№ 4189
гр. София, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20211110161011 по описа за 2021 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба от ***** с искане да бъде
признато за установено по отношение на ищеца, че ответникът **** дължи
сумите по издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение на парично
задължение за незаплатена цена на предоставени електронни услуги по
договор от 28.09.2017 г. – сумата от 330,29 лева, за периода от 16.07.2018 г.
до 15.01.2019 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането, сумата от 535,30 лева
– неустойка за неизпълнение на договора. Ищецът твърди, че по силата на
договор № ********* предоставил на ответника електронни съобщителни
услуги. Съгласно общите условия на договора, задълженията, описани в тези
фактури били месечни и следвало да бъдат доброволно изплатени в
петнадесет дневен срок от издаването на всяка отделна фактура. Твърди, че
ответникът не заплатил в срок дължимите от него суми, поради което
договорът бил прекратен, за което ответникът дължал и неустойка. Счита, че
тези суми били дължими и моли съда да признае за установено, че му се
дължат. Претендира разноските в исковото и в настоящото производство.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не подава отговор на исковата
молба.
В последното по делото съдебно заседание страните – редовно
призовани – не се явяват и не изпращат представители.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
С оглед направеното от ответника плащане, което се приема за
признание на вземането, съдът намира, че всички правнорелевантни факти, от
1
които произтичат неговите задължения, са осъществени. Възражението за
плащане на вземането също се доказва от направеното от ищеца признание.
Искът за ползвани такси и услуги е основателен за сумата от 10 лева и
неоснователен за горницата.
По отношение на разноските, съдът счита, че въпреки отхвърлянето на
иска, такива следва да се присъдят в тежест на ответника. Налице е постоянна
задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в определения,
постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК - опр. № 843/17.11.2014 г. по ч. гр.
д. № 6176/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., опр. № 300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. №
245/2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о., Определение № 595 от 22.11.2017 г. на ВКС
по ч. т. д. № 2217/2017 г., I т. о., ТК и цитираните в последното актове,
приемаща, че, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и в хода
на производството е направено оттегляне или отказ от иска, обусловени от
новонастъпили обстоятелства, независещи от ищеца, а възникнали в резултат
действия на ответника, извършени след подаване на исковата молба и водещи
до отпадане необходимостта от съдебна защита на заявеното като спорно
право, например извършено плащане на претендираната сума, ищецът има
право на направените разноски. Настоящият случай е точно такъв.
Направеното от ответника плащане е направено след входирането на исковата
молба по настоящото дело. Когато причината за завеждането на делото се
намира в извънпроцесуалното поведение на ответника и пак поради негово
процесуално или извънпроцесуално поведение последващо се стигне до
прекратяване на производството, поради отпадане на правния интерес от
продължаването му, той следва да понесе отговорността за разноските. От
ищеца са заплатени 50 лева – държавна такса, както и 300 лева – адвокатско
възнаграждение. Разноските са доказани и следва да му се присъдят.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ****, ЕИК: ******** с адрес гр.
София, ******** дължи на ********, ЕИК: ****** с адрес гр. София,
*********, хотел ****, офис 411 на основание чл. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
сумата от 10 лева – главница, представляваща стойност на незаплатени
използвани услуги по сключен между страните договор за
далекосъобщителни услуги ****** за периода от 16.07.2018 г. до 15.01.2019
г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 15.06.2021 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за сумата
от 855,59 лева – разлика над сумата от 10 лева и пълният претендиран размер
от 865,59 лева, като погасен чрез плащане.
ОСЪЖДА ****, ЕИК: ******** да заплати на ********, ЕИК: ******
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноските в производството както следва: 50
лева – държавна такса и 300 лева – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2