Р Е Ш Е Н И Е  №

 

              гр. София, 28.01.2021г.

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ състав,  в закрито заседание на  дванадесет и осми януари  две хиляди  двадесет и първа година, в състав: 

 

                                                                                               Председател: Райна Стефанова

                                                                                                   Членове:  Анна Ненова

         Александър Ангелов

 

като разгледа  докладваното от съдията докладчик Анна Ненова  ч.гр.д. № 958 по описа за 2021г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

            Производството е по реда  чл. 435, ал. 2 от ГПК.

 

 Образувано е по жалба вх. № 14652/19.10.2020г. на „З.К.Л.И.“ АД, длъжник по изпълнително дело № 20209210400711 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ, срещу  разпореждане от 13.10.2020г.  на частния съдебен изпълнител за отказ да се намалят приетите разноски за адвокатски хонорар на взискателя до размер от 200 лева, при пълни приети за дължими 440 лева, съгласно възражение с вх. № 10562/24.09.2020г. на жалбоподателя. 

Оплакванията на „З.К.Л.И.“ АД са, че незаконосъобразно разноските за адвокат не са били намалени до размер от 200 лева, съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – само разноски за образуване на делото. Не е дължима сума по чл. 10, т. 2 от Наредбата, тъй като не са били извършвани действия с цел удовлетворяване на паричното вземане.

Намаляването на адвокатското възнаграждение обуславя и намаляване на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ, допълнително, че адвокатското възнаграждение не следва да се включва в материалния интерес, върху който се изчислява пропорционалната такса.

Жалбоподателят претендира  направените по делото разноски.   

 

Взискателят „ЗАД „А.Б.““ АД оспорва жалбата като неоснователна поради правилното определяне на разноските. Разноските са определени в размерите по Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.   Длъжникът отговаря за всички тези разноски, защото не е платил след отправената покана за доброволно изпълнение, както и са извършвани конкретни действия по водене на делото.

 

 Частният съдебен изпълнител в изложените мотиви също намира жалбата  неоснователна. Съображенията са сходни с тези на взискателя. Потвърждават се присъдените разноски за адвокат в изпълнителното производство като минимални по действалата редакция на Наредба № 1 от 09.07.2004г., с позоваване на съдебна практика на състави на Софийски градски съд.

 

По постъпилата жалба

Изпълнителното производство по изпълнително дело № 20209210400711 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ, е било образувано по молба вх. № 09920/12.08.2020г. на „ЗАД „А.Б.““ АД,  чрез адвокат А.Б., като пълномощник,  въз основа на изпълнителен лист, издаден на 30.06.2020г. от Софийски районен  съд, Второ гражданско отделение, 60 състав,  по гр. дело № 88370/2017г.

Съгласно изпълнителния лист дружеството – жалбоподател „З.К.Л.И.“ АД е било осъдено да заплати на „ЗАД „А.Б.““ АД сумата от 300 лева главница, със законната лихва за забава от 19.12.2017г. до окончателното плащане, и 440 лева разноски в исковото производство.

С молбата от 12.08.2020г. е било поискано да се изпрати покана за доброволно изпълнение до длъжника, а постъпилите суми да се превеждат по посочена банкова сметка. ***.     

Към молбата за образуване на изпълнително дело е била приложена фактура за извършено плащане към адвокат Б. за 240 лева платено адвокатско възнаграждение с ДДС.

След получена от длъжника покана за доброволно изпълнение от 13.08.2020г. плащане не е било извършено и  на 10.09.2020г. от името на взискателя е била подадена молба да се извърши справка за притежавани банкови сметки от длъжника, а с молба от 11.09.2020г. е било поискано налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в конкретно посочена търговска банка.

Запор е бил наложен и претендираните суми – събрани, като междувременно е било посочено като дължимо на взискателя и вземане от още 200 лева допълнителен адвокатски хонорар по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съгласно представен договор за правна защита и съдействие с адв. Л.И..    

Дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ е била определена от частния съдебен изпълнител  върху материален интерес от 300 лева, изтекла лихва от 84. 50 лева и 440 лева разноски в исковото производство, както и 440 лева от разноските в изпълнителното производство, включително тези по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1.   

С възражение с вх. № 10562/24.09.2020г. от длъжника е било поискано  частният съдебен изпълнител да  намали разноските за адвокат на взискателя до размер на 200 лева по съображения, идентични с тези по жалбата по делото, което е било отказано с оспорваното разпореждане от 13.10.2020г. По възражението от   взискателя е било дадено становище на 02.10.2020г.

 

При така установените обстоятелства жалбата по делото следва да се приеме допустима – като  подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал. 2 от ГПК, в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК.

 

По същество, и при съобразяване на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства по чл. 437, ал. 3 от ГПК, както и при възприетото от фактическа страна по-горе, съдът, в мнозинството си,  намира жалбата на „З.К.Л.И.“ АД основателна.

В изпълнителното производство взискателят е направил разноски за адвокат  по сключени договори за правна защита и съдействие с адв. Б. и адв. И., съответно за образуване и водене на изпълнителното производство.

Сключването на договорите и уговарянето на  адвокатско възнаграждение е в съответствие със закона (чл. 36, ал. 1 от ЗАдв.), при съществуване на вземане в полза на взискателя в съдебно производство, приключило с издаване на изпълнителен лист.   Възнаграждението по договорите, съответно на волята на страните,  е било за образуване на изпълнително дело  и воденето му – 240 лева с ДДС и 200 лева. Възнагражденията са били и платени.

За същите уговорени в договорите процесуални действия - образуване на изпълнително дело и воденето му,  са предвидени размери на възнагражденията по Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

При редакцията на Наредбата към датата на сключване на договорите за правна защита и съдействие,  минималното възнаграждение за образуване на изпълнително дело е било в размер на 200 лева -  по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,  както и по чл. 10, т. 2 от  Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – за водене на изпълнително дело и за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1 000 лева – 200 лева. 

В случая жалбоподателят не се позовава на минималното адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.  по размер, а възразява, че такова не е изобщо дължимо.

Възражението е основателно.

Имало е образуване  на изпълнително производство от името на взискателя, но не и водене на такова. В единствената подадена от адв. Б. молба не е бил посочен начин на изпълнение, а това е било направено от адв. И. на 11.09.2020г., но това е част от молбата за образуване на изпълнителното дело (чл. 426, ал. 1 и ал. 2 от ГПК), което е било и относно подадената молба от 10.09.2020г., а действията във връзка с възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение не са действия по водене на делото.

Или на взискателя е дължимо възнаграждение за образуване на изпълнителното дело, така както е било уговорено в минимален размер - 200 лева,  по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съответно с начисления ДДС – 240 лева,  но не и по чл. 10, т. 2 от  Наредба № 1 от 09.07.2004г. – за водене на изпълнително дело и за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.

Адвокатското възнаграждение за взискателя е следвало да бъде намалено до размера от 200 лева, съответно 240 лева с ДДС. 

Оплаквания на жалбоподателя по подадената жалба за дължимо възнаграждение само по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.  са основателни, но при съобразяване и на начисления ДДС.

При намаляване на размера на разноските за адвокат следва да бъде намален и размерът на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като съответно на материалния интерес от 1065. 50 лева (300 лева главница, изтекла лихва от 84. 50 лева и 440 лева разноски в исковото производство, както и 240 лева от разноските в изпълнителното производство) -  126. 19 лева пропорционална такса с ДДС.     

С оглед изхода на делото (намаляване на сумата за адвокатско възнаграждение с 200 лева при искано намаление с 240 лева) на жалбоподателя е дължима съответната част от разноските от 102. 50 лева, от общо направени  разноски от 123 лева, от които за юрисконсултско възнаграждение - 50 лева,  25 лева разноски за държавна такса и 48 лева разноски по ТТРЗЧСИ,  съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25а, ал. 2 и чл. 27 от Наредба за заплащането на правната помощ, вр. чл. 81 от ГПК.

От взискателя не са претендирани разноски и съдът не се произнася по чл. 78, ал. 3 от ГПК с присъждане на такива разноски.

 

Воден от горното съдът    

 

 

                                             Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ,  по жалба вх. № 14652/19.10.2020г. на „З.К.Л.И.“ АД, с ЕИК ********и със седалище и адрес на управление ***, разпореждане от 13.10.2020г.  на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ, по изпълнително дело № 20209210400711, с което е отказано  да бъдат намалени разноските за адвокатско възнаграждение на  взискателя  „ЗАД „А.Б.““ АД до размера от 240 лева (двеста и четиридесет лева)  - за образуване на изпълнителното производство, при пълни приети като дължими 440 лева, както и определената за плащане такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители над размера от  126. 19 лева (сто двадесет и шест лева и деветнадесет стотинки), като ОТХВЪРЛЯ подадената жалба в останалата част – за намаляване на разноските за адвокат на 200 лева със съответната част от таксата.

ОСЪЖДА „ЗАД „А.Б.““ АД, с ЕИК ********и със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „З.К.Л.И.“ АД, с ЕИК ********и със седалище и адрес на управление ***, сумата от 102. 50 лева (сто и два лева и петдесет стотинки) разноски по делото на основание  чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25а, ал. 2 и чл. 27 от Наредба за заплащането на правната помощ, вр. чл. 81 от ГПК.

Решението е окончателно.

 

 

 

                                                                       Председател:

                                                                                   

 

                                                                                    Членове:1.

 

                                                                                                        2.