№ 563
гр. Бургас, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20242100500619 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
7319/19.02.2024г. на БРС от Ж. Г. Н. с ЕГН: ********** с пост.адрес: гр. Б.,
ул.“П.“ № **, ет. *, ап. *, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.„Цар Ив.Шишман“ №
20, ет.1, офис 3, адв.Е.Топузанова, против решение № 203/29.01.2024г.,
допълнено с решение № 579/21.03.2024г. и двете по гр.д.№ 1815/2023г. по
описа на БРС, с което съдът е прекратил сключения между нея и П. Б. Н. с
ЕГН: ********** от гр. Б., ул.“П.“ № **, ет. *, ап. *, граждански брак,
поради дълбокото му и непоправимо разстройство, настъпило по вина на
двамата съпрузи, като е предоставил упражняването на родителските
права върху родените от брака деца – А. П. Н., с ЕГН: ********** и Б. П.ов
Н., с ЕГН: ********** на майката Ж. Г. Н., определил е режим на лични
отношения с бащата П. Б. Н. и го е осъдил да им заплаща ежемесечна
издръжка в размери и при условия – подробно описани в обжалвания акт,
както и издръжка за минало време по реда на чл.149 СК. Със същото решение
съдът е предоставил ползването на семейното жилище (лична собственост на
Н.) на майката, като я е осъдил да заплаща наемна цена на мъжа.
1
Решението е атакувано в частта, досежно вината за настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство на брака, режима на лични
отношения на бащата с децата и по-конкретно относно Коледните и
Новогодишни празници, както и рождените и имени дни; размера на
определената издръжка, включително и за минало време и заплащането
на ежемесечния наем от страна на жената за ползването на имота. Твърди се
неправилност на изводите на съда. Моли за отмяната му в горните части и
постановяване на ново решение, с което съдът вмени вината за
разстройството на брака само на мъжа, ограничи режима на лични отношения
на бащата с децата, увеличи размера на определената издръжка и намали
наемната цена на жилището. Подробни аргументи излага във въззивната
жалба. Ангажира писмени доказателства. Претендира разноски за настоящата
инстанция.
Въззиваемият П. Б. Н., представляван от адв. Хайк, оспорва въззивната
жалба в постъпилия отговор вх.№ 9422/27.05.2024г. на БОС. Заявява, че вина
за разстройството на брака имат и двамата съпрузи, като излага конкретни
аргументи за правилност на решението на БРС в тази връзка. Оспорва
твърдението за реализиране на достатъчно високи доходи, които да позволят
издръжка на двете деца в претендираните размери. Оспорва и твърдението за
завишен наем, определен от съда на съпругата по реда на чл.57, ал.2 СК.
От своя страна П.Н. също е депозирал въззивна жалба вх.№
14043/03.04.2024г. на БРС против решение № 579/21.03.2024г. по гр.д.№
1815/2023г. по описа на БРС. Обжалва, на първо място, определения от съда
режим на лични отношения с децата А., р.на **.**.****г. и Б., р.на
**.**.****г. Счита, че с цитираното решение по недопустим начин е
изменено постановеното решение № 203/29.01.2024г. по гр.д.№ 1815/2023г.
по описа на БРС, като е приет режим на лични отношения на децата с него,
различен от този, по основното решение. Поддържа, че постановеното
решение № 579/21.03.2024г. по гр.д.№ 1815/2023г. по описа на БРС не
съответства на смисъла на разпоредбата на чл.250 ГПК, понеже с него не се
извършва детайлизиране на определения от съда режим, а ревизиране. Ето
защо го намира недопустимо и моли за обезсилването му. Освен това се
оплаква, че решението не съответства на вече организирания му живот и
трудова дейност, основно в гр.София, което прави определеният режим
2
неизпълним на практика. Това, според него, ще даде възможности на
въззивницата-ищца да ангажира неговата отговорност за неизпълнение на
съдебно решение. В с.з. на 28.05.2024г. по настоящото дело се въвежда
аргумент, че бащата няма къде да преспива в гр.Бургас, понеже личното му
жилище е предоставено за ползване на бившата му съпруга и родените от
брака им деца. Моли за решение в горния смисъл.
По делото е депозирана и насрещна въззивна жалба вх.№
9420/27.05.2024г. на БОС от П. Н. против решение № 203/29.01.2024г.,
допълнено с решение № 579/21.03.2024г. и двете по гр.д.№ 1815/2023г. по
описа на БРС. Заявява, че с отговора против исковата молба е оспорил
запазването след развода на фамилното име „Н.“ от въззивницата-ищца.
Твърди, че е огорчен от поведението й спрямо него. Излага подробни
аргументи за възстановяване на предбрачното й фамилно име – Д..
Тази въззивна жалба е оспорена от въззиваемата по нея страна в
проведеното о.с.з., след като изрично е направено изявление, че не желае срок
за отговор. Заявява, че възстановяване на фамилното име след развод може да
поиска онзи съпруг, който го е променил, а в случая жената няма подобна
претенция. Моли за отхвърляне на насрещната жалба.
Д „СП“ Бургас не изразява становище по въззивните жалби.
Жалбите са подадени от легитимирани лица, в срока по чл.259 ГПК,
пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция,
против актове, подлежащи на въззивен контрол и са допустими.
Предявеният пред районния съд брачен иск, който е висящ пред
настоящата инстанция, е с правно основание чл.49, ал.3 СК, съединен с
небрачни такива по чл.53 СК, чл.57, ал.2 СК, чл.59, ал.2 СК, чл.143 и чл.149
СК.
Съдът, като взе предвид приложените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството пред БРС е образувано по искова молба от Ж. Г. Н.,
представлявана от адв.Е.Топузанова, против П. Б. Н., с която моли да бъде
прекратен сключеният между тях граждански брак, поради дълбокото му и
непоправимо разстройство по вина на мъжа. Позовава се на негово
3
противобрачно поведение. Излага твърдения за негова извънбрачна връзка,
станала причина за влошаване на отношенията им и в крайна сметка за
прекратяване на брака.
Моли за предоставяне на упражняването на родителските права върху
децата А., р.на **.**.****г. и Б., р.на **.**.****г. и определяне на тяхното
местоживеене при нея, при съответен режим на свиждане с бащата, за
присъждането на издръжка в тяхна полза в размер на по 500лв. за всяко дете,
считано от постановяване на съдебното решение, до настъпване на законна
причина за изменението или прекратяването й, както и за минало време - за
една година преди завеждане на исковата молба в същия размер.
Претендира предоставяне на ползването на семейното жилище,
находящо се в гр.Бургас, ул. „П.“ № **, ет. *, ап. * и заявява изрично желание
да запази приетото при сключването на брака фамилно име – Н.. Твърди, че
бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Претендира разноски. Ангажира
доказателства.
Въззивникът-ответник също твърди, че е налице дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, но по вина на жената. Въвел е основания
за развод, свързани с противобрачното й поведение. Не желае предоставяне
на упражняването на родителските права върху децата А., р.на **.**.****г. и
Б., р.на **.**.****г. Не оспорва определяне на тяхното местоживеене при
майката, присъждането на издръжка в тяхна полза в минимален размер, а
също и предоставяне на ползването на семейното жилище - апартамент, лична
негова собственост, на жената и родените от брака деца. Претендира
заплащане на наем от страна на жената по реда на чл.57 СК.
С депозирания отговор против исковата молба оспорва запазването от
страна на жената на приетото при сключването на брака фамилно име – Н..
Моли за свободен режим на лични отношения с децата, уреждащ
включително техните рождени и имени дни.
Оспорва претендираните размери на издръжка за децата, като заявява,
че няма достатъчно доходи. Ангажира доказателства и моли за присъждане на
разноски.
Пред районния съд е призована и Д „СП“ - Бургас, която е изготвила
социален доклад по делото.
4
С решение № 203/29.01.2024г., допълнено с решение № 579/21.03.2024г.
и двете по гр.д.№ 1815/2023г. по описа на БРС бракът между страните е
прекратен и решението за развод е влязло в сила по правилото на чл.325 ГПК.
Пред настоящия съд е висящ спор в частта относно вината за
разстройството на брака. Спорно е на кого следва да се вмени и дали вина
носят и двете страни.
За да се произнесе, съдът взе предвид изложеното в исковата молба,
отговора против нея и събраните гласни доказателства. Безспорно е, че
страните са сключили граждански брак през 2011г., като до 2019-2020г. са
били в много добри отношения, през **** г. е родено първото им дете - А., а
през **** г. е родено второто им дете – Б.. От показанията на св.Д. – м. на
жената, св.Н. – м. на мъжа и св.Б. – без родство със страните, се установява,
че периодът на влошаване на отношенията между вече бившите съпрузи
съвпада с времето, когато Н. е имал общ бизнес с китаец и е започнал да
пътува до Китай вече сам и непридружаван от съпругата си. Тогава, според
показанията на св.Н., се запознал с настоящата си партньорка И. и започнал
да се отдалечава от съпругата си и от семейния живот. В резултат от това
двамата съпрузи започнали да проявяват нетърпимост един към друг, у
жената се породили съмнения относно лоялността на мъжа към нея и
семейството. Това мотивирало Ж.Н. да постави подслушвателни устройства в
дома на св.Н. - майка на мъжа, за да се увери, че той поддържа интимна
връзка с друга жена и имала положителен резултат.
Както се твърди от страна на мъжа, той оставял своите електронни
устройства незаключени и на жената станало известно, че между него и
настоящата му партньорка се провежда интернет-комуникация, разменят се
интимни снимки и обяснения в чувства. Разговорите и снимките, датиращи от
2020г., били видени от св.Б., при неин разговор с Ж.Н..
Това влошило значително отношението на жената към съпруга й и тя
започнала да проявява агресия, като веднъж на вечеря в присъствието на
негов много близък приятел – св.Г., ударила мъжа си с приборния нож по
главата. Според показанията на този свидетел, случката датира около три
години преди съдебното заседание – т.е. около 2020г., когато всички
свидетели твърдят, че узнали за извънбрачната връзка на мъжа.
При описаното настоящият състав приема, че вина за разстройството на
5
брака носи мъжът, защото неговите противобрачни прояви са станали
причина за влошаване на отношенията със съпругата му. Не се спори, че тя
променила поведението си и започнала да проявява нетърпимост към него, да
се дразни от незначителни неща, като например забележка за избора на
интернет доставчик и др., но първопричината за проявите й на гняв, остро
неодобрение и изблици на нервно напрежение, се коренят, според настоящия
състав, в настъпилата промяна в чувствата на мъжа и верността към нея, след
приблизително 9 години съвместен живот и родени две деца от брака и
насложилите се след това обида и огорчение от изневярата. Още повече, че
според св.Д., Н. започнал да пребивава в жилището на своята майка – св.Н.,
на горния етаж и занемарил грижите за семейството. Спрял да внася средства
в домакинството и не обръщал достатъчно внимание на децата.
При установената и описана по-горе фактическа обстановка, следва
обжалваното решение да бъде променено, в съответствие с формирания извод
и да се приложи разпоредбата на чл.329, ал.1, предл.І ГПК относно тежестта
на разноските.
Що се отнася до фамилното име на жената след прекратяването на
брака, съгласно разпоредбата на чл. 53 СК, „След развода съпругът може да
възстанови фамилното си име преди този брак“. Право на възстановяване на
фамилното име има този съпруг, който го е променил – в конкретния случай –
жената. В исковата молба въззивницата-ищца е пожелала запазването му и
другият съпруг не може, след приемането на СК от 2009г., да претендира
промяната. Ето защо жалбата на П.Н. в тази част следва да бъде отхвърлена.
С въззивните жалби е въведен и спор, свързан с определения от съда
режим на лични отношения на бащата с децата А., р. на **.**.****г. и Б., р.
на **.**.****г. На първо място, преди да обсъди доводите на двете страни в
приложените две въззивни жалби, съдът посочва, че производството по
определяне на режим на лични отношения на родител с дете, има характер на
спорна съдебна администрация и по него съдът се произнася служебно,
съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2 СК. Ето защо, допълнителното решение
№ 579/21.03.2024г. по гр.д.№ 1815/2023г. БРС не може да бъде недопустимо,
понеже родителите може да посочат режим, който да бъде счетен от съда за
неподходящ и съдът по свой почин да определи това, което намира за най-
ефикасно, за да се запазят отношенията между децата с техните родители.
6
Затова допълнителното решение № 579/21.03.2024г. по гр.д.№ 1815/2023г. по
описа на БРС е допустимо и валидно.
Що се отнася до постановеното от районния съд относно контактите на
бащата с децата, настоящият състав приема следното: спорът е относно
Коледните и Новогодишни празници и рождените и имени дни на децата,
както и относно времето, в което бащата ще взема и връща децата всяка втора
и четвърта събота и неделя от месеца, с преспиване при него, включително
един месец през лятото, когато майката не ползва платения си годишен
отпуск.
С решението си районният съд е постановил, че бащата има право да
взема децата всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, с преспиване,
начиная от 17ч. на петъчния ден до 9.00ч. в понеделник при положение, че
училищните часове/занятия в детска градина започват след този час, с
преспиване в дома на бащата, като в петък бащата ще взима децата от дома на
майката и ще ги връща в понеделник отново в дома на майката, както и един
месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.
Настоящият състав приема, че този режим не е особено подходящ за
децата, поради следната причина: Вземането на децата в 17.00ч. от дома на
майката в петъчния ден означава те да са приключили с учебните занятия или
детската градина за детето Б. до 16.30ч. най-късно, за да може майката или
друг роднина да ги вземе от учебното заведение, да ги доведе до дома и да
бъде осигурена възможност за бащата да ги вземе в 17.00ч., като багажът им
бъде приготвен преди това. Посочените часове, според настоящия състав, ще
доведат до напрежение, както у децата, така и у родителите им, затова съдът
приема, че часът на вземане на децата от дома на майката следва да бъде
променен на 18.30ч.
Относно деня и часа, когато бащата следва да ги върне в дома на
майката: съдът приема, че най-подходящо е това да стане в неделя в 18ч.,
доколкото връщането им в 9.00ч. в понеделник, при условията описани от
районния съд, би довело до голямо напрежение за децата, понеже ще се
очаква те да отидат направо на училищни занятия и да са с приготвени
пособия за това още от петък. Затова е по-подходящо да бъдат върнати в
неделя, за да може да преспят в дома си и да се успокоят от вълненията,
свързани със срещата с баща им.
7
Относно Коледните и Новогодишните празници: настоящият състав
приема, че е приемливо и подходящо единият празник да бъде отпразнуван с
бащата, неговите близки и роднини, а другият - с майката и нейните близки,
за да не се получава откъсване от единия родител и близките му и за двата
празника в една и съща година. Ето защо по отношение на Коледа и Нова
година следва да се приеме следния режим: през всяка нечетна година
бащата да взема децата за Коледните празници, считано от 24-ти декември от
съответната година в 09.00ч. от адреса им на местоживеене при майката и ще
ги връща в 20.00ч. на 27-ми декември от съответната година на същия адрес;
През всяка четна година бащата П. Б. Н., ще взема децата за Новогодишните
празници, считано от 28-ми декември на съответната година в 09.00ч. от
адреса им на местоживеене при майката и ще ги връща в 20.00ч. на 3-ти
януари от следващата година на същия адрес.
По отношение на Великденските празници двамата родители ще
поделят свиждането с децата, като на всяка нечетна година децата ще бъдат
при бащата, а на четна – при майката.
По отношение на рождените и имени дни: Съдът приема, че в тези дни
обичайно се организират празненства на децата с техни приятели от училище,
деца на роднини и избрани от тях гости. Обичайно родителят, с когото
живеят, в случая майката, е инициатор на детските празници и задължително
присъства. В същото време не може да се отрече правото на бащата и
неговото семейство да се срещне и да честити празника на детето. Ето защо
следва да му се признае право да взема двете деца в датата на рожден и имен
ден, независимо от това кое от тях празнува, за времето от 9.00ч. до 13.30ч. на
съответния ден, като ги взема от дома на майката и ги връща отново там.
Съдът постановява свиждане и с двете деца, понеже в противен случай има
опасност едното от тях да се почувства изолирано от роднините и приятелите
по бащина линия и наскърбено от изоставянето и лишаването от контакт с
другото дете по време на празника.
Относно издръжката за минало време и за бъдеще време: Както става
ясно от отговора срещу въззивната жалба на Ж. Н., оспорва се не
основанието, т.е. дължимостта на ежемесечни плащания на издръжка, а
размерите на сумите, като при определянето им не следва да се вземат
предвид заплатените от мъжа разноски за режийни, понеже те са с друго
8
предназначение.
По повод оспорването на исковете на майката, в качеството на законен
представител на двете деца, относно размерите дължима издръжка и
въведените от бащата възражения за липса на достатъчно доходи, съответно –
невъзможност за заплащане на издръжки във високи размери, съдът приема
следното:
Безспорно се установява, че бащата развива търговска дейност,
посредством няколко търговски дружества – за търговия с вино, вода от
ледници и прочее, като от показанията на св.Г. и приложените писмени
доказателства става ясно, че търговските дружества са действащи и активни.
Също така бащата реализира доходи и по граждански договори, видно от
представените от самия него писмени доказателства, президент е на Винен
клуб Бургас и всичко това предполага социален и имуществен статус,
съответен на позицията и гласуваното му уважение и доверие в неговите
среди.
Независимо от липсата на декларирани доходи от търговската дейност,
от събраните доказателства по делото се установява, че мъжът често пътува
до КНДР, до САЩ във връзка с търговски отношения, което предполага
достатъчно доходи за престоите му извън граница, включително за
посещения на реномирани места за настаняване и хранене, доколкото
командировъчните не покриват всички разноски в чужбина.
Ето защо, настоящият състав приема, че при определяне на
ежемесечната издръжка за двете деца А. и Б. не е задължително да се спазва
минималният посочен от закона размер, а следва да се приеме едно
балансирано разрешение, придържащо се приблизително към двукратния
размер на минималната законово дължима издръжка, съобразено и с данните
на НСИ.
С обжалвания акт съдът е определил издръжка за минало време за
периода 28.03.2022г. до 28.03.2023г. в размер на 300лв. месечно общо за двете
деца.
Считано от 01.04.2022г. минималната работна заплата за страната е в
размер на 710лв., а минималният размер на дължимата ежемесечна издръжка
по чл.142, ал.2 СК е в размер на 177.50лв., т.е. определената от районния съд
издръжка е под законовия минимум и това не е правилно.
9
За да определи размера на дължимата месечна издръжка за минало
време, съдът приема, че според НСИ тримесечният общ разход средно на
лице от домакинство през четвъртото тримесечие на 2022г. е 2 259 лв., т.е. над
700лв., като през 2023г. с оглед задълбочилите се инфлационни процеси в
световен мащаб, значително се е увеличил. Ето защо Бургаският окръжен съд
приема, че за ежемесечната издръжка на едно дете към 2022г. са били
необходими около 700лв. приблизително, като за голямото дете майката ще
поеме 300лв., а бащата – 350лв.
За малкото дете – Б., с оглед по-ниската му възраст, съдът определя
ежемесечна издръжка, дължима от бащата в размер на 300лв., а останалата
част от 250лв. ще бъде в тежест на майката. С оглед горното, решението на
БРС следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за
издръжка на децата А., р.на **.**.****г. и Б., р.на **.**.****г. за размера над
300лв. общо за двете деца до размера от 650лв. общо и бъде постановено
решение по същество в горния смисъл, а в останалата част следва да бъде
потвърдено.
Относно дължимите ежемесечни издръжки за двете деца, считано от
завеждане на исковата молба, до настъпване на законова причина за
изменението или прекратяването им, съдът приема следното:
Според НСИ тримесечният общ разход средно на лице от домакинство
през четвъртото тримесечие на 2023г. е 2 668лв. или по 889лв, кръгло - 900лв.
ежемесечно. При минимална работна заплата от 780лв., считано от 1 януари
2023г. и минимален размер на издръжката, определен по реда на чл.142, ал.2
СК в размер на 195лв., съдът, зачитайки възприетите по-горе изводи относно
критерия за определяне на дължимите месечни средства за издръжка на
децата, приема, че за детето А. са необходими около 900лв. ежемесечно, от
които майката ще поеме 400лв., а бащата – останалите 500лв., а за детето Б. –
приблизително около 700лв., от които майката ще поеме сумата от 300лв.
ежемесечно, а бащата – 400лв. Горните заключения са съобразени с това, че
майката е тази, която ще упражнява родителските права върху децата до
навършване на пълнолетие, следователно тя е тази, която първа ще посреща
всички нужди на малолетните и ще полага фактически труд по отглеждането
и грижите за тях, както и с факта, че децата живеят в едно домакинство, а
съвместното съжителство малко намалява общите разходи.
10
По отношение на определената наемна цена за жената: Съдът, след
като се запозна с изготвената СИЕ, както и начина на определяне на
дължимия от въззивницата размер, приема, че в тази част атакуваното
решение е правилно, съобразено със закона и следва да бъде потвърдено.
С оглед изложеното следва решение в този смисъл. В полза на жената се
следват разноските за настоящата инстанция в размер на 1425лв. и разноските
за първата –905лв. или 2330лв. общо за двете инстанции.
Въззиваемият следва да бъде осъден да заплати разликата за дължимата
д.такса върху определените издръжки: върху издръжката за минало време
дължимата д.такса е в размер на 312лв., а за определените с настоящото
решение размери на дължимите издръжки общата такса възлиза на 1296лв.
или общо дължимата за определените издръжки такса е в размер на 1608лв.
за първата инстанция. С първоинстанционното решение в тежест на мъжа е
възложена д.такса в размер на 864лв. или дължима остава сумата от 744лв.,
както и д.т. по брачния иск за първата инстанция от 25лв. – общо 769лв.
За втората инстанция д.т. за определените издръжки е върху
обжалваните части и е в размер на 84лв. за издръжката за минало време и
216лв. за издръжката за бъдеще време. За двете инстанции се дължи
допълнително д.т. в размер на 1069лв.
Жената следва да заплати д.т. за двете инстанции върху определената
наемна цена, както за периодично плащане и сумата възлиза на 349.44лв. за
първата инстанция и 174.72лв. за втората или общо 524.16лв.
Мотивиран от горното, БОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 203/29.01.2024г., допълнено с решение №
579/21.03.2024г. и двете по гр.д.№ 1815/2023г. по описа на БРС в частта, с
която районният съд е обявил, че вина за настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи - Ж. Г. Н. с
ЕГН: ********** и П. Б. Н. с ЕГН: **********, както и в частта, с която Ж.
Г. Н. с ЕГН: ********** с пост.адрес: гр. Б., ул.“П.“ № **, ет. *, ап. * е
осъдена да заплати д.т. по брачния иск от 25.00лв. за първата инстанция,
като вместо него ПОСТАНОВИ:
11
ПРИЕМА, че вина за разстройството на брака има мъжът.
ОТХВЪРЛЯ насрещната въззивна жалба на П. Б. Н. против решение №
203/29.01.2024г., допълнено с решение № 579/21.03.2024г. и двете по гр.д.№
1815/2023г. по описа на БРС в частта, с която е постановено след развода
жената да носи брачното си фамилно име – Н..
ИЗМЕНЯ определения от Бургаски районен съд режим на свиждане на
децата А., р. на 25.01.2011г. и Б., р. на **.**.****г., с бащата П. Б. Н. както
следва:
Всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца с преспиване, начиная
от 18.30ч. в петъчния ден до 18.00ч. на неделния, като в петък бащата ще
взема децата от адреса им на местоживеене при майката и ще ги връща в
неделя отново в дома на майката, както и един месец през лятото, когато
майката не е в платен годишен отпуск.
През всяка нечетна година бащата ще взема децата за Коледните
празници, считано от 24-ти декември от съответната година в 09.00 часа от
адреса им на местоживеене при майката и ще ги връща в 20.00 часа на 27-ми
декември от съответната година на същия адрес; През всяка четна година
бащата П. Б. Н. ще взема децата за Новогодишните празници, считано от 28-
ми декември от съответната година в 09.00ч. от адреса им на местоживеене
при майката и ще ги връща в 20.00ч. на 3-ти януари от следващата година на
същия адрес.
През всяка нечетна година бащата ще взема децата за великденските
празници („велики петък”, „велика събота” и „Великден”- неделя и
понеделник), считано от 09.00ч. на съответния петъчен ден от великденските
празници през годината, от адреса им на местоживеене при майката и ще ги
връща в 20.00ч. на съответния понеделник от великденските празници през
годината, на същия адрес.
В датата на рождените и имени дни на което и да е от двете деца,
бащата ще взема и двете деца от 9.00ч. до 13.30ч., от дома на майката и ще ги
връща там в 13.30ч.
ОТМЕНЯ решение № 203/29.01.2024г., допълнено с решение №
579/21.03.2024г. и двете по гр.д.№ 1815/2023г. по описа на БРС в частта , с
която е отхвърлен предявеният от Ж. Г. Н., ЕГН **********, от гр. Б.,
12
ул.“П.“ № **, ет. *, ап. *, в качеството й на майка и законна представителка на
децата А., р.на **.**.****г. и Б., р.на **.**.****г., против П. Б. Н. с ЕГН:
**********, от гр. Б., ул.“П.“ № **, ет. *, ап. * иск за заплащане на
издръжка за децата А. и Б. за периода 28.03.2022г. до 28.03.2023г., за
размера над 300лв. до размера от 650лв. общо за двете деца и вместо него
ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА П. Б. Н. с ЕГН: **********, от гр. Б., ул.“П.“ № **, ет. *, ап.
*, да заплати допълнително на малолетните деца А. П. Н. с ЕГН **********
и Б. П.ов Н. с ЕГН **********, действащи чрез своята майка и законна
представителка Ж. Г. Н. с ЕГН **********, от гр. Б., ул.“П.“ № **, ет. *, ап. *,
издръжка за минало време в размер от общо 350лв. месечно за периода
28.03.2022 г. до 28.03.2023г.
ОТХВЪРЛЯ въззивната жалба на Ж. Г. Н., ЕГН **********, от гр. Б.,
ул.“П.“ № **, ет. *, ап. *, в качеството й на майка и законна представителка на
децата А., р.на **.**.****г. и Б., р.на **.**.****г. против решение №
203/29.01.2024г., допълнено с решение № 579/21.03.2024г. и двете по гр.д.№
1815/2023г. по описа на БРС, в останалата й част досежно определената
издръжка за децата А. и Б. за минало време.
ОТМЕНЯ решение № 203/29.01.2024г., допълнено с решение №
579/21.03.2024г. и двете по гр.д.№ 1815/2023г. по описа на БРС в частта , с
която е отхвърлен предявеният от Ж. Г. Н., ЕГН **********, от гр. Б., ул.“П.“
№ **, ет. *, ап. *, в качеството й на майка и законна представителка на детето
А., р.на **.**.****г., против П. Б. Н. с ЕГН: **********, от гр. Б., ул.“П.“ №
**, ет. *, ап. * иск за заплащане на ежемесечна издръжка, считано от
завеждане на исковата молба на 28.03.2023г., до настъпване на законова
причина за изменението или прекратяването й, за размера над 300лв. до
размера от 500лв. ежемесечно и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА П. Б. Н. с ЕГН: **********, от гр. Б., ул.“П.“ № **, ет. *, ап.
*, да заплаща допълнително на малолетното дете А. П. Н. с ЕГН
**********, действаща чрез своята майка и законна представителка Ж. Г. Н. с
ЕГН **********, от гр. Б., ул.“П.“ № **, ет. *, ап. *, ежемесечна издръжка в
размер на 200лв., платима от 1-во до 5-то число на месеца, считано за
текущия, начиная от завеждане на исковата молба на 28.03.2023г. до
настъпване на законова причина за изменението или прекратяването й, ведно
13
със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от датата на забава до
окончателното изплащане на сумите.
ОТМЕНЯ решение № 203/29.01.2024г., допълнено с решение №
579/21.03.2024г. и двете по гр.д.№ 1815/2023г. по описа на БРС в частта , с
която е отхвърлен предявеният от Ж. Г. Н., ЕГН **********, от гр. Б., ул.“П.“
№ **, ет. *, ап. *, в качеството й на майка и законна представителка на детето
Б., р.на **.**.****г., против П. Б. Н. с ЕГН: **********, от гр. Б., ул.“П.“ №
**, ет. *, ап. *, иск за заплащане на ежемесечна издръжка, считано от
завеждане на исковата молба на 28.03.2023г. до настъпване на законова
причина за изменението или прекратяването й, за размера над 300лв. до
размера от 400лв. ежемесечно и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА П. Б. Н. с ЕГН: **********, от гр. Б., ул.“П.“ № **, ет. *, ап.
*, да заплаща допълнително на малолетното дете Б. П.ов Н., с ЕГН
**********, действащ чрез своята майка и законна представителка Ж. Г. Н. с
ЕГН **********, от гр. Б., ул.“П.“ № **, ет. *, ап. *, ежемесечна издръжка в
размер на 100лв., платима от 1-во до 5-то число на месеца, считано за
текущия, начиная от завеждане на исковата молба на 28.03.2023г. до
настъпване на законова причина за изменението или прекратяването й, ведно
със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от датата на забава до
окончателното изплащане на сумите.
ОТХВЪРЛЯ въззивната жалба на Ж. Г. Н., ЕГН **********, от гр. Б.,
ул.“П.“ № **, ет. *, ап. *, в качеството й на майка и законна представителка на
детето Б., р.на **.**.****г. против решение № 203/29.01.2024г., допълнено с
решение № 579/21.03.2024г. и двете по гр.д.№ 1815/2023г. по описа на БРС, в
останалата й част досежно определената издръжка за детето Б..
ОТХВЪРЛЯ въззивната жалба на Ж. Н. против решение №
203/29.01.2024г., допълнено с решение № 579/21.03.2024г. и двете по гр.д.№
1815/2023г. по описа на БРС в частта относно определения по реда на чл.57
СК месечен наем, дължим на П. Б. Н..
ОСЪЖДА П. Б. Н. с ЕГН: **********, от гр. Б., ул.“П.“ № **, ет. *, ап.
* да заплати на Ж. Г. Н., ЕГН **********, от гр. Б., ул.“П.“ № **, ет. *, ап. *
направените в двете инстанции разноски в размер на 2330лв. общо.
ОСЪЖДА П. Б. Н. с ЕГН: ********** от гр. гр. Б., ул.“П.“ № **, ет. *,
ап. * да заплати допълнителна д.т. в размер на 1069лв. общо за двете
14
инстанции по с-ка на БОС.
ОСЪЖДА Ж. Г. Н. , ЕГН **********, от гр. Б., ул.“П.“ № **, ет. *, ап.
*, да заплати д.т. в размер на 524.16лв. общо за двете инстанции по с-ка на
БОС
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС в частта относно
предявения иск по чл.59, ал.2 СК, както и в частта относно иска по чл.57, ал.2
СК, а в останалата част е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15