ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 247125.09.2020 г.Град Бургас
Окръжен съд – БургасIV въззивен граждански състав
На 25.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Диана И. Асеникова Лефтерова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20202100502088 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.274, вр.чл.83, ал.2 от ГПК и е образувано по частна
жалба на А. Н. Н. от***, против Определение № 260033/07.08.2020 г., постановено по
гр.д.4367/2020 г. по описа на Бургаски районен съд, в частта му, с която е оставена без
уважение молбата на частния жалбоподател на основание чл.83, ал.2 от ГПК за
освобождаване от заплащане на такси и разноски по посоченото дело. Твърди се, че
обжалваното определение е неправилно, необосновано и постановено при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че първоинстанционният съд
е игнорирал представените от жалбоподателя писмени доказателства, от които се
установява, че той страда от заболяване на сърцето (предсърдно мъждене), което не му
позволява да работи при тежки условия на труд, както и, че многократно се е лекувал при
условията на болнично лечение. На второ място се твърди, че ако съдът е считал, че
представените от ищеца-молител писмени доказателства не са достатъчни, за да се обоснове
извод за невъзможност да се реализират доходи, е следвало да даде на ищеца указания за
представяне на такива доказателства. Излагат се твърдения, че междувременно, след
постановяването на обжалваното определение, здравословното състояние на жалбоподателя
отново се е влошило, и той е постъпил в болница по спешност. Претендира се съдът да
отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което ищецът да бъде освободен
от заплащане на държавна такса и разноски по делото.
Към частната жалба е приложена Епикриза от УМБАЛ Бургас.
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на
обжалване, в законовия срок, поради което е допустима.
Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за основателна.
1
Производството по делото пред БPC е образувано по исковата молба, подадена от
частния жалбоподател А. Н. Н. , с която са предявени искови претенции за осъждане на
ответниците С. П. П. и Т. П. П. , двамата от ***, да „предадат на ищеца по 632,16 кг зърно за
четири години – от 01.08.2016 г. до 01.08.2020 г., общо 2 528,64 кг., или да му заплатят
равностойността на това количество зърно в пари по цена, средна за региона без включен
ДДС, която по първоначални данни, ищецът определя на 776 лв, представляващи годишна
рента от приходи по сключен договор за наем на описаните н исковата молба земеделски
земи“.
С нарочна молба ищецът е направил особено искане: на основание чл.83, ал.2 от
ГПК съдът да го освободи от заплащане на държавна такса и разноски по делото. Заявил е,
че страда от заболяване, което не му позволява да упражнява трудова дейност, не разполага
с никакви средства, за да живее нормално, няма жилище, няма ежемесечни приходи, няма
кой да го издържа. Заявил е, че не притежава движимо имущество, приходи по банкови
сметки, регистрирани фирми, не получа приходи от селскостопанска дейност или от каквито
и да е други дейности. Към молбата си е приложил Декларация за имуществено състояние,
медицинска документация, документ, удостоверяващ семейното му положение.
С обжалваното определение районният съд е оставил без уважение искането за
освобождаване от държавна такса и разноски, като е приел, че не са налице предпоставките
за освобождаване на ищеца от заплащане на държавна такса и разноски, тъй като
ангажираните доказателства във връзка със здравословното състояние на ищеца не
обосновават извод за невъзможност да реализира доход от труд.
Въззивният съд не споделя тези изводи на първоинстанционния съд.
Съгласно нормата на чл.83, ал.2 от ГПК , такси и разноски по производството не се
внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги
заплатят, като при тази преценка се вземат предвид доходите на лицето и неговото
семейство, имущественото му състояние удостоверено с декларация, семейното положение,
здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани
обстоятелства.
В представената от ищеца декларация за материално, имотно и семейно състояние
същият е декларирал, че не притежава недвижимо имущество, моторни превозни средства,
влогове, както и че не реализира доходи от заплата, наеми и др. Декларирал е, че няма
източник на издръжка, както и, че не може да полага труд поради тежкото си здравословно
състояние.
2
По аргумент от чл.83, ал.2 от ГПК, съдът е длъжен да извърши преценката въз основа
на представените доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му
положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост и други установени по делото
обстоятелства, които са относими към възможността за изпълнение на задължението за
внасяне на държавната такса. При тази преценка съдът е задължен да изясни общото
имуществено състояние на страната и да го съпостави с пълния размер на дължимата се
държавна такса, за да прецени дали страната разполага с достатъчно средства за
заплащането й. Преценява се дали конкретно дължимият размер на съдебната такса или на
разноските, които трябва да се внесат, практически би лишил страната от достъп до
правосъдие, като преценката е винаги конкретна с оглед конкретния размер на таксата или
разноските и с оглед конкретните обстоятелства, които препятстват възможността на
страната да изпълни задълженията си по внасянето им. Въпреки че освобождаването от
такси и разноски е поставено изцяло в зависимост от преценката на съда, последният следва
да съобрази всички посочени по-горе обстоятелства.
В настоящия случай, видно от посочената декларация за материално и гражданско
състояние и уточненията към нея, жалбоподателят не притежава имущества, не реализира
никакъв доход – нито от труд, селскостопанска търговска или друга дейност, нито от наеми.
Видно от представената медицинска документация (макар да няма представено заключение
на ТЕЛК за призната нетрудоспособност на ищеца), той страда от сърдечно заболяване с
диагноза „Персистиращо предсърдно мъждене“, поради което периодично се подлага на
болнично лечение. Установява се, че след постъпването в Отделението по кардиология-
Интензивно лечение на 11.04.2020 г., на 29.05.2020 г. и 31.05.2020 г. отново е имал
оплаквания, заради които е викал екип на Спешна медицинска помощ; на 09.07.2020 г. е
постъпил за преглед в КДБ/СО. Видно от представената с частната жалба Епикриза, от
06.08.2020 г. до 12.08.2020 г. жалбоподателят е лекуван в Първо отделение по Хирургия на
УМБАЛ Бургас като му е поставена диагноза „Остър хеморагичен гастрит“.
От така изложените факти може да се направи категоричен и обоснован извод, че към
момента на подаване на исковата молба, към момента на молбата по чл.83, ал.2 от ГПК,
както и към настоящия момент са налице всички предпоставки за уважаване на жалбата и
освобождаването на ищеца от заплащане на държавна такса и разноски за водене на
гражданско дело, тъй като той не разполага със средства за заплащането им. От
представените писмени доказателства, настоящия състав намира, че ищецът-жалбоподател е
затруднен материално и поради тази причина няма да може да упражнява процесуалните си
права, ако не бъде освободен от заплащането на държавни такси и разноски по делото.
Оставянето на молбата за освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски без
уважение, при така установеното материално положение на ищеца, би означавало
прекратяване на производството по делото, респ. отказ от правосъдие, което е недопустимо.
3
Поради несъвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното определение
следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови друго по същество, с което
ищецът бъде освободен от внасяне на такси и разноски по делото на основание чл.83, ал.2
от ГПК.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 260033/07.08.2020 г. по гр.д.4367/2020 г. по описа на
Бургаски районен съд, в частта му, с която е оставена без уважение молбата на А. Н. Н. от
***, за освобождаването му на основание чл.83, ал.2 от ГПК от заплащане на такси и
разноски по посоченото дело, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА ищеца А. Н. Н. с ЕГН **********, от внасяне на такси и разноски по
делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4