РЕШЕНИЕ
№ 964
гр. гр. Хасково, 28.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Нели Д. Иванова
при участието на секретаря Джулия Д. Димитрова
като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело №
20255640101304 по описа за 2025 година
Предявени са от Ш. Х. Е. с ЕГН:********** от с.****, общ.****, със съдебен
адрес гр.****, ул.“****“ №****, ет.****, офис ****, адв.М. Х., против М. Р. М. с
ЕГН:********** от гр.****, бул.”****” №****, обективно съединени негаторен иск с
правно основание чл.109 от ЗС и иск за заплащане на обезщетение за причинени вреди
с правно основание чл.50 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищцата е собственик на Самостоятелен обект в
сграда с идентификатор №**** по КК на гр.****, одобрена със заповед №****г. на ИД
на АК София, с адрес гр.***, ул."****" №****, етаж ****, с площ от 86,00 кв.м., с
предназначение – жилище, апартамент, ведно с прилежащото му мазе №**** на 4
кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата. Имота
придобила с нотариален акт №****, том ****, дело №****. на Нотариус №**** И. Б.
****. Неин съсед и собственик на апартамента непосредствено над нейния бил
ответникът по иска. Още след закупуването на имота от страна на ищцата последната
извършила ремонт на жилището си и заживяла в него. От миналата година обаче
постепенно започнал тавана и стените й в двете спални да се овлажняват, а в
последствие и да се наводняват и в следствие на което се повредила гипсовата
шпакловка и боята с латекс по тавани и стени на двете посочени помещения. 3а
възстановяването на помещенията в нормален за живеене вид било необходимо
извършването на допълнителни строително-монтажни работи. Принудила се е да
потърси услугите на инженер по промишлено и гражданско строителство, който
извършил оглед на място и остойностил необходимите дейности по възстановяване на
щетите, като съвкупност от материали и труд които възлизали на сумата от 4 010, 71
лева. Експертът установил, че над северната част от таванската плоча на двете спални,
съществува частичен покрив и тераса с вътрешно оттичане към апартамента на
ответника по иска и с голяма степен на вероятност течовете появили се в апартамента
на ищцата били именно от там. Следователно вредите, които не били репарирани до
1
момента произлизали от апартамента на ответника по иска, поради което имала правен
интерес от депозиране на настоящия иск. От друга страна съществуващите течове в
двете спални на ищцата и произтичащи поради некачествено изпълнение на
хидроизолацията в апартамента на ответника по иска създавали у нея значителен
дискомфорт при упражняване на правото й на собственост върху собствения й имот.
Ето защо и счита, че ответникът към момента на депозиране на иска бездейства без
основание по отношение на отстраняване на течовете и следвало да бъде задължен да
извърши качествен ремонт на терасата в собствения си апартамент, изразяващ се
поставяне на качествена хидроизолация и отводняване на същата с оглед недопускане
на течове и щети по имота на ищцата. Предвид горното се иска постановяване на
решение, с което да бъде осъден ответника по иска да заплати на ищцата сумата от 4
010, 71 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея щети, ведно със
законовата лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на иска, до
окончателното й изплащане, както и да се осъди ответника по иска да прекрати
неоснователното си бездействие, в резултат на което в имота на ищцата се допуска теч
и наводняване и да се задължи ответника по иска, да извърши качествен ремонт на
терасата в собствения си апартамент, изразяващ се в поставяне на качествена
хидроизолация и отводняване на същата с оглед недопускане на течове и щети по
имота на ищцата и да й се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок ответникът чрез своя процесуален представител адв.
А. А. депозира отговор на искова молба, като оспорва изцяло предявените искове като
неоснователни. Оспорва предявените искове по основание и по размер. Оспорва
настъпването на посочените в исковата молба обстоятелства, свързани с
претендираните от ищеца вреди. Оспорва наличието на претърпени от ищеца вреди,
съобразно описаното в исковата молба.
На първо място се твърди, че ищецът не представя доказателства относно това,
кой е „апартаментът над нейния". Посоченото описание било изключително общо и
напълно неясно като понятие. Не се сочел кадастрален идентификатор на този
апартамент. Не било посочено дори разположението му, съобразно географските
посоки. Доколкото на етаж ****, в жилищна сграда с кадастрален идентификатор ****
се намирали 3/три/ отделни самостоятелни обекта /апартаменти/, не ставало ясно кой
от тях е апартаментът, намиращ се над този на ищеца. Ищецът не представял
доказателства, доколкото се отнася за „апартаментът над нейния" и можело да се
приеме, че съществува апартамент с това описание, че именно ответникът срещу
когото е насочен предявеният иск, е негов собственик. Съгласно разпоредбата на чл.
127, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс, „В исковата молба ищецът е длъжен да
посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да
представи заедно с нея всички писмени доказателства." Ищецът не представял
доказателства, чрез които да конкретизира и индивидуализира имотът, намиращ се
непосредствено над неговия, както и доказателства, че ответникът е негов собственик.
Такива трябвало да бъдат представени още с подаването на исковата молба. А това
било важно, с оглед на твърденията му, че претендираните вреди са следствие от
„неоснователно бездействие" от страна на ответника, за когото се твърди, че е
собственик на този имот.
Оспорва изцяло настъпването на претендираните от ищеца вреди. Ищецът
претендира заплащането от страна на ответника на сума от 4010.71 лв. /четири хиляди
и десет лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за
претърпени от нея щети, ведно със законовата лихва върху тази сума, считано от
датата на депозиране на иска, до окончателното й заплащане. Като основание за
присъждане на сумата, ищецът посочва чл. 50 от ЗЗД. Той е част от разпоредбите,
регламентиращи деликтната отговорност в случаите на непозволено увреждане.
2
Настъпилите вреди са част от фактическият състав на деликтната отговорност. На
обезщетяване подлежали всички реално и действително претърпени вреди. Те биват
два вида - претърпяна загуба и пропусната полза. В конкретният случай, ищецът не
конкретизирал вида на претендираните вреди. Нещо повече, към настоящият момент,
не били налице вреди, претърпени от ищеца, които подлежат на възстановяване.
Посочен бил размер на парична сума, която всъщност представлявала прогнозен
размер на строително-монтажни работи за ремонт на част от апартамента на ищеца.
Ищецът все още не е извършил ремонт и не е заплатил посочените в исковата молба
прогнозни разходи. Определянето на размера на обезщетението за имуществени вреди
ставало на базата на претърпените загуби и разходи, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Тук такива липсвали. Ето защо, вреди за ищеца все още не
са настъпили. Не е налице претърпяна загуба от негова страна. Не е налице намаляване
на имуществото на ищеца, което да подлежи на възстановяване, съобразно
фактическият състав на деликтната отговорност. Вреди, представляващи претърпяна
загуба, биха били налице, едва след извършването на необходимия, според ищеца
ремонт и заплащане на неговата стойност и доказване на всички тези действия с
необходимите според случая документи. Вреди, свързани с пропусната полза, не се
посочвали в исковата молба и не се релевирали доказателства в посока на тяхното
обезщетяване. Ето защо, според ответника, искът с правно основание чл. 50 от ЗЗД е
преждевременно предявен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Ищецът не сочел периода на настъпване на претендираните вреди. Твърди, че
„от миналата година" започнали да се появяват определени повреди по неговия
апартамент. Но така определен периодът не бил достатъчно конкретизиран. Не били
представени доказателства, че повредите /доколкото и ако такива действително са
налице/ са възникнали „от миналата година". Възможно е те да са били налице от
предишен период, дори и от момента на придобиване на апартамента от страна на
ищеца. Нямало нито едно представено доказателство, дори и като част от
приложеното становище на инж. И. И., което да доказва по безспорен начин, кога
точно са се появили повредите. А, това било важно с оглед на определяне на времето
на възникване на претендираните вреди и тяхното доказване.
Дори да се приеме, че в апартамента на ищеца има някакви повреди, се оспорва,
обстоятелството, че те произтичат от определено „неоснователно бездействие" или
дори действие на ответника. В приложеното от ищеца становище, изготвено от И. С.
И., инженер по промишлено и гражданско строителство, ясно се посочвало, че над
северната част от таванската плоча на двете спални на апартамента на ищеца,
съществува частичен покрив. Също така било посочено, че съществува и тераса на
горния етаж, която е с изпълнено покриване чрез дървен навес. В представеното от
инж. И. И. становище ясно било записано, че „Не е извършен оглед на помещенията на
горният етаж с терасата, и поради това, не е установено конкретно място или участък
от горния етаж (покрив, настилки или други водоотвеждащи и хидроизолиращи
детайли), от които вероятно проникнала вода към бетонната плоча и надолу в
помещенията." Тоест, дори в самото становище не бил направен категоричен извод за
вероятното място, от което водата е проникнала в помещенията на ищеца. Това само
по себе си поражда основателно съмнение в твърденията на ищеца, че щетите
произтичат от апартамента на ответника. Ако действително са настъпили някакви
повреди в апартамента на ищеца, то за тях не бил отговорен ответника. Евентуални
течове, наводнение и друг вид повреди се дължали не на апартамента над този на
ищеца, не на терасата на горният етаж, над апартамента на ищеца, а на установеният в
становището и посочен в исковата молба, частичен покрив, както и на водосточните
тръби на сградата. Това бил частичен покрив, над северната част от таванската плоча
на двете спални, в които ищецът твърди, че са налице повреди. Той не бил елемент и
3
част от апартамента на ответника. Той бил част от архитектурния проект на сграда с
кадастрален идентификатор ****. Сградата била в режим на етажна собственост.
Частичният покрив представлявал обща част, съобразно естеството си. Съгласно чл. 38
от Закона за собствеността, „При сгради, в които етажи или части от етажи
принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху
която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните
разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните,
трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между
таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните
входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните
линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите,
водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или
по предназначение служи за общо ползване“. За състоянието на общите части
отговаряла етажната собственост, която се състои от всички собственици на
самостоятелни обекти в сградата.
Съгласно чл. 48, ал. 1 от Закона за управление на етажната собственост,
„Ремонт, основно обновяване, реконструкция и преустройство на общите части или
подмяна на общи инсталации и оборудване се извършва по решение на общото
събрание на собствениците." Този частичен покрив съществувал още от построяването
на сградата. Ответникът не бил негов собственик, нито негов ползвател. Той се
намирал извън неговия апартамент. Сградата била проектирана и построена с няколко
такива частични покриви, от северозапад, югозапад и от югоизток. Те били видим и
характерен елемент на сградата. Горната част на частичният покрив е изградена от
бетон, покрит с покривни плоскости. С течение на времето покривните плоскости са с
нарушена цялост, на местата за захващане с винтове се появяват пролуки /луфтове/,
през които при дъжд навлиза вода. Съществуват пролуки /луфтове/ между покривните
плоскости и външната стена на сградата, която граничи с частичният покрив, откъдето
също навлиза вода. Водосточните тръби на цялата сграда са в изключително лошо
състояние и повечето от тях са запушени изцяло или частично с боклуци, което
препятства пълното оттичане на дъждовната вода. Конкретно, относно описаният
частичен покрив, в единият му край имало водосточни тръби, които са запушени с
боклуци. Нещо повече, дори и основният скатен покрив на сградата, намиращ се на
нейната най-висока точка бил в лошо състояние. Липсвала обшивка между покрива и
външните стени. При дъжд, част от водата навлизала между външните стени и
положената фасадна изолация. По този начин се просмуква надолу по външните стени,
а оттам и в апартаментите. Всички тези обстоятелства, в своята съвкупност,
допринасят в почти всички апартаменти да има течове, наводнения, повреди и щети.
Всички посочени елементи - покрив, външни стени, външна /фасадна/ изолация,
частични покриви, водосточни тръби били общи части според естеството си. За тях
отговаряла етажната собственост и съгласно ЗУЕС, решения за ремонт и поддръжка се
вземат от Общото събрание. Отделните собственици на самостоятелни обекти в
сградата не са и не могат да бъдат отговорни за причинени вреди, вследствие от общи
части. В конкретният случай, ответникът не извършвал действия или бездействия,
които да доведат до евентуалното настъпване на твърдените от ищеца обстоятелства.
Дори да са налице повреди в апартамента на ищеца, то ответникът не бил отговорен за
тях. Нещо повече, в становището било посочено, че над апартамента на ищеца, освен
частичен покрив има и тераса, която е с изпълнено покриване, чрез дървен навес. Най-
вероятно описаната тераса с дървен навес е терасата на ответника. Преди няколко
години, в неговият апартамент, в стаите от северозападната част на сградата, също
имало течове, които са ставали причина за повреди и щети. Към момента на
построяване на сградата и придобиване на апартамента от ответника, терасата от
4
северозапад не била покрита. Ето защо, с цел предотвратяване на наводнения и течове,
той сам и за собствена сметка изградил дървен навес, който да покрие терасата. По
този начин намалил възможността за навлизане на вода в апартамента, в терасата, а и
също и навлизане на вода, която да проникне до апартаментите, намиращи се под
неговия. Така, че каквото зависело от него, доколкото било в неговите възможности и
доколкото се отнасяло до собственият му апартамент, той го е направил. Не можело да
му се вмени вина за каквото и да било бездействие, което евентуално да доведе до
вреди за негови съседи.
Според ответника, не са настъпили елементите от фактическият състав на
деликтната отговорност. Правната уредба на деликтната отговорност е предвидена в
чл. 45-54 от ЗЗД. За да възникне отговорност за вреди от непозволено увреждане
трябва да са налице четири предпоставки: 1. противоправно действие или бездействие;
2. вреди; 3. причинна връзка между действието или бездействието и вредите; 4. вина
на деликвента. В чл. 45 ЗЗД е предвидено, че при непозволеното увреждане вината на
деликвента се предполага до доказване на противното, от което следва, че всички
останали елементи от фактическия му състав, включително и вредите, подлежат на
доказване от увреденото лице. В конкретният случай не било налице действие или
бездействие от страна на ответника. Повредите по апартамента на ищеца, не са
възникнали от вещта на ответника /неговият апартамент/. Ищецът не представял
доказателства за произхода на твърдените вреди. Налице били само съмнения и
предположения. Ищецът не е посетил апартамента на ответника и не е направил оглед,
за да потвърди със сигурност, че лошо стопанисване или някакъв вид бездействие на
ответника са причина за повредите. Това било посочено и от инж. И. И. в
представеното становище. По този начин се прекъсвала и причинната връзка между
действието/бездействието и вредите. В случая, тя напълно отсъствала, не били налице
нито бездействието, нито вредите. Поради това не били налице елементите от
фактическият състав на деликтната отговорност.
Оспорва размера на претендираното от ищеца обезщетение. То било изчислено
съобразно даденото становище от инж. И. И.. Използван бил само един метод на
изчисление, който бил неясен и неконкретен. Не се използвали сравнителни стойности.
Не ставало ясно дали това са единствените възможни цени и дали не може
строителноремонтните работи да струват по-малко. Всички тези обстоятелства били
изключително важни, тъй като се касае само и единствено за прогнозни стойности. А
те са прогнозни, защото ищецът все още не е извършил ремонтни дейности и не е
заплатил никакви разходи. По този начин самата стойност на щетите се явявала
неотносима към настоящото дело и предявеният иск по чл. 50 от ЗЗД. За да бъдат
налице вреди и те да подлежат на обезщетяване, трябвало да са реални и
действителни, или в конкретният случай, ищецът да е заплатил стойността на ремонта.
Като не го е направил, той все още не е претърпял никакви вреди и размерът на
претендираното обезщетение се явявал неотносим и недопустим за присъждане.
Иска по чл. 109 от Закона за собствеността също бил неоснователен. Съгласно
предвиденото в чл. 109 от ЗС, „Собственикът може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право." В конкретния
случай не било налице такова неоснователно действие, от страна на ответника, което
да доведе до реализиране на фактическият състав и ангажиране на неговата
отговорност, изразяваща се в задължаване да се прекрати определено действие.
Ищецът излагал общи твърдения, факти без конкретизация, относно евентуално
възникнали вреди от действие на ответника. Не било посочено конкретното
действие/бездействие и защо ищецът го смята за неоснователно. При положение, че
вредите, претърпени от ищеца не са доказани, не можела да бъде ангажирана
отговорността на ответника. По този начин и искът по чл. 109 от ЗС се явявал
5
неоснователен. За да бъде основателен, трябвало по безспорен и категоричен начин да
бъде доказано наличието на неоснователно действие/бездействие, извършено от страна
на ответника, чрез което той да пречи на ищеца да упражнява в пълна степен и без
ограничаване правото си на собственост. Според ответника, такова
действие/бездействие липсва в случая и ищецът не представя доказателства в тази
насока. Ищецът иска и осъждане на ответника да бъде задължен да извърши качествен
ремонт на терасата в собствения му апартамент, изразяващ се в поставяне на
качествена хидроизолация и отводняване на същата с оглед недопускане на течове и
щети по имота на ищеца. Тези искания били лишени от конкретизация. Не ставало
ясно какво означава „качествен ремонт" и „качествена хидроизолация". Какви са
параметрите, характеристиките и дефинициите за качествен ремонт и качествена
хидроизолация. Не било ясно кое прави един ремонт качествен. Дали това са само
качествените материали или професионално положеният труд. Така посочените
искания на ищеца били напълно неоснователни. Особено при липса на доказване
наличието на вреди и причината връзка между тях и евентуално неоснователно
действие или бездействие на ответника. Ето защо, посочените искания следвало да
бъдат отхвърлени.
С оглед гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се
отхвърлят предявените от ищеца Ш. Х. М. искове срещу М. Р. М. за заплащане на
сумата от 4010.70 лв. /четири хиляди и десет лева и седемдесет стотинки/,
представляваща обезщетение за претърпени щети, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на депозиране на исковете, до окончателното й заплащане
и за осъждане на ответника да прекрати неоснователното си бездействие, в резултат на
което в имота на ищеца се допуска теч и наводняване и задължаване на ответника да
извърши качествен ремонт на терасата в собствения му апартамент, изразяващ се в
поставяне на качествена хидроизолация и отводняване на същата с оглед недопускане
на течове и щети по имота на ищеца, като неоснователни и недоказани. Моли да се
присъдят направените от ответника разноски в съдебното производство, включително
и за заплащане на адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното :
От приложения с исковата молба нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №**** от ****г. на нотариус И. Б. с рег. №**** по регистъра на
нотариалната камара се установява, че П. С. К. и П. Т. К. продават на Ш. Х. М.
следния недвижим имот : самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** по КК
на гр.****, одобрена със заповед №****г. на ИД на АК-София, с адрес гр.****,
ул.“****“ №****, ет.****, попадащ в сграда с идентификатор **** в поземлен имот с
идентификатор ****, с предназначение – жилище, апартамент, състоящ се от три стаи,
кухненски бокс и сервизни помещения, с площ 86кв.м., при съседи : на същия етаж
****.****, под обекта ****.****, над обекта ****.****, ведно с мазе №****, с площ
4кв.м., ведно със съответните идеални части от отстъпеното право на строеж и от
общите части на жилищната сграда с гаражи, намираща се на етап незавършено
строителство – груб строеж, построена в поземлен имот с площ 313кв.м.
В становище от ****. инж.И. С. И. – оценител на недвижими имоти изразява
становище, че въз основа на огледа и измерванията на место и извършените
изчисления, стойността на възстановяване на щетите на апартамент с идентификатор
****, с адрес гр.****, ул.“****“ №****, ет.****, вследствие навлизане на вода,
възлизат на 4010,71лв.
По силата на нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж №**** от
****. на нотариус И. Б. с рег. №**** по регистъра на нотариалната камара се
6
установява, че Ф. М. К. - В. и Д. Р. В. продават на М. Р. М. следния недвижим имот :
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****.**** по КК на гр.****, одобрена
със заповед №****г. на ИД на АК-София, с адрес гр.****, ул.“****“ №****, ет.****,
попадащ в сграда с идентификатор **** в поземлен имот с идентификатор ****, с
предназначение – жилище, апартамент, състоящ се от две стаи, кухненски бокс и
сервизни помещения, с площ 62кв.м., при съседи : на същия етаж ****.****, под
обекта ****, над обекта няма запис, ведно с мазе №****, ведно със съответните
идеални части от отстъпеното право на строеж и от общите части на жилищната
сграда с гаражи, намираща се на етап незавършено строителство – груб строеж,
построена в поземлен имот с площ 313кв.м.
За изясняване на делото от фактическа страна съдът назначи и изслуша
съдебно-техническа експертиза, чието заключение приема като компетентно и
обективно дадено. От депозираното заключение на вещото лице се установява, че
частичният покрив над северозападната част на апартамент с кадастрален
идентификатор **** е част от одобрения архитектурен проект на сграда с
идентификатор ****. Експертизата констатира, че северната фасада на сграда с
идентификатор **** е калканна стена с надзид. Вещото лице сочи, че частичният
покрив над северозападната част на апартамент с кадастрален идентификатор **** е
по цялата северозападна фасада на сградата, покрива само части на апартамент с
кадастрален идентификатор **** и служи за покрив на по-ниско разположените
етажи. Съобразно дефиницията в чл.38 от ЗС, така описаният частичен покрив е обща
част на сградата.
От одобрения архитектурен проект на сграда с идентификатор ****, с адрес
гр.****, ул.“****“ №****, вещото лице установява, че сградата е проектирана и
изпълнена и с други частични покриви по други части на южната и източните фасади.
Експертизата описва състоянието на частичния покрив над северната и
северозападната част на апартамент с идентификатор **** като стоманобетонова
плоча покрита с вълнообразен ондулин, който на места е прокъсан. Между покритието
с ондулин и фасадната стена съществува фуга, която не е обработена и не е затворена.
Захванатия за частичния покрив улук в една част /при терасата над апартамент с
идентификатор ****/ е запълнен със строителен отпадък, което не позволява
оттичането на водата.
Вещото лице констатира, че между описания частичен покрив и северозападната
фасадна стена съществува фуга, която не е обработена и не е затворена. Между
описания частичен покрив над апартамент с идентификатор **** и терасата на
апартамента на ****-ти жилищен етаж съществува фуга, която не е затворена. Според
вещото лице, от тази фуга е възможно да прониква вода. Има следи от влага при
връзката на улука над апартамент с идентификатор **** и частичният покрив над този
апартамент.
Към момента на огледа експертизата установява, че няма влажни петна в
апартамент с идентификатор ****.****, находящ се на ****-ти етаж и в апартамент с
идентификатор **** , находящ се на ****-ти етаж. В апартамент с идентификатор
****.****, находящ се на ****-ти етаж, северната стена и части от източната и
западната стени на северното помещение на апартамента са потъмнели вследствие
мухъл. В апартамент с идентификатор ****, находящ се на ****-ти етаж, в
северозападната стая северната стена, части от западната стена, част от тавана при
северната стена и част от тавана в югоизточната част на стаята имат жълти петна и
олющена шпакловка вследствие овлажняване. В стаята с тераса на северозапад частта
от тавана в източната част на стаята по цялата му дължина има жълти петна и
олющена шпакловка вследствие овлажняване. Таванът в западната част на тази стая
7
няма следи от влага. Над тази стая на пети етаж има помещение без водопроводни
инсталации и балкон, намиращ се над западната част на стаята - там където няма
влага. Предвид липсата на овлажняване към момента на огледа се налага извода, че
течовете са предизвикани от вода влизаща отвън при дъжд и снеготопене. Влагата в
северните помещения на апартамент с идентификатор ****.****, находящ се на ****-
ти етаж, и в апартамент с идентификатор **** , находящ се на ****-ти етаж, вероятно
е вследствие недобра или компрометирана с времето хидроизолация между калканния
надзид на покрива и покривната плоскост в западната част на покрива на сграда с
идентификатор ****. Влагата по тавана на стаята с тераса на северозапад и в
югоизточната част на северозападната стаята вероятно е вследствие на фугата между
частичния покрив над апартамент с идентификатор **** и северозападната фасадна
стена, както и на запушването на улука със строителни отпадъци. Тъй като
овлажняването започва на около два метра на изток от тази фуга е възможно плочата
над апартамент с идентификатор **** да е с обратен наклон, което да води до това
овлажняване вследствие на отворената фуга.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните
правни изводи относно допустимостта и основателността на предявените искове :
Предявеният негаторен иск с правно основание чл.109 от ЗС се явява допустим,
тъй като всеки е в правото си да защитава своята собственост срещу посегателството
на трето лице, както и да иска преустановяване на действията, с които му се пречи да
упражнява в пълен обем своето право. Съдът намира иска за допустим, тъй като е
предявен от надлежна страна, а именно от лице, което твърди, че притежава
собственически права върху жилищния имот, в който има нанесени щети и
същевременно твърди, че именно ответникът му пречи да ползва своята собственост
необезпокоявано, като с действията/бездействието си допуска нанасянето на
материални щети в собствеността на ищеца.
Изцяло в тежест на ищеца е да докаже наличието на собственически права
върху увредения жилищен имот, както и че ответникът извършва неоснователни
действия, с които нарушава правото му на собственост и създава пречки за
упражняването в пълнота на това право.
Съдът намира, че от приложените по делото писмени доказателства по
категоричен се установява, че ищецът притежава право на собственост върху
апартамент, находящ се на четвърти етаж в жилищна сграда с адрес гр.****, ул.“****“
№****, а ответникът е собственик на апартамент, находящ се на ****етаж в същата
жилищна сграда.
Липсват доказателства обаче, от които да се направи извод за основателност на
твърденията на ищеца, че ответникът със своето бездействие, неотстранявайки
течовете от терасата на собственото си жилище нанася щети в жилището на под него.
Несъмнено от депозираното експертно заключение става ясно, че в северозападната
стая на апартамента на четвърти етаж тавана и част от стените имат жълти петна и
олющена шпакловка вследствие овлажняване, докато в същото време таванът в
западната стая няма следи от влага. Вещото лице констатира също така потъмнели
стени вследствие мухъл в апартамента на пети етаж. Поради липса на овлажняване
към момента на огледа експертизата достига до извод, че течовете в жилищата, както
на ищеца, така и на ответника, са предизвикани от вода, влизаща отвън при дъжд и
снеготопене. Според експертното становище на съдебно-техническата експертиза,
назначена по делото, влагата в северните помещения на двата апартамента на ****-ти
и ****-ти етаж, са последица от недобра или компрометирана с времето
хидроизолация между калканния надзид на покрива и покривната плоскост в
западната част на покрива на жилищната сграда. Вещото лице достига до извод, че
8
влагата по тавана на стаята с тераса на северозапад и в югоизточната част на
северозападната стая вероятно е вследствие на фугата между частичния покрив над
апартамент с идентификатор **** и северозападната фасадна стена, както и на
запушването на улука със строителни отпадъци. Според експерта, тъй като
овлажняването започва на около два метра на изток от тази фуга е възможно плочата
над апартамента на ищеца да е с обратен наклон, което да води до това овлажняване
вследствие на отворената фуга.
При тези данни следва извода, че влагата в апартамента на ищеца е
предизвикана от недобре стопанисвани общи части, каквито се явяват покрива на
жилищната сграда и улуците. Изводите на вещото лице, че няма данни овлажняването
в апартамента на ищеца да идва от този на ответника. Констатациите на експертизата
сочат на извод, че това овлажняване не е предизвикано от конкретни неправомерни
действия на ответника, респ. от неговото бездействие по отремонтиране на повреди в
неговия собствен жилищен имот. Експертното заключение сочи, че по-скоро се касае
до вода, навлизаща отвън посредством компрометираната или недобре изпълнената
хидроизолация между калканния надзид на покрива и покривната плоскост в
западната част на покрива на жилищната сграда. От своя страна ищецът нито оспори
изводите на експертизата, нито ангажира доказателства, от които да се обосноват
различни такива. Ето защо, съдът намира, че в случая ищецът не установи при пълно и
главно доказване основателността на предявения негаторен иск с правно основание
чл.109 от ЗС, поради което същият следва да се отхвърли като неоснователен. Както е
посочено изрично в Тълкувателно решение №4/06.11.2017г. на ВКС, постановено по
т.д.№4/2015г. на ОСГК, с оглед на твърденията на ищеца и събраните по делото
доказателства по всяко дело, съдът следва да извърши конкретна преценка относно
това дали неоснователните действия или бездействия на ответника по негаторния иск
създават за ищеца пречки за упражняване на правото му на собственост и дали тези
пречки са по-големи от обикновените. Ето защо, доколкото в случая се установи, че
липсват извършени от ответника неоснователни действия, несъмнено следва извод за
неоснователност на негаторния иск, поради липса на една от предпоставките за
неговото уважаване.
Следва да се отхвърли като неоснователен и предявения осъдителен иск с
правно основание чл.50 от ЗЗД, доколкото липсват основания за ангажиране
отговорността на ответника за репариране на нанесените в жилището на ищеца
имуществени вреди. Липсата на предприети неправомерни действия, респ. бездействие
от страна на ответника, от които да са произтекли за ищеца твърдените вреди и
съответно да е ощетен с процесната сума сочат на извод за неоснователност на
предявения иск за заплащане на сумата от 4010,71лв. От събраните по делото
доказателства може да се направи извод, че щетите в апартамента на ищеца са
възникнали вследствие недостатъци по общите части на жилищната сграда. В тази
връзка съдът намира за основателни възраженията на ответната страна, че изцяло в
правомощието на общото събрание на етажните собственици е да вземат съответните
решения и съответно да се ремонтират общите части на жилищната сграда, в която
ищецът и и ответникът притежават собствени апартаменти.
С оглед изхода на делото следва да бъде осъден ищецът на основание чл.78, ал.3
от ГПК да заплати на ответника направените в настоящото производство разноски в
размер общо на 2000лв., от които 1400лв. – адвокатско възнаграждение и 600лв.
възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
9
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ш. Х. Е. с ЕГН:********** от с.****, общ.****,
против М. Р. М. с ЕГН:********** от гр.****, бул.”****” №****, обективно съединени
негаторен иск с правно основание чл.109 от ЗС и иск за заплащане на обезщетение за
причинени вреди с правно основание чл.50 от ЗЗД : да се осъди ответника по иска да
прекрати неоснователното си бездействие, в резултат на което в имота на ищеца се
допуска теч и наводняване и да се задължи ответника по иска, да извърши качествен
ремонт на терасата в собствения си апартамент, изразяващ се в поставяне на
качествена хидроизолация и отводняване на същата с оглед недопускане на течове и
щети по имота на ищеца и да заплати сумата от 4 010, 71 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца щети, ведно със законовата лихва върху тази
сума, считано от датата на депозиране на иска, до окончателното й изплащане, като
неоснователни.
ОСЪЖДА Ш. Х. Е. с ЕГН:********** от с.****, общ.****, да заплати на М. Р.
М. с ЕГН:********** от гр.****, бул.”****” №****, направените по делото разноски
в размер общо на 2000лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Д. Д.
10