№ 7510
гр. София, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20251100507980 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на ответника Б. Г. А., чрез упълномощената
адв. Е. П. от САК, срещу съдебно решение № 10251 от 02.06.2025г., постановено по гр.
дело № 51007/2024г. по описа на СРС, 149 състав. Съдебното решение се обжалва в
частта, с която е увеличена присъдената месечна издръжка за детето Р. Б. А., роден на
********г., за разликата над 280 до 350 лв.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на постановеното решение
поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Заявени са доказателствени искания.
В открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, лично и чрез
пълномощника си поддържа въззивната жалба. Пледира за отмяна на решението в
обжалваната част, а при евентуалност иска да се отмени за сумата над 300 лв.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна - непълнолетният Р. Б. А.,
действащ лично и със съгласието на своята майка А. М. Л., чрез упълномощения адв.
М. Л. от АК – гр. Плевен, е подал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва по
подробно изложени съображения. Сочи нови доказателства и оспорва достоверността
на представените с въззивната жалба. Претендира разноски.
1
В открито съдебно заседание, чрез упълномощения представител,
въззиваемият сочи нови доказателства и претендира разноски. В хода на устните
състезания пледира за потвърждаване на обжалваното решение и представя писмена
защита по съществото на спора.
Във въззивното производство са събрани нови писмени доказателства за
нововъзникнали след подаването на жалбата, съответно след изтичане на срока за
отговор, обстоятелства, които са от значение за делото. Новите доказателства са за
доходите на родителите на въззиваемия Р. Б. А., както и за неговите учебни занимания
през учебната 2025/2026г. От Национална агенция по приходите са представени и
приети от съда неоспорени доказателства за доходите на Б. Г. А. и на А. М. Л..
Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
С решението по гр. дело № 51007/2024г. на СРС, 149 състав, съдът, на
основание чл. 150 от СК, вр. с чл. 143, ал. 2 от СК, е изменил размера на присъдената с
решение № 20018897 от 07.03.2022г. по гр. д. № 6393/2021г. описа на СРС, 91 състав,
месечна издръжка, която Б. Г. А. е осъден да заплаща в полза на Р. Б. А., чрез неговата
майка и законен представител А. М. Л., като е увеличил размера от 163 лв. на 350 лв.,
считано от 27.08.2024г., до настъпване на законно основание за изменение или
прекратяване на издръжката ведно със законната лихва от забавата върху всяка
просрочена вноска до окончателното заплащане.
На основание чл. 242, ал. 1, предл. първо от ГПК съдът е допуснал
предварително изпълнение решението в частта за издръжката.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от ответната
страна, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на
въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт.
Дължимата за въззивното производство държавна такса е внесена. Съдът приема, че
въззивната жалба е допустима и редовна, поради което следва да се разгледа по
същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно, тъй като не е постановено в
нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на
решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен
състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е допустимо, тъй като
са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за
предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с
която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.
Пред въззивната инстанция въззивникът е представил доказателства от които се
установява, че на 07.11.2025г. е декларирал имущественото си състояние – лек
автомобил марка „Хюндай“, модел „Купе“, производство 2008 година, както и 100 %
дял от капитала на „БГ Ауто 21“ ЕООД.
От удостоверение с изх. № 2 от 07.11.2025г., издадено от „БГ Ауто 21“ ЕООД и
подписано от Б. Г. А., се установява, че като управител въззивникът реализира месечен
брутен доход в размер от 1077 лева, което в периода от м. май 2025г. до м. октомври
2025г. е в общ размер от 6 462 лв.
2
Видно от неоспорен договор за заем от 10.06.2025г. Б. Г. А., като заемател по
договора е получил сумата от 5000 лева от заемодателя И. Г.а А.а и се е задължил да я
върне в срок от 60 месеца.
От справката за периода от 01.06.2025г. до 31.08.2025г. от Национална агенция
по приходите, ТД, офис Витоша, се установява, че Б. Г. А. е с месечен осигурителен
доход от 1 077 лв.
Брутният доход на майката на въззиваемия Р. Б. А., за който е събрано
неоспорено писмено доказателство пред въззивната инстанция, възлиза в общ размер
от 20 620.99 лв. за периода от м. 05. 2025г. до м. 10. 2025г. включително, съгласно
удостоверение с изх. № 74 от 04.11.2025г., издадено от 56 СУ „Проф. Константин
Иречек“, гр. София.
От справката на Национална агенция по приходите, ТД, офис Люлин, се
установява, че А. М. Л. е осигурявана на месечен осигурителен доход от 2893.16 лв.
От удостоверение с изх. № 1374 от 10.09.2025г., издадено от НПГПТО
„М.В.Ломоносов“, гр. София, се установява, че Р. Б. А. е записан за първи път като
ученик в осми клас през учебната 2025/2026г.
Други относими към спора доказателства не са сочени във въззивната
инстанция.
Въззивната жалба е неоснователна.
Доводите за неправилност на решението са неоснователни.
Твърденията на въззивника са за необоснованост на решението поради
допуснато съществено процесуално нарушение и неправилни изводи въз основа на
доказателствата по делото.
При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът се съобразява
с увеличените нужди на детето и възможностите на задължения родител да покрие
тези нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена
издръжката, чието изменение (увеличение) се иска, както и с променените (евентуално
увеличените) възможности на задължения родител да покрие тези неудовлетворени
нужди. Искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може да се основава на
едновременното увеличение на нуждите на детето и на възможностите на родителя,
който дължи издръжката му.
Към момента на определяне на месечната издръжка за детето Р. Б. А., родено
на ********г., в размер от 163 лева, с решението от 07.03.2022г. по гр. д. № 6393/2021г.
описа на СРС, 91състав, то е било на 11 години, а към момента на приключване на
съдебното дирене във въззивната инстанция по настоящото производство е навършило
14 години и 9 месеца. От определянето на месечната издръжка от 163 лева е настъпило
съществено изменение на обстоятелствата, обуславящо размера на издръжката. През
изминалия период от три години и девет месеца въззиваемият Р. Б. А. е пораснал,
посещава училище, вкл. и извънкласни занимания за усвояване и разширяване на
знанията му по приоритетните за него учебни дисциплини, с което дефинитивно са се
увеличили и потребностите му от средства за съществуване, за образование, за
социално-културно развитие (доколкото всеки човек неминуемо има нужда от такива),
които не могат да бъдат задоволявани с определената издръжка в размер от 163 лева.
Настъпили са трайни промени в обстоятелствата, при които размерът на издръжката е
бил формиран. Тези изменения имат продължителен и необратим характер, от което
може да се направи категоричен извод, че няма да се възвърне състоянието преди
настъпването на изменилите се обстоятелства (т.е. детето да се нуждае от по-малко
средства за месечната си издръжка).
3
Съдът съобрази, че въззивникът – дължащ месечната издръжка за детето, е
здрав човек в работоспособна възраст (44-годишен), който няма алиментни
задължения към други ненавършили пълнолетие деца. Съдът приема, че в
представената от него имуществена декларация от 07.11.2025г., въззивникът не е
декларирал пред съда реалните си месечни доходи. В декларацията такива доходи
въобще не са посочени, а това че се осигурява в размерите на минималната работна
заплата за страната не изключва възможност за реализиране на доходи в по-висок
размер. Б. Г. А. получава ежемесечно доходи, с които съдът приема, че може да
изпълнява задължението си към непълнолетния Р. Б. А.. Следва да се отбележи, че
задължението за издръжка на ненавършилото пълнолетие дете е с приоритет пред
задълженията по облигационните отношения, в които дължащият издръжката е избрал
да встъпи. Обратното би означавало, че за да се освободи изцяло или отчасти от
алиментното си задължение за издръжка на детето Р. Б. А., въззивникът може
недобросъвестно да обременява своето имущество, а това противоречи на целта и
смисъла на института на издръжката. Въззивникът има не само правно, но и
нравствено задължение да издържа ненавършилото пълнолетие дете, без значение дали
непосредствено упражнява родителската отговорност. В този смисъл временните
материални затруднения на бащата не трябва да се отразяват негативно на нуждите на
детето Р. Б. А..
Съдът съобрази, че майката е обременена с непосредствените грижи за
отглеждането и възпитанието на детето Р. Б. А., поради което издръжката, която този
родител дава е ежедневна и не е само в пари, но и в натура, т.е. реалните разходи на
майката за издръжката на детето са по-големи от тези на въззивника. Съдът отчита и
бързо настъпилите инфлационни процеси в страната от началото на 2022г.
(издръжката, чието увеличение се иска е определяна към м. март 2022г.) и продължили
през 2023г., 2024г. и 2025г., които негативни последици не следва да се поемат изцяло
от родителя, който полага непосредствените грижи за детето Р. Б. А..
Ръководейки се от законните критерии, въззивната инстанция счита, че за
месечната издръжка на детето Р. Б. А. са необходими общо не по-малко от около 750
лв. – с оглед на изискването с издръжката да се осигурят условия на живот, каквито
детето би имало, ако родителите живееха заедно. Получаването на издръжка е
безусловно, доколкото не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки
извън наличие на качеството „ненавършило пълнолетие дете“ и на нужда от издръжка,
която не е задоволена изцяло по друг начин - например чрез получаване от детето на
доходи от трудово възнаграждение, пенсия, социални помощи, доходи от имоти,
семейни добавки и други такива (т. 2 от ПП № 5 от 16.11.1970 г. на ВС). Нуждите на
лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия
на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието, здравен статус и
други обстоятелства, които рефлектират върху тях. Нуждата от издръжка при
подрастващите поначало се предполага.
От сумата, която е необходима за месечната издръжка на въззиваемия, бащата-
въззивник следва да поеме сума в размер не по-малко от 350 лв. месечно. Съдът
приема, че въззивникът има материални възможности да заплаща присъдената от
районния съд с обжалваното решение месечна издръжка от 350 лв., доколкото не се
твърди и няма събрани доказателства за наличие на субективни пречки за реализиране
от Б. Г. А. на доход в по-висок размер от минималната работна заплата за страната.
Въззивният съд споделя установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка и направените правни изводи въз основа на доказателствата по делото,
поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи и препраща към
мотивите на обжалваното решение (чл. 272 от ГПК). При постановяване на решението
4
първоинстанционният съд е съобразил всички допустими и относими към спора
доказателства. Събраните от въззивната инстанция доказателства не променят фактите
относно възможностите на дължащия издръжка родител да заплаща месечна издръжка
от 350 лв. за непълнолетния Р. Б. А..
Въззивният съд намира за изцяло неоснователни възраженията на въззивника
за допуснато съществено процесуално нарушение и необоснованост на
първоинстанциоинното решение. Неоснователни са и доводите на въззивника, че
съдът не е съобразил възможностите на дължащия издръжката.
Поради съвпадането на изводите на двете съдебни инстанции следва, че
първоинстанционното решение е правилно. Обжалваното решение, като постановено
при спазване на материалния и процесуалния закон, следва да бъде потвърдено.
По разноските съдът приема следното:
Въззиваемата страна има право на разноски за адвокатско възнаграждение,
каквито са своевременно поискани. Представен и договор за правна защита и
съдействие от 26.07.2025г., както и доказателство за платена сума по банков път от 600
лв. – за адвокатско възнаграждение (лист 46 от делото). Адвокатският хонорар е
договорен и изцяло заплатен в брой. В договора е вписан начина на плащане съгласно
приетото в т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС. Не е
заявено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК и съдът присъжда изцяло адвокатското
възнаграждение.
По изложените съображения съдът осъжда въззивника да заплати на
въззиваемата разноски за производството в размер от 600 лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 10251 от 02.06.2025г.,
постановено по гр. дело № 51007/2024г. по описа на Софийски районен съд,
149 състав.
ОСЪЖДА Б. Г. А., ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
да заплати на Р. Б. А., ЕГН: **********, действащ лично и със съгласието на
своята майка А. М. Л., ЕГН: **********, сумата от 600 (шестстотин) лева –
разноски за адвокатско възнаграждение по въззивно гр. дело № 7980/2025 г.
по описа на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав.
Решението не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6