Решение по дело №14/2021 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 260052
Дата: 29 април 2021 г. (в сила от 22 юни 2021 г.)
Съдия: Тихомир Пенков Петков
Дело: 20213500500014
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                               /29.04.2021г.                                                      гр.Търговище

     в името на народа

 

ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                  първи състав

 

На пети април                                                                           2021 година

 

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТИХОМИР ПЕТКОВ        

           ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА И.                МИЛЕН СТОЙЧЕВ                

                                                               

Секретар: Жоржета Х.

 като разгледа докладваното от съдия Т.Петков  в.гр.д.№ 14 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

                        Производството е по чл.258 от ГПК.

Производството по делото е образувано по ЖАЛБА на въззивника С.Х.И. ПРОТИВ Решение № 260140/12.11.2020 г. постановено по гр.д. № 90/2020 г. на PC - Търговище, 6 с-в, с което Е ОТХВЪРЛЕН предявения от С.Х.И., ЕГН ********** ***, действаща чрез пълномощник адв.А.М. от САК, със съдебен адрес *** против „Застрахо-вателно Дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и управление ***, представлявано от Изп.Директори Йоанна Цонева и Евгени Игнатов, действащи чрез юрк.Й.С. иск за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 17 000 лв., на осн. чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД, като  неоснователен. Присъдени са разноски.

Счита, че постановеното решение е необосновано и неправилно, поради противоречие с материалния закон, а именно чл. 52 ЗЗД относно прилагането принципа за определяне на справедливо обезщетение, а също така и постановено при нарушение на съдопроизводствените правила,поради което моли съда да бъде отменено, като бъдат уважени изцяло предявените искове.

Моли да бъде осъдено „ЗД Евроинс" АД, гр. София да заплати адвокатско възнаграждение и за двете инстанции на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА вр. чл. 36 от ЗА и съгласно Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед уважената част от жалбата.

 

Направено е доказателствено искане- за назначаване на повторна съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещо лице със специалност съдебна медицина, която да даде пълно и обосновано заключение на поставените с исковата молба въпроси, както и на допълнителни такива, а именно: Какви травматични увреждания е получила пострадалата С.И. при ПТП, настъпило на 06.11.2018 г. в гр. Търговище?; Описаните травми намират ли се в причинна връзка с катастрофата?; Какви болки и страдания от получените травматични увреждания е търпяла ищцата, с какъв интензитет и за какъв период от време?; Каква диагноза е била поставена на ищцата в при престоя й в „МБАЛ Търговище" АД?; С какво се характеризира мозъчното сътресение и каква е проявната му симтоматика?. Съображенията им са, че с молба от 12.10.2020 г. било направено искане в случай, че вещото лице не се произнесе по въпроса за наличието на причинно-следствената връзка на телесните увреждания на ищцата, експертизата да бъде възложена на вещо лице със специалност съдебна медицина. В обясненията си в открито съдебно заседание вещото лице отново е потвърдил, че не може да се произнесе по този въпрос и не може да си промени заключението в тази част, като в случая този въпрос следва да се отнесе към съдебен лекар. Въпреки това съдът не е се е произнесъл по това искане и не е възложил заключението да бъде изготвено от вещо лице- съдебен лекар.

 

В срока и по реда на чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемия ответник „Застрахователно Дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, действащи чрез юрк.Й.С.. Считат първоинстанци-онното решение за правилно и законосъобразно поради което молят съда да отхвърли изцяло въззивната жалба като недоказана и неоснователна, и да потвърди решение № 260140/12.11.2020г. на Районен съд - Търговище, по гр. д. № 90/2020г. Считат твърденията на ищцата за това, че действия-та на водача са в пряка връзка с произшествието са останали недоказани.

Претендират разноски- юрисконсултско възнаграждение, по опре-делен от съда размер.

 

В съдебно заседание въззивникът не се явява. Постъпила е молба от процесуалния му представител  адв.А.М. от САК. Поддържат жалбата. Представят списък на разноските по чл.80 от ГПК в размер на 1 040.00 лв./на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА във в. с чл. 7, ал.1, т.4 от Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения.

В съдебно заседание за въззиваемото дружество „ЗД Евроинс" АД, гр. София се явява юрк.Й.С.. Поддържа отговора на жалбата. Претендира разноски.

В съдебно заседание беше изслушена назначената повторна съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещо лице със специалност съдебна медицина- д-р Г..

 

След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд констатира следното:

Претенцията на ищцата с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД е за присъждане на обезщетение за претърпени в следствие на ПТП на 06.11.2018 г. неимуществени вреди в размер на 17 000 лв., явяващи се разликата между изплатеното обезщетение от ответното застрахователно дружество в размер на 3000 лв. и този размер, който ищцата счита за справедлив- 20 000 лв. Претендира лихви от завеждане на иска и разноските в производството.

Видно от приложения по делото Протокол за ПТП с пострадали лица, съставен от органите на КАТ на 08.11.2018г. и АУАН от 06.11.2018 год., на същата дата -  06.11.2018 год., около 17.00 часа в  гр.Търговище, на ул.“ Паисий“, движейки се в посока ул.“Славейков“ водача на товарен автомобил „Ситроен Берлинго“ с ДК № Т 83 63 МТ Юсеин Ахмед Хюсеин, нарушавайки правилата за движение – чл.119, ал.1 от ЗДвП удря пресичащата на пешеходната пътека пред магазин „Греко“ ищца, реализирайки по този начин ПТП. Заключението на Съдебно-автотехническата експертиза доказва механизма на настъпилото ПТП. Водачът на автомобила не е оспорил издадения АУАН и НП.

Вследствие на удара ищцата е получила следните травми: по главата в дясната слепоочна тилна област над дясната ушна мида  рана с лекооточни и неравни ръбове с дължина 1 см. И ширина 2-3 мм, покрита със кора от засъхнала кръв, по предната повърхност на дясното бедро в горната му трета е имала кръвонасядане с кръглова форма от 4-5 см., а по задната повърхност на дясната подбедрица кръгловато кръвонасядане с диаметър 10-12см., а заключението е, че така установените увреждания могат да бъдат получени при ПТП от 06.11.2018 год.

 Изложената от първоинстанционния съд фактическа обстановка напълно се споделя от настоящия съдебен състав, поради което и на основание чл.272 от НПК, съдът препраща към мотивите му.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и заключението на СМЕ съдът е приел, че „в следствие на ПТП ищцата е претърпяла болки и страдания, заради получените травми се е наложило кратко болнично лечение и един месец отпуск заради заболяване, а от показанията на разпитания свидетел се установи,че в кратък период – един месец, след инцидента ищцата се е страхувала да се движи сама, да пресича пътното платно сама, имала е проблеми със съня, като се е будила нощем, но също така се установи по делото, че след тридневния курс на лечение в МБАЛ Търговище ищцата е изписана здрава, не се е наложило последващо  и възстановяващо лечение, не са били на лице такива увреждания, заради които в дълъг период от време ищцата да е търпяла интензивни болки и страдания, а психосоматичните симптоми, като тревожност, страх, безсъние са отшумели в рамките на един месец.“ С оглед критерия за справедливост отчитайки вида на травмите и тежестта на страданията на ищцата, които е търпяла в следствие на ПТП, краткия времеви интервал, в който болките и страданията са отшумели, съдът е приел, че обезщетението за неимуществените вреди определено и изплатено от ответника в размер на 3000 лв. изцяло кореспондира с критерия на чл.52 от ЗЗД и обратното претенцията на ищцата за обезщетение в общ размер от 20 000 лв., от които по съдебен ред търси 17 000 лв. при спазване на критерия справедливост се явява завишен и  явно необоснован.

Съгласно заключението на вещото лице Д-р Г.-съдебен лекар/ повторна съдебномедицинска експертиза, изслушана в настоящата инстанция/: „Описаните травми са в пряка причинна връзка с претърпяното ПТП.

 При престоя на ищцата в хирургично отделение, след извършвани консултации с неврохирург и извършени изследвания с рентген и компютърен томограф на пострадалата е поставена диагноза мозъчно сътресение без открита вътречерепно мозъчна травма. Лека и средно тежка черепно мозъчна травма. Причинено е временно разстройство на здравето, неопасно за живота.“ 

 

Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

При установените по делото обстоятелства, предявеният иск по чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането е доказан по основание, като стойността на претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, както и други негативни изживя-вания, предвид вида, естеството, характера и степента им, описани от вещото лице и свидетелите, следва да се определи в размер на 6 000 лв., съобразно изискванията на чл.52 от ЗЗД, като не са налице предпос-тавките по чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на обезщетението-ищцата е пресичала на пешеходна пътека.

Видно е от приложените писмени доказателства, че ищцата е предявила извънсъдебна претенция за заплащане обезщетение за неимуществени вреди пред ответника, в качеството му на застраховател на виновния за ПТП водач, била е образувана преписка по щета № **********/2019 год., ответникът е определил застрахователно обезще-тение в размер на 3000 лв. и същото е било изплатено на ищцата по банков път.

 

Предвид горното, оплакванията по въззивната жалба против решението, с което е бил отхвърлен изцяло предявеният иск за сумата 17 000 лв., са основателни до размер на 3 000 лв. Обжалваното решение на първоинстанционния съд, в тази му част, е необосновано и незаконо-съобразно.

От изложеното е видно, че решението на ТРС следва да бъде отменено САМО, в частта, в която е бил отхвърл      ен предявеният иск за сумата 3 000 лв., като бъде осъден ответникът да заплати същата на ищцата ведно със законната лихва, считано от 22.01.2020 год./ датата на завеждане на иска/. В останалата му част решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По разноските: Ответникът следва да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв. Във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на процесуалния представител на ищцата в размер на 440 лв., а по сметка на окръжния съд- следващата се държавна такса в размер на  120 лв. върху  уважената част от иска, на осн.чл.78, ал.6 от ГПК. На ответника за защита по делото следва да се заплати юрк.възнаграждение в размер на 150 лв., на осн. чл.78, ал.8 ГПК върху отхвърлената част от иска, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК.

 

 

         Въз основа на изложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 260140/12.11.2020 г. постановено по гр.д. № 90/2020 г. на PC - Търговище, САМО В ЧАСТТА, в която е бил отхвърлен предявеният иск от С.Х.И., ЕГН ********** ***, действаща чрез пълномощник адв.А.М. от САК, със съдебен адрес:*** против „Застрахователно Дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и управление:***, представлявано от изп.Директори Йоанна Цонева и Евгени Игнатов, действащи чрез юрк.Й.С. иск за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 000 лв., на осн. чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК, КАТО

ОСЪЖДА „Застрахователно Дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и управление ***, представлявано от изп.Директори Йоанна Цонева и Евгени Игнатов, действащи чрез юрк.Й.С. ДА ЗАПЛАТИ на С.Х.И., ЕГН ********** ***, действаща чрез пълномощник адв.А.М. от САК, със съдебен адрес *** обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 22.01.2020 год., на осн. чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА „Застрахователно Дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и управление-гр.София да заплатии на адв.А.М. от САК адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв. Във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на процесуалния представител на ищцата в размер на 440 лв., а по сметка на окръжния съд- следващата се държавна такса в размер на  120 лв. върху  уважената част от иска, на осн.чл.78, ал.6 от ГПК.

ОСЪЖДА С.Х.И., ЕГН ********** ***, действаща чрез пълномощник адв.А.М. от САК ДА ЗАПЛАТИ НА „Застрахователно Дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и управление-гр.София юрк.възнаграждение в размер на 150 лв., на осн. чл.78, ал.8 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните, при наличие на основанията по чл. 280, ал.1 и 2 от ГПК.

                                                                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ:  1.             2.