Р Е Ш Е Н И Е
№ 573
гр. Плевен, 8 ноември 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, втори касационен
състав, на втори ноември две хиляди двадесет и първа година, в публично
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела
Дилова
ЧЛЕНОВЕ: Цветелина Кънева
Венелин Николаев
при секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Иван Шарков като
разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЕВ касационно административно-наказателно
дело № 734 по описа за 2021 г. на Административен съд – Плевен
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1,
изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.
208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба от К.Д.К., ЕГН ********** *** депозирана срещу Решение № 42/08.07.2021 год., издадено по АНД № 20211430200148 год. по
описа на PC гр. Кнежа. С оспорения съдебен акт е потвърден
Електронен фиш серия Серия К № 3803035 на МВР ОДМВР – гр. Плевен, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ на К. е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.
189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП.
Касаторът релевира твърдения за
незаконосъобразност на атакуваното решение. Твърди, че е нарушено правото му
на защита, тъй като в електронния фиш не
е изписано, подлежи ли на обжалване, в какъв срок и пред кой съд. В
заключение се прави искане да бъде отменено решението на РС- Кнежа и да бъде
постановено ново такова, с което ЕФ бъде отменен като незаконосъобразен.
В съдебно заседание, редовно и своевременно призован К.Д.К. не се явява и не се представлява.
Ответната страна – ОД на МВР – Плевен, не представя становище.
В съдебно заседание, редовно и
своевременно призована, не се представлява.
Представителят на Плевенска окръжна прокуратура счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и
законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на
предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата
на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира
за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните
съображения:
Процесното
решение е постановено при следната фактическа обстановка:
С обжалвания електронен
фиш на касационния жалбоподател е вменено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
за това, че
на 19.05.2020 год. в 16:52 часа в населено място
гр. Кнежа, ул. „Д. Бутански.“ км 73+000, с посока на движение към гр. Плевен,
МПС марка и модел „Тойота РАВ 4“ с рег.№*******
се е движил със скорост различна от допустимата 50 км/ч., а именно 70 км/ч.,
който бил заснет с автоматизирано техническо средство TFR1-M 633. Отчетено
превишение на скоростта 20 км/ч. Извършеното нарушение се явява повторно –
наказан за същото по вид нарушение с влязъл в сила на 24.02.2020 год. ЕФ К
2652493.
За описаното в електронния фиш нарушение на К.Д.К. е наложено на основание чл.
189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на
100 лева.
При така установената фактическа
обстановка районният съд е достигнал до извод, че при издаването на електронния
фиш са спазени императивните правила на ЗДвП, поради което не са налице допуснати
процесуални нарушения Отчел е, че съгласно
нормативната база, електронният фиш следва да съдържа точно посочени реквизити,
като всички тези задължителни реквизити се съдържат в обжалвания фиш. Приел е,
че са спазени условията и редът за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, въведени с
Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. Отчетено е обстоятелството, че използваното автоматизирано
техническо средство ТFR-1М идент. № 633 е одобрено по реда на Закона за
измерванията, видно от приложения протокол от проверка на мобилна система за
видеоконтрол, от който се установява по безспорен начин годността на
техническото средство, чрез което е измерено превишението на скоростта, както и
възможността на това средство автоматично да фиксира допуснати нарушения за
скорост при предварително зададени параметри. Приел е, че видно от фотоснимката
и разпечатката от системата, действителната измерена скорост на движение на МПС
е била 73 км/ч., като контролният орган е приспаднал допустимата грешка, която
при измерване на скоростта в обхват до 100 км/ч. е в границите на 3 км/ч. Счел
е, че е безспорно установено обстоятелството, че МПС е собственост на
жалбоподателя. В мотивите си, съдът
е приел, че от представения ЕФ за налагане на глоба серия К № 2652493, се
установява безспорно, че извършеното нарушение се явява повторно нарушение по
смисъла на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. Предходният
съдебен състав е формирал и извод относно безспорната установеност на вмененото
на водача нарушение, поради което е потвърдил наложеното административно
наказание.
При извършената служебна проверка съгласно чл. 218,
ал. 2 от АПК, касационната инстанция намира, че решението на районния съд е
валидно, като постановено от материално и териториално компетентен съд и в
законоустановената писмена форма. Обжалваното решение е постановено от законен
съдебен състав на компетентния да се произнесе по спора районен съд и по
редовно подадена жалба, срещу подлежащо на съдебно оспорване наказателно
постановление, поради което е допустимо.
В хода на въззивното съдебно производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Събрани са исканите от страните
доказателства, които са анализирани подробно и мотивирано от въззивния съд.
Настоящият
състав намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка,
въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи относно
доказаността на приписаното на водача нарушение и липсата на допуснати
процесуални нарушения, налагащи отмяната на електронния фиш. Видно от събраните
писмени доказателства, на касатора, в качеството му на собственик МПС „Тойота РАВ 4“ с рег. № № ****** е вменено извършването на нарушение, изразяващо се в превишаване на
разрешената максимално допустима скорост с 20 км/ч., установено и заснето с техническо
средство TFR1-M 633. Санкционираният субект не се е
възползвал от предоставената му възможност да посочи действителния водач на
превозното средство, поради което закономерно електронният фиш е бил издаден
спрямо него.
Легална дефиниция на понятието „електронен фиш“ се съдържа
в §1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на
ЗДвП и съгласно които електронният фиш е електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
Обжалваният електронен фиш е по образец и със
съдържание, съобразно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като в него е посочена ОД на МВР
– гр. Плевен, като териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия с установено нарушението и която се явява негов
издател. Спазено е изискването на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, въвеждаща
изискването за всяко използване на мобилно АТСС за контрол/каквото мобилно АТСС
е използвано в процесния случай/ да се попълва протокол съгласно приложението.
В ал. 2 на цитираната разпоредба е регламентирано, че: „протоколът по ал. 1 се
попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол, като при контрол във
време на движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и краят на контролирания
участък“. Съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредбата, при работа с временно
разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за
контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се
съпровожда със снимка на разположението на уреда.
Приложеният по делото Протокол за използване на АТСС
рег. № 285р-2978/20 г. по описа на РУ Кнежа е доказателство за мястото и
времето на извършване на нарушението, вида на АТСС, с което е заснето
нарушението, посоката на движение, в която се осъществява контролът и
въведените ограничения на скоростта. Безспорно в случая към протокола не е
приложена снимка на разположението на уреда, което очевидно е в разрез с
изискването на разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г., но този пропуск не представлява съществено нарушение от
категорията на абсолютните и не опорочава нормативно уредените условия и ред за
използване на АТСС за контрол на правилата на движение по пътищата, до степен,
която да доведе до отмяната на издадения вследствие на това електронен фиш, тъй
като от описаните и анализирани по-горе доказателства става пределно ясно, къде
е било разположено /позиционирано/ това АТСС на посочената дата и в посоченото
време. Не е налице и твърдяното нарушение на чл. 7 от посочената наредба,
доколкото към момента на осъществяване на нарушението този текст е бил отменен.
В обобщение на изложеното, следва да се отбележи, че
оспореният електронен фиш съдържа необходимите реквизити, като изрично са
отразени датата, мястото и обстоятелствата при извършване на нарушението, в
съответствие с чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Цитираният текст изрично предвижда, че
електронният фиш следва да съдържа данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното
ѝ заплащане. Всички тези реквизити са категорично и точно описани в
обжалвания електронен фиш – конкретно и ясно е описано нарушението, включващо
данни за място, дата, час на извършване, както и в какво се състои деянието, и
кои разпоредби са нарушени – превишение на максимално допустимата скорост с 20
км/ч. при ограничение от 50 км/ч., което представлява нарушение по чл. 21, ал.
1, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, както и има вписан издател на фиша –
ОД на МВР - град Плевен.
На следващо място,
задълбоченият прочит на приобщения доказателствен материал води до извод за
безспорна установеност на описаното в електронния фиш нарушение. Приобщените по
делото материали сочат с категоричност, че на посочената в електронния фиш дата
процесният автомобил е засечен от автоматизирано техническо средство техническо средство TFR1-M 633 да
се движи в гр. Кнежа по
ул. “Д. Бутански“, 73+000 км с посока на движение от гр. Плевен със
скорост от 73 км/ч., при въведено ограничение от 50 км/ч. Превишението е
установено от техническо средство, преминало необходимата проверка в Българския
институт по метрология и снабдено с Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване. Установен е и извършителят на нарушението, поради което закономерно
е била ангажирана отговорността на касатора в настоящото производство.
От
представеното Решение № 97 от 07.02.2020 г. постановено по КАНД № 9/2020 г. на Административен съд – Плевен и справка за
нарушител е видно, че по отношение на К. е налице влязъл в сила ЕФ серия К, № 2652493,
с който за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 182, ал. 1, т. 2 от
ЗДП му е наложена глоба в размер на 50 лв. Ето защо следва да се приеме, че тъй като
нарушението по оспорения електронен фиш е извършено в едногодишния срок от
влизането в сила на посочения по-горе ЕФ, с който на нарушителя е наложено
наказание за същото по вид нарушение, то е налице повторност по смисъла на § 6,
т.33 от ДР на ЗДвП. Разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е препращаща.
Действително в ЕФ не е отразено при коя от хипотезите на чл. 182, ал. 1 е
осъществено нарушението, но от издадения ЕФ е видно каква е стойността на
установеното превишение, както и че нарушението е извършено в населено място. В
конкретния случай превишената стойност на скоростта е 20 км/ч., поради което
санкцията при условията на чл. 182, ал. 4, вр. с ал.
1, т. 2 от ЗДвП, в размер на 50 лв., правилно е била удвоена и е
определена в законосъобразния размер на
същата за осъщественото нарушение - 100 лв.
Настоящият
съдебен състав намира, че при издаване на процесния ЕФ не са допуснати твърдените от касатора нарушения, които да са довели до
ограничаване правото му на защита.
Съгласно
нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП ЕФ се издава по образец утвърден от министъра
на вътрешните работи и изчерпателно са
посочени данните, които трябва да съдържа. Сред тези данни е териториалната
структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението. Не е част от
реквизитите на фиша конкретното длъжностно лице, което е обективирано на
хартиен носител ЕФ, в какъв срок се обжалва и пред кой съд. Електронният фиш не
представлява волеизявление на определен орган, а електронно обективирано
такова, което единствено се записва върху съответния носител от определено
лице, но на база административно - информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС. Влезлият в сила електронен
фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Това приравняване
обаче е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила НП и
електронните фишове, а не относно процедурата на съставяне и
реквизитите им. ЕФ е издаден съобразно утвърдения образец и
отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и процесния такъв има всички изискуеми от тази норма реквизити.
Непосочването в ЕФ на обстоятелството дали подлежи на обжалване и пред кой
орган очевидно не е довело до ограничаване правото на защита на касатора, който е упражнил това си право пред
съответния съд.
С оглед гореизложеното настоящата
касационна инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в
съответствие с материалния закон и при стриктното съблюдаване на
съдопроизводствените правила, поради което не са налице твърдените от
оспорващия основания за отмяната му. Решението на РС - град Кнежа, като правилно и законосъобразно,
следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Плевенският административен съд, втори състав касационен
състав
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
42/08.07.2021 год., постановено по АНД № 20211430200148 год. по описа на
Районен съд – Кнежа.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/П/ ЧЛЕНОВЕ:
1.
/П/
2. /П/