Р Е Ш Е Н И Е
№634
гр. Перник, 17.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II - ри състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
седми март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 05903 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото e образувано по искова молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“
Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, клон България срещу Р.Б.О. с
искане да бъде признато за установено, че дължи на ищцовото дружество сумата в
размер на 1 236,08 лева, представляваща главница по договор за потребителски
заем, сумата от 113,80 лева - възнаградителна лихва по договора и сумата от
106,87 лева - лихва за забава за периода от 05.06.2017 г. до 11.04.2018 г.
Претендират се разноски.
В
исковата молба се посочва, че страните по делото сключили договор за
потребителки заем № **** от
07.04.2016 г., в размер на 2770 лева, която сума е усвоена от ответника.
Страните уговорили ГПР на кредита в размер на 35,87 %, при годишен лихвен
процент в размер на 27,01 %. Уговорено е
кредитът да се върне на 18 месечни вноски, всяка в размер на 192,84 лева. Ответникът извършил частично плащане и
преустановил изпълнението на задълженията по договора.
Назначеният
особен представител на ответника е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковите претенции, тъй като вземанията не са доказани по основание и
размер.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Ищцовото дружество депозирало
пред районния съд заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Р.Б.О.
за заплащане на вземанията, които са предмет на настоящите искови претенции.
Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д.
№ 02642 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд, за която е подадено
посоченото заявление. Издадената заповед за изпълнение е връчена по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК, за което на ищцовото дружество са дадени указания за предявяване
на иск за установяване на процесните вземания.
От представените писмени
доказателства се установява, че страните по делото сключили договор за потребителки заем № **** от 07.04.2016 г. По силата на този договор ищцовото дружество се задължило да
предостави на ответната страна кредит в размер на 2 700 лева, като от тази сума
ще се преведе по банковата сметка на ответницата сума от 2500 лева, а остналите
270 лева са предназначени за закупуване на застраховка „защита на
плащанията“.
Страните
уговорили годишен лихвен процент по договора в размер на 27,01 %, а годишен
процент на разходите – 35,87 %. Страните по делото уговорили задължението по
кредита да се изплати на 18 месечни вноски, всякa
от които е в размер на 192,84 лева. Падежът на първата вноска е на 05.06.2016
г., а последната на 05.11.2017 г.
Представен е сертификат № ****, от който се установява наличието на
за сключена застраховка „Защита на плащанията“ със страни: Р.Б.О. –
застрахована и „Кардиф Животозастраховане“, клон България – застраховател.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно
– икономическа експертиза, която не е оспорена от страните по делото. В
заключението и в съдебно заседание експертът посочва, че кредитът е усвоен по
банковата сметка на ответницата, посочена в договора. Вещото лице пояснява, че
са извършвани частични плащания в размер на 2157,24 лева, като неизпълнените
задължения са както следва: 1236,08 лева – главница, 113,80 лева –
възнаградителна лихва и 106,79 лева – лихва за забава.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени са искове по реда
на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1,
т. 2 ГПК.
Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя за връщане на заема и възнаградителната лихва, включва кумулативното наличие на следните елементи: действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем и изискуемост на задължението за неговото връщане. В тежест на ищеца е да установи тези остоятелства.
От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, а съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид договори, които са уредени в чл. 11 ЗПК.
В договора се съдържа информация
за данните (име, адрес и ЕГН) на кредитополучателя, срока на договора (18
месеца, при първа месечна вноска на 05.06.2016г.), размер на кредита (2770 лева),
общата стойност на плащанията (3471,12 лева), фиксиран годишен лихвен процент (27,01
%) и ГПР (35,87 %), поради което същият отговоря на изискванията на чл. 11, ал.
1, т. 5, 6, 7, 9 и 10 ЗПК.
В договора се съдържа погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, което води до извод за спазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.
По делото се установи, че
ответната страна е получила паричните средства по кредита, тъй като 2500 лева
са постъпили по банковата сметка на ответницата, а останалите 270 лева за
послужили за заплащане на застрахователна премия по застраховка „Защита на плащанията“.
Съдът намира, че всички
вноски са с настъпил падеж, което се установява от погасителния план
(последната вноска е с дата 05.11.2017 г.). Това налага извод, че е изискуема и следва да се върне
неплатената част от главницата, която е в размер на 1236,08 лева, заедно с
неплатената част на възнаградителната лихва в размер на 106,87 лева.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Същата се дължи от падежната дата на съответната месечна вноска по кредита до датата, за която се претендира - 11.04.2018 г. Според вещото лице нейният размер е 106,87 лева, считано от 05.06.2017 г. до 11.04.2018 г.
Горното налага извод, че исковите претенции са основателни и следва да
се уважат.
По разноските:
С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК,
ищецът има право да му се присъдят разноски в исковото и заповедното
производство съответни на уважената част на исковите претенции.
Ищцовото дружество е направило следните разноски в настоящото производство: 120,86 лева – държавна такса; 120 лева – депозит за вещо лице, 170 лева – депозит за възнаграждение за особен представител и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер), а в заповедното производство разноските са следните: 29,14 лева - държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение. Предвид изложеното в полза на ищцовото дружество следва да се присъди сумата от 510,86 лева - направени разноски в исковото производство и сумата от 79,14 лева – разноски в заповедното производство.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.Б.О., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж. к. “Младост 4”, Бизнес Парк, сграда 14 сумата в размер на 1 236,08 лева,
представляваща главница по договор за потребителки заем № **** от 07.04.2016 г., , сумата от 113,80
лева - възнаградителна лихва по договора и сумата от 106,87 лева -
лихва за забава, считано от 05.06.2017 г. до 11.04.2018 г. , ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по
чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумите, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 02642 по описа за 2018 г. на Пернишки
районен съд.
ОСЪЖДА Р.Б.О., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ж. к. “Младост 4”, Бизнес Парк, сграда 14 сумата в размер на 510,86 лева -
направени разноски в исковото производство и сумата от 79,14 лева –
разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 02642 по описа за 2018 г. на
Пернишки районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, изисканото ч. гр. д. № 02642 по описа за 2018 г. на Пернишки
районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.