№ 48
гр. Бяла Слатина, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Цветелина Н. Харалампиева
при участието на секретаря Ивка М. Вълкова
като разгледа докладваното от Цветелина Н. Харалампиева Административно
наказателно дело № 20251410200173 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. О. Д., роден на 05.08.1992г. в гр.Т.,
обл.Ловеч, с постоянен и настоящ адрес с.П., обл.Враца, ул.С. №36, българин,
български гражданин, висше образование, неженен, работи във фирма
„Палфингер“ ЕООД на длъжност „зареждач“, неосъждан, ЕГН **********, с
която се обжалва Наказателно постановление № 25-0248-000113 от 04.04.2025
год, издадено от Началника на РУ Бяла Слатина, упълномощен със Заповед
рег. № 369з-1149/28.07.2016 г. на Директора на ОД на МВР Враца за налагане
на глоба за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ /Кодекса за застраховането/, с
което на осн. чл.638, ал.3 КЗ на жалбоподателят са наложени
административни наказания глоба в размер на 400.00 лева /четиристотин
лева/, а именно че на 23.02.2025 г. около 16.15 часа, в град Бяла Слатина на
ул.“В.Л.“ като водач на лек автомобил марка „Мазда“ модел “5“ с
регистрационен номер ВР 32 01 СР, собственост на К.Д.К. от с.П., общ.Бяла
Слатина, без да има сключена застраховка гражданска отговорност на
автомобила за 2025 год.
Срещу така постановеното наказателно постановление е подадена
жалба от административно наказаното лице – Михайл О. Д., с която се иска
неговата отмяна, а нарушението, за което е наказан, да бъде третирано като
маловажно. Релевират се доводи, че тъжителя не е знаел за това, че
управлявания от него автомобил няма сключена валидна застраховка
гражданска отговорност и такава е сключена веднага след установеното от
служителите на РУ Бяла Слатина, а използвал автомобила, понеже трябвало
спешно да закупи лекарства от аптека в гр.Бяла Слатина за дядо си.
1
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, без процесуален
представител, като поддържа подадената жалба. Не представя никакви
допълнителни писмени доказателства и не посочва допълнителни свидетели.
Въззиваемата страна - Началника на РУ Бяла Слатина, не изпраща
представител. С придружително административната преписка писмо, излага
писмено становище за намаляване разноските на другата страна за адвокатско
възнаграждение до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1
от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималния размер на адвокатски
възнаграждения в случай на постановяване на съдебен акт в полза на
жалбоподателя.
След като се запозна с депозираната жалба, съдът установи, че същата
е подадена от активно легитимиран субект / срещу когото е издадено
атакуваното НП /, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, в
законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално
допустима .
В съдебно заседание са разпитани полицейските служители – Р. Х.
М.ски - актосъставител и свидетеля по съставения АУАН - Ц. Д. М..
Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства:
АУАН № АД 0598944/23.02.2025 г., НП № 25-0248-000113/04.04.2025г,
Заповед рег.№ 369з-1149/28.07.2016г. на Директора на ОД на МВР Враца,
справка за нарушител/водач и събраните гласни доказателства - показанията
на свидетелите Р. Х. М.ски - актосъставител и Ц. Д. М. - свидетел по акта,
двамата служители при РУ Бяла Слатина, се установява следната фактическа
обстановка:
На 23.02.2025г., около 16.15 часа, в гр.Бяла Слатина на ул.“В.Л.“ пред
дом номер №79, свидетелите Р. Х. М.ски – мл.полицейски инспектор при РУ
Бяла Слатина и Ц. Д. М. - полицейски инспектор при РУ Бяла Слатина, при
изпълнение на задълженията си по контрол и спазване на правилата за
движение по Закона за движение по пътищата, извършили проверка на лек
автомобил Мазда „5“ с рег.номер ВР 32 01 СР. МПС било спряно от св.М.ски.
В хода на проверката изискали СУМПС и документите на автомобила, като
констатирали, че водач на лек автомобил марка „Мазда“, модел „5“ с
регистрационен номер ВР 32 01 СР е тъжителя Михайл О. Д. от с.П., а
автомобила е без сключена валидна застраховка гражданска отговорност.
Водачът на автомобила бил сам в него.
За констатираното нарушение на жалбоподателя е съставен АУАН с
бланков номер АД 0598944/23.02.2025 год., за извършено нарушение по чл.
638 ал. 3 от КЗ. Тъжителят подписал акта като посочил, че няма възражения, а
2
такива не са представени и в срока по чл. 44 от ЗАНН.
Атакуваното наказателно постановление №25-0248-000113/04.04.2025
г. от Началника на РУ Бяла Слатина, упълномощен със Заповед рег. № 369з-
1149/28.07.2016 г. на Директора на ОД на МВР Враца е издадено на 04.04.2025
год., или 38 дни след съставяне на АУАН. Издаването на НП след повече от
месец след съставянето на АУАН (т.е. след срока по чл. 52, ал. 1, изр.1 от
ЗАНН) не е съществено процесуално нарушение - основание за отмяна на НП
на формално основание, тъй като този срок е инструктивен, а не преклузивен.
Едномесечният срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН е насочен единствено към
дисциплиниране на държавните органи за срочно упражняване на
правомощията им. Поради това неспазването на този срок не води до
незаконосъобразност на Наказателното постановление.
НП е било връчено на 23.04.2025 г. лично на жалбоподателя.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло на
констатациите обективирани в АУАН и НП се установява по категоричен
начин от писмените / процесното НП, извлечение от генерирания доклад от
електронната система за нарушения на водача, Заповед рег.
№ 369з-1149/28.07.2016 г. на Директора на ОД на МВР Враца. Същите са
безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се.
Съдът изцяло кредитира писмените доказателства, приложени в АНП,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. Същите се цениха
изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ.
автентични по признак - авторство.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.
чл. 14, ал. 1 и, ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, съдът
стигна до следните правни изводи:
АУАН е съставен при спазване на предвидена в чл. 40 и чл. 43 ЗАНН
процедура и съдържа предвидените в чл. 42 ЗАНН реквизити. Наказателното
постановление е изготвено съгласно изискванията на чл. 57, ал. 1 ЗАНН и в
него не се установяват пороци от външна страна, като описаните нарушения
кореспондира изцяло с посоченото в АУАН. И АУАН и НП са издадени от
компетентни длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, като в
тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е възприето,
че са извършени нарушенията, начина на констатиране на същите, подробно и
точно е описана правната им квалификация, както и кой текст от кой закон е
нарушен. Описанието, така както е направено по никакъв начин не накърнява
правото на нарушителя да разбере срещу какво именно нарушение да
организира защитата си. Правната квалификация е прецизна и в съответствие
с текстовото описание на състава на административното нарушение. АУАН и
НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по
3
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По приложението на материалния и процесуалния закон:
За възприемане на описаната фактическа обстановка по делото съдът
обсъди посочените в жалбата възражения, доводите и становищата на
страните.
Видно от административно наказателната приписка, АУАН е съставен
от Р. Х. М.ски - мл.полицейски инспектор в РУ Бяла Слатина в присъствието
на свидетеля очевидец на нарушението – Ц. Д. М. – полицейски инспектор в
РУ Бяла Слатина. Разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН урежда
правилата за съставяне на АУАН в зависимост от това, дали той се съставя от
актосъставителя в присъствието на свидетелите на нарушението, или не.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, когато АУАН се съставя в присъствието на
свидетел на нарушението, актът се подписва от актосъставителя и свидетеля,
какъвто е и конкретния случай. Съгласно чл. 43, ал. 1 ЗАНН е необходимо
актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е
достатъчно за неговата валидност. Ролята на свидетелите е декларативна,
тяхното присъствие или отсъствие не накърнява правото на защита на
нарушителя, като същевременно не води и до съществен порок на акта.
Също така в АУАН и НП е налице посочване на датата и мястото на
извършване на нарушението.
1. По отношение на нарушението по чл. 638, ал. 3 от КЗ:
Съгласно разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ, Лице, което не е
собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба
от 400.00 лева /четиристотин/.
Една от целите на КЗ е осигуряване защита на интересите на
ползвателите на застрахователни услуги и осигуряване на защита за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства
Задължението за сключване на договор за задължителна застраховка
"ГО" е на собственика и е за всяко регистрирано МПС, което не е спряно от
движение (чл. 483, ал. 1 КЗ). Нормата на чл. 481, ал. 3 КЗ въвежда абсолютна
забрана за движение на МПС, за които няма сключена и действаща
застраховка ГО за водача: "Не се допуска движение на моторно превозно
средство по пътищата, отворени за обществено ползване по смисъла на чл. 2,
ал. 1 от Закона за движението по пътищата, без водачът да е застрахован по
реда на този кодекс".
В настоящото производство се доказа по несъмнен начин осъществен от
4
жалбоподателя състав на административно нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ.
Жалбоподателят като водач на МПС, за което не е била сключена
задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите, е субект на това
нарушение. Жалбоподателят е лице, което не е собственик, но управлява
моторно превозно средство, за чието притежание или ползване се изисква
сключване на договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност", поради което наложеното административно наказание на
основание чл. 638, ал. 3 КЗ, в качеството му на водач е законосъобразно.
С описаните в НП действия, жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на административното нарушение по
чл. 638, ал. 3 КЗ, за което е санкциониран с налагане на глоба от 400.00 лева.
Цитираната разпоредба гласи, че лице което не е собственик и управлява
МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ
договор за задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите, се наказва с
глоба от 400.00 лева. Следователно същата предписва правило за поведение на
определени субекти - адресати на нормата, а именно водачи на МПС, което не
е тяхна собственост. От друга страна обект на застраховане по задължителната
застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на
моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно
българското законодателство или законодателството на държавата, в която е
настъпила вредата, като застраховани лица са собственикът на МПС, за което
е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което
ползва МПС на законно основание. Ирелевантно е обстоятелството кой е
дължал сключването на застраховка "ГО", т.е. кое е следвало да бъде
застрахованото лице.
В случая АНО въвежда твърдение, че нарушителят е управлявал
автомобил, който не е негова собственост, във връзка с чието притежаване и
ползване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "ГО"
за автомобилистите за 2025 г. Изводът е законосъобразен. Безспорно се
установи от събраните по делото доказателства, че жалбоподателят е
управлявал автомобила. Също безспорно е доказано и, че в момента на
извършване на проверката, автомобила не е имал действащ договор за
задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите, които като водач е
длъжен да има съгласно чл. 638, ал. 3 КЗ. Твърденията на тъжителя, относно
причината за ползване на автомобила са ирелевантни и неоснователни, още
повече, че в хода на съдебното заседание, той заявява, че след съставянето на
акта, се е върнал в с.П., а не е продължил за закупуване на лекарства, което
категорично навежда на факта, че използваните в жалбата твърдения са
единствено защитна теза. С оглед на тези мотиви се налага и извод, че
жалбоподателят е осъществил съставомерно деяние по чл. 638, ал. 3 КЗ. Ето
защо НП е правилно.
Не са налице основания за приложение на чл. 28 ЗАНН, тъй като
5
нарушението е типичен случай на нарушение от съответния вид и не се
отличава с по - ниска степен на обществена опасност. Нарушението е
формално, тъй като нормата на чл. 638, ал. 3 КЗ предписва задължение за
водачите на ППС, които не са тяхна собственост да ги управляват по пътищата
отворени за обществено ползване само със сключен договор за задължителна
застраховка "ГО" за причинените от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на
моторни превозни средства. Извършеното административно нарушение, не се
отличава с незначителни обществено опасни последици и спрямо същото не е
налице основание за приложение на чл.28 ЗАНН, затова като не го е
приложил административно наказващия орган не е допуснал нарушение на
закона. (Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по тълк. н. д. №
1/2007 г., ОСНК).
Неоснователни са доводите на тъжителя, че след съставения му АУАН,
незабавно е сключил застраховка и автомобилът вече е имал валидна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, тъй като
релевантен е моментът на извършване на нарушението, който съвпада с
момента на управление на автомобила. В случая се твърди нарушението да е
извършено на 23.02.2025 г. в 16.15 часа и именно към този момент следва да се
провери дали МПС-то е имало сключена и валидна задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Всяко последващо сключване
на този вид застраховка се явява ирелевантно за спора.
В конкретния случай съдът счита, че от събраните по делото
доказателства не се опроверга по никакъв начин изложеното в АУАН по
отношение на нарушението по чл. 638 ал. 3 от КЗ. Актът е редовно съставен и
има доказателствена сила за обстоятелствата, изложени в него. Извършеното
от страна на жалбоподателя на описаното в АУАН и НП нарушение по чл. 638,
ал. 3 от КЗ, е доказано по един несъмнен и категоричен начин, а дадената от
наказващия орган правна квалификация е правилна и прецизна. Фактическите
констатации в АУАН подлежат на доказване, като тежестта на доказване е на
АНО. Ангажираните писмени и гласни доказателства по делото, установяват
по безспорен начин факта на осъществяване на описаното нарушение, времето
и мястото на извършването му, както и авторството му.
Съдът счита, че нарушението по чл. 638, ал. 3 от КЗ, за което е
санкциониран жалбоподателят е доказано със събраните по делото
доказателства. От показанията на разпитаните по делото полицейски
служители се установява, че същите са възприели извършеното нарушение
непосредствено след спирането на водача и при извършена проверка за
валидност и наличие на всички необходими документи.
Актосъставителят си спомня конкретния случай и потвърждава
авторството на акта, както и поредността и начина за установяване на факта,
че водача управлява МПС без сключена валидна застраховка гражданска
отговорност.
6
Показанията на св. Р. М.ски се потвърждават и от показанията на св. Ц.
М., който си спомня конкретния случай и потвърждава авторството на акта,
както и всички факти и обстоятелства по него.
Нарушението е реализирано и от субективна страна. Този съдебен
състав счита, че Д. е съзнавал, че управлява превозно средство, което не е
негово, тъй като това са безспорни обективни факти, за които жалбоподателят
няма как да не е имал знание. Относно липсата на валидна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите към 16:15 часа на 23.02.2025 г.
съдът счита, че М. Д. е бил длъжен и е могъл да узнае, че автомобилът няма
такава сключена застраховка, тъй като преди да приведе в движение
автомобила е следвало да се увери, че за МПС-то има сключена и действаща
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. От
тук съдебния състав достига до извода, че в случая Д. е действал по
непредпазливост.
От приложената по делото справка картон на водача се установява, че
М. Д. има и други предишни нарушения по ЗДвП.
Нарушението по чл.638, ал.3 от КЗ е формално, като за
осъществяването му не е необходимо настъпването на определен
противоправен резултат. Извършено е виновно от жалбоподателя при форма
на вина непредпазливост, под форма небрежност, доколкото последният макар
и да не е предвиждал настъпилите общественоопасни последици е могъл да ги
предвиди и е бил задължен по закон да управлява автомобила с валидна
застраховка гражданска отговорност.
Органът е квалифицирал деянието като нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ,
която е и санкционна норма.
За същото в разпоредбата на чл. 638, ал. 3 КЗ е предвидено
административно наказание - глоба във фиксиран размер от 400.00
лева/четиристотин/. Наложеното на жалбоподателя наказание е определено
правилно по вида си, съобразно приложимият санкционен състав,
индивидуализирано в размера предвиден в разпоредбата.
Изследвайки материално-правната законосъобразност на атакуваното
НП съдът приема, че от възприетото по делото по категоричен начин се
установява, че на процесната дата при управление на превозното средство,
жалбоподателя управлява МПС - лек автомобил Мазда „5“ с рег. №
ВР 32 01 СР, който не е негова собственост, във връзка с чието притежаване и
ползване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "ГО"
за автомобилистите - нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ, поради което, съдът
приема, че жалбоподателя е извършил от обективна страна нарушения по чл.
638, ал.3 от КЗ.
Деятелността е и субективно съставомерна, тъй като е извършена от
жалбоподателя при съзнаване на обществената опасност на деянията и
последиците от същите.
Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил
7
действащата санкционна разпоредба, действал е законосъобразно, като се е
съобразил и с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, и е наложил наказание в
размер на абсолютния размер, предвиден в посочената по - горе разпоредба за
констатираното нарушение. Видно е, че жалбоподателят е санкциониран
именно за предвиденото деяние и именно със санкция в предвидения от закона
размер. При това съдът приема, че НП е правилно и в неговата санкционна
част и като доказано и законосъобразно, следва да се потвърди, а жалбата
поради неоснователност, да се остави без уважение.
Водим от горното и на осн. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 25-0248-000113 от 04.04.2025год, издадено от
Началника на РУ Бяла Слатина, упълномощен със Заповед рег. № 369з-
1149/28.07.2016 г. на Директора на ОД на МВР Враца за налагане на глоба за
нарушение на чл.638, ал.3, от КЗ, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 400.00 лева /четиристотин/ за
нарушението по чл.638, ал.3 от КЗ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните, в 14 -дневен срок след
получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд
Враца.
Съдия при Районен съд – Бяла Слатина: _______________________
8