№ 21365
гр. София, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20251110139266 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на ЗД „БУЛ ИНС” АД, с ЕИК
*** срещу С. Г. Н., с ЕГН **********, с която на основание чл. 500, ал. 1, т. 3
от Кодекса за застраховането (КЗ) се иска ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 243,25 лв., от които 218,25 лв. представляващи
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ и 25,00 лв. ликвидационни разноски , ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда (02.07.2025 г. )
до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 22.01.2021 г. около 19:00 ч. в гр. Варна, на бул. „Цар
Освободител“ до МБАЛ „Света Анна Варна“, е настъпило пътнотранспортно
произшествие (ПТП). В произшествието са участвали лек автомобил
„Фолксваген Венто“ с рег. № ***, собственост и управляван от ответника С. Г.
Н., и лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № ***. Ищецът излага, че ПТП-то е
настъпило по вина на ответника, който движейки се в лява пътна лента, е
преминал частично в дясна, като не е пропуснал движещия се в нея лек
автомобил „Форд Фиеста“ и го е блъснал.
Твърди се, че след инцидента ответникът е напуснал мястото на
произшествието, без да уведоми органите на МВР. Към датата на събитието за
автомобила на ответника е била в сила валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ищеца, с полица № BG/02/***. Във връзка с инцидента е
съставен Протокол за ПТП № ***/22.01.2021 г. и е издадено Наказателно
постановление № 21-0819-000977/25.03.2021 г., с което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на ответника за напускане на
ПТП. По повод настъпилите имуществени вреди по увредения автомобил,
1
ищецът е образувал щета № *** и на 09.06.2021 г. е изплатил на собственика
на увреденото МПС застрахователно обезщетение в размер на 218,25 лв.,
както и 25,00 лв. ликвидационни разноски. С оглед на това, че застрахованият
е напуснал мястото на ПТП, за ищеца е възникнало регресно право срещу него
на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника С. Г. Н., чрез назначения му особен представител адв. Г. К. Н..
В отговора се посочва, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.
Оспорва претенцията на ищеца поради изтекла давност. Твърди, че съгласно
чл. 111, б. „б“ от ЗЗД, вземанията за обезщетения от неизпълнен договор се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок. Посочва, че
застрахователното обезщетение е изплатено на 09.06.2021 г., а регресният иск
е предявен след изтичане на повече от 3 години от тази дата, поради което
моли съдът да отхвърли исковата претенция. Не възразява срещу
доказателствените искания на ищеца.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК,
приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Видно от представената по делото застрахователна полица № BG/02/***
и справка от Гаранционния фонд, към датата на процесното събитие –
22.01.2021 г., лек автомобил „Фолксваген Венто“ с рег. № *** е имал валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗД „БУЛ ИНС“ АД.
По делото е приет като доказателство Протокол за ПТП № *** от
22.01.2021 г. и административно-наказателна преписка, от които се установява
механизма на ПТП. На 22.01.2021 г. около 19:00 ч. в гр. Варна, бул. „Цар
Освободител“, ответникът С. Н., управлявайки л.а. „Фолксваген Венто“, при
маневра преминаване от лява в дясна пътна лента, не пропуска и блъска
движещия се там л.а. „Форд Фиеста“. В протокола изрично е отбелязано, че
виновният водач е напуснал местопроизшествието.
За нарушението е съставен Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 890478/30.01.2021 г. и е издадено Наказателно
постановление № 21-0819-000977/25.03.2021 г., влязло в законна сила на
28.05.2021 г.. В наказателното постановление е констатирано, че водачът
виновно е нарушил чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – не е спрял и не е установил
последиците от ПТП, като е напуснал мястото на произшествието.
Въз основа на уведомление за щета от увреденото лице, при ищеца е
образувана преписка по щета № ***. Видно от Калкулация на щета и Доклад
по щета, размерът на обезщетението е определен на 218,25 лв.
С платежно нареждане от 09.06.2021 г. застрахователят е изплатил
сумата от 218,25 лв. на собственика на увредения автомобил.
Съдът, като взе предвид гореизложената фактическа обстановка,
стига до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, застрахователят има
право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение,
2
заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал
мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди
идването на органите за контрол на движение по пътищата.
За да възникне регресното право на застрахователя по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, е необходимо да се установи
кумулативното наличие на следните положителни предпоставки: сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност“; осъществен деликт от
водачът на застрахования автомобил; водачът да е напуснал мястото на ПТП
преди идването на органите на МВР.
От обсъдените и приетите по делото доказателства се установява
безспорно наличието на всички предпоставки за основателността на
претенцията. Произшествието е причинено при управление на автомобил в
срока на валидност на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Вследствие нарушение на правилата за движение по пътищата (извършено от
ответника) са настъпили имуществени вреди върху автомобил, собственост на
трето лице и са изплатени изцяло, съгласно приложената опис претенция по
щета. След настъпване на ПТП - то ответника- участник в него е напуснал
същото без да уведоми и без да изчака идването на контролните органи. При
настъпване на ПТП водачът на МПС, участник в произшествието е длъжен да
спре и да установи какви са последиците от него, като когато нанесените щети
са само имуществени следва да окаже съдействие за установяване на вредите
от произшествието. Съгласно чл.125, т.7 от ЗДвП службите за контрол на
Министерството на вътрешните работи посещават задължително мястото на
пътнотранспортното произшествие, когато между участниците в
произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него.
Делинквентът не е изпълнил вмененото му от закона задължение за
уведомяване на органите за контрол на МВР за настъпилото ПТП. В същото
време, съдът приема, че действията му са били умишлени, тъй като е напуснал
мястото на произшествието и по този начин е осуетил възможността да бъде
подложен на проверка от органите за контрол. Лицето доброволно не е
съобщило и не се е явило в полицията, за да съобщи за ПТП-то. Тези му
действия се установяват и от Протокол за ПТП № *** от 22.01.2021 г., както и
от съставения АУАН и издаденото въз основа на него Наказателно
постановление. Що се отнася до административно-наказателната отговорност
на лицето, тя е ирелевантна за гражданската отговорност, която се
предпоставя само от наличието на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а не от
влизането в сила на наказателното постановление. В същия смисъл е
съдебната практика по сходни дела, според която обстоятелството, че
наказателното постановление въз основа на съставения АУАН е отменено, не
води до освобождаване на ответника от регресната отговорност по чл.500,
ал.1, т.3 от КЗ. Административно-наказателната отговорност няма отношение
към гражданските правоотношения във връзка с ПТП и възникването на
задължения за репариране на вредите от ПТП.
Така с изплащането на застрахователното обезщетение, ищцовото
дружество - застраховател, в рамките на предоставената му възможност, се е
суброгирал в правата на увреденото лице, до размера на изплатеното
3
обезщетение, съгласно действащата норма на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ. По
отношение на размера на дължимото обезщетение е съдът с доклада по делото
е отделил като безспорен факта че по повод на инцидента ищецът е образувал
щета № *** и е изплатил на собственика на увреденото МПС застрахователно
обезщетение в размер на 218,25 лв. Така исковата претенция до този размер
следва да се уважи, поради липса на доказателства за направено плащане от
ответника към ищеца, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в настоящото производство.
Не могат да бъдат споделени възраженията в отговора на исковата
молба касаещи началото на давностния срок касателно заявената регресна
претенция.
Моментът на възникване и изискуемостта на регресното право е
плащането на обезщетението от страна на застрахователя към увредените
лица /решение № 70/23.06.2011 г. по т. д. 624/2010 г. на Първо ТО на ВКС,
решение № 75/13.06.2011 г. по т. д. 643/2010 г. на Първо ТО на ВКС, решение
192/14.08.2012 г. по т. д. 768/2010 г. на Второ ТО на ВКС/. Налице е и
задължителна съдебна практика в този смисъл, съгласно указанията, дадени с
т.14 от ППВС 7/04.10.1978 г., която установява началото на давностния срок за
регресни претенции респ. приложимия срок на давността – общата
петгодишна давност, установена в чл. 110 от ЗЗД. Фактът на плащане на
процесните по делото суми е осъществен на 09.06.2021 г. Исковата молба е
депозирана в съда на 02.07.2025 г. т.е. преди изтичане на предвидения в закона
давностен срок с оглед правилата за броене на срокове и давността не е
изтекла.
Предвид установеното, съдът намира, че искът по чл. 500, ал. 1, т. 3 от
КЗ за сумата от 218,25 лв. изплатено обезщетение и 25,00 лв. ликвидационни
разноски (общо 243,25 лв.) е основателен и доказан и следва да бъде уважен
изцяло, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба.
По разноските:
При този изход на спора правото на присъждане на извършени във
връзка с производството по делото разноски, принадлежи на ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, доколкото предявеният иск е изцяло основателен.
По делото се съдържат документи, от съдържанието на които се установява, че
сторените от тази страна разноски са в размер на 450 лв. за заплатена
държавна такса, депозит за особен представител. Доколкото ищецът не е
представил договор за правна защита и съдействие, в който да е отразено
размера на заплатения адвокатски хонорар, такъв не следва да му се
присъжда.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, да заплати на ЗД
„БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата
от 243,25 лв. (двеста четиридесет и три лева и 25 ст.), представляваща
4
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № *** и
ликвидационни разноски, във връзка с ПТП, настъпило на 22.01.2021 г. в гр.
Варна, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.07.2025 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, С. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, да заплати на
ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***.,
сумата от 450 лв., представляваща сторени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5