РЕШЕНИЕ
№ 1965
гр. София, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА
като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско
дело № 20211110161630 по описа за 2021 година
искове с пр. основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право) от, във вр. с чл. 415 от
ГПК, във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът - ФИРМА, моли да се признае за установено, по отношение на ответника, че
дължи:
- сумата от 1 578,55 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. С., за периода м. 05.2018г. до м.
04.2020г.; и
- сумата от 199,55 лева - мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2019г. до
29.06.2021г.,
ведно със законната лихва от 26.07.2021г. - датата на депозиране на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите.
Претендира съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице-помагач на ищеца - фирма, не се ангажира със становище.
Ответникът – Л. М. М., оспорва иска:
- бил недопустим;
- евентуално недоказан;
- навежда и други доводи, както и такъв за давност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:
1
от фактическа страна:
Съобразно ОУ на ищеца, потребителят заплаща цената на потребената енергия на 11
месечни вноски в 45 дневен срок след изтичане на периода (чл. 30 и чл. 33, ал. 3 от ОУ) -
Решение № 142 от 30.09.2010г. по т.д. № 117/2009г., т.к., ІІ т.о. на ВКС: според чл. 143, ал. 3
ЗЕ консумираната топлинна енергия се разпределя между всички потребители
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. потребителите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след
отчитане на периода, за който се отнася. Става въпрос за срок по смисъла на чл. 84, ал. 1,
изр. 1 от ЗЗД. Някаква допълнителна особена покана не е нужна. Общоизвестно е че сумите
за консумативите (ток, парно, вода и т.н.) се заплащат ежемесечно, като размерът на дълга се
проверява или в интернет или в най-близкия пункт за заплащане на подобни задължения.
Ищецът има задължение да издава фактури, но, евентуалната им липса, не предполага
невъзникване на забава.
Ведно от НА от 27.06.2002г., ответникът е собственик на жилището. Ако той намира
нещо различно (тъй като смисълът на нотариалното удостоверяване е да обърне
доказателствената тежест), то следва да го установи, както и че е уведомил
своевременно ищеца за промяната в собствеността: чл. 41 от Наредба № 16-334 от 6 април
2007г. за топлоснабдяването, за настъпили промени в собствеността или вещното право на
ползване новият потребител е длъжен в 30-дневен срок да уведоми с писмено заявление
топлопреносното предприятие. В случаите на промяна на характера на ползване на
топлинната енергия потребителят уведомява топлопреносното предприятие в 30-дневен срок
от настъпване на основанието за това. Такива доказателства, въпреки изричните указания в
доклада не бяха ангажирани. Ако ищецът притежава НА, както е в случая, то той не следва
да проверява в АП, което всъщност е процесуално задължение (чл. 154, ал. 1 от ГПК) на
ответника или по-скоро неговия процесуален представител. НА няма срок на годност. Той
обвързва съда до доказване на нещо различно от този, който има интерес да го устантови.
Договорът за доброволна делба е от 18.02.2002г. Списъкът на ЕС може да се ползва като
индиция (а не доказателство) за собственост, тъй като удостоверява имената на живущите в
сградата (членове на ЕС). Възбраната е наложена през 2013г. и е отново на името на
ответника.
Депозирана е комплексна СЕ, неоспорена от страните и приета от съда, като компетентно
изготвена. От нея се установява, че:
- главницата, при съобразена давност, възлиза на 1 489,86 лева + 48 лева, цена за
дялово разпределение, редуцирана от съда по реда на чл. 162 от ГПК, доколкото това не е
сторено от в.л. по ССчЕ чест) = 1 537,86 лева; а
- лихвата на 177,92 лева + 9 лева (съобразно изложеното по-горе) = 186,92 лева.
Предмет на експертизата е установяване на единиците реално използвана ТЕ за
съответния апартамент и период, а не счетоводството на ищеца. От тази гледна точка
2
всички доводи по отношение на фактурите, които са негово отражение, не следва да се
обсъждат.
от правна страна:
1. Процесуалната легитимация се определя от твърденията на ищеца в исковата молба, който
заявява, че именно той е носителят на накърненото от ответника чрез възникналия между
тях правен спор материалното право - Решение № 5/06.06.2011 г., по гр.д. № 47/2010 г., на
III г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, за разлика от материалната легитимация, която
се определя от доказването на иска и обуславя неговата основателност и по която съдът се
произнася със съдебното решение; Решение № 61 от 13.06.2014г. на ВКС по гр.д. №
3306/2013г., IV г.о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева: Надлежни страни по
материалното правоотношение са тези, на които съответно принадлежат правата и
задълженията по правоотношението. Процесуалната легитимация се определя от
твърденията в исковата молба за това кои са страните по спорното материално
правоотношение и може да не съответства на действителното правно положение. За
допустимостта на исковия процес е необходимо наличие на процесуална легитимация, а
относно надлежните страни по материалното правоотношение съдът се произнася със
съдебното решение. В този смисъл, дали ищецът е носител на претендираното субективно
материално право или право, което ще бъде накърнено, ако спорното съществува, съответно
дали ответникът неоснователно оспорва, накърнява или претендира същото право, са
въпроси, които се разрешават по съществото на спора, а не касаят допустимостта на
исковото производство. Няма процесуална легитимация обаче, в случаите, когато от
твърденията в исковата молба следва, че страните по материалното правоотношение са едни,
а посочените в исковата молба - други (изключение са хипотезите на процесуална
субституция). В тази хипотеза е налице нередовност на исковата молба изразяваща се в
противоречие между обстоятелствена част и петитум, в който случай съдът трябва да
предприеме действия по чл. 129, ал. 2 ГПК. Или искът е допустим, а процесуалният
представител на ответника следва да прави разлика между процесуална материална пасивна
легитимация.
2. Продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори
при общи условия, сключени между … производител и различни субект, включително и
пряко присъденили се към топлоснабдителната мрежа, но не и отделни членове на ЕС (чл.
149 от ЗЕ). Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да
купуват топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото събрание на етажната
собственост. За избора се съставя протокол съгласно Правилника за упражняването, реда и
надзора в етажната собственост (чл. 149а от ЗЕ). Това в случая е сторено. Задължително е да
има такова дружество, съответно да е проведено ОС на ЕС, в което да е взето решение. Това
е начин да се съгласуват волите на отделните етажни собственици.
Правна същност на сделката (двустранен облигационен договор) е характеризирана от КС в
решение № 5 от 22.04.2010г. Тя е особена и има социален характер и произтича от договор
(при изясняването на отношенията между обществения снабдител -енергийно предприятие и
3
потребителя следва да се има предвид, че договорна е отговорността за неизпълнение на
задължение по съществуващо облигационно отношение между страните, докато при деликта
облигационната връзка между страните възниква едва с причиняването на вредата. В
разглеждания случай, между енергийното предприятие и потребителя е налице
облигационно отношение, чието основно съдържание включва задължение на
предприятието да доставя електрическа енергия срещу задължението на потребителя да я
заплаща. Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е
как е сключен договорът - чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по
друг начин. Обстоятелството, че отношенията между страните се уреждат от общи условия
на доставчика, не влияе на естеството на източника на задължението - договор. Без значение
е и обстоятелството, че общите условия подлежат на одобрение от административен орган.
Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е как е
сключен договорът – чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по друг
начин). Собственик на отоплен имот (или ползвател на когото е прехвърлена партидата) е
страна в правоотношението. Следователно страните са обвързани от валиден договор за
продажба на топлинна енергия – чл. 153, във вр. с чл. 149 от ЗЕ - ТР 4 от 29.01.2013г. по
тълк. д. № 4/2012г., ОСГТК на ВКС; ТР на ВКС ОСГК № 2/2016 от 25 май 2017г.
(Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация
и от отоплителните тела в общите части на сградата ... Непоискана е тази доставка, при
която доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без
той да е изразил съгласи е за това. Именно поради това законът постановява, че
непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда за потребителя
задължение за плащане):
Р. № 507 от 22.01.2013г. на ВКС, IV г.о., по гр.д. № 1557/2011г., постановено по реда на чл.
290 ГПК: Съобразно разпоредбата на §1, т.42/отм./ от ДР на Закона за енергетиката
„потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик
или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за домакинството си. В § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите е дадено
легално определение на общото понятие „потребител”. За нуждите на специалните закони
съществуват други определения. Такова е и това по §1, т.42/отм./ от ДР на Закона за
енергетиката. След като е взето решение от общото събрание на етажните собственици, т.е.
от всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост за присъединяване към топлопреносната мрежа, всеки етажен собственик е
потребител на постъпилата в сградата топлинната енергия. Освен заплащането на
съответната топлинна енергия, постъпила в собствения им имот, потребителите са длъжни
да заплатят и тази за отопление на общите части на сградата. В този смисъл е и решение № 5
от 22.04.2010г. по к.д. № 15/2009г. на Конституционния съд на Република България.
Аналогично е разбирането, залегнало в Решение на Съдът на ЕС (четвърти състав) от
4
5 декември 2019г. по съединени дела С 708/17 и С 725/17.
В обобщение – договорът се сключва конклудентно – с придобиването на жилище в
отопляема сграда.
Фактът, че етажните собственици евентуално не са осъществили задълженията си да изберат
(по-точно преизберат) топлинен счетоводител не може да ги ползва (никой не може да черпи
права от неправомерното си поведение – nemo ex delicto suo actionem consequi debet).
3. Давността е 3-години, считано назад от 26.07.2018г. (не е обхванат от давност и периодът
след 01.06.2018г., предвид падежа на вземането).
Искът е основателен за сумите, посочени в „от фактическа страна“.
по останалите доводи на ответника:
Когато официалният документ се намира като доказателство, в хипотезите на наказателно
преследване, като инкриминиран документ по друго съдебно производство, поради което
същият не може да се представи по реда на чл. 183 ГПК, и насрещната страна знае за това,
тъй като тя е иницирала наказателното преследване, то очевидно искането за представяне на
документите в оригинал по делото е злоупотреба с право, при знанието, че това не може да
се реализира и този документ ще се изключи от доказателствения материал по делото. Ето
защо, съдът следва да цени завареното от страната копие на такъв документ от гледна точка
на невъзможността да се представи същият, поради прилагането му по друго дело, и чието
съществуване може да бъде установено с други доказателствени средства (Решение №
335/06.07.2010г., по гр.д. № 4764/2008г., на II г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК). По
отношение на оспорения частен документ следва да е приеме също, че ако оспорването е
направено, а документът се намира приложен по друго дело, то следва да се открие
производство по оспорването му, въпреки че оригиналът не е представен по посочените
обективни причини, но не и да се изключва от доказателствения материал (Решение №
260/14.07.2010г., по гр.д. № 91/2009г., на II г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК).
Протоколът и приложението към него са актове на ЕС. Ответникът не е изпълнил
публичното си задължение да може да бъде открит на постоянния си/настоящ адрес, което
означава, че той, както бе посочено и по-горе, не може да черпи права от подобно
поведение. Той, до доказване на нещо различно и то от него, е част от ЕС, което означава че
има достъп до оспорените документи. Актовете на ЕС се оспорват по определен ред – ЗУЕС
(или предходен нормативен акт) по исков ред и то в определени срокове. Не е задължително
да са подписани от всички собственици, но ги обвързват, дори и да са приети преди
придобиването на съответното жилище.
На основание чл. 293, ал. 3 от ТЗ, доводът, сторени в първото о.с.з., ако се приеме, че не е
преклудиран, е неоснователен, а по-вероятно и недопустим. В тази връзка и Р. № 872 от
14.12.2009г. на ВКС, ІV г.о., по гр.д. № 2011/2008г: по предявения иск ответната страна
може да се брани, като предявява с възражение всякакви насрещни права, но само в случай,
че тези права са нейни – например възражение за изтекла придобивна давност. Съдът не
5
следва да взема предвид предявените пред него чужди права, каквото е правото на страните
да претендират нищожността на договора, след като правещият възражението не е страна по
този договор.
по разноските:
1. Настоящата инстанция дължи произнасяне и по разноските, сторени в заповедното
производство – 83 лева (съобразно уважената част от исковете).
2. Разноски, сторени пред настоящата инстанция от ищеца са в размер на 1 098,36
лева (чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК), съобразно уважената част от исковете.
Списък по чл. 80 от ГПК не е представен.
На третото лице помагач не се присъждат разноски, но то дължи разноските, които е
причинило със своите процесуални действия (чл. 78, ал. 10 от ГПК).
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във
вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, по исковете предявени от фирма,
ЕИК ..., представлявано от С. П. Ц., със седалище и адрес на управление гр. С., e-mail: ...,
срещу Л. М. М., ЕГН **********, съд.адр.: гр. С., тел.: ..., чрез адв. Т. З. Ив., опредена от
САК, че ответникът дължи:
- сумата от 1 537,86 (хиляда петстотин тридесет и седем лева и осемдесет и шест
стотинки) лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ за периода от 26.07.2018г. до м. 04.2020г., ведно със законната лихва, считано от
26.07.2021г. до окончателното ù изплащане (банка IBAN: ...BIC: ...), като ОТХВЪРЛЯ иска
за горницата до пълния предявен размер от 1 578,55 (хиляда петстотин седемдесет и осем
лева и петдесет и пет стотинки) лева, както и за периода от м. 05.2018г. до 25.07.2018г.,
като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ; и
- сумата от 186,92 (сто осемдесет и шест лева и деветдесет и две стотинки) лева –
мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 29.06.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата до пълния предявен размер от 7,42 (седем лева и четиридесет и две стотинки)
лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 от ГПК, ЛЮБ. М. М., ЕГН **********, съд.адр.:
гр. С., тел.: ..., чрез адв. Т. З. Ив., опредена от САК, да заплати на фирма, ЕИК ..,
представлявано от С. П. Ц., със седалище и адрес на управление гр. С., e-mail:..., сумата от
83 (осемдесет и три) лева – сторени деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение
6
в заповедното производство, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 от ГПК, Л. М. М., ЕГН **********, съд.адр.: гр.
С., тел.: ... чрез адв. Т. З. Ив., опредена от САК, да заплати на фирма, ЕИК ...,
представлявано от С. П. Ц., със седалище и адрес на управление гр. С., e-mail: ..., сумата от
1 098,36 (хиляда деветдесет и осем лева и тридесет и шест стотинки) лева – сторени
деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в исковия процес, съобразно
уважената част от иска.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца -фирма, ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление гр. С., електронна поща: ....
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7