О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№
468
гр.Бургас, 14.03.2019г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав,
в закрито заседание, на четиринадесети март две хиляди и деветнадесета година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с.
Ваня Ванева
като разгледа
докладваното от младши съдия Ваня Ванева ч.гр.д. №310 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен
състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по повод частна жалба, с вх. № 5307/04.02.2019г., подадена от адв. Таня Илиева – БАК,
пълномощник на К.А.Ж., ЕГН: **********, с която се обжалва Определение от 30.01.2019г., постановено по
гр.д.№1983/2017г. по описа на Районен съд Бургас като неправилно и
незаконосъобразно.
С обжалваното протоколно определение
районният съд е спрял производството по гр.д. №1983/2017г. по описа на Бургаски
районен съд до приключване с влезли в сила съдебни актове на производствата по
адм. дело №3050/2018г. и адм. дело №3051/2018г. по описа на Административен съд
Бургас.
В частната жалба се
твърди, че изводите на районния съд за наличие на преюдициалност на
административните производства в настоящото гражданско дело, са неправилни, а съдебният акт -
незаконосъобразен. Излагат се съображения. Иска се от съда да отмени
обжалваното определение и да върне делото за продължаване на
съдопроизводствените действия. Претендират се направените съдебно-деловодни
разноски.
В законоустановения срок не е подаден
отговор на частната жалба от насрещните
страни.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната
жалба и се запозна с доказателствата по делото, прие следното:
Частната жалба е подадена в срока по
чл. 275
от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Изхожда от
надлежна страна, за която обжалваното определение поражда неблагоприятни правни
последици. Поради това, частната жалба е процесуално допустима.
Разгледана по съществото на спора подадената частна
жалба, се явява неоснователна. Съображенията за това са следните:
Бургаският районен съд е сезиран с иск за разпределение на ползването на съсобствен недвижим имот. Предявеният иск е с правно основание
чл.32, ал.2 от ЗС.
В хода на производството пред първата инстанция е
направено искане за спиране на делото от адв. Димитрова – процесуален
представител на ищците, тъй като пред Административен съд Бургас има насрочени
дела с предмет оспорване на издадени заповеди за премахване
на част от сградите в процесното дворно място. Представено е съдебно
удостоверение с изх. №228/25.01.2019г. от Административен съд Бургас, видно от
което в Административен съд Бургас са образувани следните дела:
адм.д.№3050/2018г. с жалбоподател К.А.Ж., срещу Заповед №2684/01.10.2018г. на
Заместник кмет по СИРР при Община Бургас, насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание на 25.02.2019г. и адм.д.№3051/2018г. с жалбоподател К.А.Ж.,
срещу Заповед №2685/01.10.2018г. на Заместник кмет по СИРР при Община Бургас,
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.03.2019г.
Обжалваният съдебен
акт съставлява определение на Районен съд
Бургас,
с което производството по гр.д.№ 1983/2017г. е спряно до
приключване на адм.д.№3050/2018г. и адм.д.№ 3051/2018г. на Административен съд Бургас.
Така установената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съществуващата връзка на преюдициалност между делата е
отрицателна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск по
обусловеното при наличие на обуславящо дело. Съгласно чл. 229, ал.1, т.4 ГПК
съдът спира делото, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по
което има преюдициално значение за правилното решаване на спряното дело. Преюдициална връзка е налице, когато
правоотношението по едното дело обуславя или е част от състава на
правоотношението по другото дело. Спирането на съдебното производство
съставлява способ за временно преграждане движението на делото.
В настоящия случай, висящите съдебни
производства пред Административен съд
Бургас, имат
за предмет две заповеди на заместник
кмета по СИРР на Община Бургас, с които е наредено премахването на незаконни
строежи, изградени в процесното дворно място, представляващи: второстепенна
постройка от допълващо застрояване с идентификатор 07079.607.221.3 по КККР на
гр. Бургас и метален гараж с приблизителна площ от 36 кв.м.
При разпределяне на ползването на процесния имот,
решаващият съд следва да вземе предвид наличното застрояване в имота, както и
обстоятелството чия собственост са постройките. При наличие на застрояване в
имота се отчита предназначението на терена, като обслужващ сградите, като при
разпределението се осигурява достъп до всеки обект и възможност за поддържане
на застроените обекти – самостоятелно или чрез площи за общо ползване.
Поради това, настоящият състав намира, че между двете
административни дела и спорът по гражданското дело е налице преюдициалност,
като за правилното решаване на гражданския спор имат значение решенията по административните
дела.
Като е стигнал до същия извод, първоинстанционният съд
е постановил правилно определение, което следва да се потвърди.
Съгласно чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който
приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за
разноски.
При този изход на делото и направеното от жалбоподателя
искане за присъждане на разноски, такива не му се следват, предвид
неоснователността на частната жалба.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 30.01.2019г. постановено по
гр.д.№1983/2017г. по описа на Районен съд Бургас.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.