№ 40567
гр. София, 01.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20251110110544 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от М. А. Т., чрез адв. .,
срещу „..“ АД и „..“ ЕООД, с която при условията на пасивно субективно съединяване
са предявени обективно кумулативно съединени установителен иск по чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП за прогласяване на
нищожността на сключения с ответника „..“ АД договор за паричен заем № .. г., и иск
по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП за
прогласяване на нищожността на сключения с ответника „..“ ЕООД договор за
предоставяне на гаранция № .. г.
В исковата молба се излага, че ищцата сключила с ответника „..“ АД договор за
паричен заем № .. г., като уговорената възнаградителна лихва в размер на 35% е
нищожна поради противоречие с добрите нрави. Ищцата е изложила твърдения, че
процесният договор за заем е недействителен, доколкото посоченият ГПР не
съответствал на действително приложимия в правоотношението. Счита, че
уговореното в полза на дружеството - гарант възнаграждение не било съобразено при
изчисляване на ГПР по заема, което имало за последица заобикаляне на изискванията
по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че не били спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, доколкото липсвала яснота относно механизма на формиране на ГПР по заема.
Излага доводи относно нищожността и на процесния договор за предоставяне на
гаранция като лишен от правно основание, сключен в ущърб на потребителя, в
нарушение на добрите нрави. Отбелязва факта, че ответните дружества са свързани
лица. Поддържа, че уговореното възнаграждение в полза на дружеството-гарант
представлявало скрита печалба в полза на заемодателя, който имал за цел да избегне
законоустановените ограничения. Твърди, че процесните договори имат неравноправен
характер. Излага съображения, поради които счита че независимо от изхода на спора,
разноските по делото не следва да бъдат възлагани в нейна тежест.
С оглед изложеното, моли съда да прогласи недействителността на процесния
договор за паричен заем поради противоречието му със закона. Моли съда да прогласи
нищожността и на процесния договор за предоставяне на гаранция поради липсата на
основание.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „..“ ЕООД е подал отговор на исковата молба,
с който е взел становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове.
Оспорва твърденията на ищцата относно нищожността на процесния договор за
предоставяне на гаранция. Счита, че дължимото възнаграждение за предоставената
гаранция не следва да бъде включено при изчисляване на ГПР по договора за заем.
1
Излага доводи относно действителността на процесния договор за поръчителство,
както и относно наличието на основания, обуславящи сключването му. Моли съда да
отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
Прави искане възнаграждение на процесуалния представител на ищеца да бъда
определено под минималното, съобразно по НМРАВ.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „..“ АД, чрез ст. юрк. ., е подал отговор на
исковата молба. Оспорва твърденията на ищцата относно недействителността на
процесния договор за паричен заем, като сочи че същият е в съответствие със
законовите изисквания. Твърди, че уговореното възнаграждение в полза на
дружеството – гарант не следва да бъде включено при изчисляване на ГПР по заема.
Сочи, че клаузата на чл. 4 от договора относно дължимото обезпечение по заема е
действителна и индивидуално договорена с ищцата. Моли съда да отхвърли
предявените искове като неоснователни. Претендира разноски. Прави искане
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца да бъда определено под
минималното, съобразно по НМРАВ.
Съдът отделя като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията
между страните, че на 27.06.2022 г. между М. А. Т. и „..“ АД бил сключен договор за
паричен заем № .., по силата на който на ищцата била предоставена заемна сума в
размер на 1750 лева, при уговорени годишен лихвен процент в размер на 35% и ГПР
от 39,99%, както и че за обезпечаване на изпълнението на задълженията на ищцата по
процесния договор за паричен заем, същата сключила с ответника „..“ ЕООД договор
за предоставяне на гаранция № .., по силата на който дружеството – гарант се
задължило да отговаря солидарно с ищцата за изпълнението на задълженията й по
договора за заем срещу заплащането на възнаграждение в размер на 723,47 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва: В доказателствена тежест на ищцата е да
докаже пълно и главно по делото обстоятелствата, от които произтича, че сключените
с ответните дружества договори са нищожни на заявените правни основания. В
доказателствена тежест на ответниците е да докажат по делото действителността на
процесните договори.
Към исковата молба са приложени писмени документи, които са допустими,
относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен
спор, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
Искането на ищцата за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза по делото
следва да бъде уважено.
На основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 01.12.2025 г. от 09.55ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че на основание чл.146,
ал.3 ГПК им предоставя едноседмичен срок от уведомяването да вземат становище във
връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните
процесуални действия в тази връзка, като в случай, че не направят доказателствени
искания, ще загубят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по
чл.147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им
осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.
2
ДА СЕ ВРЪЧИ НА СТРАНИТЕ препис от настоящото определение, а на ищеца
– и препис от отговора на ответника и приложенията към него.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА приложените към исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по
която да даде отговор на задачите, формулирани в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 300 лв.,
платим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П. А. Д., която да се призове след представяне на
доказателства за внесения депозит.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3