РЕШЕНИЕ
гр. София, 19.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в
публичното заседание на трети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА
при секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров в.гр. дело № 13361 по описа за 2018 г.,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С Решение № 330545
от 05.02.2018 г., постановено
по гр. дело № 54709/2017 г. по описа на СРС, ІI ГО, 128 състав, К.Р.Р., е осъден да заплати на “Т.-С.” ЕАД, сумата от 285.70 лв., представляваща
стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от
01.09.2013 г. до 30.04.2015 г. за абонатен № 115888, ведно със законна лихва от
подаване на исковата молба — 09.08.2017 г. до окончателното плащане на
дължимото, и сумата от 24.05 лв., представляваща законна лихва за забава за
периода от 01.11.2013 г. до 30.09.2016 г., като са отхвърлени исковете
за главница за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. и иска за обезщетение
за забава за разликата над уважения размер от 24.05 лв. до пълния предявен
такъв от 38.36 лв. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 382,34 лв., представляващи разноски по
делото.
Срещу така постановеното решение, в
частта, с която предявените искове са били частично уважени, е постъпила
въззивна жалба от ответника К.Р.Р.,
с оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост.
Изтъква, че неправилно първоинстанционният съд не е взел предвид извършените
плащания, с които са били погасявани задължения към ищеца за процесния период.
Наред с това навежда оплакване, че вземанията на ищеца до м.юни 2014 г. са били
погасени по давност. По изложените съображения моли съда да отмени решението в
обжалваната част и отхвърли изцяло предявените искове.
Въззиваемият - “Т.-С.” ЕАД, в законоустановения срок
не е подал отговор на въззивната жалба. С молба от 30.04.2019 г.,подадена чрез
пълномощника си, взема становище за неоснователност на жалбата и претендира
разноски.
Решението в частта, с която предявените
искове са били частично отхвърлени, за главница за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г.
и иска за обезщетение за забава за разликата над уважения размер от 24.05 лв.
до пълния предявен такъв от 38.36 лв. не е
обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.
Въззиваемият - „Б.Б.“ ООД - третото
лице помагач на ищеца – не е подал отговор на въззивната жалба, и не изразява
становище по релевираните доводи във въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена
дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни
основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за основателна по следните съображения:
Съгласно цитираната
разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на
фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната
жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации
на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение
той е обвързан от посочените в жалбата пороци. По оплакванията във въззивната
жалба, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира
следното:
Основателно е
оплакването за необоснованост на извода на първоинстанционния съд, че за
процесния период ищецът дължи сумата от 285.70 лв., представляваща стойността
на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.09.2013 г. до
30.04.2015 г. за абонатен № 115888, както и сумата от 24.05 лв., представляваща
законна лихва за забава за периода от 01.11.2013 г. до 30.09.2016 г. В тази
връзка следва да се отбележи, че по делото са представени четири броя вносни
бележки, с които ответникът Р. е превел по сметка на ищеца - “Т.-С.” ЕАД,
съответно на 27.03.2015 г. сумата от 287.82 лв. за периода от 01.2013 г. до
12.2013 г.; на 18.03.2015 год. сумата от
111,75 лв. за периода от м.01.2014 г. до м. 12.2014 ; на 27.03.2015 г. сумата
от 42.88 лв. за периода м.01.2015 г. и на 20.10.2016 год. сумата от 317 лв. за периода от м.05.2015 г.
до 04.2016 г. или общо сумата от 759,45 лв. Отделно от това са представени и 11
бр. касови бележки, с които ищецът е заплатил на "Т.С." ЕАД по
фактури от м. 06.2015 г. до м.04.2016 год. общо сумата от 25,36 лв. В първото
съдебно заседание ищецът не е оспорил твърдението на ищеца, че сметката му е
заверена със сумите по гореописаните платежни нареждания и касови бонове, поради
което настоящият състав на съда приема за доказано, че за процесния период ищецът
е заплатил на "Т.С." ЕАД общо сумата от 784,81 лв. Имайки предвид, че
ищцавата претенция е за сумата от 285,70 лв., представляваща незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.09.2013 г. до 30.04.2016 г., както и за
сумата от 38,36 лв., представляваща лихва за забава за периода от 01.11.2013 г.
до 30.09.2016 г., както и че в исковата молба не се твърди ответникът да е
извършвал частични плащания, то се налага обоснован извод, че ответникът е
заплатил изцяло процесните задължения, поради което така предявените искове
следва да се отхвърлят.
Само за пълнота на
изложението следва да се отбележи, че съгласно чл. 76, ал. 1 ЗЗД този, който има към едно и също лице няколко
еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може
да заяви кое от тях погасява. Или при липса на уговорка между страните за реда
на погасяване на задълженията, както е в конкретния случай, и ако са налице
условията по чл.76, ал.1 ЗЗД, изборът на длъжника кое от няколкото еднородни
задължения погасява обвързва кредитора, в каквато насока са и съображенията в
т. 1 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо е без значение
обстоятелството, че ищецът е осчетоводил част от процесните плащания от ищеца
като заплащане на стари задължения, позовавайки се на чл. 32, ал. 2 от ОУ, каквито
данни се съдържат в таблицата към изслушаната ССчЕ. В тази връзка следва да се
отбележи, че подобно възражение за прихващане
не е въвеждано нито със заявлението по чл. 410 ГПК, нито с исковата молба, поради
което периоди, извън процесния, са извън предмета на спора. Принципно по своето
правно естество „прихващането” представлява упражняване на потестативно
компенсаторно право. Но тъй като това компенсаторно изявление е направено
извънсъдебно, за да породи погасителният ефект, към което е насочено
едностранното волеизявление на „Т.С.” ЕАД, с което упражнява потестативно право
за погасяване на две насрещни и еднородни парични задължения, следва да са били
налице всички материални предпоставки, уредени в разпоредбите на чл. 103 ЗЗД и
чл. 104 ЗЗД. Материалното изявление за прихващане по своята правна същност е
способ за погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото от
тях, когато длъжникът има към своя кредитор насрещно вземане. Основна
предпоставка за надлежното упражняване на компенсационното волеизявление е
двете задължения да са ликвидни и изискуеми. За да бъде ликвидно едно вземане,
то трябва да бъде безспорно установено по своето основание и размер. Ищецът не
е установил, че паричното вземане, с което е извършил извънсъдебната
компенсация, е било ликвидно. Дори не са наведени фактически твърдения, от
които да се изясни точно с кои вземания
– по период и размер, е извършвана тази извънсъдебна компенсация. Не съществува
процесуална пречка ищцовото дружество в съдебно заседание да наведе като
отбранително средство срещу твърдението на ответника, че му се е дължало
връщане на процесната сума след изравнителния период, възражение за прихващане
за погасяване на две изискуеми, еднородни и заместими задължения до размера на
по-малкото от тях и в случай че съдът установи, че предявеното материално право
чрез възражение е основателно, то ще се превърне в ликвидно и годно за
компенсация. Но до края на устните състезания в първата съдебна инстанция
ищецът не е направил възражение за прихващане на процесното вземане за
предходни периоди, поради което без да е установено, че насрещното вземане на
ищеца, с което е извършено материалното прихващане, съществува и е било
ликвидно, настоящата съдебна инстанция приема, че не е налице надлежно
погасяване чрез компенсация на задължението на ответника към ищеца със сумите
заплатени от ответника през процесния период. От друга страна, без да е
предявено по съдебен ред това възражение, ответникът не може да се защити, като
оспорва твърдените от ищеца вземания за
предходни на процесния период.
По изложените
съображения решението в обжалваната част, включително и в частта, с която в
полза на ищеца са присъдени разноски в размер на 382,34 лв. следва да бъде отменено,
а уважените главен иск за сумата от 285,70 лв. и акцесорен иск за сумата от
24,05 лв. следва да бъдат отхвърлени.
С оглед на цената на иска въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с
чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 330545 от 05.02.2018 г., постановено по гр. дело
№ 54709/2017 г. по
описа на СРС, ІI ГО, 128 състав, в обжалваната част,
с която К.Р.Р., ЕГН **********, с адрес ***4 е осъден да
заплати на “Т.-С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, сумата от 285.70 лв., представляваща стойността на
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.09.2013 г. до
30.04.2015 г. за абонатен № 115888, ведно със законна лихва от подаване на исковата
молба — 09.08.2017 г. до окончателното плащане на дължимото, и сумата от 24.05
лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 01.11.2013 г. до
30.09.2016 г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и сумата от 382,34 лв.,
представляващи разноски по делото, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:*** срещу К.Р.Р., ЕГН **********, с адрес ***4, искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане
на сумата от 285.70 лв.,
представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.09.2013 г. до 30.04.2015 г. за абонатен № 115888, ведно със
законна лихва от подаване на исковата молба — 09.08.2017 г. до окончателното
плащане на дължимото и за заплащане на сумата от 24.05 лв., представляваща
законна лихва за забава за периода от 01.11.2013 г. до 30.09.2016 г.
РЕШЕНИЕТО в частта, с която предявените искове са
били частично отхвърлени, за главница за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016
г. и иска за обезщетение за забава за разликата над уважения размер от 24.05
лв. до пълния предявен такъв от 38.36 лв. е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Т.С.” ЕАД – „Б.Б.“
ООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: