Решение по дело №3317/2021 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 812
Дата: 11 юни 2022 г.
Съдия: Десислава Николаева Великова
Дело: 20214520103317
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 812
гр. Русе, 11.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Десислава Н. Великова
при участието на секретаря Светла К. Г.а
като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело №
20214520103317 по описа за 2021 година
Ищецът Д. Б. Д. твърди, че на 01.08.2019 г. сключил с ответното дружество „Тандем Метал“
ООД договор за наем, по силата на който му предоставил за възмездно ползване сграда с
идентификатор 63427.2.4869.5 с площ 144 кв. м., находяща се в гр. Русе, ул. „Стефан
Стамболов“ № 2, срещу заплащане на месечен наем в размер на 350 лв. Ответникът
заплатил наемите за месеците август, септември и октомври 2019 г. За периода след
01.11.2019 г. до предявяване на иска незаплащал дължимите наеми. Общия размер на
неплатените наеми бил в размер на 7000 лв. за месеците ноември и декември 2019 г., цялата
2020 г. и първите шест месеца на 2021 г. Заявява, че съгласно чл. 5.1 от договора за наем,
месечния наем се заплащал от 1-во до 5-то число на текущия месец. От 6-то число на всеки
месец ответното дружество било в забава за съответния месечен наем, поради което им
дължи лихва за забава. За периода от 06.11.2019 г. до 17.06.2021 г. претендират лихва за
забава в размер на 583,04 лв.
Иска да бъде постановено решение, с което да бъде осъдено ответното дружество да
му заплати сумата от 7000 лв., дължими и неплатени наеми по Договор за наем от
01.08.2019 г. за месеците ноември и декември 2019 г., цялата 2020 г. и първите шест месеца
на 2021 г; 583,04 лв. – лихва за забава за периода от 06.11.2019 г. до 17.06.2021 г., ведно със
законна лихва върху сумата от 7000 лв., считано от 17.06.2021 г. до окончателното й
изплащане.
В отговора на исковата молба, ответникът „Тандем Метал“ ООД счита предявениs
иск за неоснователeн.
Третото лице помагач ЦВ. Д. Г., счита предявениs иск за неоснователeн.
1
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
На 01.08.2019 г. между ищеца и ответника е сключен договор за наем, по силата на
който ищецът предоставил на ответника за възмездно ползване сграда с идентификатор
63427.2.4869.5 с площ 144 кв. м., находяща се в гр. Русе, ул. „Стефан Стамболов“ № 2,
срещу заплащане на месечен наем в размер на 350 лв. Срокът на договора бил до 01.01.2020
г. , като в т.2.1 от договора е посочено, че този срок можел да бъде променен само с писмен
анекс към прцесния договор между наемателя и наемодателя. Видно от 3 бр. разписки за
наем ответникът заплатил на ищеца наеми за периода м.08.2020 г.- м.10.2020 г. вкл.
Съгласно договор за наем от 03.01.2020 г. третото лице помагач ЦВ. Д. Г. сключило
договор за наем за същия имот с ответника за срок от 3 години, считано от 03.01.2020 г.
С Влязло в сила Решение от 28.04.2021 г. по в гр. д. № 754/2020 г. на РОС е отменено
изцяло Решение № 260219 от 09.10.2020, постановено по гр.д.№ 6618/2019г по описа на
РРС, с което е прогласена на основание чл.24,ал.4 СК недействителността на договор за
покупко-продажба на недвижим имот-земя и сгради, обективиран в НА № 196,т.ІІ,рег №
6326,д.№ 311/ 27.06.2019г на нотариус И.К. в частта му за продажба на 104/144ид.ч.
едноетажна промишлена сграда идентификатор 63427.2.4869.5 със застроена площ от
144кв.м. с административен адрес-гр.Русе, ул.“Стефан Стамболов“№ 2, с която идеална част
Д.Ц.Г. се е разпоредил без съгласието на съпругата си М.Д.Г. и с което е уважен предявен
ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС, предявен от М.Д.Г. срещу Д. Б. Д. и
К.Т.Д. по отношение на104/144ид.ч. едноетажна промишлена сграда идентификатор
63427.2.4869.5 със застроена площ от 144кв.м. и вместо него са отхвърлени предявените от
М.Д.Г. срещу Д.Ц.Г., Д. Б. Д. и К.Т.Д. искове с правно основание чл.24,ал.4 СК и чл.108 ЗС
като неоснователни.
Разпитания по делото свидетел И.П.Н., приятел на ищеца, изнася данни, че е виждал
управителя на ответното дружество Г. в процесния имот, където ходил да си купува неща
направени от ковано желязо. Той бил наемател там от много време. Д. придобил имота на
два пъти, половината, чрез съдия изпълнител, а другата половина от собственика, който бил
там. Когато той придобил имота, Г. вече го ползвал. Д. имал договор за наем с него, който
бил сключен преди 3-4 години. От тогава до сега Г. бил там. Ищецът казал на свидетеля, че
бил с него в добри взаимоотношения и нямал намерение да го сменя. Д. и Г. се били
разбрали във връзка с имота и нямали спор. Знае от ищеца, че преди година се били
уговорили да си говорят за наема. Последно свидетелят бил в имота преди година.
При така установените фактически положения, съдът прави следните правни
изводи:
В чл.79 от ЗЗД е регламентирана правната възможност изправната страна по договор
да претендира реално изпълнение на задължението от длъжника. За да бъде ангажирана
отговорността на ответника на това правно основание на първо място следва да се установи
в процеса наличието на договорни отношения между страните. С представения по делото в
официално заверен препис от договор, неоспорен от ответника, се установи, че страните са
2
обвързани от облигационно правоотношение, по силата на което ищецът отдал под наем
недвижима вещ – сграда с идентификатор 63427.2.4869.5 с площ 144 кв. м., находяща се в
гр. Русе, ул. „Стефан Стамболов“ № 2, срещу заплащане на месечен наем в размер на 350
лв. на ответника. Сключеният между страните договор е неформален, възмезден,
консесуален, срочен и по отношение на него следва да намерят приложение чл.228 – 239 от
ЗЗД. По неуредените въпроси със субсидиарно приложение са разпоредбите на общата част
на ЗЗД. Законът изисква точно изпълнение на поетите с договора задължения или
престиране на уговореното по вид, качество, количество и срок. Основно задължение на
ищеца е да предаде на ответника наетата вещ. По делото не се релевираха доказателства,
установяващи по категоричен начин факта на изпълнение на договорното задължение от
страна на ищеца, но предвид неоспорването му от ответната страна, съдът приема, че е
предадено държането на процесния имот и той е изправната страна по договора по смисъла
на чл.79 от ЗЗД и следователно има качеството на кредитор. Съгласно чл.154 от ГПК в
тежест на ответната страна е да установи в процеса факта на изпълнение на задълженията си
по заплащане на месечната наемна цена за периода на договора. По делото не се ангажираха
доказателства за точно изпълнение, поради което съдът приема, че е налице неизпълнение
на договорните задължения, за което ответникът отговаря. По същността си то е факт, който
поражда нови правни възможности. Една от тях, регламентирана в чл.79 ал.1 от ЗЗД, е
претендирането на реално изпълнение от кредитора, какъвто е процесният случай – за
заплащане на наемна цена. Исковата претенция е установена по размер съобразно
договореностите – 350 лв. за ищеца и ответникът следва да се осъди да заплати наемната
цена за периода м.11.2019 г. - м.01.2020 г. в размер на 700 лв.
Предвид основателността на главницата, следва да се уважи и акцесорната претенция
за законна лихва от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане.
Предявеният иск за лихва за забава следва да се уважи за сумата от лева за периода от
падежа на всяко вземане до 17.06.2021 г. в общ размер от 111.79 лв.
Срокът на процесния договора е бил до 01.01.2020 г. Съгласно т.2.1 от него, този срок
можел да бъде променен само с писмен анекс сключен между наемателя и
наемодателя.Такъв по делото не е представен, поради което съдът приема, че не следва да
намери приложение разпоредбата на чл.236, ал.1 от ЗЗД.
Съдът не цени показанията на разпитания по делото свидетел в частта относно
обстоятелството, че между ищеца и ответника е нямало проблеми относно наема.. Това е
така, тъй като последният няма непосредствени впечатления от отношенията между
страните по делото- рядко е посещавал имота и всичко, което му е известно е разбрал от
ищеца. Житейски нелогично е при неплащане на наем от 1 г. и 6 месеца да няма напрежение
между страните по делото. Съдът намира, че на ищеца се дължи обезщетение по чл.236, ал.2
от ЗЗД, но такова не е претендирано, поради което предявения иск по чл.236, ал.1 за периода
01.01.2020 г. до м.06.2021 г. вкл. следва да се отхвърли.
За пълното на изложението следва да се посочи, че договорът за наем може да има за
предмет и чужд имот т.е. наемодател може да бъде и лице, което не е собственик, като
3
страните по договора са обвързани от него и по него се дължи изпълнение.
Предвид изхода на спора, ответникът съобразно уважената част от иска дължи на
ищеца сумата от 171.18 лв., а ищецът дължи на ответника сумата от 892.94 лв., съобразно
отхвърлената частот иска , т.е. по компенсация ищецът дължи на ответника сумата от 721.76
лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Тандем Метал"ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Ветово, Област Русе, ул."Стара планина"21 да заплати на Д. Б. Д., ЕГН **********, от
************, на основание чл.232 ал.2 от ЗЗД, сумата от 700 лв., представляваща
неплатена наемна цена за периода м.11.2019 г. г. – 01.01.2020 г., ведно със законната лихва
върху нея, считано от 17.06.2020 г. до окончателното й изплащане, сумата от 111.79 лв.
лихва за забава за периода от падежа на всяко вземане до 17.06.2021 г.,
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Б. Д., ЕГН **********, от ************ срещу
„Тандем Метал"ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Ветово,
Област Русе, ул."Стара планина"21 иск по чл.236, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от
6300 лв. наем за периода м.01.2020 г. до м. 06.2021 г. вкл., ведно със законната лихва върху
нея, считано от 17.06.2020 г. до окончателното й изплащане, сумата от 471.25 лв. лихва за
забава за периода от падежа на всяко вземане до 17.06.2021 г.
ОСЪЖДА Д. Б. Д., ЕГН **********, от ************ да заплати на „Тандем
Метал"ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.Ветово, Област
Русе, ул."Стара планина"21 сумата от 721.76 лв.- разноски за производството по
компенсация.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на
ответника ЦВ. Д. Г., ЕГН ********** от гр. Русе, ул. Ст. Стамболов №2.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Р у с е н с к и о к р ъ же н с ъ
д в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4