Решение по дело №1067/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 241
Дата: 21 март 2019 г. (в сила от 14 декември 2020 г.)
Съдия: Светлана Тодорова
Дело: 20183100901067
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 9 юли 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

 

№………./………..03.2019г.

 гр.Варна

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

                   

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД  ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав

                                                                                                                       СЪДИЯ : СВЕТЛАНА КИРЯКОВА

при секретар Мария Манолова

Като разгледа докладваното от съдията 

Търговско дело № 1067 по описа за 2018 год.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по иск на «АЦМ» ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Никола Вапцаров 5, ет.5, офис 501, представлявано от В.Г.Р., чрез пълномощник адв. М.Д., член на ВАК, срещу «САНО И ПИ СИ» ЕООД /в н./ ЕИК ********* и синдика на дружеството, за установяване съществуването и дължимостта на сумата от 89 808 лева, породено от принудително изпълнение върху придобит ипотекиран имот за обезпечен дълг на несъстоятелния търговец, включена в списък на НЕПРИЕТИТЕ вземания на кредиторите на дружеството, предявени в срока по чл.688, ал.3 ТЗ в производството по несъстоятелност на ответното дружество по т.д. № 1282/2016г. на ВОС, ТО, на осн.чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ.

Твърди се в исковата молба, че с решение № 763/20.11.2017 г. по търг. дело 1282/2016 година на ВОС, ТО спрямо „Сано И Пи Си" ЕООД с ЕИК ********* е открито производство по несъстоятелност. На 12.01.2018 г. в ТР е обявен списък на приетите вземания на кредиторите на дружеството, предявени в срока по член 685, ал. 1 от ТЗ. По точка 5 от този списък са приети вземанията на „Търговска Банка Д" АД с ЕИК *********, предявени с молба вх. № 35433/15.12.2017 г. за главница, лихви и разноски, подробно описани по основание и размер в списъка. Вземанията са приети с поредност член 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, с изключение на вземането за лихви след 24.11.2017 г., което е прието с поредност член 722, ал. 1, т. 9 от ТЗ. Сочи се, че по силата на договор за кредит №1712.1113 от 14.12.2013 г., банката е отпуснала на кредитополучателя „Сано И Пи Си" ЕООД б. кредит в размер на 4 000 000 лева. Поради неплащане на задълженията по кредита, по ч.гр.д. № 6956/2015 г. по описа на 11 състав на ВРС в полза на „Търговска Банка Д" АД е издаден изпълнителен лист срещу дружеството за сумата от 1 907 779.61 лева, включваща главница и лихви. Образувано е изп. дело № 20168070400557 на ЧСИ per. № 807 Н.Д.. За обезпечение на вземанията на банката по кредита от третите лица ипотекарни длъжници Б.И.К.и Ц.Т.К.в полза на банката е учредена ипотека върху техен собствен недвижим имот, находящ се в сграда в ***, а именно: АПАРТАМЕНТ № 3 /три/, находящ се на втори етаж, с площ 48.56 /четиридесет и осем цяло петдесет и шест стотни/ кв.м., състоящ се от: коридор, баня-тоалет, дневна с кухненски бокс, спалня и тераса, представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 10135.2558.131.1.3 /десет хиляди сто тридесет и пет, точка, две хиляди петстотин петдесет и осем, точка, сто тридесет и едно, точка, едно, точка, три/ с адрес на имота: ***, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1 /едно/, разположена в поземлени имоти с идентификатори 10135.2558.130 /десет хиляди сто тридесет и пет, точка, две хиляди петстотин петдесет и осем, точка, сто и тридесет/, 10135.2558.131 /десет хиляди сто тридесет и пет, точка, две хиляди петстотин петдесет и осем, точка, сто тридесет и едно/, 10135.2558.134 /десет хиляди сто тридесет и пет, точка, две хиляди петстотин петдесет и осем, точка, сто тридесет и четири/ и принадлежи към поземлен имот с идентификатор 10135.2558.131 /десет хиляди сто тридесет и пет, точка, две хиляди петстотин петдесет и осем, точка, сто тридесет и едно/, с предназначение: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 /едно/, ниво: 1 /едно/, при граници: съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 10135.2558.131.1.2, под обекта: 10135.2558.131.1.16, над обекта: 10135.2558.131.1.6, стар идентификатор: няма, ведно с прилежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 3 /три/ с площ 3.79 /три цяло седемдесет и девет стотни/ кв.м., при граници по документ за собственост: складово помещение на офис, изба № 2 /две/, изба № 4 /четири/ и коридор, както и 4.0790 % /четири цяло седемстотин и деветдесет десетохилядни процента/ идеални части от общите части на сградата, представляващи 8.88 /осем цяло осемдесет и осем стотни/ кв.м. идеални части, както и 4.0790 % /четири цяло седемстотин и деветдесет десетохилядни процента/ идеални части от правото на строеж върху гореописаното дворно място, наричан по долу имотът. Нотариалният акт за учредяване на договорната ипотека е вписан в СВ - Варна - акт №40, том VIII, дело №16385, вх. per. №29153/17.12.2013 г.

Сочи се в исковата молба, че с нотариален Акт № 78, том I, per. № 2902, дело № 61 от 06.08.2015 г. на нотариус Н.Д., с peг.№ 484 на НК Б.И.К.и Ц.Т.К.продават имота на „АЦМ" ЕООД. След продажбата на имота в хода на изп.дело, в резултат на  проведена процедура по публична продан, на 01.12.2017 г. имотът е продаден срещу тръжна цена от 89 808 лева. Постановлението за възлагане на имота е изготвено на 18.12.2017 г. и е влязло в законна сила на 08.01.2018г. С Разпределение от 20.12.2017 г. по горепосоченото дело, влязло в законна сила на 29.12.2017 г. в полза на взискателя „Търговска Банка Д" АД е разпределена сума в размер на 88553.14 лв., която е платена на банката.

Твърди се, че „АЦМ" ЕООД е претърпяло принудително изпълнение, в следствие на което е отстранено от имота. Настоява се, че за ищеца възникват правата по чл. 155 от ЗЗД по отношение на платената продажна цена на имота, за което встъпва в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника. Предвид факта, че спрямо „Сано И Пи Си" ЕООД е открито производство по несъстоятелност „АЦМ" ЕООД предявява вземането по реда на ТЗ с молба вх. № 8555/19.03.2018 г., в размер от 89 808 лева. На 08.05.2018 г. временният синдик на „Сано И Пи Си" ЕООД, публикува в ТР списък с неприети предявени вземания на кредитори на дружеството. Поради неприемане на вземането ищецът подава възражение с вх. ном. 14345/15.05.2018г. по търг. дело 1282/2016 година на ВОС. C определение по делото от 20.06.2018 г. Варненски Окръжен Съд оставя без уважение като неоснователно гореописаното възражение.

Твърди се в исковата молба, че сумата от публичната продан е преведена от ЧСИ на кредитора, в потвърждение на което е представено копие от платежното нареждане. Изразява се несъгласие с мотивите на съда в определението, че с продажбата на процесния имот е погасен дълг на съдлъжника Б.И.К., а не на длъжника „Сано И Пи Си" ЕООД.  В тази насока се изтъква, че кредитът е отпуснат от банката на „Сано И Пи Си" ЕООД, а Б.К. се явява солидарен длъжник по това задължение на „Сано И Пи Си" ЕООД. Следователно с постъпилата сума от публичната продан е погасено именно частично вземането на банката към „Сано И Пи Си" ЕООД, което води и до суброгиране на „АЦМ" ЕООД в правата на кредитора срещу „Сано И Пи Си" ЕООД и всички останали солидарни длъжници по вземането по реда, установен от разпоредбата на чл. 155 от ЗЗД.

В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът «САНО И ПИ СИ» ЕООД /в н./ ЕИК ********* не представя писмен отговор.

В предоставения двуседмичен срок, участващият на осн.чл.694, ал.4 от ТЗ синдик на «САНО И ПИ СИ» ЕООД /в н./ ЕИК ********* представя писмен отговор, в който оспорва иска по основание и размер. Оспорва възможността купувачът на ипотекиран имот да бъде конституиран като кредитор в производството по несъстоятелност, касаеща задължения на трето неучастващо във взаимоотношенията между страните по покупко-продажбата ЮЛ. Счита, че доколкото с договора от 06.05.2015г. купувачът, ищец в настоящото производство, е закупил пет имота за сумата общо от 10 000 евро, сделката е привидна.

В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, в която сочи, че претендираните права на ищеца произтичат пряко от нормата на 155 от ЗЗД. Твърди, че встъпването на ипотекарния длъжник-трето лице в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника при принудително изпълнение върху недвижимия му имот е безусловно и не е поставено в зависимост от знанието за вещни тежести върху имота или несъстоятелност на длъжника, за обезпечение на чието задължение е учредена ипотеката. Оспорва се твърдението на ответника, че сделката, с която „АЦМ" ЕООД е закупило ипотекирания имот е привидна, като се сочи, че продажната цена на имотите е определена по взаимно съгласие от страните и е заплатена на продавачите, видно от приложения по делото нотариален акт.

На следващо място се настоява, че факта, че Б.К. отговаря и лично за процесния дълг като съдлъжник по договора за б. кредит, не променя обстоятелството, че ипотеката върху недвижимия имот е учредена за обезпечаване не само на неговия дълг, но преди всичко за дълга на „Сано И Пи Си" ЕООД, като след продажбата на имота на „АЦМ" ЕООД, последва разделяне на качествата на длъжниците - Б.К. продължава да отговаря лично за поетото от него задължение, а ищецът придобива качеството на лице, ипотекирало своя вещ за обезпечаване на чуждо задължение. Така, след продажбата на имота се погасява дългът и на „Сано И Пи Си" ЕООД, и съгласно разпоредбата на чл. 155 от ЗЗД „АЦМ" ЕООД се суброгира в правата на удовлетворения кредитор и спрямо него.

На следващо място, според ищеца, съдът по несъстоятелността неправилно е приел, че съпругата на съдлъжника Б.К. - Ц.К., собственик на 1/2 от недвижимия имот, е учредила ипотека само за обезпечаване на дълга на своя съпруг. Ц.К. не е под никаква форма лично задължена по банковия кредит, отпуснат от „Търговска Банка Д" АД на „Сано И Пи Си" ЕООД. Дружеството е усвоило и банковия кредит, като Б.К. се явява солидарен длъжник по това задължение на „Сано И Пи Си" ЕООД. Следователно, в случая не би могла да бъде приложена и презумпцията на чл. 32, ал. 2 от Семейния Кодекс, тъй като е безспорно, че въпросното задължение не е поето за задоволяване за нуждите на семейството. С други думи, г-жа К.а е учредила ипотека върху собствената си ½ ид.част от процесния имот в качеството си на трето лице ипотекарен длъжник, т.е. за чуждо задължение. Така се обосновава правния интерес на ищеца при придобиването на имота, да встъпи в правата и задълженията на праводателя си Ц.К. по отношение на нейната идеална част от него и се явява лице, обезпечило чужд дълг със своя вещ, т.е. след публичната продан на имота, по отношение на половината от получената цена - 44 904 лева „АЦМ" ЕООД встъпва в правата на удовлетворения кредитор „Търговска Банка Д" АД спрямо „Сано И Пи Си" ЕООД, при което искът би бил основателен най-малко за половината от вземането.

Синдикът на ответното дружество представя в срока по чл.373, ал.2 от ГПК отговор на ДИМ, в който репликира възраженията на ищеца, като твърди, че с оглед правилото, че никой не може да има повече права, от тези които е получил, т. е. да търси сума по голяма от платената, то ищеца следва да заяви каква цена е платил за конкретният имот, в рамките на платената обща цена от 10 000 евро, т.к. е без значение цената получена на публичната продан за същият имот. Оспорва се искането за запазване привилегиите върху имота за включване в списъка на приетите вземания по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, като се позовава на разпоредбата на чл.175 ал.1 от ЗЗД, че с извършването на публична продан на имота, всички ипотеки върху него ... се погасяват. Съобразно разпоредбата на чл. 178 от ЗЗД до такъв резултат е възможно да се стигне, ако купувача-ищец, е платил дължимата цена на ипотекарният кредитор и встъпил в правата па
удовлетвореният кредитор.

Оспорва се пасивната материално-правна легимация на ответника, като се твърди, че каквито и права да са възникнали за ищеца, съобразно разпоредбите на ЗЗД, то той може да ги претендира само от длъжника Б.И.К.и съпругата му Ц.К., по аргумент от разпоредбата на чл. 155 от ЗЗД, но не и от несъстоятелното дружество-ответник по настоящият процес, и да бъде кредитор в производството по несъстоятелност. Настоява се отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид доводите и съображенията на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От фактическа страна : Във Варненски окръжен съд е образувано производство по несъстоятелност на ответното дружество „САНО И ПИ СИ“ EООД ЕИК ********* по т.д.№ 1282/2016г. Видно от справка в Търговския регистър с решение № 401 от 23.05..2018г. по т.д.№ 1282/2016г. по описа на ВОС дружеството е обявено в несъстоятелност, като управителните органи са с прекратени правомощия и търговската дейност е прекратена. 

След извършена служебна справка по т.д.№ 1282/2016г. се констатира, че с молба вх.№ 8555 от 19.03.2018г. ищецът  „АЦМ" ЕООД предявява пред съда по несъстоятелността вземанията си от ответника в размер на 89 808 лева, за което сочи, че произтича от претърпяно принудително изпълнение върху ипотекиран имот, собственост на ищцовото дружество, за обезпечен дълг на трето лице - несъстоятелния търговец, произтичащ от Договор за б. кредит  № 1712.1113 от 14.12.2013г.  

След служебна справка по партидата на ответното дружество се установява, че допълнителните списъци на приетите вземания и неприетите вземания, предявени след срока по чл.685 от ТЗ са публикувани в Търговския регистър по партидата на длъжника с вписване от 08.05.2018г.

В срока по чл.690 от ТЗ е подадено с вх. № 14345 от 15.05.2018г. възражение от „АЦМ" ЕООД, чието предявено вземане е включено в списъка на неприетите вземания. С определение № 2194 от 21.06.2018г. съдът по несъстоятелността е оставил без уважение като неоснователно подаденото възражение. Съответно, с определение по т.дело № 1282/2016г. на ВОС, постановено на 22.06.2018г. съдът е одобрил допълнителния списък на приетите вземания в срока по чл.688 ТЗ като процесното вземане на «АЦМ» ЕООД ЕИК ********* е останало извън одобрения списък. Доколкото исковата молба на «АЦМ» ЕООД е подадена в преклузивния срок по чл.694, ал.6 от ТЗ, същата е допустима.

Предявяването на иска с правно основание чл.694 от ТЗ е последният, заключителен етап от фазата по приемане и установяване вземанията на кредиторите в производството по несъстоятелност. В хипотезата на предявен установителен иск ищецът в условията на пълно и главно доказване следва да установи твърденията си за съществуване на вземането му съобразно твърдяното от него основание, а ответникът - да установи всички свои възражения срещу съществуването на отреченото право.

От ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че между „Търговска банка Д“ АД гр.София и ответника „Сано и Пи Си“ ЕООД е сключен Договор за кредит № 1712.1113 от 14.12.2013г., по силата на който банката предоставя на кредитополучателя кредит под формата на многоцелеви лимит в размер на максимум 4 000 000 лева. В качеството си на съдлъжници пред банката са поели задължение да отговарят солидарно с главния длъжник: „Сано България“ АД, „Смарт“ АД, М. И. К. и Б.И.К..

За обезпечение задължението на кредитополучателя и за своя дълг, в качеството му на съдлажник,  Б.И.К., заедно със съпругата си Ц.Т.К. учредява в полза на  „Търговска банка Д“ АД гр.София ипотека върху имоти, придобити по време на брака и представляващи семейна имуществена общност, както следва : 1. Апартамент № 1, находящ се в гр.Варна, ул.Ген.Колев 102, ет.2, на площ от 69.28 кв.м., ведно с избено помещение №1 на площ от 3.97 кв.м. и 6.0973 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж, и 2. Апартамент № 3, находящ се в гр.Варна, ул.Ген.Колев 102, ет.2, на площ от 48.56 кв.м., ведно с избено помещение № 3 на площ от 3.97 кв.м. и 4.0790 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж. Договорът е обективиран в нотариален акт №57 том втори рег. № 4104 дело 222 от 3013г. на Нотариус № 537 на НК, вписан в СВ - Варна - акт №40, том VIII, дело №16385, вх. per. №29153/17.12.2013 г.

          На 06.08.2015г. Б.И.К.и Ц.Т.К.продават на ищцовото дружество двата ипотекирани имота, както и още няколко имота, придобити по време на брака и представляващи СИО, за което е съставен нотариален акт № 78 том първи рег. №2902 дело 61 от 2015г. на Нотариус № 484 на НК, вписан в СВ Варна № вх.рег. 18416/ 06.08.2015г. , акт том 47, акт №178/2015г. С преводно нареждане от 06.08.2015г. номер на операцията 963R1P0152181603 купувачът АЦМ АД е заплатил на Б.И.К.продажната цена по договора.

          Въз основа на изпълнителен лист №11116 от 17.11.2015г., изд. по ч.гр.д. № 12469/2015г. по описа на ВРС, образувано на осн.чл.417 от ГПК по заявление на „Търговска банка Д“ АД гр.София за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ,  „САНО И ПИ СИ“ EООД ЕИК *********,  „Сано България“ АД, „Смарт“ АД, М. И. К. и Б.И.К.са осъдени да заплатят солидарно на банката сумата от 1 907 779.61 лева, от които 1 742 110.15 лева, главница по Договор за кредит № 1712.1113 от 14.12.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 08.10.2015г. до окончателното изплащане на задължението; 8 643.88 лева, възнаградителна просрочена лихва от 25.01.2015г. до 07.10.2015г.; 19 551.80 лева, просрочена такса обслужване на кредитна сметка от 05.01.2015г. до 07.10.2015г. и 25 лева такса за вписване на пристъпване към изпълнение в ЦРОЗ, ведно със сторените съдебно-деловодни разноски.

          За събиране на присъдените суми пред ЧСИ рег. № 807 с район на действие ОС Варна е образувано изп.дело № 557/2016г. В резултат на успешно проведена публична продан Апартамент № 3, находящ се в гр.Варна, ул.Ген.Колев 102, ет.2, на площ от 48.56 кв.м., ведно с избено помещение № 3 на площ от 3.97 кв.м. и 4.0790 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж е възложен на купувача Николай Маринов Кръстев за сумата от 89 808 лева. Постановлението за възлагане е влязло в сила на 08.01.2018г. и е вписано в СВп с вх. №1895 от 30.01.2018г. акт № 33 том V н.д. № 263/2018г.

          На 20.12.2017г. е изготвено разпределение по изп. № 557/2016г. като взискателят  „Търговска банка Д“ АД гр.София е удовлетворен със сумата от 88 553.14 лева. Разпределението е влязло в сила на 29.12.2017г., като цялата сума е преведена на кредитора с преводно нареждане от 08.02.2018г.            

От правна страна: Съгласно разпоредбата на чл.155, ал.1 от ЗЗД трето лице, придобило заложена или ипотекирана от длъжника вещ, плати или претърпи принудително изпълнение, встъпва изцяло в правата на кредитора срещу длъжника, срещу поръчителите и срещу лицата, които по-късно от него са придобили от длъжника собствеността на други вещи, заложени или ипотекирани за същото задължение.

Третото лице, което не е нито солидарен длъжник, нито поръчител, встъпва изцяло в правата на удовлетворения кредитор срещу солидарните длъжници и поръчителите на длъжника. Доколкото съдлъжниците /вкл.прехвърлителят Б.К./ са поели задължение да отговорят спрямо банката в пълен обем и солидарно при условията на чл.121-127 от ЗЗД за задълженията на кредитополучателя по договора от 14.12.2013г., то няма пречка за третото лице, придобил от съдлъжник ипотекирана за задължението вещ, да насочи претенцията си срещу всеки един от един от длъжниците, вкл. кредитополучателя. Вътрешните отношения между съдлъжниците могат да бъде уредени по правилата на чл.127 от ЗЗД.

В конкретния случай, доколкото предмет на установяване по делото е вземането на ищеца, придобил ипотекирания недвижим имот от съдлъжника Б.К. като обезпечение на задължението по договора за кредит между  кредитора „Търговска банка Д“ АД гр.София и ответното дружество, като кредитополучател, върху който недвижим имот е насочено и реализирано принудително изпълнение, то следва, че искът намира основание в регресното право на третото лице, върху което са преминали правата на кредитора да търси изпълнение от длъжника, поради факта на удовлетворяване на това изпълнение

В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е възложено да установи твърденията си за съществуване на вземането му, съобразно твърдяното основание. Ответникът следва да докаже въведените правоизключващи възражения срещу съществуването на заявеното вземане.      

Не се оспорва съществуването на действително облигационно правоотношение, породено от сключен между „Търговска банка Д“ АД гр.София, в качеството на кредитор и ответника «САНО И ПИ СИ» ЕООД /в н./ ЕИК *********, като кредитополучател, Договор за кредит № 1712.1113 от 14.12.2013г., по който задължение като съдлъжници, на осн.чл.101 от ЗЗД, са поели „Сано България“ АД, „Смарт“ АД, М. И. К. и Б.К.. Установено е, че за обезпечаване на цялото вземане по кредитното задължение съдлъжникът Б.К. заедно със съпругата си е учредил договорна ипотека върху свои имоти в режим на СИО в полза на кредитора.

 Установено е, че в срока на договора двамата са се разпоредили по възмезден начин със собствеността върху имотите в полза на ищцовото дружество. Установи се, че продажната цена е изцяло заплатена. Не се установи привидност на сделката, предвид въведеното от синдика възражение за привидност на договора с оглед ниската цена от 10 000 евро за общо пет имота. Синдикът не ангажира по делото доказателства, установяващи, че страните не са желали настъпването правните последици на тази сделка, както и не са въведени твърдения, съотв. не са доказани какви са действително желаните от страните правни последици.

 Не се спори, че поради неизпълнение, целият дълг по договора за кредит е обявен за предсрочно изискуем като банката се снабдява със ЗНИ и ИЛ, издадени по реда на чл.417 от ГПК, по ч.гр.д. № 12469/2015г. на ВРС, по силата на които „САНО И ПИ СИ» ЕООД /в н./ ЕИК *********, „Сано България“ АД, „Смарт“ АД, М. И. К. и Б.К. са осъдени да заплатят солидарно на кредитора парични задължения, формирани от главница, възнаградителна лихва и такси за обслужване.

Установява се, че по образувано по молба на взискателя  Търговска банка Д“ АД гр.София пред ЧСИ №807 срещу „САНО И ПИ СИ» ЕООД /в н./ ЕИК *********, „Сано България“ АД, „Смарт“ АД, М. И. К. и Б.К. изп.д. № 557/2016г. е насочено принудително изпълнение срещу имота, представляващ апартамент №3, ведно с изба №3, предмет на договорната ипотека, съотв. на прехвърлителната сделка. От доказателствата по делото се установява, че публичната продан е проведена успешно; постановлението за възлагане е влязло в законна сила; извършено е разпределение на постъпилата от публичната продан цена в размер на 89 808 лева, което също е влязло в законна сила. Определената по разпределението сума в полза на банката е наредена по сметка на взискателя.

Следователно налице са елементите на фактическия състав на суброгацията по чл.155 от ЗЗД, при което ищецът успешно упражнява чуждото, а именно на кредитора  Търговска банка Д“ АД гр.София – материално право. Липсват данни конкретното вземане да е заплатено на третото лице от длъжника /кредитополучателя, съотв.съдлъжниците/. Интересът на ищеца се ограничава до размера на стойността на ипотекирания имот, за която е бил реализиран в хода на осъщественото принудително изпълнение.  Доколкото размера на претендираното вземане съвпада със стойността на която е реализиран имота, в хода на принудителното изпълнение, то искът се явява доказан и по размер.

Ищецът настоява, че вземането му подлежи на удовлетворяване по реда на чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ. Съгласно посочената разпоредба в първи ред се удовлетворяват вземанията, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ и приравнените на тях. Привилегията, които ползват кредиторите от първи ред, е, че по арг. от чл.618, ал.1 от ТЗ, те запазват в производството по несъстоятелност правата по даденото обезпечение, като вземането на обезпечения кредитор се удовлетворява предпочтително от получената сума от продажбата на заложената или ипотекирана вещ.

В конкретиката на казуса кредиторът е реализирал ипотечното право и вещта е излязла от патримониума на длъжника. Освен това, основанието, въз основа на което ищецът се суброгира в правата на удовлетворения кредитор, е различно от изпълненото вземане, като правото по чл.115 от ЗЗД се мотивира именно въз основа на осъществената реализация на обезпечението му. По изложените съображения искът в тази част следва да бъде отхвърлен.      

По разноските : С оглед резултат по спора отговорността относно разноските по делото, представляващи държавна такса за водене на делото в размер на 898.08 лева следва да бъде възложена на ответника, като същият бъде осъден да заплати сумата от масата на несъстоятелността в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд Варна.

По изложените съображения, съдът 

 

Р Е Ш И :

         

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ, че по отношение на «САНО И ПИ СИ» ЕООД /в несъстоятелност/ ЕИК ********* съществува вземане на «АЦМ» ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Никола Вапцаров 5, ет.5, офис 501, представлявано от В.Г.Р., в размер на 89 808 лева, породено от принудително изпълнение върху придобит ипотекиран имот за обезпечен дълг на несъстоятелния търговец, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за установяване, че вземането подлежи на удовлетворяване по реда чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ.

ОСЪЖДА «САНО И ПИ СИ» ЕООД /в несъстоятелност/ ЕИК *********  да заплати от масата на несъстоятелността разноските по делото, представляващи държавна такса за водене на делото в размер на 898.08 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд Варна.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд град Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :