№ 831
гр. Перник, 11.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ
Членове:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Въззивно
гражданско дело № 20251700500535 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба на М. П. Е. срещу решение № 190/
27.02.2025 г., постановено по гр.д. № 3387/ 2024 г., по описа на Районен съд – Перник, в
частта, с която е осъден да заплати на В. И. К. сумата 169,94 лева – обезщетение на
имуществени вреди и сумата 10 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили
в резултат от ухапване от собствено на ответника куче Бети, порода немска овчарка, на
21.10.2023 г. в село Селищен дол, пред дома на М. П. Е., от което ищецът получил три
разкъсно-контузни рани на лява подбедрица, фисула – пукване на лява лъчева кост и
фобично разстройство, ведно със законната лихва от 21.06.2025 г. до окончателно им
изплащане, както и в частта, с която М. П. Е. е осъден да заплати на В. И. К. съдебни
разноски в общ размер 2490,01 лева.
В жалбата са изложени съображения, че решението в обжалваната му част е
неправилно. Твърди се, че е неправилен изводът на първоинстанционния съд, че е налице
причинно-следствена връзка между ухапването от кучето на 21.10.2023 г. и вредите,
изразяващи се в счупване на лъчевата кост на лява предмишница в областта на гривнената
става. Сочи се, че вещото лице по допусната съдебно-медицинска експертиза направило
неправилно твърдение, че поставянето на гипс и установяването на счупването били от
21.10.2023 г., когато станал инцидентът и В. И. К. отишъл в Спешно отделение.
Жалбоподателят излага, че последният не е представил по делото лист за преглед на пациент
от 21.10.2023 г., поради което вещото лице не би могло да изготви правилно заключение.
Поддържа, че от свидетелските показания на В.Н. и от твърденията на ищеца се установява,
че е отишъл до Спешното отделение на следващия ден – 22.10.2023 г., когато било
установено счупването. Поради това изразява становище, че не е констатирана по несъмнен
начин причинно-следствената връзка между инцидента и чупването на лъчевата кост на лява
предмишница в областта на гривнената става, доколкото е изминал период от време, в който
ищецът може да е паднал и да е наранил ръката си по друг начин, различен от твърдения.
Посочва, че при първото посещение на Спешното отделение не е поставен гипс, а още тогава
ищецът следвало да изпитва силни билки поради счупването, като се позовава на
изявлението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза в тази връзка. Твърди, че
в представения по делото допълнителен лист за преглед на пациент № 011279 не е посочена
1
дата. Счита, че от документите е видно, че счупването е установено четири дни след
инцидента и тогава е поставена гипсова шина, като сочи амбулаторен лист № 2561/
24.10.2023 г. Във въззивната жалба е изложено, че от заключението не се установява В. И. К.
да има болки и страдания или невъзможност за движение на горния крайник. Твърди се, че
от заключението на съдебно-психологичната експертиза е видно, че след 29.10.2023 г.
ищецът не е закупувал лекарства, изписани му от психиатъра, поради което се налага извод,
че твърдените психологически проблеми не са били със сочения интензитет и
продължителност. Поддържа се, че М. П. Е. е спазил Наредбата за придобиване, отглеждане
и контрол на животните на територията на Община Перник, тъй като кучето Бети не било
оставено безпризорно на улицата, а се намирало в двора и поради провокация от страна на
ищеца и неустановено трето лице, което отключило портата, не следвало ответникът да носи
отговорността. Сочи се, че от свидетелските показания на В. П.а се установява, че кучето
било на двора, а портата била заключена с катинар и синджир, като всеки случен минувач
можел да я отключи, тъй като ключът бил на нея. Досъдебно производство № 620/ 2023 г., по
описа на 01 РУ ОД МВР – гр. Перник, било прекратено поради обстоятелството, че не било
установено кой е отключил портата – дали случен минувач или ищецът. Въззивникът излага,
че по досъдебното производство В. П.а дала показания, според които първо чула, че някой
рита малкото куче Брейди, което започнало да скимти, а след това чула, че лае голямото куче
Бети, но поради възрастта и притеснение дала противоречиви показания пред съда. Според
него следва да бъдат кредитирани именно показанията й от досъдебното производство, тъй
като са дадени непосредствено след инцидента. От тях се установявало също, че процесното
куче не е излязло на улицата без причина, както и че не може да излезе само, без някой да е
отключил пората. Бил установен и фактът, че след като излязла на улицата, В. П.а не видяла
В. И. К. да е паднал на земята, а същият бил изправен и в нетрезво състояние.
Жалбоподателят поддържа също, че от показанията на посочената свидетелка е видно още,
че канавката е на десет метра от къщата и се намира пред къщата на съседите, поради това
счита за невярно твърдението, че ищецът е паднал в нея. Изразява становище, че не следва
да бъдат кредитирани показанията на В.Н., тъй като тя е от кръга на лицата по чл. 172 ГПК,
както и поради обстоятелството, че са крайно преувеличени и недостоверни. Отделно от
това поддържа, че присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди е крайно
завишен. Сочи, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че той е помогнал
на В. И. К., като отишъл до спешното отделение, както и че В. П.а също му помогнала, като
промила раната с йод. Позовава се на приетото в т. 10 от Постановление № 7/ 1959 г. на
Пленума на ВС и сочи, че в случая е доказана изключителната вина на трето неизвестно
лице за настъпване на инцидента, поради което счита, че не следва да бъде ангажирана
неговата отговорност. Въз основа на тези съображения въззивникът моли решението на
Районен съд – Перник в атакуваната му част да бъде отменено, вместо него да бъде
постановено друго, с което предявените от В. И. К. искове да бъдат отхвърлени, а при
условията на евентуалност да бъде намалено обезщетението за неимуществени вреди, както
и да бъде редуциран размерът на съдебните разноски, които е осъден да заплати в полза на
ищеца.
С въззивната жалба е отправено искане поради оспорването на заключението на
съдебно-медицинската експертиза да бъде допусната тройна съдебно-медицинска
експертиза, вещите лица по която да отговорят на въпросите: на коя дата е установено
счупването на лъчевата кост на лявата предмишница в областта на гривнената става на В. И.
К.; кога е поставена гипсова шина на ръката; установява ли се по несъмнен начин причинно-
следствена връзка между ухапването от кучето на 21.10.2023 г. и счупването на лъчевата
кост на лявата предмишница в областта на гривнената става; възможно ли е счупването на
лъчевата кост на лявата предмишница в областта на гривнената става на В. И. К. да е
станало след инцидента при случайно подхлъзване, спъване или падане; с какъв интензитет
са болките при счупване на лъчевата кост и след колко време се подува и посинява ръката.
Отправено е и искане В. И. К. да бъде задължен да представи лист за преглед на пациент от
21.10.2023 г. от МБАЛ „Рахила Ангелова“ и оригинал на допълнителен лист за преглед на
пациент № 011279, като е посочено, че същите не са приложени по делото, а следва да бъдат
2
представени с цел изясняване на обективната истина, както и предвид обстоятелството, че
ще бъдат необходими на вещите лица по поисканата експертиза.
Ответникът по жалбата - В. И. К. е депозирал отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с
който е оспорил основателността й. Твърди, че решението на първоинстанционния съд е
постановено при цялостно съобразяване с приетите доказателства, нормативната уредба и
относимата съдебна практика. Излага, че от събраните по делото писмени и гласени
доказателства се установява причинно-следствената връзка между ухапването от куче и
счупването на лъчевата кост на ръката му, както и че заключението на съдебно-
медицинската експертиза и изявлението на вещото лице, направено в открито съдебно
заседание, потвърждават възможността счупването да е получено при падането по
твърдения начин. Сочи, че изпитвал болки в ръката още при приема в Спешна помощ, когато
бил налице оток на крайника, както и че това се установява от приобщената по делото
медицинска документация и от свидетелските показания. Пояснява, че е логично усилията и
вниманието на дежурните медици в Спешната помощ да са били насочени към разкъсно-
контузната рана на крака и спиране на обилното кръвотечение, доколкото това било
животозастрашаващо за разлика от фрактурата на ръката. Поради тази причина последната
била установена на следващия ден. Според въззиваемия това не променя обстоятелството,
че нараняването на ръката е настъпило вследствие на нападението от кучето. Изразява
становище за неоснователност на твърдението на жалбоподателя, че трето лице отключило
портата на двора, поради което кучето имало възможност да излезе. Отделно от това
поддържа, че този факт би бил без значение, тъй като по твърдения на М. П. Е. портата била
заключена с катинар и синджир, но ключът бил на нея и всеки минувач можел да я отключи,
като излага, че по този начин не са положени дължимите грижи за обезопасяване на
животното. В отговора на жалбата е посочено, че обстоятелството дали е имало верига и
катинар е недоказано, тъй като за него свидетелства единствено майката на ответника, която
е заинтересована от изхода на спора, а показанията й са неясни и противоречиви. Твърди се,
присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди е съобразен с последствията
от увреждането, периода на лечение и практиката на съдилищата, както и че е разумен и
справедлив. Въз основа на тези съображения е отправено искане решението на
първоинстанционния съд в атакуваната му част да бъде потвърдено.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
констатира, че към настоящия момент въззивната жалба отговаря на изискванията за
редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК и е подадена от легитимирано лице в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Поради това делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да бъдат призовани
страните.
Настоящият състав на Окръжен съд – Перник намира, че доказателствените искания,
направени с въззивната жалба, следва да бъдат оставени без уважение, тъй като не са
посочени и обосновани обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК. Ответникът е
имал възможност да поиска допускане на съдебно-медицинска експертиза по
формулираните въпроси пред първоинстанционния съд, но това не е направено. Освен това
отговорът на някои от въпросите не изисква специални знания, налагащи ангажирането на
експертно становище. Лист за преглед на пациент от 21.10.2023 г. от МБАЛ „Рахила
Ангелова“ се съдържа по досъдено производство № 620/ 2023 г., по описа на Първо РУ при
ОД на МВР – гр. Перник, пр.пр. № 3806/ 2023 г., по описа на Районна прокуратура – Перник,
приложено към първоинстанционното дело, поради което не е необходимо задължаването на
насрещната страна да го представи.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.01.2026 г. от
10:40 ч., за която дата и час да се призоват страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания, направени с въззивната
жалба.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине
за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което
да се връчват съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната; а според ал. 2, когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от
един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и
когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на посочените
задължения, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е
променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 41а ГПК, когато връчването се извършва по чл.
38, ал. 2 ГПК – на избран от страната електронен адрес за връчване, съобщението,
съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за
връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в
7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането
на срока за изтегляне. Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6 ГПК, съобщението,
съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за
връчено в деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването
не е потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия
ред.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4