Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
Горна Оряховица, 01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-ми състав, в публичното
заседание на втори февруари през две
хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: ТРИФОН
СЛАВКОВ
при секретаря СИЛВИЯ ДИМИТРОВА, като разгледа гр.д. № 1160 по описа на ГОРС за
Предявени са
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422
ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД
и в условията на евентуалност осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал.
1 и ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 92 от ЗЗД.
Ищцовото
дружество „Райфайзенбанк България“ ЕАД гр. София основава исковите си претенции
на твърдения, че между страните е сключен договор за потребителски паричен
кредит № 1901232482441840 / 25.01.2019г., по силата на
който на М.Е.М. *** е предоставен паричен заем в размер на 10 255 лв. Страните
уговорили в чл. 5.2 от договора заемът да се изплати на 60 месечни анюитетни
вноски, дължими на 15-то число на съответния месец, считано от 15.03.2019 г. до
15.02.2024 г. За целта бил изготвен погасителен план. На падежните дати от
15.04.2019 г. до 15.12.2019 г. ответникът не погасил дължимите месечни
анюитетни вноски, поради което банката упражнила правото, уговорено в чл. 8.1,
вр. чл. 9.2 от договора, да обяви
задължението за предсрочно изискуемо на основание чл. 432 от ТЗ. В чл. 4 от
договора страните уговорили фиксирана годишна лихва за първите 12 месеца в
размер на 5,70 %, а след изтичане на срока променлив референтен лихвен процент
в размер на 5,570 %. При забава в заплащането на дължимите вноски по кредита в
чл. 4.5 от договора била уговорена неустойка в размер на 10 пункта годишно
върху забавената сума. Твърди, че с писмо изх. № 001-93739/29.11.2019 г.
изпратено до адреса за кореспонденция посочен от ответника и непотърсено от
него, видно от известие за обратна разписка на „Български пощи“ ЕАД, е уведомил
длъжника за предсрочната изискуемост на вземането. С оглед изложеното иска от
съда да признае за установено спрямо ответника, че му дължи следните суми
присъдени в заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 433/2020
г., а именно: сумата от 10 077,31 лв. главница, сумата от 383,93 лв.,
представляваща възнаградителна лихва дължима за периода 15.03.2019 г. до
02.01.2020 г., сумата от 236,73 лв., представляваща неустойка начислена за
периода 15.04.2019 г. до 02.01.2020 г., ведно със законната лихва за забава от
07.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.
При условията
на евентуалност иска ответника да бъде осъден да заплати предсрочно изискуемата
главница с дата на настъпване на изискуемостта 03.01.2020 г. в размер на 8
716,21 лв., възнаградителна лихва в размер на 383,93 лв., начислена за периода
15.03.2019 г. до 02.01.2020 г. и неустойка в размер на 236,73 лв., начислена за
периода 15.04.2019 г. до 02.01.2020 г., както и законната лихва върху всяко от
вземанията считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане.
Претендира разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК ответникът М.Е.М. не е депозирал писмен отговор.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, установява от фактическа и правна страна, следното:
Ищцовото дружество чрез процесуалния си представител –
юрисконсулт Л.Х., поддържа предявените обективно кумулаивно
съединени установителни искове. Прави искане за постановяване на неприсъствено
решение по делото на основание чл. 238 и сл. от ГПК. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил и не е изпратил свой
представител в първото по делото заседание, както и не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие. На същия са били указани последиците от неподаване
на отговор и неявяването му в съдебно заседание по реда на чл. 239, ал.1, т.1
от ГПК. Освен това представените по делото писмени доказателства, обосновават
извода, че искът е вероятно основателен. С оглед на изложеното съдът намира, че
по делото следва да бъде постановено неприсъствено решение по чл. 238 от ГПК,
каквото е желанието на ищеца. Съобразно разпоредбата на чл. 239, ал.2 ГПК
неприсъственото решение не се мотивира по същество. То се основава на наличието
на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
По отношение на разноските в заповедното и исковото
производство:
Съдът в исковото производство е задължен да се
произнесе по разноските, както в заповедното, така и в настоящето съгласно т.12
от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК. Ищецът поддържа искането си за
присъждане на разноски и е представил списък по чл. 80 ГПК. Ответникът на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да понесе отговорност за направените от
ищеца разноски, както в заповедното производство в размер на 263,96 лв., така и
в настоящето производство в размер на 263,96 лв. / от които 213,96 лв. внесена
държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение/, определен от съда на
основание чл. 78, ал.8 от ГПК.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422,
ал.1 от ГПК, че М.Е.М., ЕГН **********,
с настоящ адрес *** дължи на "РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : град София,
сумите: СУМАТА 10 077,31 лв. (десет хиляди и седемдесет и седем лева и
тридесет и една стотинки), представляваща главница по Договор за потребителски
кредит № 1901232482441840 от 25.01.2019 г., от които: сумата 8 716,21 лв.
(осем хиляди седемстотин и шестнадесет лева и двадесет и една стотинки),
представляваща предсрочно изискуема главница с дата на настъпване на
изискуемост 03.01.2020 г. и редовно падежирали главници за периода от
15.04.2019 г. до 15.12.2019 г. вкл., в размер на 1 361,10 лв. (хиляда триста шестдесет и един лева и десет стотинки); изискуема редовна лихва в размер на 383,93 лв.
(триста осемдесет и три лева и деветдесет и три стотинки) за периода от
15.03.2019 г. до 02.01.2020 г.; изискуема наказателна лихва в размер на 236,73
лв. (двеста тридесет и шест лева и седемдесет и три стотинки), ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 07.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е
издадена заповед № 396/09.04.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д.№ 433/2020г. по описа на ГОРС.
ОСЪЖДА М.Е.М.,
ЕГН **********, с настоящ адрес *** да заплати на "РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : град София сумата
от 263,96 лв. / двеста шестдесет и три лева и 96 ст./ разноски за заповедното производство -
ч.гр.д.№ 433/2020 г. по описа на ГОРС и сумата от 263,96 лв. / двеста шестдесет
и три лева и 96 ст./ разноски за исковото производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл. 239, ал.4 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: