№ 6166
гр. София, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветомир М. Минчев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско
дело № 20241100511995 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 14793/29.07.2024 г., постановено по гр. дело № 48763/2023 г. по описа на
СРС, 174 състав, изцяло е уважен предявеният от СД „И. – ТД – И. С-ие“, ЕИК *********
срещу „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК ********* осъдителен иск с правно основание
чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 8 221,96 лв. с ДДС, представляваща разликата
между изплатено от ответника застрахователно обезщетение и дължимия остатък за
причинени вреди, изразяващи се в увреждане на следното имущество: електроника на
портална врата марка Benica, модел BULL8M.S MY11/9591524 – 2 броя; сигнално-
охранителна техника, система за видеонаблюдение, компютър, рутер – марка Sony, модел
KDL - 32U42070, сер. № 9700493 и Play box TV - KM 9 MAC: Д0780103А42Е, причинени в
резултат на настъпило застрахователно събитие – токов удар от 20.01.2023 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.05.2023 г. до окончателното
плащане, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца
сумата от 1 429,99 лв., представляваща разноски по делото.
Срещу така постановеното решение в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е
постъпила въззивна жалба с вх. № 268017/21.08.2024 г. от ответника „Дженерали
Застраховане“ АД, с която са развити оплаквания за неговата неправилност поради
нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост. Оспорва се
активната материално-правна легитимация на ищеца да претендира процесното
застрахователно обезщетение, тъй като правото да получи такова принадлежи на
1
собственика на увреденото имущество, изрично упълномощено от него лице или посочено в
полицата трето ползващо се лице, каквото качеството той не е доказал да притежава.
Оспорва част от увреденото имущество да попада в обхвата на сключения застрахователен
договор „Имущество за малък и среден бизнес“, а именно: електроника на портална врата,
марка Benica, рутер, Play Box TV и телевизионен приемник Sony, позовавайки се на изрично
постигната уговорка между страните в раздел „Обекти на застраховане, покрити рискове и
застрахователна премия“, че обект на застраховане по полицата са само следните групи
имущества: „Недвижимо имущество – административни, търговски, производствени,
стопански и складови сгради и помещения“ със застрахователна сума - 690 000 лв.,
„Машини, съоръжения и оборудване“ със застрахователна сума – 720 000 лв., „Техника и
уреди“ със застрахователна сума – 30 000 лв., „Собствени движими имущества“ със
застрахователна сума – 17 000 лв., „Стоково-материални запаси“ със застрахователна сума –
150 000 лв., които са определени по искане на кандидата за застраховане в попълнения от
него въпросник с посочване на данните за вида и стойността на притежаваното и подлежащо
на застраховане имущество, без увреденото такова да попада в никоя измежду изброените
групи. Оспорва да са представени доказателства, установяващи собствеността на увреденото
движимо и недвижимо имущество, респективно същото да е било обект на застрахователния
договор. Поддържа, че застрахованият не се е възползвал от възможността за включване в
предмета на застрахователния договор и на други свои имущества и активи,
индивидуализирани по опис, позовавайки се на т. 3.10 от общите условия към него. Заявява
още, че застрахователното събитие е нямало да настъпи в случай, че застрахованият беше
изпълнил задължението си по т. 5 от клауза Б-7 от общите условия, осигурявайки дефектно-
токова защита, мълниезащита и заземяване на електрическата инсталация на сградата,
поради което застрахователното покритие не е проявило действието си. При условията на
евентуалност оспорва застрахователното обезщетение по размер. С тези съображения
отправя искане обжалваното решение да се отмени и вместо него да се постанови друго, с
което предявеният иск да се отхвърли. Претендира и разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата
страна – СД „И. – ТД – И. С-ие“, с който я оспорва при изложени съображения за
обоснованост на изводите на първоинстанционния съд, изцяло кореспондиращи със
събрания по делото доказателствен материал. Позовава се на представени от него писмени
документи, установяващи качеството му на собственик на увреденото имущество, попадащо
в обхвата на застрахователното покритие, доколкото предмет на застрахователния договор е
не само собственото му недвижимо имущество, но също така и всички машини,
съоръжения, оборудване, техника и уреди, други материални и дълготрайни активи,
стоково-материални запаси. Заявява, че размерът на вредите е в рамките на ограниченията,
предвидени за отделните групи имущества. Допълва, че застрахователят е имал възможност
да откаже сключване на застрахователния договор поради липсата на система за защита от
мълнии, което той не е сторил и е усвоил застрахователната премия. Предвид изложеното се
отправя искане въззивната жалба да се остави без уважение, а първоинстанционното
решение да се потвърди. Претендира и разноски.
2
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението
на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от
въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй
като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно
правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение,
следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може
въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до
посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на
императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да
следи служебно. Същото е и правилно, като във връзка с доводите в жалбата следва да се
добави следното:
Основателността на иска по чл. 405 КЗ е обуславя от установяване от ищеца
кумулативното наличие на следните предпоставки: съществуване на валидно
застрахователно правоотношение между страните по договор за имуществена застраховка
„Имущество за малък и среден бизнес“; настъпване в срока на застрахователното покритие
на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, причинна връзка между
застрахователното събитие и настъпилите вреди, размер на вредите.
В случая, с оглед твърденията и възраженията на страните в рамките на
първоинстанционното производство и заявените от тях оплаквания пред въззивния съд,
настоящият съдебен състав приема за безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото
следните обстоятелства: че между страните е сключен договор за имуществено застраховане
„Имущество за малък и среден бизнес“, обективиран в застрахователна полица №
0870220051005509/04.10.2022 г., със срок на действие от 10.10.2022 г. до 09.10.2023 г., в
рамките на който – на 20.01.2023 г., е настъпило застрахователно събитие – токов удар, късо
съединение, вследствие на мълния, както и че застрахованият своевременно е уведомил
застрахователя за това, при който е образувана щета № *********/20.01.2023 г. Нещо повече,
за наличието им свидетелства и извършеното от ответника извънсъдебно плащане на сумата
от 8 198,36 лв. в полза на ищеца, представляваща част от общо претендираното
застрахователно обезщетение, което по своето естество представлява конклудентно
признание в тази насока.
Ето защо, предвид наведените с въззивната жалба оплаквания спорът пред настоящата
инстанция се концентрира върху следните групи обстоятелства: явява ли се ищецът
3
легитимиран да претендира застрахователно обезщетение по процесната щета, налице ли е
покрит застрахователен риск и какъв е размерът на вредите, респ. на дължимото
застрахователно обезщетение.
В случая, за да обоснове активната си материално - правна легитимация в процеса
ищецът СД „И. – ТД – И. С-ие“ се позовава на сключения между него в качеството на
застрахован и ответника „Дженерали Застраховане“ АД в качеството на застраховател
договор за имуществено застраховане „Имущество за малък и среден бизнес“, обективиран в
застрахователна полица № 0870220051005509/04.10.2022 г. и добавък № 1 към нея, с
уговорена клауза/покрит риск - Б - 7 - късо съединение, токов удар, непряко попадане на
мълния. Съгласно клаузите на договора ответникът е поел да покрива за периода от 00:00
часа на 10.10.2022 г. до 24:00 часа на 09.10.2023 г. риска от повреждане на застрахованото
имущество, находящо се в гр. Съединение, област Пловдив, ул. „********, а именно:
административни сгради, търговски, производствени, стопански и складови сгради и
помещения, машини, съоръжения и оборудване, техника и уреди (офис оборудване и
видеохранителна техника), други ДМА, стоково-материални запаси (СМЗ), като по делото
на се спори относно заплащането от ищеца на дължимата застрахователна премия в размер
на 1 699,75 лв. Въззивният съд намира за неоснователно възражението на ответника относно
липсата на активна материално - правна легитимация на ищеца да претендира процесното
застрахователно обезщетение по образуваната при него щета № *********/20.01.2023 г.,
основано на твърдението, че не е доказано той да е собственик на увреденото имущество,
изрично упълномощено от него лице или посочено в полицата трето ползващо се лице.
Действително ищецът не е ангажирал доказателства да е собственик на застрахованото
недвижимо и движимо имущество, находящо се на адрес: гр. Съединение област Пловдив,
ул. „Кораб планина“ № 4, а именно: административни, търговски, производствени и
складови сгради и помещения, машини и съоръжения и оборудване, техника и уреди, но по
делото не се спори, че то се ползва и стопанисва именно от него, още повече, че част от
увредените елементи и детайли – двигател и електроника за метална врата, компютър с
периферия, сигнално охранителна система за видеонаблюдение и др. са заприходени в
оборотните му ведомости, за което свидетелства представената аналитична сметка 204
„Машини, съоръжения и оборудване“, останала неоспорена по делото. Нещо повече, по
делото не се твърди и не се доказва трето за спора лице да е било собственик, респ. да е
ползвало и стопанисвало застрахованото имущество, за да се приеме, че то, а не ищецът, в
качеството на застрахован, има право да получи застрахователно обезщетение. Следва да се
отбележи, че такъв извод не следва и от последващото поведение на страните по
застрахователния договор, доколкото с плащане на застрахователната премия в уговорения в
полицата срок и с нейното усвояване от страна на застрахователя, той е потвърдил
договорната си обвързаност именно с ищеца, още повече, че от страна на последния са
предприети и последващи действия, свързани с отстраняване на настъпилите увреждания, за
което свидетелстват представените фактури, фискални бонове, сервизен протокол и приемо-
предавателни протоколи, което негово поведение също е в подкрепа на възприетия по-горе
4
правен извод, че именно СД „И. – ТД – И. С-ие“ е бил ангажиран със стопанисването и
управлението на застрахования обект. Нещо повече, след като законният му представител - Г.
И.а е уведомила „Дженерали Застраховане“ АД за настъпване на застрахователното събитие
от 20.01.2023 г., впоследствие последният е образувал щета при себе си и е изпратил свой
представител за извършване на оглед и заснемане, което той не би сторил ако е считал, че не
е сезиран от надлежна страна по застрахователния договор, имаща правото да получи
застрахователното обезщетение по него. Отделен е въпросът, че в случай, че ответникът е
считал, че СД „И. – ТД – И. С-ие“ не се легитимира като страна по надлежно възникнало
застрахователно правоотношение в качеството си на застрахован, то същият е могъл да
наведе тези свои възражения пред него, отказвайки му да заплати застрахователно
обезщетение и на това основание, което той не само не е сторил, но частично е признал
претенцията му, възстановявайки му част от вредите. Отделно от посоченото, по делото
изобщо няма данни застрахователният договор да е сключен в полза на трето ползващо се
лице, за да се приеме, че застрахователното обезщетение се дължи в негова полза, а не в
полза на ищеца. Изложеното обосновава извод, че СД „И. – ТД – И. С-ие“ се явява активно
материално - правно легитимиран по предявения иск, до каквато констатация е достигнал и
първоинстанционния съд, като заявените с въззивната жалба оспорвания в обратния смисъл
са неоснователни.
На следващо място установява се по делото въз основа на представеното
удостоверение с изх. № 53-00-21/20.01.2023 г. на кмета на община Съединение, както и
съставените констативни протоколи за извършен оглед от 20.01.2023 г. и от 08.02.2023 г., че
в срока на действие на застрахователния договор – на 20.01.2023 г., е настъпило увреждане
вследствие на токов удар, представляващо покрит застрахователен риск съгласно клаузата на
Б-7 от общите условия, което е засегнало част от стопанисваното и управлявано от ищеца
имущество, а именно: електроника на портална врата марка Benica, модел BULL8M.S
MY11/9591524 – 2 броя; сигнално-охранителна техника, система за видеонаблюдение,
компютър, рутер – марка Sony, модел KDL - 32U42070, сер. № 9700493 и Play box TV - KM 9
MAC: Д0780103А42Е, като противно на доводите на въззивника, настоящият съдебен състав
намира, че то също е част и се обхваща от предмета на застрахователния договор. За
направата на такъв извод способстват най-напред данните по делото за наличието към
момента на настъпване на застрахователното събитие – 20.01.2023 г. на такъв вид техника и
оборудване с посочените характеристики в границите на застрахования при ответника обект,
находящ се на адрес: гр. Съединение, област Пловдив, ул. „********, по отношение на който
факт страните по делото не спорят, а и се установява от съставените на място с участието на
представител на застрахователя констативни протоколи от 20.01.2023 г. и от 08.02.2023 г.,
съдържащи констатации относно характера и вида на установените вреди, част от които са и
процесните такива. В случая, установява се от съдържанието на застрахователната полица,
че предмет на застрахователния договор са били няколко групи имущества, част от които са
„Техника и уреди“, в обхвата на които попадат офис оборудване и видео-охранителна
техника при уговорена застрахователна стойност от общо 30 000 лв., като именно към тази
група следва да се отнесе и голяма част от описаното по-горе имущество, с оглед неговите
5
вид, специфика, характеристики и предназначение. Нещо повече, следва да се отбележи, че
за доизясняване на предметния обхват на застрахователния договор способстват и клаузите
на общите условия за застраховка „Имущество за малък и среден бизнес“, представляващи
неразделна част от него, в чл. 3 от раздел II на които се предвижда, че предмет на
застраховане са собствени, наети, предоставени за отговорно ползване или ползвани на
друго законно основание от застраховащия имущества, в т. ч. административни, търговски,
производствени или стопански сгради и складови помещения, като неразделна част от
сградите са вградените в тях инсталации (газови, електрически, телефонни, водопроводни,
канализационни, отоплителни, пожарогасителни, пожароизвестителни, алармени,
климатични, вентилационни и др.), без крайните устройва, асансьорите, трайно монтираните
подови настилки, вратите и прозорците, трайно монтираните осветителни тела, техника и
уреди (офис оборудване, електронна техника), преносими компютри, мобилни телефони и
друга нестационарна техника, машини, съоръжения, оборудване, обзавеждане на сгради,
стопански инвентар, други дълготрайни материални активи (ДМА), разходи за придобиване
на ДМА, незавършено строителство, ведомствени транспортни средства за вътрешно
обслужване на застрахованите обекти, стоково-материални запаси, материали, продукция,
стоки, други имущества, индивидуализирани по опис и чужди имущества, наети, приети за
ремонт, обработка или съхранение. В случая, анализирайки вида и спецификите на
увреденото имущество, както и неговите характеристики и предназначение – електроника на
портална врата, сигнално-охранителна техника, система за видеонаблюдение, компютър,
рутер и Play box TV, въззивният съд намира, че същото е част и се обхваща от предмета на
застрахователния договор, в какъвто смисъл е и констатацията на първоинстанционния съд.
Действително, в представения въпросник – предложение от 04.10.2022 г., имащ за цел да
определи обема на застрахователната защита, е предвидено нарочно поле, в което
застрахованият може да индивидуализира друго имущество, което да включи в предмета на
договора, което той не е сторил, но това обстоятелство е ирелевантно, предвид възприетия
по делото извод, че увреденото такова се съотнася към останалите от избраните групи.
Предвид изложеното неотносимо е позоваването с въззивната жалба относно приложението
на т. 3.10 от общите условия, предоставящ възможност на застрахования да включи в
предмета на застраховката и други имущества, индивидуализирани по опис. Нещо повече,
видно е от формулировката на самата клауза, че се касае за правна възможност, от която
застрахованият може да се възползва в случай, че не се касае за имущество, което е част от
останалите избрани от него групи, какъвто е настоящият случай.
Съгласно клаузата на чл. Б-7 от общите условия – „Късо съединение и токов удар“
застрахователят обезщетява застрахования за пълна загуба или частична щета на
застрахованото имущество в резултат на токов удар, свръхнапрежение, индукция, непряко
попадение на мълния или късо съединение в рамките на договорените в застрахователната
полица лимити на отговорност. В случая, с оглед констатациите по изслушаните пред
първата и въззивната инстанция съдебно-технически експертизи, че щетите по електронната
техника са настъпили в резултат от възникнало пренапрежение в захранващата кабелна
6
мрежа на сградата, което може да се дължи на гръмотевична буря в района, в които техни
части въззивният ги кредитира изцяло, следва да се направи извод, че настъпилото
застрахователно събитие представлява покрит застрахователен риск.
На следващо място от страна на застрахователя се твърди, че ищецът не е изпълнил
задължението си да осигури дефектно-токова защита, мълниезащита и заземяване на
електрическата инсталация на сградата, което задължение произтича от т. 5 на клауза Б-7, в
който случай застрахователното покритие не е валидно. Това възражение на ответника
въззивният съд намира най-напред за несъвместимо със собственото му изънсъдебно
поведение, доколкото вместо изцяло да откаже заплащане на застрахователно обезщетение,
позовавайки се на така изтъкнатото от него основание, застрахователят е извършил
доброволно плащане на част от дължимото застрахователно обезщетение по процесната
щета № *********/20.01.2023 г., с което фактически в потвърдил не само наличието на
валидно застрахователно покритие, но и липсата на допуснато от страна на застрахования
неизпълнение на свое договорно задължение, на което ответникът се позовава в настоящия
процес. От друга страна, съгласно чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ застрахователят може да откаже
плащане на обезщетението при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от
страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е
предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие. За да възникне правото на застрахователя да откаже плащане на
посоченото основание е необходимо да се установи наличието на следните предпоставки:
неизпълнение на задължение по застрахователния договор; неизпълнението на
задължението да е значително с оглед интереса на застрахователя; да е предвидено в закон
или в застрахователния договор; настъпването на застрахователното събитие да е следствие
от неизпълнение на това задължение, т. е. между неизпълнението на задължението по
застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя, и
настъпването на застрахователното събитие да съществува пряка причинно-следствена
връзка. Следователно, ако конкретното неизпълнено договорно задължение на
застрахования, дори и укоримо, не се е отразило неблагоприятно върху проявлението на
риска или върху възможността за ограничаване и предотвратяване на вредите, съответно на
техния обем, до степен, която не позволява застрахователят да го носи, липсва основание да
се приеме, че за последния е възникнало правото на отказ да плати застрахователната сума
или обезщетение. В случая, задължението за осигуряване на дефектно-токова защита,
мълниезащита и заземяване на електрическата инсталация на сградата се вменява на
застрахования с общите условия – т. 5 на клауза Б - 7, като въз основа на изслушаните пред
двете съдебни инстанции съдебно-технически експертизи, в която част между тях не се
наблюдава противоречие, действително се достига до извод, че процесният обект е
разполагал с мълниезащита и заземяване на сградата, но липсват данни за дефектно-токова
защита и заземяване на електрическата инсталация. Независимо от това обаче, това
обстоятелство не е обосновава извод, че се касае за неизпълнение на договорно задължение,
което да се е отразило неблагоприятно върху проявлението на риска или върху
възможността за ограничаване и предотвратяване на вредите. Това е така, тъй като и двете
7
заключения са достигнали до извод, че доколкото в настоящия случай се касае за
индуктиране на пренапрежение в електрическите инсталации при удар на мълния не само
директно върху конкретния обект, но и в съседство от него, то вредите биха настъпили дори
и при качествено изпълнени защити. Следователно, само въз основа на факта, че
застрахованият обект не е разполагал с дефектно-токова защита и заземяване на
електрическата инсталация, не може да се направи извод, че не е налице застрахователно
покритие по смисъла на т. 5 на клауза Б-7 от общите условия, респективно, че се касае за
неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което да е значително с оглед
интереса на застрахователя по смисъла на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, поради което в негова полза
да е възникнало право да откаже изплащане на застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят
е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Според
разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. В този смисъл е и трайната съдебна практика, възприета с решение №
6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о., решение № 206/03.09.2013 г. по т. д. №
107/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, I т. о.,
решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. №1586/2013 г. на ВКС, II т. о., както и в определение №
156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при действието на КЗ
(отм.), но приложими и към актуалната уредба, тъй като принципът на обезвредата,
възприет от отменения закон е възпроизведен и в новия закон, съгласно която за
възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по средна
пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага
коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се
купи вещ от същото количество и качество като увредената вещ. Както се посочи по-горе, в
рамките на въззивното производство е изслушано и прието заключение на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза, което обаче въззивният съд намира, че не следва да се
кредитира в частта относно определената от вещото лице възстановителна стойност (пазарна
стойност) на увреденото имущество – 16 350 лв. без ДДС, тъй като предвид разясненията на
вещо лице Б. по време на нейното изслушване в о. с. з. на 24.09.2025 г. стойността е
определена към момента на изготвяне на заключението, а не към момента на настъпване на
застрахователното събитие – 20.01.2023 г. Ето защо, възприемайки изслушаното в рамките
на първоинстанционното производство заключение на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза в частта относно определената възстановителна стойност (пазарна стойност) на
увреденото имущество към момента на настъпване на застрахователното събитие –
20.01.2023 г., следва да се приеме, че пазарната стойност на материалите и труд, необходими
за тяхното възстановяване, възлиза на 15 050 лв. без ДДС, а не на 16 350 лв. без ДДС, както
8
се приема от приетата пред въззивната инстанция експертиза. Последната не следва да се
кредитира и в частта, с която се посочва, че част от увредените детайли – рутер – марка Sony
и Play Box TV (монитор за наблюдение) не са предмет на застрахователния договор, тъй
като в тази част заключението обективира правен извод, който не обвързва настоящия
съдебен състав, а освен това е в противоречие с вече възприетото по-горе.
На следващо място с оглед на факта, че уговорената застрахователна сума по
отношение на група „Техники и уреди“ е в размер на 30 000 лв., а съгласно заключението
средната пазарна стойност на включеното в тази група имущество възлиза на 31 000 лв.,
първоинстанционният съд е приел наличието на подзастраховане, което обаче не следва да
се прилага предвид клаузата на т. 36.1, изр. 2 от общите условия. В последната се
предвижда, че в хипотезата на договорен лимит, какъвто е настоящият случай по отношение
на риск Б - 7 – 30 000 лв., подзастраховането е неприложимо, а това означава, че релевантна
се явява именно посочената по-горе пазарна стойност от 15 050 лв. без ДДС. Неоснователно
според въззивния съд е и поддържаното в хода на въззивното производство оспорване,
свързано с довода за уговорено самоучастие, тъй като видно е от съдържанието на
застрахователната полица, че страните не са предвидили такава клауза. Точно обратното,
отбелязано е, че самоучастие не се прилага, като евентуален извод за наличието на такава
уговорка може да се направи единствено въз основа на съдържанието на представения
въпросник – приложение, който обаче очертава само възможните рамки на договора, но не е
и крайните уговорки между страните, които са обективирани в застрахователната полица.
По-нататък поради липсата на конкретно заявено оплакване относно правилността на
обжалваното решение в частта относно възприетия от страна на първоинстанционния съд
размер на дължимото застрахователно обезщетение и изложените по-горе правни изводи, че
релевантен се явява посоченият от изслушаната пред него съдебно-техническа експертиза
такъв от 15 050 лв. без ДДС, от която сума след приспадане на платеното извънсъдебно от
ответника обезщетение от 8 198,36 лв. без ДДС, се получава разлика от 8 221,96 лв. с ДДС,
на колкото се равнява и размерът на предявеният иск с оглед допуснатото в о. с. з. на
14.05.2024 г. изменение по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, следва да се приеме, че същият е
изцяло основателен.
Предвид идентичните правни изводи, до които достигна въззивната инстанция,
първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора – неоснователност на въззивната жалба, на основание чл. 273,
вр. чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има въззиваемата страна СД „И. – ТД – И. С-ие“,
която претендира единствено такива в размер на 1 200 лв. – адвокатско възнаграждение,
чието реално заплащане съдът прие за доказано с оглед представения договор за правна
защита и съдействие от 19.09.2025 г. (л. 61 от делото на СГС), в който е отбелязано, че
същото е заплатено в брой, поради което има характер на разписка. Релевираното от
насрещната страна при условията на евентуалност възражение за неговата прекомерност
съдът счита за основателно до размера от 600 лв., който съответства на фактическата и
9
правна сложност на делото, неговата продължителност в рамките на въззивното
производство, както и на обема на извършената дейност от страна на пълномощника на
въззиваемия, който не се е явил по време на проведеното открито съдебно заседание.
Сторените от въззивника разноски следва да останат за негова сметка.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 2 ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 14793/29.07.2024 г., постановено по гр. дело №
48763/2023 г. по описа на СРС, 174 състав.
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК ********* с адрес: гр. София, бул.
„Княз Ал. Дондуков“ № 68 да заплати на СД „И. – ТД – И. С-ие“, ЕИК ********* с адрес: гр.
Съединение, ул. ********, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 600 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10