№ 125
гр. Кърджали, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариана Гунчева
при участието на секретаря Росица П.
като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело №
20215140100677 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 422 от ГПК.
Предявена е искова молба от „ЮБЦ“ЕООД гр.С., в която сочи, че претенцията за
заплащане на процесните суми се основава на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с
прехвърлител на вземанията ”С.Г.Г.“ ООД, ЕИК *****, което дружество, от своя страна, е
цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на
вземания „Б.Т.К.” ЕАД, като мобилният оператор с търговска марка „БТК” ЕАД е
прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица. Въз основа на договора с
мобилния оператор, ответникът ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги,
като потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната № *****. Между
кредитора „Б.Т.К.” ЕАД, ЕИК: ***** и К.М.А. бил сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер ***** от дата 19.05.2015г. и допълнително
споразумение от същата дата, с които са му предоставени следните услуги за ползване V. TV
EXTRA с месечен абонамент 17.80 лева с ДДС. Срокът на договора бил за 24 месеца. С
Допълнително споразумение от дата 18.06.2015г. 1 ответникът добавил за ползване
допълнителни пакети HD Light пакет с месечен абонамент 3.80 лв. и Диема Екстра с
месечен абонамент 3.96 лв. за срок от 24 месеца. С Допълнително споразумение от дата
23.07.2015 г. абонатът продължил срока на договора с още 24 месеца. На дата 13.12.2015 г.
абонатът-ответник добавил за ползване допълнителна услуга НВО пакет с месечен
абонамент 10.90 лв. за срок от 24 месеца. С Допълнително споразумение от дата 04.02.2016г.
абонатът продължил срока на договора за още 24 месеца. На дата 11.04.2016 г. абонатът-
ответник добавил за ползване мобилна интернет услуга за номер ***** с месечен абонамент
15.80 лв. за срок от 24 месеца. На дата 10.06.2016г. абонатът-ответник продължил срока на
договора за гореизброените услуги и добавил за ползване мобилна услуга за мобилен номер
1
***** при условията на тарифен план V. i-Traffic М с месечен абонамент 15.99 лв. за срок от
24 месеца. На същата дата 10.06.2016 г., ответникът обвързал ползването на мобилен номер
***** с Договор за лизинг (№ *****) за устройство - TABLET H. MEDIAPAD Т1 7.0 PRO с
обща лизингова цена в размер на 84.01 лв., със следната схема на разсрочване: 24 броя
месечни лизингови вноски, от които 23 в размер на 3.50 лева и една последна лизингова
вноска в размер на 3.51 лева. За ползваните услуги били издадени фактури №
*****/22.04.2018 г., *****/22.05.2018 г., *****/22.06.2018 г., за периода от 22.03.2018 г. до
21.06.2018 г. на стойност 131.34 лв., които към момента ответникът не е заплатил. Моли да
се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника
К.М.А., ЕГН **********, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ“
ЕООД, ЕИК *****, в размер на 131.34 лв. - представляваща незаплатена далекосъобщителна
услуга за периода от 22.03.2018 г. до 21.06.2018 г. съгласно договор с клиентски № *****,
сключен между ответника и „БТК“ ЕАД, за което са издадени фактури № *****/22.04.2018
г., *****/22.05.2018 г., *****/22.06.2018 г.. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът К.М.А. депозира отговор, чрез назначения му
особен представител, с който оспорва иска като недоказан, излагайки подробни
съображения.
Съдът, за да се произнесе , съобрази следното:
От приложеното ч.гр.д. № 218/2021г. по описа на КРС се установява, че със заповед №
*****/03.02.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е разпоредено
длъжникът длъжникът К.М.А. с ЕГН ********** от с.П., къща № **, общ.Кърджали да
ЗАПЛАТИ на кредитора «ЮБЦ»ЕООД с ЕИК ***** , гр.С., р-н «Т.» , бул.»Б.» № **, вх. *,
ет. * следните суми: 131.34 лева – главница, дължими суми за незаплатени електронни
съобщителни услуги по договор с клиентски номер № *****, предоставени на длъжника от
„БТК“ЕАД с ЕИК *****, за които са издадени фактури с №№*****/22.04.2018г., №
*****/22.05.2018г., № *****/22.06.2018г., за периода от 22.03.2018г. до 21.06.2018г., както и
сумата от 31.94 лева – мораторна лихва за забава за периода от 08.07.2018г. до 30.11.2020г. ,
начислена по фактура № *****/22.06.2018г., което вземане е прехвърлено от С.Г.Г.“ЕАД с
ЕИК ***** с договор за цесия от дата 01.10.2019г., а то го е придобило от „БТК“ЕАД по
договор за цесия от дата 16.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата , считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 12.01.2021г. до окончателното й изплащане ,
както и направените по делото разноски от 25.00 лева – внесена държавна такса и 180.00
лева – адвокатско възнаграждение. Длъжникът не е намерен на адреса, за да му се извърши
лично връчване на заповедта и с разпореждане на съдията – докладчик от 29.03.2021г. е
разпоредено да се изпълни процедурата по чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК за предявяване на иск по
реда на чл. 422 от ГПК за установяване на вземането. Ищецът е предявил в
законоустановения едномесечен срок иска по настоящото дело , поради което същият е
допустим като своевременно предявен и от надлежна активно легитимирана страна , а по
същество е и основателен.
За да бъде уважен предявения положителен установителен иск по чл. 422 ГПК е
2
необходимо ищецът да докаже съществуването на валидно и изискуемо вземане в негова
полза срещу ответника. В процесния случай на първо място ищецът успя да докаже
наличието на валидно облигационно отношение между „БТК” ЕАД и ответника, което да
съставлява източник на претендираното задължение на ответника. То е възникнало въз
основа на сключен между тях Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги
№***** от дата 19.05.2015г. и допълнително споразумение от същата дата, с които са му
предоставени следните услуги за ползване V. TV EXTRA с месечен абонамент 17.80 лева с
ДДС. Срокът на договора бил за 24 месеца. С Допълнително споразумение от дата
18.06.2015г. ответникът добавил за ползване допълнителни пакети HD Light пакет с месечен
абонамент 3.80 лв. и Диема Екстра с месечен абонамент 3.96 лв. за срок от 24 месеца. С
Допълнително споразумение от дата 23.07.2015 г. абонатът продължил срока на договора с
още 24 месеца. На дата 13.12.2015 г. абонатът-ответник добавил за ползване допълнителна
услуга НВО пакет с месечен абонамент 10.90 лв. за срок от 24 месеца. С Допълнително
споразумение от дата 04.02.2016г. абонатът продължил срока на договора за още 24 месеца.
На дата 11.04.2016 г. абонатът-ответник добавил за ползване мобилна интернет услуга за
номер ***** с месечен абонамент 15.80 лв. за срок от 24 месеца. На дата 10.06.2016г.
абонатът-ответник продължил срока на договора за гореизброените услуги и добавил за
ползване мобилна услуга за мобилен номер ***** при условията на тарифен план V. i-Traffic
М с месечен абонамент 15.99 лв. за срок от 24 месеца. На същата дата 10.06.2016 г.,
ответникът обвързал ползването на мобилен номер ***** с Договор за лизинг (№ *****) за
устройство - TABLET H. MEDIAPAD Т1 7.0 PRO с обща лизингова цена в размер на 84.01
лв., със следната схема на разсрочване: 24 броя месечни лизингови вноски, от които 23 в
размер на 3.50 лева и една последна лизингова вноска в размер на 3.51 лева. За ползваните
услуги били издадени фактури № *****/22.04.2018 г., *****/22.05.2018 г., *****/22.06.2018
г., за периода от 22.03.2018 г. до 21.06.2018 г. на стойност 131.34 лв.. Ответникът потребил
и не е заплатил ползваните мобилни услуги на обща стойност 131.34 лева, фактурирани за
три последователни отчетни месеца – за м. 04/2018г., м.05/2018г., м.06/2018г. Това е дало
основание на БТК да прекрати едностранно на основание чл. 50 във вр. с чл. 43, ал.1 от ОУ
сключения индивидуален договори и е деактивирал процесния абонамент на 17.08.2018г..
Прехвърлянето на вземане (цесията) е договор, с който кредиторът на едно вземане
(цедент) го прехвърля на трето лице (цесионер). Длъжникът по вземането не е страна по
договора. Със сключването на договора за цесия, т.е. с постигане на съгласие между цедента
и цесионера, вземането преминава от цедента върху цесионера в състоянието, в което то се е
намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права – арг. чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Тъй
като цесията засяга интересите освен на страните по договора и на трето лице – цедирания
длъжник, се налага извършването на допълнително действие – съобщаване на длъжника за
цесията – чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. За да породи действие, съобщението трябва да бъде
извършено от цедента – чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Без да е елемент от фактическия състав на
договора, съобщението има значение с оглед на третите лица – цедирания длъжник,
правоприемниците и кредиторите на цедента и на цесионера. Установеното в чл. 99, ал. 4
ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на
3
вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото
прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария
кредитор (цедента), напълно логично е въведеното от законодателя изискване съобщението
за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор (цедента).
Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената
замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му,
т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Ето
защо, правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника,
извършено от цедента (стария кредитор), но не и съобщението, извършено от цесионера
(новия кредитор). При договора за цесия носителят на едно вземане го отстъпва на трето
лице. При това положение, става промяна в субектите на облигационното правоотношение -
кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си. Вземането
преминава от предишния кредитор върху новия кредитор в момента на сключване на
договора, като правото на цесионера е все още неконсолидирано до момента на съобщаване
на длъжника за цесионния договор. Тъй като длъжникът не знае за цесията, за него не
съществува задължение да престира на цесионера. Задължението ще възникне едва след
получаване на съобщението от предишния кредитор.
Съгласно константната съдебна практика на ВКС обективирана в Решение № 78 от
09.07.2014 г. на ВКС по т.д. №2352/2013 г., второ Т.О., ТК; Решение № 123 от 24.06.2009 г.
на ВКС по т.д. № 12/2009 г., второ Т.О., ТК и Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д. №
1711/2013 г. първо Т.О., ТК- уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата
молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване
на цесия съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на основание чл.235, ал. 3
ГПК. В настоящото производство се установи , че с договор за цесия от 16.10.2018г.
процесните вземания са прехвърлени от „БТК“ЕАД на „С.Г.“ ЕАД. С договор за цесия от
01.10.2019г. „С.Г.Г.“ ЕАД с ЕИК ***** е прехвърлило вземането на заявителя. Длъжникът е
уведомен за двете цесии по смисъла на чл. 99, ал.3 от ЗЗД, с оглед на което единствен
титуляр и разпоредител на вземането е „ЮБЦ“ ЕООД.
Длъжникът не доказа в настоящото производство, че е изпълнил изискуемите
задължения за заплащане на стойността на предоставените му по договора и
допълнителното споразумение към него мобилни услуги, и заплащане на лизинговото
устройство по договор за лизинг, за което са издадени фактури с №№ с
№№*****/22.04.2018г., № *****/22.05.2018г., № *****/22.06.2018г., за периода от
22.03.2018г. до 21.06.2018г., както и сумата от 31.94 лева – мораторна лихва за забава за
периода от 08.07.2018г. до 30.11.2020г. , начислена по фактура № *****/22.06.2018г., поради
което следва исковите претенции да се уважат изцяло като основателни и доказани.
При този изход на делото следва ответникът да заплати на ищеца направените по
4
делото разноски от 25.00 лева – държавна такса, 180.00 лева – адвокатско възнаграждение и
300.00 лева – възнаграждение за особен представител , както и направените в заповедното
производството по ч.гр.д. № 218/2021г. на КРС разноски от 25.00 лева – внесена държавна
такса и 180.00 лева – адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното , съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжникът К.М.А. с ЕГН
********** от с.П., къща № **, общ.Кърджали, че дължи на кредитора «ЮБЦ»ЕООД с
ЕИК ***** , гр.С., р-н «Т.» , бул.»Б.» № **, вх. *, ет. * заплащане на следните суми: 131.34
лева – главница, дължими суми за незаплатени електронни съобщителни услуги по
договор с клиентски номер № *****, предоставени на длъжника от „БТК“ЕАД с ЕИК *****,
за които са издадени фактури с №№*****/22.04.2018г., № *****/22.05.2018г., №
*****/22.06.2018г., за периода от 22.03.2018г. до 21.06.2018г., както и сумата от 31.94 лева –
мораторна лихва за забава за периода от 08.07.2018г. до 30.11.2020г. , начислена по
фактура № *****/22.06.2018г., което вземане е прехвърлено от С.Г.Г.“ЕАД с ЕИК ***** с
договор за цесия от дата 01.10.2019г., а то го е придобило от „БТК“ЕАД по договор за цесия
от дата 16.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 12.01.2021г. до окончателното й изплащане , за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
218/2021г. по описа на КРС.
ОСЪЖДА К.М.А. с ЕГН ********** от с.П., къща № **, общ.Кърджали, ДА
ЗАПЛАТИ на «ЮБЦ»ЕООД с ЕИК ***** , гр.С., р-н «Т.» , бул.»Б.» № **, вх. *, ет. *
направените по делото разноски от 25.00 лева – държавна такса, 180.00 лева – адвокатско
възнаграждение и 300.00 лева – възнаграждение за особен представител , както и
направените в заповедното производството по ч.гр.д. № 218/2021г. на КРС разноски от 25.00
лева – внесена държавна такса и 180.00 лева – адвокатско възнаграждение.
Банкова сметка, по която могат да се платят присъдените суми:
IBAN: *****
Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
5
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6