МОТИВИ
към Решение № от 09.06.2020 г. на Районен съд – Хасково,
постановено по АНД № 189 по описа за 2020 година.
С Постановление за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание от 18.02.2020 г. на прокурор
при Районна прокуратура – Хасково е внесено в съда предложение, обвиняемият Ф.Т.В.
*** да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл. 78а от НК, за престъпление по чл. 343в, ал. 2 от
Наказателния кодекс - за това, че на 15.01.2020 г. в град Хасково, управлявал
моторно превозно средство, а именно лек автомобил марка „**“, модел „***“ с
peг. № ***, без съответно свидетелство за управление на моторно превозно
средство, в едногодишен срок от наказването му за същото деяние по
административен ред с Наказателно постановление № 18 - 1253 - 001636/04.01.2019
г., издадено от Началник - група към ОД на МВР - Хасково, Сектор „Пътна
полиция“ - Хасково, влязло в законна сила на 01.02.2019 г.
В съдебно заседание пред Районен съд –
Хасково, РП – Хасково, редовно призовани, не изпращат представител, който да
заяви становище по внесеното предложение за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание.
Защитникът на подсъдимия Ф.Т.В. –
адв. И.И. ***, редовно призован, се явява лично, като заявява, че ще ползва
изцяло и само от събраните в досъдебна фаза материали. В хода на съдебните
прения пледира, че били налице предпоставките неговият подзащитен да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по
реда на чл. 78а от НК в минимален размер, каквото искане към съда отправя,
както и искане да не бъдат възлагани в тежест на неговия подзащитен направените
на ДП разноски, тъй като с процесуалното си поведение и заетата позиция по
обвинението не бил дал повод за назначаване на графическа експертиза.
Подсъдимият Ф.Т.В. ***, редовно призован,
се явява лично, като заявява, че ще се ползва изцяло и само от събраните на
досъдебното производство писмени материали и не желае събирането на
допълнителни доказателства. Разбира повдигнатото му на ДП обвинение и се
признава за виновен по него. В хода на съдебните прения се придържа към
заявената позиция от неговия защитник, а при упражняване правото си последна
дума моли съда за налагане на административно наказание „глоба“ в минимален
размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимият Ф.Т.В. е роден на *** ***,
с постоянен и настоящ адрес:***, българин, български гражданин, със средно
образование, неженен, работещ.
Видно от приложената по делото
Справка за съдимост, рег. № 82, издадена от Районен съд – Хасково на 16.01.2020
г., подс. Ф.Т.В. *** не е осъждан към датата на извършване на процесното деяние.
Не са вписани данни подсъдимият да е бил освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК. За него са събрани данни за личността,
като в представената справка е отразено, че няма регистрирани криминални прояви
и заявителски материали, не са налице данни за нарушаване на обществения ред,
няма данни за злоупотреба с алкохол или употреба на наркотични вещества.
Трудови доходи получава в размер на 6000 лева, годишно, не притежава недвижимо
имущество и регистрирани на негово име моторни превозни средства, според
отбелязаното в попълнената декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние.
Установено,
в хода на досъдебното производство и проведеното съдебно следствие, е, че към 15.01.2020
г. подс. Ф.Т.В., е неправоспособен водач, като същият в своите обяснения
заявява, че никога не е имал шофьорска книжка и преди известно време при
управление на МПС бил спиран и за тези му нарушения са му били съставени актове
и са му били издавани наказателни постановления. С Наказателно постановление №
18 - 1253 - 001636/04.01.2019 г., издадено от Началник - група към ОДМВР -
Хасково, Сектор „Пътна полиция“ - Хасково, на Ф.В. е било наложено
административно наказание по чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 1 - во от ЗДвП, за
нарушение на чл. 150 от същия закон, тъй като управлявал моторно превозно
средство, без да притежава съответно свидетелство за управление на МПС, т.е.
без да е правоспособен водач. Цитираното наказателно постановление било връчено
лично на подсъдимия на 24.01.2019 г., според отразеното в приложената разписка
и видно от заключението на вещото лице по назначената входа на досъдебното
производство графическа /криминалистична/ експертиза и съответно влязло в
законна сила на 01.02.2019 г., поради необжалването му.
Въпреки посоченото обстоятелство, в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС
без съответно свидетелство, на 15.01.2020 г., около 08.00 часа, на околовръстен
път I - 5 в близост до автоморга „Ауто Италия“ в посока гр. Кърджали, подс. Ф.В.
отново управлявал моторно превозно средство, а именно лек автомобил марка „**“,
модел „***“ с peг. № ***, без съответно свидетелство за управление на моторно
превозно средство. В посоченото време и на посоченото място, изпълнявайки
служебните си задължения, свързани с контрола на пътното движение по ЗДвП,
полицейските служители на РУ на МВР - Хасково свид. Д. А. и свид. Д. Т. били на
установъчен пункт, когато покрай тях преминал лек автомобил марка „**“, модел „*“
с peг. № **, за който свид. Т. имал информация, че бил управляван от
неправоспособен водач. Със служебния автомобил, полицейските служители
последвали лек автомобил марка „**“, модел „“ с peг. № ***, като подали звуков
и светлинен сигнал, за да отбие шофьорът вдясно на пътя и да му бъде извършена
проверка. Лекият автомобил марка „**“, модел „**“ с peг. № **, управляван от подс.
Ф.В., спрял в непосредствена близост до сградата на фирма „Бади транс“, а
полицейските служители спрели зад него. Пристъпили към извършването на
проверка, в хода на която установили, че подс. Ф.В. не притежава свидетелство
за управление на моторно превозно средство и че такова никога не е било
издавано на негово име, т.е. същият е неправоспособен водач. Свидетелите Д. А.
и Д. Т. констатирали също така, че подсъдимият управлявал лекия автомобил с peг.
№ ** в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление
на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление с влязло
в сила на 01.02.2019 г. наказателно постановление, цитирано по - горе.
С оглед тези констатации, срещу подс.
Ф.Т.В. бил съставен от свид. Д. Т. Акт за установяване на административно
нарушение с № 0669163 от 15.01.2020 г. за нарушения на правилата за движение по
пътищата, сред които и деяние по чл.150, ал.1 от Закона за движение по пътищата.
Подсъдимият подписал акта, съставен в негово присъствие, без възражения. На
основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН с резолюция на наказващия орган от 17.12.2019
г. административнонаказателното производство било прекратено в частта относно
нарушението по чл. 150 от Закона за движението по пътищата.
Изложената дотук фактическа
обстановка е категорично установена от представените по делото писмени
доказателства, посочени на съответното място по – горе, от заключението на
вещото лице по назначената входа на досъдебното производство графическа
/криминалистична/ експертиза, възприето като компетентно и безпристрастно
изготвено, от обясненията на подсъдимия, както и от показанията на разпитаните
в хода на досъдебното производство свидетели, приобщени по съответния ред в производството
по Глава 28 от НПК.
С оглед изложеното, настоящият
съдебен състав намира, че при така констатираната фактическа обстановка и след
обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната
квалификация на престъпното деяние, представителят на държавното обвинение е
направил законосъобразен извод, че подсъдимият е осъществил деяние, което да
бъде субсумирано под състава на
престъпление по чл. 343в, ал. 2 от Наказателния кодекс, поради следните доводи
от правна страна:
За да бъде осъществен съставът на
престъпление, предвиден в цитираната разпоредба, за което на подсъдимия е било
повдигнато обвинението, с предложение да бъде признат за виновен по него и
съответно – освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, респ.
деянието да е довършено от обективна страна, е необходимо деецът да управлява
моторно превозно средство без съответното свидетелство за управление на МПС в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за такова деяние.
По делото се установи по безспорен
начин, че подсъдимият Ф.Т.В. ***, на посочената в акта на прокуратурата дата, в град Хасково, управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил марка „**“, модел „**“ с peг. № **, без да е правоспособен водач, т.е.
без да притежава към тази дата валидно СУМПС, издадено на негово име за
съответната категория – категория „В“, каквато е изискуемата се това моторно
превозно средство. Тези му действия са осъществени в едногодишен срок от
наказването му по
административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление с Наказателно
постановление № 18 - 1253 - 001636/04.01.2019 г., издадено от Началник - група
към ОД на МВР - Хасково, Сектор „Пътна полиция“ - Хасково, влязло в законна
сила на 01.02.2019 г., поради необжалването му от нарушителя, след като му е
било надлежно връчено на подсъдимия на 24.01.2019 г. С оглед така възприетата от съда и категорично
установена фактическа обстановка, еднопосочна с изложената в постановлението на
РП - Хасково, недвусмислено се налага извод, че твърденията на прокуратурата,
обосноваващи виновно поведение на дееца и съставомерност на същото по чл. 343в,
ал. 2 от НК се доказват по несъмнен начин. От обективна страна изпълнителното
деяние на подсъдимия е осъществено чрез действие – управление на моторно
превозно средство, без свидетелство за управление на МПС от съответната
категория, което действие е осъществено в период от време, съобразно
предвиденото в наказващата норма, след като преди това за такова деяние,
подсъдимият е бил санкциониран по административен ред с наказателно
постановление и то преди по – малко от година след влизане в сила на санкционния
акт – 01.02.2019 г. Изложеното обосновава и наличието на всички
кумулативно дадени предпоставки за съставомерност на деянието по чл. 343в, ал.
2 от Наказателния кодекс, установени по делото по положителен и недвусмислен
начин от обективна страна.
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при пряк умисъл, което е и
единствено възможната форма на вина. Същият е съзнавал общественоопасния му
характер, целял е управлението на моторно превозно средство и е предприел
противоправното действие, след като е бил наясно за това, че за такова деяние вече
е била ангажирана преди по – малко от една година и отговорността му по
административен ред и то на два пъти с влезли в сила наказателни постановления
за деяние, наказуемо по реда на ЗАНН и всяко квалифицирано като нарушение по чл.
150 от Закона за движението по пътищата. Съгласно утвърденото вече виждане в
съдебната практика с приемането на Тълкувателно решение № 1 от 7.06.2016 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНК, докладчик съдията Галина Тонева, установено
с целия набор от доказателствени средства по НПК е узнаването от подсъдимия не
само, че има издадено срещу него наказателно постановление, за административно
нарушение, свързано с управление на МПС без да притежава валидно СУМПС,
издадено на негово име, но и то е влязло в законна сила и то преди по – малко
от година преди датата на процесното управление на МПС.
За извършеното от подсъдимия Ф.Т.В. ***
престъпление е предвидено наказание с лишаване от свобода от една до три години
и с глоба от петстотин до хиляда и двеста лева. С престъплението не са нанесени
съставомерни имуществени вреди. Подсъдимият към момента и към датата на извършване
на процесното деяние не е осъждан. В резултат на изложеното дотук, съдът счита,
че са налице предпоставките за приложението на чл. 78а от НК, като същевременно
не се установи наличието на визираните в ал. 7 на чл. 78а НК законови пречки за
това.
При индивидуализацията на
административното наказание, което следва да бъде наложено на дееца в лицето на
подс. Ф.Т.В. ***, съдът намира, че определянето на „глоба” в размер, съобразно законовия
минимум, а именно 1000 лева, ще бъде в съответствие с данните за личността на
подсъдимия – същият следва да се приеме, че е оказал съдействие в хода на
разследването, имал е изцяло положително процесуално поведение в съдебна фаза.
Подсъдимият е в млада възраст и с необременено съдебно минало, съобразно
изложеното по – горе, трудово ангажиран е и за него са събрани характеристични
данни, които го характеризират в положителен план, при това изцяло. Административното
наказание е необходимо да бъде съобразено и с материалното състояние на
подсъдимия, което изискване, от събраните по делото данни, следва да се приеме,
че е изпълнено. Така наложеното административно наказание, съобразно установения
минимум, се явява в синхрон с изискванията на закона от гледна точка на
доказателствения материал по делото и житейската справедливост, както и с оглед
обществената опасност на деянието и дееца, във връзка с горепосочените
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, преценени в тяхната
съвкупност и съобразено с имущественото му положение. С него в най – пълна
степен биха се постигнали целите на личната и генерална превенция заложени в
закона, а с факта, че същото макар и да е по вид „глоба” по своя характер е
административно наказание, а не санкция по НК и с налагането му подсъдимият, от
гледна точка на въпроса за неговата съдимост, е поставен в по – благоприятно
положение, независимо от размера на това наказание. Всъщност липсва и
юридическо основание за приложение на нормата на чл. 78а, ал. 5 НК, с оглед редакцията
на разпоредбата на чл. 343в, ал. 2 от НК, обн. ДВ бр. 74/2015 г., доколкото
освен наказанието глоба в съответната наказваща норма от Особената част на НК е
предвидено и друго по - тежко по вид наказание – лишаване от свобода.
По аргумент от разпоредбата на чл.
189, ал. 3 от НПК, с оглед факта, че бе признат за виновен в извършване на
деянието, което е материалноправната предпоставка от значение за преценката, в
тежест на Ф.Т.В. следва да бъдат възложени и направените по делото разноски и
същият бе осъден да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР –
Хасково сумата в размер на 94.62 лева, представляващи направени по досъдебното
производство разноски, а по сметка на Районен съд – Хасково - сумата в размер
на по 5.00 лева, при всяко служебно издаване на изпълнителен лист за наложеното
административно наказание „Глоба“ или присъдените разноски. По отношение на
тезата на защитата в аспекта на направеното възражение относно разноските,
следва да се отбележи, че действително, подсъдимият е заел още в досъдебна фаза
позиция по повдигнатото обвинение, но в тежест на органите на ДП е същото да
бъде доказано и преценката с какви допустими доказателствени средства това да
стане е конкретна за всеки отделен случай. В конкретния са събрани допустими,
относими и необходими за изясняване на фактическата обстановка доказателства, в
каквато връзка е ценено и от съда депозираното заключение на вещото лице, а с
факта на реализиране на посочената по – горе предпоставка по чл. 189, ал. 3 НПК, независимо от последващото приложение
на института по чл. 78а НК, е налице основание и за ангажиране на отговорността
на подсъдимия за заплащане на направените по делото разноски, като
положителното му процесуално поведение може и е намерило адекватна съдебна
оценка по въпросите, по които има значение, като този за възлагане на
разноските в конкретната хипотеза не е сред тях.
Мотивиран така Хасковският районен съд постанови решението си.
Съдия: /п/
не се чете
Вярно с
оригинала!
Секретар: Г.А.