНИЕ

 

№

гр.Червен бряг, 30.11.2020 година

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                                                                                                      

Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

 

при секретаря Елеонора Йотова,

като разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 743 по описа за 2020 година на Червенобрежки районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК

 

В РС – Червен бряг в срока по чл.415, ал.1 от ГПК взискателя по ч.гр.д.№ 980/2019 г. по описа на с.с. – Ц.К.Н., с ЕГН ********** ***, чрез адв. А.Д. от ПлАК, със съдебен адрес: ***. ***е депозирал искова молба за установяване на претендираните вземания по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 535/03.10.2019 г. по горепосоченото частно гражданско дело срещу ***със седалище и адрес на *** представлявано от ***за сумата от 1600.00 лева /хиляда и шестстотин лева/ – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението /02.10.2019 г./ до окончателното изплащане на вземането, с правна квалификация по чл. 422, вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК. В условията на евентуалност са предявени обективно съединени осъдителни искова с правна квалификация чл. 240, ал. 1, вр. с чл. 79 ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД със същата цена на иска.

В исковата молба се твърди, че по повод на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 980/2019 г. по описа на РС – Червен бряг и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 535/03.10.2019 г. Ответника се е възползвал от правото си и е подал възражение срещу нея и съда е указал на взискателя да предяви иск за установяване на вземането си, обосновало правния интерес на ищеца да образува настоящото производство.

В исковата молба се твърди още, че на 01.01.2014 г. между страните е сключен Договор за целеви паричен заем със срок на връщане на заема – 01.02.2019 г. По силата на договора кредиторът е предоставил на ответното дружество паричен заем в размер на 1600.00 лева, за което са издадени Квитанция и РКО. С Покана за доброволно плащане, връчена на 30.08.2019 г. ищеца е поканил ответника да върне дължимата сума, но плащане не последвало.

Ищецът прави искане съдът да постанови решение, по силата на което да бъде признато за установено по отношение на ***със седалище и адрес на *** наличието на вземане на Ц.К.Н., с ЕГН ********** ***, за които е издадена заповед за изпълнение № 535/03.10.2019 г. по ч.гр.д. № 980 по описа на Червенобрежки районен съд за 2019 г., а именно: 1600.00 лева /хиляда и шестстотин лева/ – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението /02.10.2019 г./ до окончателното изплащане на вземането. Претендират се направените в настоящото производство разноски, както и разноските в заповедното производство.

При проведената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК ответното *** не е представило писмен отговор и не е изразило становище по иска.

В съдебно заседание за ищеца, редовно призован се явява лично и с пълномощник – адв. А.Д. от ПлАК, която от името на доверителя си заявява, че поддържа исковата молба така както е предявена и моли искът да бъде уважен изцяло, както и да бъдат присъдени направените разноски.

Ответното дружество редовно призовани не се явява представител и не изразява становище.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

По делото е прието ч.гр.д. №  980/2019 г. по описа на Районен съд гр.Червен бряг, от което се установява, че на 02.10.2019 г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответника за процесните суми. Заявлението е уважено, като е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 535/03.10.2019 г. за сумата от 1600.00 лева /хиляда и шестстотин лева/ – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението /02.10.2019 г./ до окончателното изплащане на вземането. Против заповедта е постъпило в срок възражение по чл. 423 ГПК от ответника – длъжник в заповедното производство. С Определение № 244 от 08.07.2020 г. на ищеца – заявител е указано да предяви иск по чл. 422 ГПК в едномесечен срок, поради и което в срока са предявени исковете, въз основа на които е образувано настоящото исково производство за установяване на дължимост на сумите по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 535 от 03.10.2019 г. 

На 01.01.2014 г. между страните е сключен Договор за целеви паричен заем със срок на връщане на заема – 01.02.2019 г. По силата на договора кредиторът е предоставил на ответното дружество паричен заем в размер на 1600.00 лева, за което са издадени Квитанция и РКО. С Покана за доброволно плащане, връчена на 30.08.2019 г. ищеца е поканил ответника да върне дължимата сума, но плащане не последвало. Посочените действия обосновали правния интерес на кредитора да защити правата си по съдебен ред.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

За да се уважат предявените искове ищеца следва да установи вземането си на претендираното договорно основание /Договор за целеви паричен заем със срок на връщане на заема – 01.02.2019 г./, по който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума, като установи, че е настъпил падежа за връщане на сумата и докаже конкретния размер на дълга, който се претендира. В тежест на ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават спорното право.

По делото е прието ч.гр.д. № 980/2019 г. по описа на ЧРС, видно от което по делото е издадена заповед за изпълнение, ответникът е подал възражение срещу заповедта в срок, което е обусловило и правния интерес от предявяване на настоящия иск от ищеца по делото. Исковете се явяват допустими и следва да се разгледат по същество.

По делото са приети и приложени като доказателства – Договор за целеви паричен заем от 01.01.2014 г.; Квитанция и РКО; Покана за доброволно плащане от 30.08.2019 г.; Запис на заповед от 01.01.2014 г.; у-е за актуално състояние и пълномощно. Посочените документи са приети като писмени доказателства по делото. Съдът намира, че от представените писмени доказателства може да бъде направен извод, че между страните е сключен твърденият от ищеца договор и че правоотношенията между страните се уреждат от него. Ищеца е изпълнил задължението си и е изправна страна, тъй като е предоставил уговорената сума за нуждите на ответника. В тежест на последния е било да установи, че е върнал в уговорения срок заетата сума. Ответника не е сторил това, поради което следва да бъде осъден да заплати на ищеца претендираните суми в пълен размер. На основание чл.86 от ЗЗД, същия следва да бъде осъден да заплати на ищеца и обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на исковата молба, която съгласно чл.422, ал.1 от ГПК е датата на подаване на заявлението за издаване на Заповедта за изпълнение – 02.10.2019 г. до окончателното изплащане на главницата.  

По разноските:

С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски. Ищецът е представил списък с разноски по чл. 80 ГПК от който се установява, че се претендира доплатена държавна такса в размер от 80,00 лв. и 500.00 лв. – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.

Воден от гореизложените мотиви, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА за установено по отношение на ***със седалище и адрес на *** че вземането на Ц.К.Н., с ЕГН ********** ***, чрез адв. А.Д. от ПлАК, със съдебен адрес: ***. ***за сумата 1600.00 лева /хиляда и шестстотин лева/ – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението /02.10.2019 г./ до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 535/03.10.2019 г. по ЧГр.д.№ 980  по описа на съда за 2019 г. СЪЩЕСТВУВА.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ***със седалище и адрес на управление ***да ЗАПЛАТИ на Ц.К.Н., с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 580.00 лв. /петстотин и осемдесет лева/, платена държавна такса и адвокатско възнаграждение.  

           

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено пред ПлОС.

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: