РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Берковица, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231610100325 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявен от Р. Л. Д. против М.
Г. Д. и Н. В. Д. иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба, като
производството е във фазата по допускането на делбата.
Ищецът Р. Л. Д. твърди в исковата си молба, че с ответниците са
съсобственици на следните недвижими имоти по КК и КР на гр. Вършец с
административен адрес – гр. В., а именно:
Поземлен имот с идентификатор .......... с площ 656 кв.м.;
Поземлен имот с идентификатор ..... с площ 683 кв.м., ведно с
построената в този имот сграда с идентификатор .... със застроена площ
125 кв.м.
Твърди, че е придобил части от имотите по силата на Нотариален акт №
..... г., както и по наследство от своя баща Л. Г. Д., починал 2003 г.
Сочи, че ответниците са придобили части от имотите по време на брака си
чрез покупко-продажба и дарения, обективирани в Нотариален акт № ..... г. и
Нотариален акт № ....г.
Твърди, че неговия дял възлиза на по 2/6 ид.ч. от поземлените имоти и 4/6
1
от сграда с идентификатор ....., а правата на ответниците са по общо 2/6 ид.ч.
от поземлените имоти и общо по 1/6 ид.ч. от сградата.
Моли съда да постанови решение, с което да допусне делба на имотите
съобразно установените притежавани дялове.
Ответниците М. Г. Д. и Н. В. Д. са подали отговор и вземат становище
по допустимостта и основателността на предявения иск в дадения й по чл. 131
от ГПК едномесечен срок.
Не оспорват, че с ищеца са съсобственици на поземлените имоти, но
сочат, че погрешно същите са отразени в КК и КР като два имота, като
всъщност имотът бил един, при права 2/6 за ищеца Р. Д. и общо 4/6 за
ответниците.
Относно сградата сочат, че същата е съсобствена само между ищеца и
ответника М. Г. Д., при права 2/3 за ищеца Р. Д. и 1/3 за ответника М. Д., което
не се оспорва от ищеца в първото съдебно заседание.
Като страна по делото е конституирана и А. Л. С., която не е подала
отговор и не взема становище по допустимостта и основателността на
предявения иск в дадения й по чл. 131 от ГПК едномесечен срок.
Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички
доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази
разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В производството по допускане на делбата съдът трябва да изследва и да
се произнесе по въпросите: налице ли е съсобственост и от кой юридически
факт е възникнала, между кои лица е тази съсобственост и какви са делбените
права /квоти/ на съделителите.
В случая страните имат едновременно качеството на ищци и на ответници
по настоящото дело и всеки от тях носи доказателствената тежест да докаже,
че имотите съставляват годен обект за съдебна делба и дяловете на страните в
съсобствеността.
След завеждане на делото КК и КР на гр. В. са изменени, като двата
поземлени имоти са обединени в един общ с идентификатор ...., а процесната
сграда е с идентификатор .... /видно от приложените на л. 48 и л. 57 скици/.
Съдът е съобразил този факт при условията на чл. 235, ал. 3 ГПК и с
2
доклада по делото е приел, че предмет на делба по настоящото дело е:
- поземлен имот с идентификатор ....по КК и КР на гр. В. и построената в
него сграда с идентификатор ....
По делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че
другите две сгради, разположени в процесния имот с идентификатори ..... и .....
не са съсобствени с ищеца и не са предмет на делото, като същите са
индивидуална собственост на ответниците М. Г. Д. и Н. В. Д..
Не е спорно, а и от събраните по делото доказателства се установи, че
страните са съсобственици на поземлен имот с идентификатор ....., съответно,
че съделителите М. Г. Д. и Р. Д. са съсобственици на процесната сграда с
идентификатор ..... на посочените основания при посочените от страните
права.
Процесният поземлен имот първоначално е бил собственост на Г. Д. Д. и
П. П. Д.а, които са го придобили чрез покупко-продажба, обективирана в
Нотариален акт № ..... г. /л. 22/, където е описан като парцела VII в кв. 105 по
плана на с. В. от 1295 кв.м., чийто единствен наследник по закон е Л.Г.Д.,
починал на .... г. /удостоверение за наследници на л. 21/.
С Нотариален акт за продажба на недвижим имот № ..... г. /приложен
на л. 73 по делото/ Г. Д. Н. е закупил ½ ид.ч. от парцела VII в кв. 85 по плана
на гр. В., пл. № 1117 ведно с построената в западната част на парцела
триетажна масивна жилищна сграда /сега сграда ..... в имот .....по действащата
КККР на гр. В.
Другата ½ от парцела, както и процесната сграда са останали собственост
на наследниците на Л. Г. Д..
Наследници на Л. Г. Д. са ищеца - Р. Л. Д. /низходящ/, И. Й.Д.а /съпруга,
починала на .... г. – удостоверение за наследници на л. 153/ и А. Л. С.
/низходяща/.
Със смъртта на Л. Г. Д. неговите права са преминали към неговите
наследници при равни права – по 1/3 ид.ч. за всеки от тях.
Съделителят Р. Л. Д. е придобил общо 2/6 ид.ч. /равняващи се на 1/3
ид.ч./ от поземления имот и 4/6 ид.ч. /равняващи се на 2/3 ид.ч./ от сградата по
наследство и дарение, както следва:
На 14.09.2004 г. с Нотариален акт № ........ г. /л. 18/ по дарение от
3
майка си И. Й. Д.а е придобил 1/6 ид.ч. от парцела VII в кв. 85 по плана
на гр. В., пл. № 1117 ведно с 1/3 ид.ч. от построената в него масивна
жилищна сграда /сега имот ..... по действащата КККР на гр. Вършец и
сграда ..../
Другата 1/6 ид.ч. от поземления имот, съответно 1/3 ид.ч. от сградата е
придобил по наследство от своя баща Л.Г. Д., починал на .... г.
/удостоверение за наследници на л. 21/.
На 20.12.2018 г. с Нотариален акт № .....г. /л. 17 по делото/ А. Л. С.
продава на съделителя М. Г. Д. 1/6 ид.ч. от имот с идентификатор .... по
КККР на гр. В. и 1/6 ид.ч. от имот с идентификатор ..... по КККР на гр. В.
/сега обединени в имот .....по действащата КККР на гр. В.
Същият ден - на 20.12.2018 г. с Нотариален акт № .....г. /л. 16 по делото/
А. Л. С. даравя на съделителя М. Г. Д. 1/3 ид.ч. от сграда с идентификатор
....., разположена в имот с идентификатор ..... по КККР на гр. В./сега сграда ....
в имот .... по действащата КККР на гр. В.
Тоест А. Л. С. се е разпоредила с всички притежавани от нея права в
съсобствеността, поради което като несобственик следва да бъде изключена от
делбата.
С предшестващ Нотариален акт за продажба на недвижим имот №
..... г. /на л. 15 по делото/ съделителят М. Г. Д. е закупил - ½ ид.ч. от парцела
VII в кв. 85 по плана на гр. В., пл. № 1117 ведно с построената в западната
част на парцела триетажна масивна жилищна сграда /сега сграда .....в
имот ........ по действащата КККР на гр. В./, като праводателите му се
легитимират като собственици с цитирания по-горе Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № .... г. /приложен на л. 73 по делото/.
Двете покупко-продажби са сключени по време на брака на съделителя М.
Г. Д. със съделителката Н. В. Д. /видно от удостоверение за сключен
граждански брак на л. 19 същите са в брак от 12.08.1998 г. и няма
доказателства брака да е прекратен/, предвид което на основание чл. 19 от СК
/от 1985 г/, придобитите от него права чрез покупко-продажба принадлежат
общо на тези съделители в режим на СИО.
Така правата на М. Г. Д. са както следва:
– 4/6 ид.ч. /равняващи се на 2/3 ид.ч./ от имот ..... по действащата
4
КККР на гр. В. в режим на СИО със съделителката Н. В. Д. и
- 2/6 ид.ч. /равняващи се на 1/3 ид.ч./ от сграда с идентификатор .....
по действащата КККР на гр. В.
Идентичността на имотите описани в представените по делото
нотариални актове с процесния поземлен имот се потвърди от изготвената по
делото експертиза от вещите лица арх. А. Т. и арх. А. Т. /л. 178-182/.
С Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
11/2012 г., ОСГК е прието, че „констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК
/както и нотариалният акт за сделка/ притежава обвързваща
доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат,
че посоченото в акта лице е собственик на имота. В това се изразява
легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото
на собственост. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право
се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение.”
Приложените по делото нотариални актове не се оспорват от страните,
предвид което доказват правото на собственост на посочените в тях лица и
съдът е длъжен да приеме за доказани техните права при липса на
доказателства, които да опровергават същите.
Относно наведените възражения, че делбата на поземления имот е
недопустима, тъй като от него не могат да се обособят два нови
самостоятелни имота с оглед факта, че в него са построени сгради,
които са лична собственост на ответниците /молба на л. 67 от делото
от адв. Т. – процесуален представител на ответниците/:
Действително от изготвените по делото заключения се установи, че
процесният поземлен имот е неподеляем, тъй като не могат да бъдат спазени
едновременно нормативните условия при съдебна делба – да се осигури лице
за всеки от новообразуваните имоти и да не се създава недопустимо по закон
разположение на съществуваща сграда /в този смисъл е първоначалната
експертиза, изготвена от вещото лице арх. А. Т. – л. 121 -124 и повторната
експертиза, изготвена от вещите лица арх. А. Т. и арх. А. Т. – л. 178-182/.
Въпреки това делбата не е недопустима и няма пречка поземленият имот
да бъде допуснат до делба заедно със сградата, каквото е становището на
ищеца и на другия процесуален представител на ответника М. Д. – адв. А..
5
В случая не е налице разгледаната в цитираното от адв. Т. ППВС № 2/82,
т. 1, б. „д“ хипотеза и същото е неотносимо към настоящия казус.
Съгласно Решение № 59 от 12.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 911/2011 г.,
II г. о., ГК, „Когато в съсобствения поземлен имот има една сграда, която е
също съсобствена между собствениците на земята и втора сграда, която е
индивидуална суперфициарна собственост на съделител, то т. 1, б. "д" от
ППВС № 2/1982 г. не намира приложение и е допустимо да се извърши
съдебна делба на поземления имот, заедно със съсобствената сграда. Това е
така, защото в този случай не може да се приеме, че теренът е загубил
самостоятелния си характер и е придобил обслужващо значение спрямо
сградите, т.е. че е станал обща част. В този смисъл е и Решение № 87 от
07.07.2011 г. по гр. д. № 825/2010 г. на II г. о , постановено в производство
по чл. 290 ГПК. Според него делбата на съсобствено УПИ е недопустима,
само ако същият е застроен с обекти, индивидуална собственост на
собствениците на терена.“
Безспорно е по делото, че процесният имот е застроен с три сгради –
процесната, която е съсобствена между част от съделителите и е предмет на
делбата и още две сгради, които не са предмет на делбата и за които не се
спори, че са индивидуална собственост на ответниците.
При това положение делбата на поземления имот не е недопустима с
оглед естеството или предназначението му, тъй като не всички съсобственици
притежават самостоятелни обекти. Затова дворното място не се явява обща
част по смисъла на чл. 38 ЗС и следва да бъде допуснато до делба.
Предвид изложеното съдът намира така предявеният иск за изцяло
доказан, като следва да допусне делба на процесните имоти между страните
по делото при посочените по-горе права.
Относно разноските:
Във връзка с претенцията на съделителя М. Д. за присъждане на
направените от него разноски за адвокат следва да се посочи, че в
производството за делба по правило разноските за адвокатска защита остават
за всяка от страните така, както са направени. Изключение е налице, когато в
производството се е развил спор относно наличието на съсобственост, правата
на съделителите в съсобствеността, начина на извършване на делбата, както и
във връзка с други искове, разгледани във втората фаза на делбеното
6
производство, при които приложение намира разпоредбата на чл. 78 ГПК
(ППВС 7 от 28.11.1973 година; Определение 252 от 11.07.2014 по
гр.д.2024/2014, I г.о ВКС). При липса на оспорване на самия факт на
съсобствеността и на правата на съделителите, както е в настоящия случай,
всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално
представителство на адвокат.
Относно разноските за експертиза следва да се посочи, че на този етап от
производството не се дължат разноски, предвид разпоредбата на чл. 355 ГПК.
С протоколно определение в проведеното на 25.06.2024 г. съдебно
заседание съдът е указал на страните всеки от тях да внесе по 12 лева
допълнителен депозит за вещо лице в размер на 12 лева, който към момента на
постановяване на съдебното решение не е внесен от ищеца Р. Л. Д..
Ето защо съдът следва на основание чл. 77 ГПК да постанови
принудителното събиране на тази сума от задълженото лице, което в случая е
ищеца Р. Л. Д.. Когато съдът пристъпва към събиране с решението на
невнесени разноски, задължено лице по нея остава тази страна, която е имала
задължение да внесе дължимите разноски и до внасянето на тези разноски те
не се явяват заплатени разноски по смисъла на чл. 78 ГПК, поради което и за
тях не може да бъде ангажирана отговорността на другата страна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА извършването НА ДЕЛБА между съделителите:
Р. Л. Д. с ЕГН ********** от гр. С.;
М. Г. Д. с ЕГН ********** от гр. В.
Н. В. Д. с ЕГН ********** от гр. В., по отношение на следния
недвижим имот, а именно:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор .... по КККР на гр.В., одобрени
със Заповед РД-18-74/24.06.2008 г. на изп.директор на АГКК,
последно изменение, засягащо поземления имот е със Заповед 18-
8587-31.07.2023 г. на началника на СГКК – Монтана, адрес на
поземления имот – гр. В., с площ по скица 1339 кв.м., трайно
7
предназначение на територията - урбанзиирана, начин на трайно
ползване – ниско застрояване /до 10 м/, предишен идентификатор - .....
при ПРАВА НА СЪДЕЛИТЕЛИТЕ:
1/3 ид.ч за Р. Л. Д.
2/3 ид.ч в режим на СИО за М. Г. Д. и Н. В. Д.
ДОПУСКА извършването НА ДЕЛБА между съделителите:
Р. Л. Д. с ЕГН ********** от гр. С. и
М. Г. Д. с ЕГН ********** от гр. В., по отношение на следния
недвижим имот, а именно:
СГРАДА с идентификатор ......... по КККР на гр.В., одобрени със
Заповед РД-18-74/24.06.2008 г. на изп.директор на АГКК, последно
изменение, засягащо поземления имот – няма данни за изменение,
разположена в поземлен имот с идентификатор - ....., адрес на сградата
– гр. В., с площ по скица 125 кв.м., брой етажи – един, брой
самостоятелни обекти в сградата – няма данни, предназначение –
жилищна сграда, еднофамилна, стар идентификатор – ....., номер по
предходен план – няма.
при ПРАВА НА СЪДЕЛИТЕЛИТЕ:
2/3 ид.ч за Р. Л. Д.
1/3 ид.ч за М. Г. Д.
ОСЪЖДА Р. Л. Д. с ЕГН ********** от гр. С., ДА ЗАПЛАТИ в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Берковица, сумата
12 лева – допълнителен депозит за вещо лице, както и 5.00 лв. при служебно
издаване на изпълнителен лист.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок от връчването му.
8
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
9