Р Е Ш Е Н И Е

№  260304                          30.09.2020 г.                           град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на първи септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Моника Яханаджиян

 

при секретаря Жасмина Славова, като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян гр.д.№620/2020 г., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството по делото е образувано по искова молба на Д.И.Я., ЕГН **********, подадена чрез пълномощник – адв.М.Т., съдебен адрес ***, срещу С.К.А., ЕГН **********, адрес ***, с която се претендира постановяване на решение, с което да се приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцата сумата от 5228,50 лева, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане, представляваща изплатена от ищцата сума по Договор за кредит за текущо потребление, сключен между ответника и „Банка ДСК“ ЕАД, по който ищцата има качеството на поръчител, за която сума има издадена по ч.гр.д.№9436/2019 г. по описа на БРС Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №4404/15.11.2019 г., както и за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 2899,38 лева, представляваща доплатена сума за погасяване на кредита преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.

Ищецът твърди, че на 08.02.2012 г., между ответника и „Банка ДСК“ ЕАД е сключен Договор за кредит за текущо потребление, по който ищцата има качеството на поръчител, както и че е сключен за срок от 120 месеца, считано от усвояване на кредита вразмер на 6500 лева. Твърди се още, че в изпълнение на поетото поръчителство и поради липса на плащания от страна на кредитополучателя – ответник в настоящето производство, ищцата погасила сума в размер на 5228,50 лева за периода 06.03.2015 г. – 04.11.2019 г., когато подавла заявление по чл.410 от ГПК пред РС-Бургас, а след тази дата и сумата от 2899,38 лева.

В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, ответната страна, чрез назначения й от съда особен представител – адв.И. депозира писмен отговор на иска, в който се оспорва наличието на валидно възникнало между страните в настоящето производство правоотношение, няма доказателства за възникнала в полза на банката изискуемост на вземането, а освен това няма данни ищецът да е уведомил ответника за плащане на остатъка по договора за кредит. Наред с това счита, че производството е недопустимо, тъй като е налице разминаване между заявените от ищеца факти в заповедното и настоящето исково производство, поради което и претендира за прекратяване на производството като недопустимо, а при условията на евентуалност за отхвърляне на исковете. Не ангажират доказателства.

ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявения иск установителен иск е по чл.422 от ГПК, вр.чл.146, ал.1 от ЗЗД, а на осъдителния иск по чл.146, ал.1 от ЗЗД.

В съдебно заседание ищцата се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа иска и моли за уважаването му.

Ответникът се представлява от назначения от съда особен представител, който поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на иска.

Бургаският районен съд, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства, поотделно и в съвкупност и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Приет като доказателство по делото е Договор за кредит за текущо потребление, от съдържанието на който е видно, че е сключен на 08.02.2012 г. между „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор и ответника А. като кредитополучател. По силата на сключения договор, на ответникът е бил отпуснат кредит за текущо потребление в размер на 6500 лева със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на усвояването му. Кредитът е бил обезпечен с поръчителство, като за целта, на същата дата, между банката и ищцата е сключен договор за поръчителство, по силата на който поръчителят е поел задължение да отговаря солидарно с кредитополучателя, като се е задължил спрямо кредитора да изпълни задълженията на кредитополучателя при неизпълнение. В чл.2 от договора страните договорили и това, че отговорността на поръчителя се запазва и ако кредиторът не е предявил иск против кредитополучателя в срока по чл.147, ал.1 от ЗЗД, както и ако крайният срок за погасяване на кредита по т.2 от договора за кредит бъде продължен по съгласие между кредитор и длъжник.

Приети като доказателства по делото са 49 на брой платежни нареждания, видно от които в периода 06.03.2015 г. - 26.07.2019 г., ищцата, в качеството си на поръчител е извършвала плащания по договора в общ размер на 8172,88 лева. В този смисъл е и извлечението от „Банка ДСК“ ЕАД за периода 01.03.2015 г. – 30.07.2019 г.

По делото е приложено ч.гр.д.№9436/2019 г. по описа на РС-Бургас, от съдържанието на което става ясно, че е образувано по заявление на ищцата, като на 15.11.2019 г. съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,  с която е разпоредил длъжникът А. да заплати на ищцата сумата от 5228,50 лева, представляваща платена от нея сума в периода 01.03.2015 г. – 30.07.2019 г. в качеството й на поръчител по Договор за банков кредит за текущо потребление, сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, по който длъжникът е кредитополучател.

Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Съдът констатира, че исковата молба, по повод на която е образувано производството по гражданско дело №620 по описа на Бургаски районен съд за 20209 г., против длъжника в заповедното производство по ч.гр.д.№9436/2019 г. по описа на РС-Бургас е подадена в едномесечния срок от уведомяването, съгласно чл.415 от ГПК и указанията, дадени с разпореждане от 30.12.2019 г., от лице легитимирано да предяви иск, поради което и същият се явява допустим.

От подробно коментираната по-горе доказателствена съвкупност съдържаща неоспорени писмени доказателства се установява по несъмнен за съда начин, че между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника е имало валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за кредит за текущо потребление, чийто фактически състав е завършен с усвояването на сумата от 6500 лева.

Установява се също, че между „Банка ДСК“ ЕАД и ищцата са възникнали отношения като кредитор и поръчител по заема. С договора за поръчителство поръчителят се е задължил спрямо кредитора да отговаря при неизпълнение от страна на длъжника. По отношение на кредитора той отговаря за чуждо задължение и затова, ако плати, той има регрес срещу длъжника за всичко, което е заплатил, ведно със законната лихва от деня на плащането.

Установи се по делото, че ищцата е заплатила доброволно в полза на кредитора исковата сума от 5228,50 лева, за която се е снабдила със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №4404 от 15.11.2019 г., както и сумата от 2899,38 лева, или всичко в общ размер на 8172,88 лева, с което е изпълнила изискуеми задължения на ответника. Доколкото ответникът, върху когото лежи доказателствената тежест не ангажира доказателства да е изпълнил задълженията си към платилия поръчител или към своя кредитор, то извършените от ищцата плащания в периода 06.03.2015 г. – 26.07.2019 г. в общ размер на 8172,88 лева, от които ищцата претендира 8127,88 лева, се явяват такива в изпълнение на изискуеми задължения на главния длъжник по кредита, което налага извод за основателност на кумулативно съединените установителна и осъдителна претенции. Основателността на главната претенция по чл.422 от ГПК обосновава основателност и на акцесорната такава за обезщетение за забава в размер на за законната лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на главницата.

Предвид изхода на спора, на основание чл..78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени разноските по делото, които са в общ размер на 1720,33 лева, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.

Съдът съобразява и тълкувателната практика на ВКС и присъжда в полза на ищцата и направените в заповедното производство разноски в общ размер на 704,57 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК в отношенията между страните, че С.К.А., ЕГН **********, адрес ***, дължи на Д.И.Я., ЕГН **********, адрес ***, сумата от 5228,50 лева (пет хиляда двеста двадесет и осем лева и петдесет стотинки), представляваща заплатено от ищеца в качеството на поръчител задължение по Договор за кредит за текущо потребление, сключен на 08.02.2012 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и С.К.А., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.11.2019 г. до окончателното й изплащане, за което вземане има издадена по ч.гр.д.№9436/2019 г. по описа на БРС Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №4404/15.11.2019 г.

ОСЪЖДА С.К.А., ЕГН **********, адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.Я., ЕГН **********, адрес ***, сумата от 2899,38 лева (две хиляди осемстотин деветдесет и девет лева и тридесет и осем стотинки), представляваща заплатено от ищеца в качеството на поръчител задължение по Договор за кредит за текущо потребление, сключен на 08.02.2012 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и С.К.А..

ОСЪЖДА С.К.А., ЕГН **********, адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.Я., ЕГН **********, адрес ***, сумата от 1720,33 лева (хиляда седемстотин и двадесет лева и тридесет и три стотинки), представляваща направените по делото разноски, както и сумата от 704,57 лева (седемстотин и четири лева и петдесет и седем стотинки), представляваща направените в заповедното производство разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /

 

Вярно с оригинала

Ж. С.